Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Beyond Reason, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2011)
Разпознаване и корекция
orlinaw (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сандра Браун. Безразсъдна любов

Издателство „Коала“, София, 1995

Редактор: Диана Христова

ISBN: 954–530–019–1

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

— Тези дни ще обиколя да купя дърва за камината. Видях няколко обяви във вестника. Намислихме с Купър да купим заедно един голям наръч, както ги продават, и да си го разделим. Може да свият студове и да се наложи да палим огън.

Джейс дъвчеше английски кроасан с масло и отпиваше от кафето си, а Кетрин даваше на Алисън сутрешната й зърнена каша и пасирани плодове.

Тя не отвърна на опита му да подхване разговор, затова той я попита:

— Какво ще кажеш?

Тя се дразнеше от маниера му да води лек непринуден разговор, както правеше и през цялата изминала седмица. Още от първия ден, в който нейният нов, прекрасен свят се срути и пропадна в бездна, а тя остана безнадеждна и осиротяла, той се държеше, сякаш нищо не се е случило между тях.

Искаше й се той да крещи, да хвърли нещо, да избухне невъздържано, да направи каквото и да е друго, но не и да поддържа тази приятна близост и нормални отношения.

— Както ти решиш — промърмори тя, докато изтриваше омазаната с каша уста на Алисън с намокрена салфетка. Преди една седмица нямаше да повярва, че може да продължава да живее с него чак до настъпването на студените дни, а сега той говореше за набавяне на дърва за зимата.

Беше успял да разруши почти докрай нейната неумолимост една вечер, когато се върна и небрежно съобщи, че в кладенеца, в който сондират, е изригнал нефт.

— О, Джейс, но това е чудесно! — възкликна тя, но веднага се ядоса на себе си за искрената радост, която изпита от добрата новина.

Той я погледна бързо и се усмихна сънливо, но с удоволствие.

— Да, Кетрин — потърка възбудено ръце — никога не мога да привикна към това, знаеш ли. Искам да кажа, всеки път, когато наистина стигнем до петрол, дори и преди да започнем сондирането да съм бил сигурен, че го има там долу, винаги е… е нещо… — той замлъкна, притиснал една към друга дланите си и безпомощно сви рамене. После се засмя като момче. — Е, не е като нищо друго.

Прииска й се да сподели с него щастието и въодушевлението му. Копнееше да го прегърне, да го поздрави, но…

А той възбудено продължаваше:

— Мислех си, че ще е хубаво да излезем някъде тази вечер. Да оставим Алисън при Хепи и да отидем на вечеря…

— Не — остро отвърна тя. Изкушението й да приеме беше много силно. — Аз… ъ-ъ… писах много днес и съм уморена.

Разочарованието му пролича съвсем явно, но той се усмихна любезно и каза:

— Е, добре. Някой друг път.

Стана и се протегна с ръце над главата.

— Аз отивам в стаята си… Много съм доволен, че купих това легло. Наистина заема почти цялата стая, но пък е хубаво и удобно, заслужаваше си — усмивката му беше ослепителна, с дяволско пламъче. Тя се опита да не я забелязва и да не му обръща внимание.

Той се наведе и пое аромата на косата отзад на шията й.

— Липсва му само едно, за да е идеално — твоето присъствие.

Устните му захванаха нежната кожа на шията й и ръката на Кетрин трепна, докато тя задълбочено пъхаше следващата лъжица пюре от праскови в жадно отворената устица на Алисън.

Ръката на Джейс се плъзна под мишницата на Кетрин и покри гърдата там, като леко я стисна. Тя чувстваше изгарящо допира му през памучната тениска. Остави лъжичката, стана и се извърна с лице към него.

— Не прави това — стараеше се да овладее треперенето в гласа си, затова произнесе по-високо: — Ако искаш да си играеш с някого, иди при Лейси.

Когато забеляза гневното свиване на устните му, продължи окуражена:

— Освен това нейната фигура е по-… тялото й е по-щедро… от моето — завърши унищожително.

Металният студен блясък в очите му не оставяше никакво съмнение, че най-после е успяла да възпламени гнева му. Челюстта му играеше от раздразнение, а цялото му тяло беше стегнато, като че се опитваше да овладее желанието си да убие някого.

Все пак обаче, не Кетрин беше победителят.

Джейс нагло и преценяващо огледа тялото й с проблясващи очи и провлечено изговори:

— Да, така е. По-щедро е — после се обърна и напуска кухнята. След няколко минути Кетрин чу как външната врата се затръшна след него.

