Серия
Вариации на тема еднорог (9)
Оригинално заглавие
A Hand Across the Galaxy, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Издание: ИК „Бард“


Спомням си един случай, когато бях изпаднал в неприятно настроение и просто седнах и започнах да пиша, ей така, за да видя какво ще излезе. Но това настроение се оказа кратко; случи се нещо, което го премахна. Ерго, разказът приключи, обречен на краткост. Той дори не е разказ. Просто две писма. Изпратих го на едно списание за фантастика, където бе публикуван по реда си, след което го забравих. В последствие имах привилегията да направя една книга в сътрудничество с късния Филип К. Дик — бидейки от много време почитател на способността му да прекарва реалността през центрофуга, през машина за унищожаване на документи, и високоскоростен миксер последователно, след което да сглобява обратно резултатите, получавайки уникални и странни неща. Останах доста удивен, когато той изказа одобрение спрямо онази кратка творба от списанието. Това, че го е видял, запомнил и харесал ме накара да го изровя наскоро. Той много често вижда неща, които аз не виждам. Даже е правило.

 

Скъпи родители от Земята,

Не знам как да изразя радостта си от това, че продължавате да се интересувате от нуждите ми и че използвате Интерзвездната Фондация на Осиновителите (Ръка През Галактиката), за да ми изпращате всеки месец колети. Много мило от страна на хора, които никога не са ме виждали и аз съм ви признателен. Поглезихте ме този месец и с една кутия „Суит-о-кракс“, което сигурно ви е струвало доста скъпо; за това също съм ви признателен. Нека ви разкажа за моето място, за да можете и вие да споделите радостта, която ме споходи благодарение на вас. Моите събратя и моите съсестри, имам седем такива, но три са още неоперени и аз, който още не мога да работя, значи остават четири. От четирите, по-възрастната ми съсестра е с яйца и няма да може да работи до дъждовете и докато ги измъти. Каква прекрасна благодат, все пак. Двамата ми събратя работят в Земния магазин, където големите машини коват метал във разни форми, и те са щастливи от работата си да помитат стърготините, да избърсват с машинно масло метала и да го подреждат под машината. Ръката на по-големия ми събрат вече израсна, въпреки че не е толкова голяма, колкото беше предишната, но му служи като нея, само че не е толкова силна. Отворихме вашия колет с благоговение и въодушевление и намерихме вътре топлите глипери от тророва вълна, за които сте били така добри да се сетите, видяхме и учебниците, сега са за мен, но след това ще ги ползват и голищарите, видяхме също и сухарите и купоните за храна от Земния Магазин, взехме малко храна и в момента тъкмо я дояждаме. Бяхме много благодарни и доволни и четохме за Земята в книгите и решихме, че тя много прилича на Щастливите Земи, където Великият изпраща онези, които са били добри, след като телата им бъдат изгорени. Не е ли така? Моля ви пишете, ако имате време и ни кажете; и за вас също; ако имате време някога; защото ни е интересно и смирено молим; и ще ни е радостно да чуем за големите дървета и магистралите, с които растат, и вашите залези и високите сгради и небето, което е синьо. четох много пъти вашата картичка отпреди три колета, където бяхте казали, че си Изкарвате чудесно. Иска ми се да сте тук. Много мило от ваша страна тогава да се сетите за мен и наистина трябва да сте изкарвали чудесно, играейки с всички тези величествени колела на рулетки на картичката, както пишеше отзад. Аз все още не знам със сигурност какво е колело на рулетка, защото го няма в моя Кратък Галактически Английски Речник. Макар че ми прилича на част от игра. Може би, ще ми разкажете и за тях, когато ми пишете? Не разбрах вашия отговор на писмото ми отпреди два колета, в което казвате, че между пръстите ви за една нощ изтичат повече пари, отколкото ми изпращате за една година. На Земята сега течна валута ли използвате? Мислех, че доларите са от хартия и не разбирам. Може би ще ми обясните и това някой път? Навън е един много сух и горещ следобед и аз вече трябва да слизам в кладенеца, значи като се върна вече ще е тъмно и ще довърша писмото ви утре. Довиждане засега, Земни родители.

Ще ви разкажа още за радостта, която ни причинихте. Когато нашият събаща бе изгорен, ни стана много трудно да държим нощем гнездото топло. Сега с купоните за гориво, които сте ни изпратили имаме топлина всяка нощ. Съсестра ми с яйцата спи най-близо до горещото място, но не и съмайка ми, на която винаги й е студено и трепери от новата болест, която се появи почти по времето, когато вашите хора пристигнаха от небето. Трудно е да мислиш за всичкото това пространство отвън, което разделя световете, без да ти се завие свят. Тук наоколо няма високи места, тъй че на мен ми се завива свят дори като си мисля за тях. Да мислиш, че Великият може да сътвори светове толкова надалеч и да ги наблюдава всичките и не му се завива свят, това е много добро.

Зарадвах се да разбера, че вашето парти е било добро и че последното ми писмо е причинило на скъпите ви приятели радостта от смеха. Това е най-дългото писмо, което някога съм писал и се надявам, че то също ви радва. Толкова сте мили.

 

Ваше отглеждано дете,

Фон Лиг

 

Скъпи, Фон

 

Твоите писма са безценни. Моят съпруг и аз ги ценим безкрайно. В момента не сме много добре, ние, но много скоро ще ти напишем дълго писмо — веднага щом се организираме поне малко. Седмицата наистина беше напрегната, така че извини ни този път. Става ли? Също така прости на съпруга ми за загадъчните намеци. Той си пада по намеците. Предай нашите поздрави на съмайка ти и на събратята&съсестрите ти. Ние мислим за теб.

 

Любяща,

Едит Мейсън

П.П. Все такива да ти идват, хлапе. Тия са жив майтап.

Отглеждащ събаща,

Сам Мейсън

Край
Читателите на „Ръка през галактиката“ са прочели и: