Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Prozess, 1925 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Димитър Стоевски, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- stomart
Издание:
Франц Кафка. Процесът
Превел от немски: Димитър Стоевски
Народна култура, София, 1980
Franz Kafka
Der Prozess
© Fischer Bücherei KG, Frankfurt am Main und Hamburg 1960
Ins Bulgarische übertragen von © Dimiter Stojewsky
Redigiert von Willi Brückner
Verlag Narodna kultura Sofia 1980
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Процесът (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Процесът.
| Процесът | |
| Der Process | |
 | |
| Автор | Франц Кафка |
|---|---|
| Създаване | 1914 г. Германия, Австрия |
| Първо издание | 1925 г. Германия |
| Издателство | Die Schmiede, Berlin |
| Оригинален език | немски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| Издателство в България | Народна култура, 1980 |
| Преводач | Димитър Стоевски |
| Начало | Someone must have been telling lies about Joseph K., for without having done anything wrong he was arrested one fine morning. |
| Процесът в Общомедия | |
Процесът (на немски: Der Process, по-късно като Der Prozess и Der Prozeß) е роман на Франц Кафка, първоначално публикуван през 1925. Една от най-известните творби на Кафка, той разказва историята на мъж, арестуван и разследван от дистанционен, недостъпен орган, като естеството на неговото престъпление остава неразкрито нито на него, нито на читателя.
Подобно на другите романи на Кафка, Процесът никога не е завършен, въпреки че тя включва глава, която довежда историята до край. Поради това са налице несъответствия във времето, както и други прекъсвания в разказа.
След смъртта на Кафка през 1924, неговият приятел и изпълнител на литературните му завети Макс Брод редактира текста за издаване.
Резюме на сюжета
На тридесетия си рожден ден, прокуристът на банка, Йозеф K., е неочаквано арестуван от двама неидентифицирани агенти от неуточнена агенция за неуточнено престъпление. Шефът на агентите пристига по-късно и провежда мини трибунал в стаята на съседката на К., госпожица Брюстнер. K. не е отведен, а е оставен „свободен“ да чака инструкции от следствената комисия. Той отива на работа и същата нощ се извинява на госпожица Бюрстнер за нахлуването в нейната стая. В края на разговора той изведнъж я целува.
K. получава телефонно обаждане, че е призован в съда, а като дата е определена идващата неделя. Часът не е определен, не му е даден и адрес. Накрая адресът се оказа огромна постройка, в която се дават квартири на сиромаси. K. трябва да изследва, за да намери съда, който се оказва, че се намира на тавана. Стаята е задушна, опърпана и претъпкана, и въпреки че няма идея в какво е обвинен или кой води процеса, държи дълга реч, омаловажаваща целият процес, включително агентите, които са го арестували и по време на която съпругата на един прислужник е изнасилена. Тогава се прибира вкъщи.
K. по-късно посещава съда отново, въпреки че не е бил призован. Съдът не е в сесия. Вместо това той говори със съпругата на прислужника, която се опитва да го съблазни да я отведе от тук и която му дава повече информация за процеса, и предлага да му помогне. K. по-късно отива с прислужника на по-високо ниво, където се оказва, че се помещават офисите на съда, които са опърпани и задушни.
K. се връща вкъщи и вижда, че госпожица Монтаг, наемателка на друга стая, се премества при госпожица Бюрстнер. Той подозира, че това се прави, за да му попречи да се сближи с последната. В допълнение се появява и друг наемател - капитан Ланц, който изглежда, че е в „отбора“ на Монтаг.
По-късно, в един килер на неговата банка, К. открива двамата агенти, които са го арестували, да биват налагани от бияч в резултат на жалбите на К. пред съда. K. се опитва да спори с бияча, казвайки че хората не трябва да бъдат бити с камшик, но биячът е непреклонен. Следващият ден той се връща в килера и е шокиран да види всичко така, както го е оставил предния ден, включително бияча с камшика и двамата агенти.