Тя отчаяно се отпусна на стола и даде воля на сълзите си.

— О, Джейс! — изхлипа. Несъзнателно постави ръка на гърдата, която той току-що бе докоснал. Мястото като че все още пламтеше от неговия вълнуващ допир. — Липсваш ми! — прошепна и отпусна глава върху масата, разтърсвана от ридания.

Но не успя да си позволи лукса да се самосъжалява много дълго. В последните два дни Алисън беше неспокойна и хленчеше непрекъснато. Обичайният й силен апетит беше изчезнал. Носът й беше запушен, а към края на деня днес започна и да кашля. С напредването на деня Кетрин изобщо се отказа да прави опити да работи. Нарастващото й безпокойство за здравето на детето, й пречеше да мисли ясно, не можеха да й хрумнат никакви нови идеи.

В късния следобед бебето се разрева сърцераздирателно и вдигна температура. Кетрин крачеше из стаята с нея, за да я успокои, като я потупваше по гърба и й говореше тихичко. Хриповете в дишането й се учестиха и станаха по-ясно доловими, а кашлицата премина в дрезгава и по-дълбока.

Кетрин се опита да повика Хепи, но нея я нямаше, затова тя продължи да следи кога колата й ще се появи на обичайното си място на алеята. Когато телефонът звънна, тя се завтече към него като към спасителна сламка. Джейс се обаждаше да съобщи, че вечерта ще се върне късно, но Кетрин така се успокои като чу гласа му, че забрави гордостта си и решението да му затвори телефона, а веднага заговори подробно за болестта на бебето.

— Обади ли се на лекаря? — попита Джейс, след като изслуша всичко докрай.

— Да. Каза да й дам сироп за сваляне на температурата, да стоя край нея непрекъснато и да го повикам, ако се влоши.

— Кога беше това?

— Почти по обяд.

— Добре, май ще трябва да му се обадя и да го извикам да дойде. Ти добре ли си?

— Да — отговори тя нетърпеливо. — Джейс, слушай, дали това не е, защото се роди преждевременно и дробовете й…

— Знам, скъпа, знам. Стой при нея, аз ще дойда с доктора веднага.

Кетрин върна слушалката на мястото й и усети как сърцето й прелива от любов към Джейс. Той ще дойде да й помогне. Всичко ще бъде наред. Джейс скоро ще бъде у дома. Тя казваше всичко това шепнешком на кашлящата, плачеща Алисън, докато продължаваше да я разхожда из стаята.

Алисън ставаше все по-раздразнителна с всяка минута. Неспокойствието на Кетрин премина в ужас, когато бебето започна да диша тежко. Дълбоко от гърлото му излизаше хриплив, стържещ звук. Кашлицата беше като от някакъв ужасен кошмар. Напомняше на Кетрин див кучешки лай.

Вече беше почти обезумяла от страх, когато чу стъпки по стълбите. Втурна се към вратата, разтвори я широко, все още с бебето в ръце. Джейс вземаше наведнъж по две стъпала, като влачеше за ръката д-р Питърсън, педиатърът. Джейс се закова за миг пред обезумелите очи на Кетрин, но после прескочи наведнъж останалите стъпала и влетя в стаята.

Погледна отблизо Алисън, докато Кетрин обясняваше през плач:

— Много трудно диша. Чуй я. Ще умре! Зная! Дробовете й…

Докторът и Джейс напълно пренебрегнаха думите й и се взряха в Алисън. Д-р Питърсън чу тежката, разтърсваща кашлица и късо нареди:

— В банята!

Джейс побутна Кетрин да влезе с Алисън в банята. Като че ли знаеше какво трябва да се направи, той веднага пусна крана на горещата вода да тече във ваната, преди още д-р Питърсън да успее да ги последва и да затвори вратата след себе си.

— Какво… — започна Кетрин, но д-р Питърсън я прекъсна:

— Имате ли някакъв Ментолат, Вапораб или нещо подобно?

Кетрин кимна безмълвно и посочи към шкафчето с лекарства зад огледалото. Лекарят грабна едно бурканче и започна да маже гърлото на Алисън с обилно количество от лютата ментолова смес.

В това време горещата вода продължаваше да тече и банята се изпълваше с пара, заприлича на сауна. Джейс откачи една кърпа и я натопи в горещата вода. После я подържа малко да се оттече и леко я сложи върху малкия гръден кош на Алисън.

— О, трябваше да знам… — започна извинително Кетрин, притеснена от незнанието си.

