Уилям Шекспир
Хамлет (21) (Принц датски)

Втора сцена

 

ХАМЛЕТ

Затуй, мой драги — толкова; сега

ще видиш друго — спомняш ли си всичко?

 

ХОРАЦИО

Как, принце? Да си спомням!

 

ХАМЛЕТ

В гърди ми вреше някаква борба,

която не ми даваше покой;

и мислех, че съм по-зле от разбойник

в окови. Бързо — и затуй аз славя

днес бързината — да, понякога

и неразумността помага доста,

ако пропадне умният ни план.

А туй ни казва, че незнаен промисъл

ни води към един незнаен край,

макар че ние го желаем не такъв.

 

 

ХОРАЦИО

Безспорно.

 

ХАМЛЕТ

Излязъл от кабината си тихо,

загърнат в морския си плащ, сред мрака

към тях тръгнах аз пипнешком, намерих

ги, грабнах техния вързоп и после

отдръпнах се в кабината си пак.

И смело (моят страх забрави всяка

традиция) разчупих в миг печата

на кралското писмо. И що, Хорацио?

О, височайша подлост!… Просто заповед,

окичена с безброй причини и

съображения — все за доброто

на Дания, а също и на Англия,

ха-ха, и със заплашвания също, —

в миг, без да се отлага, не, дори без

да чакат, за да се наточи ножа:

да ми отнемат там главата.

 

ХОРАЦИО

Как! Нима е

възможно?

 

ХАМЛЕТ

Ето ти заповедта;

чети я в друг, свободен час. Обаче

желал ли би да знаеш как постъпих?

 

ХОРАЦИО

Да, моля ви се.

 

ХАМЛЕТ

Ограден така

с разбойници — преди да се обърна

към своя ум, той беше почнал вече, —

аз седнах и съставих ново писмо,

написано красиво. Нявга мислех

и аз като мнозина големци,

че е просташко и неблагородно

да имаш хубав почерк и залягах

да го забравя. Но сега, мой драги,

той ми оказа майсторска услуга.

А искаш ли да знаеш що написах?

 

ХОРАЦИО

Да, мили принце.

 

ХАМЛЕТ

Неотменна, строга

присъда от страна на краля:

ако е вярна Англия към него

и ако трябва всявга между тях да

цъфти любов; ако мирът, с венец

от житни класове, окичен, трябва

да свързва в неизменна дружба двете

страни — и още много все такива

„ако“, все важни и ненарушими, —

то, щом разтворят настоящето,

без много размишления, веднага,

да отведат на бърза смърт онези,

които носят туй писмо — без време

за изповед дори!

 

ХОРАЦИО

Ами печата?

 

ХАМЛЕТ

Ха — и за туй се бе погрижил Господ.

При мене бе печата на баща ми,

първообраз на днешния печат.

И Също тъй аз сгънах пак писмото,

надписах го, ударих му печата

и сложих го на мястото му, без

да знае някой за размяната.

На другия ден беше вече боя

и що се случи — знаеш го добре.

 

ХОРАЦИО

Но Гилденщерн и Розенкранц нима

на смърт отиват?

 

ХАМЛЕТ

Ха, друже, те сами

стремяха се към туй и никак не

тежат на съвестта ми; гибелта

им произтича от самото тяхно

вмешателство. Как жалко е, когато

нищожното попадне между бесния

звънтеж на два враждебни силни меча.

 

ХОРАЦИО

Та крал ли е това? Така ли мислиш?

 

ХАМЛЕТ

О, знам какво ме чака. Този, който

уби баща ми, краля, и направи

развратница от мойта майка; който

ограби щастието ми и моите

надежди; който над живота ми

така коварно хвърли своите мрежи —

не казва ли умът, че с него трябва

да се разправя с меча? И не е ли

грях, че тъй дълго ний търпим

тоз рак да се забива в нашто тяло?

 

ХОРАЦИО

От Англия веднага ще му известят

как е изпълнена заповедта му.

 

ХАМЛЕТ

Веднага, да.

Но дотогава времето е мое.