K. е посетен от чичо си, който е бивш настойник на К. Чичото изглежда притеснен и отчаян от затрудненото положение на К. Симпатизиращ в началото, впоследствие той е загрижен, че К. подценява сериозността на случая. Чичото представя К. на адвокат в присъствието на Лени – медицинска сестра, която чичото на К. подозира, че е любовница на адвоката. По време на обсъждането става ясно коло този процес е по-различен от обикновените правни производства – прилага се презумпцията на виновност, бюрокрацията доминира на много нива и всичко е тайно - обвинението, правилата на съда, органа, седящ зад съда – дори самоличността на съдиите на по-високите нива. Адвокатът му казва, че може да изготви резюме за К., но понеже обвинението и правилата са неизвестни, това е трудоемка работа. Също така напълно е възможно никога да не бъде прочетено, но в същото време е много важно да го има. Адвокатът добавя, че най-важната негова задача е да се договори с могъщите съдебни служители зад кулисите. По време на раговора адвокатът разкрива, че канцеларският директор стои скрит в тъмното в ъгъла. Канцеларският директор излиза от тъмнината и се присъединява към разговора, но К. е извикан навън от Лени, която го завежда в съседната стая, където тя предлага да му помогне и го прелъстява. Те имат сексуален контакт. След това отвън К. среща чичо си, който е бесен и претендира, че липсата на уважение от страна на К. влияе зле за случая му.
K. посещава адвоката няколко пъти. Адвокатът непрекъснато му казва колко бедствено е неговото положение и му разказва много истории за други безнадеждни клиенти и неговите задкулисни усилия от името на тези клиенти, и се хвали с многото си връзки. Заданието никога не е завършено. Работата на K. в банката се разстройва и той е обзет от тревога от своето дело.
K. е изненадан от един от неговите клиенти в банката, който му казва, че е запознат, че срещу К. се води дело. Клиентът е научил за това от Титорели, художник, който е разказал на клиента за делото на К. и отношенията му със съда. Клиентът съветва К. да отиде при Титорели за съвет. Титорели живее на тавана в жилище в предградие в противоположната на съда страна на града. Три тийнейджърки се присмиват на К. и го закачат „сексуално“. Титорели се оказва официален художник на портрети за съда – наследяема позиция, и има задълбочени познания на протичащите в съда процеси. К. научава, че доколкото Титорели знае, нито един ответник никога не е бил оправдаван. Той представя опциите пред К. и предлага да му помогне с една от тях. Опциите са: получаване на временно оправдаване от долна инстанция, която може да бъде отменена по всяко време от по-високо ниво, водещо до възобновяване на процеса; или услуга от нисшестоящи съдии за протакане на делото. Титорели показва на К. да излезе от малка задна врата, понеже момичетата са блокирали вратата, през която К. е влязъл. За недоумение на К., вратата отваря друг лабиринт от офисите на съда – отново опърпани и задушни.
K. решава да поеме контрола на нещата в свои ръце и посещава своя адвокат с намерението да оттегли пълномощното за представителство. В дома на адвоката той се запознава с един потиснат индивид, Блок, клиент, който предлага на К. частично прозрение от перспективата на клиент. Делото на Блок продължава пет години и той се е превърнал от проспериращ бизнесмен в почти банкрутирал и е практически поробен от зависимостта си от адвоката и Лени, с която изглежда да е сексуално „ангажиран“. Адвокатът се подиграва с Блок пред К. за неговото кучешко раболепие. Тези впечатления допълнително отравят мнението на К. за адвоката. (Тази глава е останала недовършена от автора.)