— Няма откъде да знаете, ако досега не сте имали дете, което прави круп — отново я прекъсна д-р Питърсън. — Това е едно от най-страшните неща, които човек може да види в живота си. Но изглежда много по-страшно, отколкото е всъщност — гласът му беше успокоителен, а Джейс постави ръка върху раменете на Кетрин, за да я поободри. Забравила за изострените отношения помежду им, тя се облегна на неговата твърда сила с благодарност, докато докторът сваляше топлата, влажна кърпа от Алисън.

После продължи търпеливо своите грижи и процедури върху нея. Минутите се нижеха. Тримата възрастни се потяха обилно в малкото затворено помещение, докато най-после Алисън се изкашля дълбоко и продължително. Кетрин посегна към нея, но д-р Питърсън отстрани ръката й.

— Мисля, че премина.

От нослето на бебето изхвръкна мехурче гъста слуз, докато кашляше задавено, освобождавайки се от причината за цялото й страдание.

— Ето, готови сме — радостно каза докторът. Той изтри нослето на Алисън и почисти устата с уверен, опитен пръст.

Почти веднага дишането на Алисън стана нормално. Тя сънливо се отпусна назад и затвори очи. За първи път от часове насам вече не плачеше.

Джейс се зае с почистването на банята, а Кетрин не се отлепяше от д-р Питърсън, докато той носеше Алисън към нейната стая. Постави я внимателно в креватчето й, извади слушалката, сложи я върху гърдичките й и се заслуша съсредоточено.

Изправи се и каза:

— Точно както предполагах. Дробовете й са чисти. Сигурно е прекарала вирусно заболяване през последните няколко дни и е станало малко запушване в дихателните пътища. Дрезгавото свирещо дишане идваше от гърлото й, а не от дробовете.

— О, толкова съм ви благодарна, д-р Питърсън. Много се уплаших!

— Зная, винаги е така. Просто запомнете добрия стар номер с банята за всеки случай, ако Алисън или следващите ви деца някога имат круп — той сведе поглед към Алисън и реши, че трябва да й даде някакво лекарство, затова пъхна в устата й твърдата част на пластмасов капкомер за очи, пълен с течност.

— Това е много лек препарат за облекчаване на дишането, но е достатъчен, за да й осигури спокойна нощ — после започна да пише рецепта и обясни на Кетрин:

— Вземете лекарствата утре. Можете да й давате течен аспирин, ако развие температура, а ако продължи да не се чувства добре в следващите един-два дни, ме извикайте пак. Имате ли изпарител?

— Да — отвърна Кетрин и усети, че Джейс вече е дошъл в стаята.

— Включете го да работи в стаята непрекъснато за няколко дни. Ще облекчи дишането й.

— Благодаря ви, докторе — кимна Джейс и подаде ръка на лекаря. После го изпрати до входната врата.

Когато се върна, завари Кетрин наведена над креватчето да гали гръбчето на Алисън.

— Доста те стресна, май? — прошепна Джейс.

— О, господи, Джейс! Толкова бях уплашена и се страхувах за нея — с треперещ глас призна Кетрин.

— Зная. Радвам се, че се обадих навреме и успях да се върна, за да съм при теб — постави ръцете си върху тресящите се рамене на Кетрин и успокоително ги стисна.

— Благодаря ти — каза тя меко. После се сети колко вещо изпълняваше той всичко необходимо, докато Алисън бе в кризата и попита:

— Откъде знаеше какво трябва да се прави?

Той се засмя с умерена веселост и отговори:

— Когато си на сондажен обект, някъде сред нищото, на отдалечено място, научаваш много неща. Понякога трябва да се проявяваме и като лекари. Веднъж през нощта един работник от моя екип се задуши точно по същия начин и Били ни каза какво трябва да направим.

— Кажи на Били, че ще съм му благодарна цял живот.

— Ще бъде доволен да го чуе — усмихна се кисело Джейс. — Хей, не си ли гладна? Ние пропуснахме вечерята.

— И обяда — каза Кетрин. Потупа Алисън по гръбчето още веднъж, после се обърна. — А пък аз дори и не помислих за ядене.

— Защо не полегнеш за няколко минути, а аз ще изтичам за сандвичи.

— Не ми е приятно ти да…

— Няма никакъв проблем — прекъсна я той вече почти от външната врата.

