Уилям Шекспир
Хамлет (16) (Принц датски)

Четвърта сцена

 

ФОРТИНБРАС

Капитане,

иди да поздравиш от мене краля

на Дания. Кажи му, че тъй както

е обещал той, Фортинбрас желае

свободен пропуск през земите му.

Ти знаеш де ще бъдем. Ако Негово

Величество желае да ни срещне,

сами ще му изкажем верността си.

Това му извести.

 

КАПИТАНЪТ

Слушам, принце.

 

ФОРТИНБРАС

Настъпвайте полека.

 

ХАМЛЕТ

Приятелю, чии са тез войски?

 

КАПИТАНЪТ

Норвежки, господине.

 

ХАМЛЕТ

За где отиват, моля ви се, те?

 

КАПИТАНЪТ

Зарад едно парче от Полша.

 

ХАМЛЕТ

А кой ги води?

 

КАПИТАНЪТ

Внукът на норвежкия

владетел — Фортинбрас.

 

ХАМЛЕТ

Отиват ли

те против цяла Полша или пък

против граничен някой дял?

 

КАПИТАНЪТ

За да говорим право и открито —

отиваме да завладеем ний

едно парче земя, което нищо

не притежава освен свойто име.

За пет жълтици, пет — не бих го купил.

Нито на Полша, нито на Норвегия

би дало нещо, ако бъде то

продадено на търг.

 

ХАМЛЕТ

Навярно Полша няма да го брани…

 

КАПИТАНЪТ

Напротив — то е вече укрепено.

 

ХАМЛЕТ

Две хиляди души и двеста лири

не ще решат тоз празен спор. Това

е циреят на мир и волност, който

се пука сам отвътре, без да има

отвън причина да умре човек.

Покорно ви благодаря.

 

КАПИТАНЪТ

Бог да бъде с вас.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Ще искате ли да си тръгнем, принце?

 

ХАМЛЕТ

Аз ида подир вас. Вървете вий.

 

Как всеки случай ме вини и шиба

за моята ленива мъст! Какво е

човекът, ако първото му благо

и дело е да спи и да яде?

Скот, нищо друго! Да, тоз, който в нас

назад или напред, не ни е дал той

способност и богоподобен разум,

за да заглъхват те напусто. И

дали у мене туй е скотска тъпост

или пък нерешително съмнение

във размисли за точния изход

на работата — мисъл, на която

едната четвърт мъдрост е, а трите

останали са подлост! Но не зная

защо живея с празни думи: „Трябва

да се извърши туй!“, макар че имам

причина, средства, имам мощ и воля

да го извърша… Примери, корави

като земята, ми напомнят туй:

така и туй огромно войнство,

предвождано от нежен, бледен принц.

Но неговият дух жадней за слава

и хвърля се към неизвестен край,

като излага всичко смъртно свое

пред всеки жребий, гибел й опасност,

и то — за лешник! Истински велик

ще бъдеш само и при важен повод;

но трябва и за сламка да се бориш,

ако в това стои честта ти. Как

тогаз стоя спокоен, щом баща ми е

убит, а майка ми в позор — за моя

ум и мойта кръв такъв смел повод?

Да, за мой срам виждам гибелта

възвишена на двайсет хиляди

мъже, които за една прищявка

и жад за слава лягат волно в гроба

като в леглото; бият се за някаква

незнайна нива, във която няма

дори и място за самия бой,

която не би имала ни пръст,

ни гробове за тез, които паднат!

От тозчас, мисли мои, бъдете в кръв облени

или проклятие над цял свят и над мене!