K. е помолен от банката да покаже на един италиански клиент околните места, представляващи културен интерес, но италианският клиент, притиснат от времето, моли К. да го заведе само в Катедралата, определяйки час за среща там. Когато клиентът не се появява, К. разглежда катедралата, която е пуста с изключение на една старица и един църковен служител. K. забелязва свещеник, който изглежда, че се подготвя да изнесе проповед от малък амвон. Когато той започва, K. тръгва да излиза, но е призован да остане в залата. Вместо да произнесе проповед, свещеникът извиква името на К. K. доближава амвона и свещеникът го упреква за неговото отношение към процеса и за търсенето на чужда помощ, особено от жени. K. го моли да слезе, а двама души влизат и се разхождат в катедралата. Свещеникът работи за съда като капелан и казва на К. притча (която е публикувана отделно като „Преди закона“), която има за цел да обясни неговото положение. K. и свещеникът обсъждат притчата. Свещеникът казва на К., че притчата е древен текст на съда и много поколения съдебни служители са правили интерпретации.
В навечерието на тридесет и първия рожден ден на K. двама мъже пристигат в неговия апартамент. Той ги очаква и оказва малка съпротива – всъщност двамата мъже получават указания от К. докато го водят из града. К. ги завежда до една каменоломна, където двамата мъже поставят главата на К. върху един откъртен камък. Един от мъжете изважда двуостър касапски нож и докато двамата мъже си го разменят напред-назад между тях, разказвачът ни казва, че „K. изведнъж проумя, че всъщност би било негов дълг да улови ножа, когато той минаваше от ръка в ръка над него и сам да го забие в гърдите си“. Той не взема ножа. Един от мъжете държи неговото рамо, а другият забива ножа дълбоко в сърцето и го завърта два пъти. Последните думи на K. са: „Като куче!“
Персонажи
- Йозеф K. – Главният герой (протагонистът) в историята.
- Госпожица Бюрстнер – Живее в съседната стая в къщата, в която живее и Йозеф K. Тя го оставя да я целува една нощ, но след това го отблъсква. Появява се отново за кратко във финалните страници на романа.
- Госпожица Монтаг – Приятелка на Госпожица Бюрстнер, тя говори на K. за прекратяване на връзката му с Госпожица Бюрстнер след неговият арест. Тя твърди, че може да му донесе прозрение, защото тя е обективна трета страна.
- Вилем и Франц – Служителите, които една сутрин арестуват K., но отказват да разкрият престъплението, което е обвинен, че е извършил.
- Инспекторът – Мъжът, който води разследването в къщата (квартирата) на Йозеф К. и го информира официално, че е арестуван.
- Рабенщайнер, Кулих и Каминер – Младши банкови служители, които присъстват на изслушването в пансиона.
- Госпожа Грубах – Собственичката на къщата, в която K. живее. За нея K. е на висока почит, независимо от неговия арест.
- Жената в съда – В нейната къща се състои първото заседание от делото на K. Тя търси помощ от K., защото не иска да бъде магистратите да злоупотребяват повече с нея.
- Студентът – Деформиран човек, който действа по заповед на съдията. Ще бъде могъщ човек в бъдеще.
- Съдията – Първият съдия на K. В първия процес обърква K. с бояджия.
- Чичо Карл – Поривист чичо на K. от провинцията, бивш негов настойник. След като научава за процеса, Карл настоява К. да наеме господин Хулд като адвокат.
- Господин Хулд, адвокат – Помпозният и претенциозен адвокат на K., който предоставя почти нищо в областта на действието и много повече в областта на анекдота.
- Лени – медицинската сестра на Господин Хулд, тя има чувства към Йозеф К. и скоро става негова любовница. Тя му показва ципестата си ръка, още една препратка към мотива за ръката в цялата книга. Очевидно, тя намира обвинените мъже за безкрайно атрактивни – факта за тяхното обвиненеи ги прави неустоими за нея.
- Алберт – канцеларски директор в съда и приятел на Хулд.
- Биячът – човекът, който наказва Франц и Вилем в банката след жалбите на К. срещу двамата агенти.
- Вицепрезидентът – мазен съперник на К. в банката, само чакащ да го хване в компрометираща ситуация. Той многократно се възползва от заетостта на К. с процеса, за да придвижи своите амбиции.
- Президентът – Управителят на банката. Болнав човек, чиято позиция Вицепрезидентът се опитва да заеме. Държи се добре с К., като го кани на различни събития.