Кетрин се отпусна върху канапето и опря глава на възглавниците с притворени очи. Ох, какъв ден…

Това беше последната й съзнателна мисъл, събуди се след доста време от лека като перце целувка по бузата. Отвори очи и видя Джейс, наведен загрижено над нея.

— Заспала ли съм? — попита тя сънливо.

— Без малко да ме заблудиш. Освен ако не си пробвала дали имаш дупки на очите — усмихна се той. — Какво ще кажеш да си направим пикник?

— Какво? — смая се тя, докато се опитваше да стане. — О, Джейс! — възкликна изненадана, като съзря пред себе си масичката за кафе с наредени върху нея хамбургери, пържени картофи, малцови хапки и салата от миди.

— Вечерята е сервирана, милейди! — каза Джейс и се отсечено поклони с плавен замах на ръката.

За първи път от седмици насам Кетрин се засмя високо и свободно на неговата клоунада. Възцари се ведро настроение и то продължи през цялата им приятна вечеря. Той я развеселяваше, като я угощаваше с истории от преживелиците си в чужбина. Разказа й за шейха, който го бил харесал за съпруг на една от дванадесетте си дъщери. При описанието, което му направи, от очите на Кетрин се стичаха сълзи от смях.

— Смей се, смей се, а аз едва се измъкнах с ненакърнена добродетел — каза Джейс с престорено възмущение.

След вечерята Кетрин се зае да събира картонените чинии и чаши. Ръцете й застинаха като окаменели, когато Джейс я прегърна през кръста и обърна лицето й към себе си.

Като че ли не по своя воля, тя се остави да я заведе до дивана и да я притегли по-близо към себе си. Ръцете му обхождаха гърба й нагоре и надолу, докато се взираше в очите й.

— Днес пак не си със сутиен — прошепна той закачливо, с онази палава усмивка, която тя обожаваше.

Опря челото си нежно до нейното, очите му продължаваха да се взират в нейните, а ръцете му гальовно се плъзнаха под тениската й. Усещаше остро излъчващите напрежение пръсти върху кожата си. Не го отблъсна. Искаше го, имаше нужда точно от това. По-късно щеше да се занимава със съжаленията си. Точно в този миг всяка частица от нея ликуваше от приказното докосване.

Той вдигна блузата и я изхлузи през главата й. Меднорусата й коса се разпиля на талази по раменете й. Единствено свещите разпръскваха приглушена мека светлина и обливаха тялото й. Колебливият пламък се залюля и превърна в светлосенки трапчинките и заобленостите в едно почти като скулптурна фигура тяло.

Джейс зарови лице между гърдите й и целуна меката плът. Думите му идваха отдалеч, задавени:

— Кетрин… красива… сладка…

Целуваше гърдите й нежно, почти благоговейно. Отдръпна се назад и се преклони, сякаш в храм, очите му се молеха пред тях, докато пръстите му отдаваха почит. После отново ги целуна.

Гледайки го от своята височина под слаб наклон, Кетрин видя, че черните му мигли са гъсти и извити. Носът му беше съвършено оформен — дълъг и прав, аристократичен.

Той я притисна между колената си и плъзна ръце към задната част на бедрата й. Сърцето й подскочи в очакване. Тя импулсивно сложи двете си ръце на главата му и склони глава над него, а косата й закри любимата глава като драперия, надиплена в нежни гънки.

Ръцете му се виеха около талията й, после се спряха върху стомаха й. Откопча джинсите й и смъкна ципа до долу. Промуши двете си ръце през отвора и ги постави на ханша й.

— Кетрин — каза задъхано — кожата ти навсякъде е златна и красива — захапа я по корема. Наболата му брада одраска кожата там, но усещането беше приятно.

Ръцете му я стиснаха по-плътно, а устата му прилепна около пъпа й. Пое го бавно, като го захапваше със зъби и го обхождаше с език. После страстно се нахвърли върху него, любеше го. Нападението му беше топло, властно и силно сексуално.

Дъхът й се ускори. Усещанията прииждаха на вълни, извиращи от най-скритите дълбини на нейната женственост я подклаждаха с изпепеляващ огън. Кръвта се движеше толкова буйно из цялото й тяло, сякаш всеки момент щеше да изскочи от вените.

Джейс се отдръпна назад и загледа копринения ластичен колан на бикините й. Погледна пръста си под него и очерта хипнотизираща линия първо към едната страна на корема й, после обратно. Пръстът му се върна до средата, точно под пъпа. С бавно и точно движение той започна да смъква ластика надолу.