Животът на един е додето кажеш

„едно“. Но жал ми е, Хорацио,

че сбърках пред Лаерта, защото виждам

в неговото дело част от мойто.

Ценя достойнствата му аз. Но, да —

гръмливостта на неговата скръб

ме разгневи ужасно.

 

ХОРАЦИО

Тихо! Някой иде!

 

ОЗРИК

Поздравявам Ваше Височество с възвръщането му в

Дания.

 

ХАМЛЕТ

Благодаря ви покорно, господине.

 

Познаваш ли този бръмбар?

 

ХОРАЦИО

Не, добрий ми принце.

 

ХАМЛЕТ

Толкоз по-добре за тебе, защото порок е да го знаеш. Той владее много плодородна земя: щом като едно говедо е крал на говеда, неговата ясла ще бъде наред с кралската трапеза. Това е цяла сврака, но както ти казах, с обширни владения на крал.

 

ОЗРИК

Възлюблений принце, ако Ваше Височество има свободно време, бих искал да ви съобщя нещо от Негово Величество.

 

ХАМЛЕТ

Готов съм да го чуя, господине, с всичкото внимание на духа си. Но турете си шапката на мястото й — тя е направена за главата.

 

ОЗРИК

Благодаря, Ваше Височество — твърде е горещо.

 

ХАМЛЕТ

Не, уверявам ви, напротив — твърде е студено. Духа вятър от север.

 

ОЗРИК

Наистина, господарю, студеничко е.

 

ХАМЛЕТ

Но струва ми се, че е твърде задушно и горещо според мойто разположение…

 

ОЗРИК

Извънредно много, принце — твърде задушно. Тъй да се каже… просто не може да се каже… Но… Негово Величество кралят ми поръча да ви известя, че той е сложил голям облог за вас. Работата е…

 

ХАМЛЕТ

Но, моля ви се, не забравяйте.

 

ОЗРИК

Не, любезни ми принце, тъй ми е по-удобно, вярвайте. Ваше Височество, неотдавна пристигна при двора Лаерт. Повярвайте ми, същински джентълмен, с много забележителни качества, с твърде нежно държане в обществото и с великолепна външност. Наистина — ако искаме да говорим разумно за него — той е образец и журнал на благородство, защото в него ще намерите същността на всичко, което един кавалер би желал да притежава.

 

ХАМЛЕТ

Почтений мой, във вашата уста не се губи нищо от пълното изчисление на неговите дарби, макар да зная, че сметководната сила на паметта би се уморила, ако се залови да състави инвентар на неговите достойнства; и все пак този инвентар ще бъде винаги непълен, като се вземе пред вид неговият крилат напредък в тази посока. Но истината в хвалбите е, че аз го смятам за един голям дух; а неговите вътрешни способности са така скъпоценни и редки, че за да се изразим съвсем точно: само неговото отражение е негово подобие; а който иска да ни го изобрази, ще изобрази само сянката му, нищо повече.

 

ОЗРИК

Ваше Височество, говорите съвършено безпогрешно за него.

 

ХАМЛЕТ

Но какъв е собствено въпросът? Защо да докосваме този изящен кавалер с грубия дъх на нашите думи?

 

ОЗРИК

Принце?

 

ХОРАЦИО

Не разбирате ли такъв език? Вий разбирате, господине, сигурно!

 

ХАМЛЕТ

Сиреч: какво означава това, че споменаваме името на този благороден момък?

 

ОЗРИК

На Лаерта ли?

 

ХОРАЦИО

Неговата кесия се изпразни: изчерпаха се всичките му златни думи.

 

ХАМЛЕТ

За него, почтений мой.

 

ОЗРИК

Зная, че вий не сте неосведомен…

 

ХАМЛЕТ

Бих желал дано да знаете това; но и така да е, вярвайте, то не ще ме вълнува твърде. Е, добре, господине.

 

ОЗРИК

Вий не сте неосведомен върху съвършенството на Лаерта…

 

ХАМЛЕТ

Аз не бих могъл да призная това, за да не би да се помисли, че се сравнявам с него по съвършенство. Но да познаваш някого както трябва, значи да познаваш самия себе си.