- Руди Блок, търговец – Блок е друг обвиняем и клиент на Хулд. Неговото дело е от преди 5 години и той е само сянка на проспериращия търговец на зърно, какъвто някога е бил. Цялото си време, енергия и ресурси той посвещава на неговото дело. Въпреки че той е наел допълнително пет адвоката, той е напълно и трогателно подчинен на Хулд.
- Производителят – Човек, който чува за процесът на К. и го съветва да се види с един художник, който знае как функционира съдебната система.
- Титорели, Художник – Титорели наследява позицията съдебен художник от баща си. Той знае много за това, което влиза и излиза от най-ниското ниво на съда. Той предлага да помогне на K. и успява да пробута на обвиняемия мъж няколко идентични картини с ландшафт.
- Свещеникът – затворнически капелан, когото K. среща в църквата. Свещеникът съветва K. да приеме съдбата си, т.к. неговият случай се развива неблагоприятно.
- Пазачът и фермерът – герои от притчата на капелана.
Законност
В скорошно изследване, базирано на писанията на Кафка,[1] Реза Бенакар посочва, че много от описанията на Кафка на закона и законността често се третират като метафори за неща, различни от закона, но също така достойни за изследване като особена концепция на закона и законността, която оперира парадоксално като интегрална част от човешкото състояние в модерността.[2] Жозеф K. и неговият необясним опит със закона в Процесът например е повлиян от действителен правен случай, в който Кафка е замесен.[2]
Филмови адаптации
- Във филмовата адаптация от 1962 на Орсън Уелс Процесът, ролята на Жозеф K. се изпълнява от Антъни Пъркинс.
- Филмът на Мартин Скорсезе от 1985 г. Часове по-късно е римейк на Процесът.
- Процесът от 1993 г. е базиран на сценарийна адаптация на Харолд Пинтър и с участието на Кайл Маклахлън и Антъни Хопкинс.
Театрални и оперни адаптации
- Сценаристът и режисьор Стивън Беркоф адаптира няколко от романите на Кафка в пиеси и ги поставя на сцената. Неговата версия на Процесът е първоначално играна през 1970 в Лондон и е публикувана през 1981.[3]
- Базираният в Чикаго сценарист, Грег Алън, написва и режисира K., базиран на Процесът. Той е продуциран от Хипокрит и се играе няколко месеца през 2010 в Шопен Театър в Чикаго.[4]
- Йозеф K, по сценарий на Том Баздън и базиран на Процесът, се играе в модерен Лондон, като в ролята на протагонистът е банкера от ситито. Играе се в Гейт Театър, Нотинг Хил, Лондон, в края на 2010.[5]
- Gottfried von Einem написан като опера, Der Prozeß, базирана на ромата. Нейният американски дебют е режисиран от Ото Преминджър.
- Сценаристът Серж Ламот адаптира Процесът за сцената. Режисиран от Франсоа Жирар, неговата версия на Процесът е представена за пръв път през 2004 в Монреал и Отава, Канада, и издадена през 2005.
Избрани издания
- Oxford World's Classics, 4 октомври 2009, Translation: Mike Mitchell, ISBN 978-0-19-923829-3
- Dover Thrift Editions, 22 юли 2009, Translation: David Wyllie, ISBN 978-0-486-47061-0
- Penguin Modern Classics, 29 юни 2000, Translation: Idris Parry, ISBN 978-0-14-118290-2
- Schocken Books, 25 май 1999, Translation: Breon Mitchell, ISBN 978-0-8052-0999-0 Translator's preface is available online [6]
- Everyman's Library, 30 юни 1992, Translation: Willa and Edwin Muir, ISBN 978-0-679-40994-6
Вижте също
- Музей на модерната литература, където се съхранява оригиналния ръкопис.
- 100-те книги на 20 век според „Монд“
- Най-добрите немски романи на двадесети век
Бележки
- ↑ Corngold, Stanley et al., (eds.) Франц Кафка: Служебни писания. Princeton, Princeton University Press, 2009.