Точно в мига, когато на Кетрин й се струваше, че ще изкрещи от дълго сдържаното чувство на изпепеляваща възбуда, Джейс дръпна ръката си и стана, като почти я събори. Хвана главата й между ръцете си и жадно потърси устните й.

— Не мога да продължавам така — пошепна сипкаво. Бързо духна свещите и я повлече към своята спалня.

С нетърпелива небрежност отметна завивките и накара Кетрин да се мушне. Тя не се поколеба, а бързо свали джинсите си и бикините, докато той съскаше заплахи срещу трудните за откопчаване копчета, ципове и закопчалки.

Когато и двамата вече бяха голи, той покри тялото й със своето. Обсипа лицето й с жарки целувки, а ръцете му разпиляваха златните й коси във ветрило по възглавницата. Шепнеше отчаяно:

— Кетрин, не ми отказвай! Желая те! Имам нужда…

Тялото й отговори вместо нея. Ръцете й гладко се плъзнаха по широкия му гръб, надолу по ханша и по бедрата. Това беше копнеж, осуетен от въздържаността, която я принуждаваше да посреща с равнодушие неговата страст.

Сляха се в едно без повече бавене. Джейс спря неистовите си целувки и отпусна тъмна глава до нейната на възглавницата, дишайки дълбоко и задъхано. Кетрин постави ръце върху отпусналите се мускули на ханша му. Чувстваха се доволни и се опитваха да се насладят напълно един на друг, отново да вкусят удовлетворението, блаженството на телата си от тяхното свързване в нежна интимност, за която времето не течеше.

Мина доста време, преди Джейс да се подпре на лакти и да погледне лицето й под себе си.

— Знаех, че си готова, иначе никога не бих…

— Зная — отвърна тя, като приглади настрана гарвановочерните къдрици, които бяха залепнали на челото му.

Той обходи чертите на лицето й, като плъзгаше пръста си по скулите, до носа и надолу по устните й. Устните му следваха същия път.

— Когато съм така с теб… това е… О, Кетрин, целуни ме — каза с хриплив от вълнение глас. През своята топла, лека като коприна отмала, тя усети, че тялото му желае още сега, когато вече се беше уталожило първоначалното объркване и отчаяно разминаване.

Тя всмука езика му и затърси дълбочините на неговата уста в това любопитно изследване. Той леко се отдръпна от нея и захлупи длани върху двете и гърди, после ги повдигна лекичко, за да ги хване с устни. Кадифено грапавият му език остави върху всяка розова ареола по едно петънце топла влага, преди да го засмуче с уста.

Кетрин радостно извика името му и всичко изчезна от съзнанието й, остана само тялото на Джейс, което я водеше към пълнотата на изживяването. Нито една малка частица от премалялата й същност не чу как Джейс зове нейното име с увеличаването на екстаза.

 

 

— Ще отида да нагледам Алисън — прошепна Кетрин в тъмнината след малко.

— Кого? — запита шеговито Джейс. После лекичко я плесна по бузата и каза: — И аз ще дойда.

Засмяха се като непослушни деца, докато се препъваха голи през тъмната къща. Джейс се блъскаше във всичко, което се изпречваше на пътя му и се хващаше за Кетрин. И всеки път неизменно попадаше с ръката си на някое интимно място по нея, като искрено се извиняваше след това.

— О, простете, милейди. Толкова съжалявам. Ужасно е тъмно тук.

Кетрин се кикотеше.

— Не ти трябва светлина. Знаеш местата на всички неща в къщата.

— Да, напълно си права — каза той с развратно ръмжене и обхвана с длани ханша й.

— Джейс! Какво правиш пред бебето?!

И двамата се засмяха на глупостта си, но веднага станаха сериозни, щом погледнаха в креватчето. Алисън спеше спокойно. Равното й дишане съвпадаше с ритъма на вапоризатора, когато изпускаше парата.

— Не мисля, че много се е затъжила за нас, явно не сме й липсвали — прошепна Джейс.

Върнаха се в спалнята и легнаха на голямото легло. Гърбът на Кетрин беше плътно притиснат до гърдите на Джейс. Едва сега у нея се появиха първите нотки на съжаление за това, което се случи.

Толкова наивна и идеалистично настроена ли е била да смята, че сексът непременно е израз на любов? Тя обичаше Джейс, и сексът сигурно беше част от тяхната любов, но беше сигурна, че той не я обича.

И все пак, явно изпитваше някакво чувство към нея. Изглеждаше, че му е приятно да са заедно. А по-рано днес, той се страхуваше за Алисън точно както и тя. Може би за него тази развълнувана загриженост е израз, или някакво продължение на любовта му.

Но едно беше сигурно. Тя повече никога нямаше да допусне да страда по начина, по който страдаше в последните няколко седмици. Ако това е всичко, което може да получава от него, тогава то е всичко, което може да иска. Ще трябва да се задоволи с толкова и да й стига.

Като че ли усетил мислите й, Джейс се размърда в съня си, премести ръката си от стомаха й към гърдите и лекичко ги стисна, преди пръстите му отново да се отпуснат.

Кетрин прошепна без думи нещо, което никога нямаше да каже на дневна светлина:

— Обичам те, Джейс.

 

 

Сега седеше пред пишещата машина и гледаше празното пространство. Трябваше да работи върху едно копие за първата серия реклами, но сладките спомени от снощи замъгляваха мозъка й и въздействаха на тялото й, така че в крайна сметка се оказваше невъзможно да мисли.

Алисън беше по-добре. Апетитът й се възвърна почти напълно, а лекарствата, предписани от д-р Питърсън, улесняваха дишането и я правеха сънлива. Сега тя спеше в кротък оздравителен сън.

За днес Кетрин си беше поставила определена задача и беше твърдо решена да я изпълни, докато стане време да спре работа, за да приготви вечеря. Написа още няколко думи, но телефонът иззвъня.

Изненада се, когато чу в слушалката грубият, дрезгав глас на Били.

— Здравей, Били — поздрави го щастливо тя. — С какво мога да ти помогна?

— Ами виж, Кетрин, много ми е неприятно, че трябва да ти се обаждам по такъв повод.

Гърлото на Кетрин се сви болезнено, сърцето й замря. Нещо се е случило с Джейс! Не! Злополука ли? Дали е ранен?

— Джейс? — попита тя с пронизителен глас.

Вероятно Били беше предположил в каква посока текат мислите й, понеже побърза да я успокои:

— Джейс е добре. Искам да кажа не е ранен, нито нещо подобно.

Коленете на Кетрин се подгънаха и тя се отпусна на най-близкия стол.

— Ох, така ме уплаши, Били.

— Съжалявам, Кетрин…

„Това, което се чу през слушалката, изплюване на тютюнев сок ли беше?“

— Виж, Джейс ме помоли да ти се обадя, обаче ми е много неприятно, че трябва да го правя, но той няма да се прибере тази вечер.

— Някакъв проблем с кладенеца ли?

Още едно изплюване.

— Не точно това — притеснено отвърна Били.

— Какво тогава? — попита Кетрин, като започна вече да изпитва раздразнение от неяснотата.

— Отиде до Лонгвил, за да помогне на онази кучка Нютън — била в беда — тя чу въздишката на облекчение на Били, след като най-после беше изрекъл каквото трябва.

— Аха, разбирам — промърмори Кетрин, без да рискува да казва нещо повече от страх да не си проличи как се е свило гърлото й.

— По дяволите, не разбираш — прекъсна я Били. — Но това си е ваша работа, на Джейс и твоя. Както и да е, тази мръсница се обади тук преди един час, бърбореше и цивреше на телефона. Май че изпаднала в някакво неприятно положение с някакъв каубой в евтино кабаре, който се присламчва към самотни, отчаяни жени домакини. Примоли се на Джейс да отиде там. И той тръгна — в гласа на Били се долавяше отвращение.

— Е, разбира се — въздъхна Кетрин. — Благодаря ти, че ми се обади, Били. Щях да се тревожа защо не се е прибрал.

— Ами, аз не знам кога точно да го очакваш. Тази широка… искам да кажа… онази… — Били замлъкна и Кетрин го избави от по-нататъшното неудобство.

— Да, разбрах, Били.

Тя прекъсна връзката, преди той да успее да отговори нещо. Зарови лице в ръцете си и разтърси глава, сякаш да отрече това. Не можеше да повярва, че Джейс ще я изостави заради Лейси. След снощи? Невъзможно! А тази сутрин отиде в аптеката още преди да отворят, за да вземе лекарството на Алисън. Не!

Как би могъл да я целува с такава нежност и страст, а само часове след това да полети към прегръдките на Лейси? Така ли щеше да протича животът им отсега нататък? Трябваше ли да дели неговата страст и ласка с Лейси, като Лейси имаше в прибавка и неговата любов?

— Не знам дали бих приела това — каза Кетрин на глас и едва тогава осъзна, че е взела решение.