Уилям Шекспир
Хамлет (18) (Принц датски)

Шеста сцена

ХОРАЦИО

Какви са тези, що искат да ме видят?

СЛУГАТА

Моряци, господарю. Казват, че

писма до вас те носят.

ХОРАЦИО

Нека влязат.

Не знам от кой край на света получил

бих аз привет, ако не от принц Хамлет.

ПЪРВИ МОРЯК

Дал ви Бог добро, господине.

ХОРАЦИО

И на тебе също.

ВТОРИ МОРЯК

Ако му е воля, господине. Носим едно писмо за вас, господине. То е от пратеника, който отиваше за Англия… ако вий сте Хорацио наистина, както ми разправяха.

ХОРАЦИО (чете)

„Хорацио, когато прочетеш настоящето, помогни на тези хора да се явят пред краля; те носят писма за него. Едвам бяхме прекарали два дена сред морето, когато един пират със силно въоръжение ни нападна. Тъй като ний не можехме да плуваме твърде бързо, трябваше да се сдобием с необходимата храброст. В борбата аз се прехвърлих в техния кораб, но в същия миг те опразниха нашия и аз останах като едничък техен пленник. Те се отнесоха с мене като милосърдни разбойници; но те знаеха какво вършат — аз трябваше да им доставя добра полза. Погрижи се да получи кралят писмата, които пращам; и ела при мене с такава бързина, с каквато би бягал от смъртта. Имам да ти пошушна думи на ухото, от които ти би онемял, но и те са твърде леки спрямо тежестта на работата. Тези добри приятели ще те доведат тук, където съм аз. Розенкранц и Гилденщерн продължават пътя си за Англия: имам много да ти разправям за тях. Прощавай!

Твой, както знаеш, Хамлет“

Елате, аз ще ви препратя с вашите

писма където трябва; но по-скоро,

защото след това ще отведете

и мен при този, който ви е пратил.