- ↑ а б Banakar, Reza, "In Search of Heimat: A Note on Franz Kafka’s Concept of Law" (19 октомври 2009) Law and Literature, Vol. 22, Summer 2010.
- ↑ Berkoff, Steven. „The Trial, Metamorphosis, In the Penal Colony. Three theatre adaptions from Franz Kafka.“ Oxford: Amber Lane Press, 1981.
- ↑ "'K.' by The Hypocrites: Greg Allen's 'K.' can be unfeeling, but it showed the way" by Chris Jones, Chicago Tribune (26 октомври 2010)
- ↑ "Joseph K – review" by Lynn Gardner, The Guardian (17 ноември 2010)
- ↑ www.conjunctions.com, архив на оригинала от 25 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141225182218/http://www.conjunctions.com/archives/c30-fk.htm, посетен на 12 април 2012
Библиография
- Engel, Manfred: „Der Process“. In: Manfred Engel, Bernd Auerochs (eds.): Kafka-Handbuch. Leben – Werk – Wirkung. Stuttgart, Weimar: Metzler 2010, 192 – 207. ISBN 978-3-476-02167-0
Външни препратки
- „Процесът“ на сайта
„Моята библиотека“ - The Trial: A Study Guide
- The Trial Архив на оригинала от 2015-05-02 в Wayback Machine. at Literapedia
- The Trial в сайта на
Проект Гутенберг - The Trial movie at liketelevision.com
- Der Prozeß, original text in German
- The Trial (1993) в
Internet Movie Database - Le Procès (1962) в Internet Movie Database
- SparkNotes
- Kafka's Parable Before The Law
- The Trial Map Архив на оригинала от 2015-05-25 в Wayback Machine.
Глава пета
Човекът с пръчката
Като минаваше вечерта на един от следващите дни през коридора, който отделяше кабинета му от главната стълба — този път той напускаше почти последен банката, само в експедицията в малкия светлинен кръг на електрическа крушка работеха още двама разсилни, а К. чу зад една врата, която водеше към някакъв килер за вехтории (както винаги бе предполагал, без някой да бе го видял със собствените си очи), ясни охкания. Той се спря учуден и се ослуша още веднъж, за да установи дали не се заблуждава; за късо време се възцари тишина, но сетне пак се разнесоха охкания.
В първия момент К. реши да повика едного от разсилните, защото може би щеше да бъде необходим свидетел, ала веднага го обзе такова неукротимо любопитство, че той просто дръпна грубо и разтвори широко вратата. Предположението му се потвърди: помещението беше килер за вехтории — стари, неупотребявани вече печатни формуляри и празни глинени бутилки за мастило се търкаляха непосредствено зад прага. В самата стаичка пък имаше трима мъже, които стояха прегърбени поради ниския таван. Светеше им една свещ, закрепена на лавицата.
— Какво вършите тук? — попита К. едвам разбираемо от възбуда, но не високо.
Единият мъж, който очевидно имаше власт над другите двама и най-напред привлече погледа му върху себе си, беше навлякъл някаква особена, тъмна кожена дреха, която оставяше голи целите ръце от рамената надолу и шията почти до средата на гърдите. Той не отговори. Обаче другите двама извикаха:
— Господине, наредено му е да ни набие, понеже си се оплакал от нас на съдебния следовател.
И чак сега К. видя, че действително бяха пазачите Франц и Вилем и че третият държеше в ръката си пръчка, за да ги наложи с нея.
— Хм — рече К. и ги погледна втренчено, — аз не се оплаках, казах само какво се разигра в жилището ми. Но вярно е, че вашето държане тогава не беше безукорно.
— Господине — извика Вилем, а през това време Франц опита да се скрие зад него, навярно за да бъде в безопасност от третия, — ако знаехте колко малко ни плащат, бихте съдили по-меко за нас. Аз трябва да храня семейство, а Франц искаше да се ожени, та човек гледа да позабогатее както може, само с труд не става, дори да се съсипваш. Вашето фино бельо ме изкуши; разбира се на пазачите е забранено да постъпват така, аз извърших беззаконие, но стара традиция е пазачите да вземат бельото на подсъдимия, така е било винаги, повярвайте ми! Пък е и близко до ума: какво значение може да имат занапред такива неща за човек, имал нещастието да бъде арестуван? Но, разбира се, ако той после повдигне публично въпрос, трябва да последва наказание.