 

ОЗРИК

Думата ми е, принце, за неговото изкуство в оръжието. Според мнението, което имат всички за него, той е неподражаем…

 

ХАМЛЕТ

Какво оръжие владее той?

 

ОЗРИК

Шпага и кинжал.

 

ХАМЛЕТ

Това са две от оръжията му. Е, добре?

 

ОЗРИК

Кралят, Ваше Височество, се е обзаложил с него на шест арабски жребци, срещу които той е заложил както се научавам, шест френски шпаги и кинжали заедно с принадлежностите като например: колан, закопчалки и прочие; три от принадлежностите наистина са твърде изящни на вид, твърде подходящи за ножницата, много тънко изработени принадлежности и с красива форма.

 

ХАМЛЕТ

Какво разбирате вий под принадлежности?

 

ХОРАЦИО

Аз знаех, че ще трябва да изслушате и неговите коментарии, преди той да се изкаже.

 

ОЗРИК

Принадлежностите — то са закопчалките, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Този израз би подхождал повече за работата, ако бихме носили топове със себе си; но дотогава — нека да си бъдат закопчалки. Но да видим: шест арабски жребци срещу шест френски меча, техните принадлежности и три тънко изработени закопчалки. Един френски залог срещу датчанския. Защо е всичко това заложено, както казвате вий?

 

ОЗРИК

Кралят, Ваше Височество, се зарича, че от дванадесет удара, разменени между вас и Лаерта, той ще има най-много три повече от вас. Той се обзалага за дванадесет срещу девет. И би трябвало веднага да се направи проба, ако Ваше Височество бихте се отзовали благосклонно към това.

 

ХАМЛЕТ

Но ако кажа „не“?

 

ОЗРИК

Искам да зная, Ваше Височество, гледището, което ще заеме вашата личност спрямо тази проба.

 

ХАМЛЕТ

Господине, аз ще се разхождам тук из салона. Ако обича Негово Величество — нека знае, че в този час на деня аз искам да дишам чист въздух. Нека донесат рапирите. И щом благородният кавалер е съгласен и кралят държи обещанието си — бих се постарал да спечеля неговия залог, ако мога. Ако ли не — ще трябва да понеса само срама и ненужните удари.

 

ОЗРИК

Мога ли да съобщя това?

 

ХАМЛЕТ

В този смисъл, почтений господине; с украшения, каквито отговарят на вашия вкус.

 

ОЗРИК

Имам чест да представя своята покорност на Ваше Височество.

 

ХАМЛЕТ

Вам предан. (Към Хорацио.) Добре прави той, че сам представя своята покорност: иначе едва ли някой чужд език би бил на негово разположение.

 

ХОРАЦИО

Този синигер изхвръкна с черупка на главата си.^[1]

 

ХАМЛЕТ

Той и от майка си не е сукал току-така без комплименти. Защото той — и много още от същата порода, в които зная, че е влюбен тоя суетен век — е схванал само тона на времето и външната премяна на разговора: един вид въздушна лека смес, с която се надуват, за да прехвръкнат успешно именно през най-глупавите и най-празните хорски мнения. Но духни ги само за опит — и сапунените мехури ще се пукнат.

 

ПРИДВОРЕН

Ваше Височество, господарят ви се представи чрез младия Озрик, който му донесе обратно вашия отговор, че вий желаете да го чакате в този салон. Той праща да узнае дали вашата охота да се състезавате с Лаерта продължава, или пък желаете да отложите това за по-сетне.

 

ХАМЛЕТ

Аз стоя на моето обещание, нека се направи, каквото желае кралят. Ако той е свободен, готов съм сега и винаги, като предполагаме, че и сега съм такъв, какъвто бих бил и после.

 

ПРИДВОРЕН

Кралят и кралицата, и всички други ще дойдат тук.

 

ХАМЛЕТ

Тъкмо навреме.

 

ПРИДВОРЕН

Кралицата желае, щото вий да кажете няколко любезни думи на Лаерта, преди да започнете вашата фехтовка.

 

ХАМЛЕТ

Тя добре ме съветва.

 

ХОРАЦИО

Вий ще загубите този облог, принце.

 

ХАМЛЕТ

Съвсем не мисля тъй. Откакто е заминал той за Франция, аз постоянно съм се упражнявал. Аз ще спечеля въпреки неравенството. Ала ти знаеш колко тежко ми е на душата. Но туй няма никакво значение.

 

ХОРАЦИО

Не, скъпи принце…

 

ХАМЛЕТ

Това е просто глупост. Но то е такова едно настроение, което би изплашило може би една жена.

 

ХОРАЦИО

Ако нещо е противно на душата ви, слушайте я. Аз ще преваря тяхното идване и ще кажа, че не сте разположен.

 

ХАМЛЕТ

Ни най-малко — аз съм враг на всякакви предчувствия. Има едно особено провидение, което бди над съдбата на едно врабче дори. Ако бъде сега — няма да бъде после; ако няма да бъде после — ще бъде сега; ако няма да бъде сега — ще бъде после. Важното е да бъдеш готов. Никой не знае какво ще загуби. Какво, ако го загуби по-рано? Да бъде тъй.

 

КРАЛЯТ

Ела, ела тук, Хамлете, вземи от мене таз ръка.

 

ХАМЛЕТ (към Лаерт)

Почтений мой,

аз искам от вас прошка,

но прошката на вашто благородство.

Тук всички знаят

и трябва също да сте чули как се

измъчвам аз от тежка раздвоеност.

Туй, що извърших, като грубо с него

възбуждам ваший гняв и чест, и доблест,

признавам откровено: то бе лудост.

Нима Лаерта Хамлет е обидил?

Не, нивга Хамлет! Щом сам Хамлет е

от себе си откъснат, раздвоен —

не е обидил той Лаерта; да,

не е виновен, значи, Хамлет, той

отрича туй. Но кой тогава? Лудостта му.

А щом е тъй — пострадал е той сам.

Да, лудостта е Хамлетовий враг.

Пред всички тук аз нека

откажа смело, че съм мислил зло;

и казвам го пред вашта горда доблест,

че без да зная, хвърлих аз стрела

и тя прониза моя брат.

 

ЛАЕРТ

Това е

достатъчно за моя дух — макар

че трябваше да диря мъст. Но верен

на свойта мъжка чест, оставам твърд;

и примирен ще бъда чак, когато

мъже по-стари и с достойна чест

съвет и мъдрост ми дадат за мир —

но с чест за моя герб. А дотогаз

приемам любовта ви за любов —

да, за да бъде справедлив към нея.

 

ХАМЛЕТ

Приятно ми е туй и доблестно

ще се държа аз в тоя братски облог.

Тук шпагите!

 

ЛАЕРТ

Да, и една за мене.

 

ХАМЛЕТ

Лаерте, аз съм нищо зарад вас.

Над моето невежество ще блесне

като звезда сред тъмнината вашето

изкуство.

 

ЛАЕРТ

Вий се подигравате…

 

ХАМЛЕТ

О, не, в ръката си кълна се.

 

КРАЛЯТ

Дайте

им шпагите вий, Озрик.

Сине Хамлете, вий

знаете за наший облог — да?

 

ХАМЛЕТ

Отлично, господарю. Вашта милост

е сложила надмощието към

по-слабата страна.

 

КРАЛЯТ

Не се страхувам.

Видял съм ви и двамата: додето

се учеше той — ти беше готов.

 

 

ЛАЕРТ (като взема една шпага в ръката си)

Таз ми е тежка. Нека видя друга.

 

ХАМЛЕТ

Таз ми приляга. Равно ли са дълги?

 

ОЗРИК

Да, господарю.

 

КРАЛЯТ

Сложете ми шише със вино тук,

на масата. Щом Хамлет пръв и втори

удар сполучи и възвърне трети,

кажете всички топове да гръмнат:

за Хамлетово здраве аз ще пия

и в чашата ще пусна бисер скъп —

по-скъп от този, който вече четири

крале са носили един след друг

на датската корона. Дайте

ми чашата. Тръбата нека екне

към барабана, барабанът пък

към топа, топът към небето, а

небето към земята: „Кралят пий

днес зарад Хамлета!“ Да почнем вече.

А вие, съдниците, бдете зорко.

 

ХАМЛЕТ

Да почнем, драги мой.

 

ЛАЕРТ

Да почнем, принце.

 

ХАМЛЕТ

Едно.

 

ЛАЕРТ

Не.

 

ХАМЛЕТ

Нека кажат.

 

ОЗРИК

Удар, явно — докоснат!

 

ЛАЕРТ

Нищо. Пак!

 

КРАЛЯТ

Спри! Вино дайте!…

Този бисер, Хамлете, е твой.^[2] Наздраве!

Подайте му да пие.

 

ХАМЛЕТ

Ще изкарам

и този път; почакайте — след малко.

Да почнем.

 

Втори удар! Що?

 

ЛАЕРТ

Признавам.

Докоснат, да, докоснат.

 

КРАЛЯТ

Нашият син

ще победи.

 

КРАЛИЦАТА

Той е така разгорещен

и се задъхва. Хамлете, вземи —

таз моя кърпа, избърши си челото…

За твое щастие, мой Хамлете!

 

ХАМЛЕТ

О, мила майко!

 

КРАЛЯТ

Не, не пий, Гертруда!

 

КРАЛИЦАТА

Ще пия, мъжо. Моля, остави ме.

 

КРАЛЯТ (настрана)

В таз чаша бе отровата, но — късно!

 

ХАМЛЕТ

Не трябва, майко аз да пия още. След малко.

 

КРАЛИЦАТА

Дай да ти избърша челото.

 

ЛАЕРТ

Кралю, тоз път ще го ударя вече.

 

КРАЛЯТ Не вярвам…

 

ЛАЕРТ (на себе си)

И почти се аз разкайвам…

 

ХАМЛЕТ

Да почнем трети път, Лаерте — вий обаче си играете! О, моля, бъдете с пълна сила. Аз боя се, че вий ме смятате за маловажен.

 

ЛАЕРТ

Така ли казвате? Добре!

 

ОЗРИК

От двете

страни — без удар.

 

ЛАЕРТ

Този път — пази се!

 

КРАЛЯТ

О, спрете ги! Те се разгорещиха.

 

ХАМЛЕТ

Не, още, пак…

 

ОЗРИК

Кралицата — о, вижте!

 

ХОРАЦИО

И двамата са в кръв… Какво е туй?

 

ОЗРИК

Какво е туй, Лаерте?

 

ЛАЕРТ

Да, глухар,

попаднал в собствената своя мрежа, Озрик.

От мойта собствена измяна падам.

 

ХАМЛЕТ

Какво е на кралицата?

 

КРАЛЯТ

Припадък —

понеже вижда кръв.

 

КРАЛИЦАТА

Не, не — туй вино!

Туй вино — мили Хамлете! Туй вино!…

Туй вино, вино! Чашата с отрова…

 

ХАМЛЕТ

Злодейство!? О!… Пазете там вратите.

Измяна! Де е тя?

 

ЛАЕРТ

Тук, Хамлете.

Ти сам убит си, Хамлете, и няма

в тоз свят лекарство, чрез което би се

спасил. Не ще живееш нито час.

Злодейското оръжие е в твоята

ръка — отровено, непритъпено.

Измяната ми падна върху мене.

Виж, тук лежа и няма вече да стана.

Отровена е майка ти… Не мога

аз вече… Кралят, кралят е виновен!

 

ХАМЛЕТ

Върхът отровен също!… Довърши тогаз,

отрова, свойто дело!

 

ВСИЧКИ

Измяна! Измяна!

 

КРАЛЯТ.

О, помогнете! Аз ранен съм само.

 

ХАМЛЕТ (като дава на краля да доизпие отровата)

Кръвосмесител и убиец! Скверний

датчанино! На, пий, изпий таз чаша!

Тук ли е бисерът?… След мойта майка

върви!

 

ЛАЕРТ

Въздава му се правда! Тази

отрова е приготвена от него.

Да се простим взаимно, Хамлете!

На татка ми и мойта смърт не ще ти

тежат, ни твоята — на мене!