— Аз не знаех нищо от това, което ми разправяте сега, не съм настоявал също да накажат някого от вас, аз говорех по принцип.
— Франц — обърна се Вилем към другия пазач, — не ти ли казах, че господинът не е настоявал да ни накажат? Сега сам чуваш: той дори не е знаел, че трябва да бъдем наказани.
— Не се трогвай от такива приказки — рече третият на К., — наказанието е не само справедливо, ами и неизбежно.
— Не го слушай — извика Вилем и се пресече само за да допре бързо до устата си ръката, по която третият бе го ударил с пръчката, — наказват ни само понеже ти си направил донесение против нас. Ако не беше им обадил, нямаше да ни се случи нищо дори да бяха узнали какво сме извършили. Може ли това да се нарече справедливост? Ние двамата, специално аз, работим отдавна като пазачи и се ползваме с добро име; ти самият си длъжен да признаеш, че ние, от гледна точка на началството, те пазихме добре. Надявахме се да ни повишат и положително скоро щяха да сложат и на нас пръчки в ръката, както на тогова, но той имаше късмет, че никой не е направил донесение срещу него, защото такова донесение наистина е твърде рядко явление. А сега, господине, всичко е загубено, на нашата кариера се слага край, занапред ще бъдем принудени да вършим работи далеч по-долни от службата на пазачи, а на всичко от горе сега търпим страшните болки от този бой.
— Мигар пръчката може да причини толкова силни болки? — попита К. и провери дебелината на пръчката, която третият мъж дигна пред него.
— Да, защото трябва да съблечем дрехите си и да останем съвсем голи — поясни Вилем.
— Ах, тъй! — рече К. и огледа от горе до долу човека с пръчката; той имаше загоряла от слънцето кожа като на моряк, лицето му беше свежо, но сурово. — Няма ли някаква възможност двамата да отърват боя? — попита го той.
— Не — отвърна човекът с пръчката и смеешком поклати глава. — Съблечете се! — заповяда той на пазачите, а на К. рече: — Не бива да им вярваш всичко, те вече са малко слабоумни от страх пред боя. Каквото ти разправи например този тук — той посочи Вилем — за някаква кариера, е направо смешно. Погледни го колко е тлъст! Първите удари с пръчката той изобщо няма да усети поради тлъстините. И знаеш ли защо е толкова затлъстял? Има навик да оплюсква закуската на всички арестувани. Не оплюска ли и твоята? Ето, не ти ли го казах! На човек с такъв търбух не може никога да сложат пръчка в ръката, напълно изключено е.
— Има и такива да бият с пръчка — настоя Вилем, който тъкмо откопчаваше колана на панталона си.
— Няма — рече човекът и го шибна така с пръчката по шията, че Вилем изтръпна цял, — не слушай какво се приказва, ами се събличай.
— Ще те възнаградя добре, ако ги пуснеш да си вървят — каза К. и извади портфейла си, без да го погледне повторно, защото такива сделки се сключват най-лесно, когато двете страни наведат очи към земята.
— А после ще отидеш да направиш донесение и срещу мене — каза човекът с пръчката, — та да напердашат и мене. Не, не!
— Бъди разумен! — рече К. — Ако бях искал тези двамата да бъдат наказани, сега нямаше да предлагам откуп за тях. Бих могъл просто да затръшна тая врата, за да не виждам, нито да чувам нещо и да се прибера в къщи. Но ето че не постъпвам така, а съвсем сериозно искам да ги избавя; ако ми бе минало през ума, че може да бъдат наказани, никога не бих назовал имената им. Защото аз съвсем не ги смятам за виновни, виновна е организацията, виновни са висшите чиновници!
— Така е! — извикаха пазачите.
Но човекът тутакси шибна и двамата по голия вече гръб.
— Ако тук под твоята пръчка се намираше някой от висшите съдии — продължи К. и докато говореше, натисна надолу пръчката, понечила отново да се издигне и замахне, — аз положително не бих ти пречил да го биеш, напротив, бих ти дал и пари, за да се подкрепиш и усилиш за доброто дело.
— Всичко, каквото говориш, звучи правдоподобно — каза човекът с пръчката, — но аз няма да позволя да ме подкупят. Назначен съм да бия с пръчка, значи, ще бия.
Пазачът Франц, който може би бе очаквал, че намесата на К. ще се увенчае с успех и затова преди се бе показал доста сдържан, сега, несъблякъл само още панталона си, отиде до вратата, падна на колене пред К., обвеси се на ръката му и замълви шепотом:
— Ако не можеш го накара да пощади двама ни, направи опит да отървеш поне мене. Вилем е по-стар от мене, във всяко отношение по-малко чувствителен, пък и веднъж преди две-три години изтърпя леко наказание с пръчка, но аз още не съм опозоряван и стигнах до моя начин на действие само благодарение на Вилем, който е мой учител в добро и в лошо. Долу, пред банката, моята клета годеница чака да види как ще свърши тази работа, а аз се срамувам ужасно.
Той изтри плувналото си в сълзи лице със сакото на К.
— Няма да чакам повече — извика техният мъчител.
После улови с две ръце пръчката и заудря Франц, а през това време Вилем се сви в един ъгъл и наблюдаваше скрито боя, без да посмее да помръдне глава.
Из един път се разнесе писък, нададен от Франц, продължителен и неизменен писък, който сякаш не излизаше от човешка уста, а от измъчван инструмент; целият коридор закънтя от него, сигурно го чуваше цялата къща.
— Не пищи! — извика К.
Той не можа да се сдържи и докато напрегнато гледаше в посоката, от която трябваше да дойдат разсилните, блъсна се о Франц, не силно, но все пак доволно силно, така че безпаметният клетник се строполи и конвулсивно заопипва с ръце пода. Но това не го спаси от ударите, пръчката го намери и на земята; докато той се валяше под нея, върхът й равномерно се движеше ту нагоре, ту надолу.
И ето че отдалеко се зададе разсилен, а зад него и втори, К. бързо затръшна вратата, отиде до един прозорец, обърнат към двора, и го отвори. Писъците секнаха напълно. За да не допусне разсилните да се приближат, той извика:
— Аз съм.
— Добър вечер, господин прокурист! — рече единият разсилен. — Да не се е случило нещо?
— Не, не — отговори К., едно куче вие на двора.
Понеже разсилните въпреки това не мръднаха от мястото си, той добави:
— Можете да се върнете на работата си.
За да не бъде принуден да се впуска в разговор разсилните, той се наведе през прозореца. Когато след малко надникна отново в коридора, те бяха си отишли. Но К. остана до прозореца, не се решаваше да влезе повторно в килера, а не му се искаше и да се прибере в къщи.