 

ХАМЛЕТ

Небето нека ти прости! Аз ида,

след тебе. Чуй, Хорацио — умирам.

Кралице клета, сбогом! Вий, които

сте неми зрители на таз развръзка,

да имах време, но смъртта,

тоз злобен стражар, тъй бързо той залавя!

О, разказал бих ви… но така да бъде!

Хорацио, умирам… Ти живееш —

пред всички разкажи ти истината.

 

ХОРАЦИО

Не вярвай нивга. Аз съм повече

стар римлянин, отколкото датчанин.

Остава още вино тук…

 

ХАМЛЕТ

Ти, скъпи

о, дай ми чашата, о, не, за Бога!

Слушай, дай я! Боже! О, Хорацио,

какво ужасно име ще остане

след мене, щом остава всичко тъмно?

Ако в сърце си носил си ме нявга,

от вечното блаженство откажи се

и остани в тоз мрачен свят да дишаш

в томление, но разкажи съдбата ми.

 

Какъв е този буен шум?

 

ОЗРИК

От Полша

завръща се победно Фортинбрас;

към пратениците от Англия

изпраща войнствен привет.

 

ХАМЛЕТ

Умирам,

Хорацио! Могъщата отрова

обгръща в мрак духа ми! Жив не ще съм

да чуя вестите от Англия,

но аз предричам — изборът ще блесне

над Фортинбраса: моя глас му давам

пред гроба си. Кажи му всичко ти,

за всички ужаси и злодеяния…

Останалото е мълчание.

 

ХОРАЦИО

Едно възвишено сърце се пръсва.

Спи, лека нощ, мой мили принце!

Рой ангели ще те приспят в покой!…

Защо се приближава барабанът?

 

ФОРТИНБРАС

Къде е зрелището тук?

 

ХОРАЦИО

Какво

желаете да видите? Било

то ужас или чудо — тук е всичко.

 

ФОРТИНБРАС

Тълпата вика: сеч! О, горда смърт!

Какъв огромен празник ти устройваш

във своя вечен дом, та толкова

князе с един-едничък удар само

заграбваш, кървава?

 

АНГЛИЙСКИ ПРАТЕНИК

О, страшен вид!

И късно ний пристигаме от Англия —

безчувствени са днес ушите, що

би трябвало да чуят нашта вест, че е

изпълнена заповедта и мъртви

са Розенкранц и Гилденщерн. Кой

ще ни благодари сега?

 

ХОРАЦИО

Не той,

ако бе жив, би вам благодарил;

той никога не е издавал заповед за

смъртта им. Но щом така ненадейно

пристигате във тоя кървав час

— от Полша вий, а вий от Англия, —

кажете да се изнесат отвън

тез трупове, върху една трибуна,

пред погледа на всички. След това

пред цял свят ще разправя всичко аз,

за да го знаят всички. И ще чуете

тогава за свирепи, кървави

и неестествени дела, за бързо

издадени присъди, за случайни

убийства, за коварна смърт, наложена

без право, и за тъмни замисли,

при тоя страшен край, които се

стоварват на главата на тоз, който

ги е измислил… Всичко туй аз зная

най-истинно и точно да разправя.

 

ФОРТИНБРАС

По-скоро нека чуем туй и нека

се свикат всички благородни тук.

А аз със скръб посрещам свойто щастие;

аз имам старо право над туй царство

и него случаят ми днес отдава.

 

ХОРАЦИО

За туй аз също имам да говоря —

с устата на тогова, чийто глас

увлякъл би мнозина. Ала нека

да го покажем незабавно вън,

защото духовете са безумни,

та да не би и друго по-голямо

нещастие от лоши замисли

и смут на туй отгоре да се случи.

 

ФОРТИНБРАС

Четирима капитани нека вземат

и възнесат до трона Хамлета

като войник. Велик и царствен щеше

да бъде той, ако би стигнал там!

И нека при туй шествие гръмовно

боева музика да отдаде

военна чест на него.

Вземете мъртвите тела. Такава

картина е за бойното поле,

но тук тя ужасява.

Вървете, заповядайте да стрелят.