Дворът, към който гледаше, беше малък, четириъгълен, заобиколен от всички страни с канцеларски помещения, всички прозорци бяха вече тъмни, само върху най-горните се задържаше отблясък от лунния зрак. К. напрегнато се опитваше да проникне с погледа си в тъмнината на един дворен ъгъл, където бяха вкарани и сякаш нанизани една в друга няколко ръчни колички. Терзаеше го мисълта, че не беше успял да осуети боя с пръчката, но той не беше виновен за несполуката си, ако Франц не бе се разпищял — разбира се, сигурно го е боляло много, но в решителни моменти човек е длъжен да се владее, — ако той не бе се разпищял, то К-, това поне бе твърде вероятно, би измислил някакво средство да предума човека с пръчката. Ако всички най-низши чиновници бяха пасмина, защо тогава именно човекът с пръчката, натоварен с най-безчовечната служба, да прави изключение? К. бе го наблюдавал зорко и забелязал как му светнаха очите, като видя банкнотата; и той явно само си даваше вид, че гледа сериозно на боя, за да поувеличи още малко сумата, предложена като подкуп. И К. не би се стискал, защото действително искаше да отърве пазачите; щом веднъж беше започнал да се бори против покварата на това съдоустройство, то от само себе си се разбираше, че ще напада и от тази страна. Ала в момента, когато Франц започна да пищи, всичко естествено пропадна. К. не можеше да допусне разсилните, а може би и разни други хора, да дойдат и да го заварят как преговаря с ония трима в килера за вехтории. Не, наистина никой не биваше да изисква подобна саможертва от К. Ако бе имал намерение да го направи, то всичко би било по-просто: сам К. би се съблякъл и би предложил на човека с пръчката да наложи него вместо пазачите. Впрочем онзи положително не би приел тази замяна, понеже по този начин, без да получи някаква облага, все пак би нарушил тежко своето задължение; и по всяка вероятност би го нарушил двойно, защото, докато траеше съдебното следствие, К. сигурно трябваше да бъде неприкосновен за всички служащи в съда. Възможно беше обаче тук да е в сила някаква специална наредба. Във всеки случай К. не можеше да стори нищо друго, освен да затръшне вратата, макар че и след това сега съвсем не беше отстранена всяка опасност за К. Трябваше да съжалява също, че накрая беше блъснал и Франц, нещо, което можеше да се извини само от възбудата му.
Чу отдалеко стъпките на разсилните. За да не привлече вниманието им, той затвори прозореца и тръгна в посока към главната стълба. Спря за малко пред вратата на килера и се ослуша. Беше съвсем тихо. Човекът може да е претрепал пазачите, бе му дадена пълна власт над тях. К. бе протегнал вече ръка към дръжката на вратата, но пак я дръпна назад. Не можеше вече да помогне никому, а ей сега щяха да дойдат и разсилните; закле се обаче да повдигне въпрос за тая работа и доколкото беше по силите му, да накаже заслужено истинските виновници, висшите чиновници, нито един от които още не бе посмял да се мерне пред очите му.
Като заслиза по външната стълба на банката, К. заоглежда внимателно всички минувачи, но дори и по-далеко наоколо не се виждаше момиче, което да чака някого. Забележката на Франц, че го чака годеницата му, се оказа — все пак простима — лъжа, употребена с цел да се събуди по-голямо съчувствие.
Пазачите не излизаха от ума на К. и на следния ден; той извършваше работата си разсеяно и за да я свърши, видя се принуден да остане в кабинета си малко по-дълго, отколкото предния ден. Когато си тръгна за у дома и отново мина покрай килера, отвори като че по навик вратата. Загуби ума и дума пред това, което видя, вместо очакваната тъмнина. Всичко беше останало непроменено, така както бе го зърнал след снощното отваряне на вратата. Печатните формуляри и глинените бутилки за мастило се търкаляха непосредствено зад прага, човекът с пръчката и още напълно съблечените пазачи бяха също там, на лавицата грееше свещта. Пазачите започнаха да хленчат и извикаха:
— Господине!
К. тутакси затръшна вратата и дори я удари няколко пъти с юмруци, като че ли така щеше да я затвори още по-здраво. После почти плачешком изтича при разсилните, които работеха спокойно на циклостилите и от почуда преустановиха заниманието си.
— Та разтребете най-сетне килера с вехториите! — извика К. — Ще затънем до гуша в мръсотия!
Разсилните изявиха готовност да свършат това на следния ден и К. кимна; не можеше да ги застави да се запретнат сега, по късна вечер, както собствено си бе наумил. Поприседна малко, за да остане още известно време близо до разсилните, прехвърли няколко копия, като мислеше по този начин да си даде вид, че ги проверява и после излезе, понеже схвана, че разсилните не биха се решили да си отидат заедно с него.
Тръгна си уморен и напълно разсеян за у дома.