Алексей Толстой
Златното ключе (28) (или приключенията на Буратино)

Карабас Барабас се втурва в килерчето под стълбата

Карабас Барабас, както знаем, напразно се стараеше да накара сънения стражар да арестува Карло. Като не успя, Карабас Барабас се втурна по улицата.

Брадата му се развяваше и се заплиташе в копчетата и чадърите на минувачите.

Той се блъскаше и скърцаше със зъби.

Подир него група хлапета свиркаха пронизително и го замеряха по гърба с гнили ябълки.

Карабас Барабас тичешком стигна до градоначалника.

В този горещ час на деня началникът седеше в градината до фонтана по долни гащи и пиеше лимонада.

Началникът имаше шестетажна гуша, носът му потъваше в бузите. Зад гърба му в сянката на липите четирима мрачни полицаи му отваряха един през друг бутилки с лимонада.

Карабас Барабас падна на колене пред началника и като размазваше с брадата си сълзи по цялото си лице, заплака с глас:

— Аз съм нещастен сиромах, мене ме озлочестиха, обраха, пребиха…

— Кой тебе, сиромаха, те озлочести? — попита, като се задъхваше, началникът.

— Най-злият ми враг, старият латернаджия Карло. Той ми открадна трите най-добри кукли, той иска да запали моя знаменит театър, той ще запали и ограби целия град, ако не го арестувате веднага.

За подкрепа на думите си Карабас Барабас измъкна шепа жълтици и ги сложи в обувката на началника.

Накъсо казано, той пусна толкова лъжи и заплахи, че изплашеният началник заповяда на четиримата стражари под липата:

— Идете с този почтен нещастник и направете всичко, което трябва в името на закона.

Карабас Барабас дотича с четиримата полицаи при килерчето на Карло и извика:

— В името на тарабарския крал — арестувайте крадеца и негодника!

Но вратата беше затворена. В килерчето никой не отговаряше. Карабас Барабас заповяда:

— В името на тарабарския крал — изкъртете вратата!

Полицаите натиснаха, гнилите крила на вратата се откъртиха от пантите и четиримата храбри полицаи, като тропаха със сабите си, нахлуха шумно в килерчето под стълбата.

Това стана в същата минута, когато в потайната вратичка на стената наведен се промъкваше Карло.

Той се скри последен. Вратичката — зън!… — хлопна и се затвори. Тихата музика вече не се чуваше. В килерчето под стълбата се търкаляха само мръсни превръзки и разкъсаното зебло с рисуваното огнище…

Карабас Барабас подскочи към тайната вратичка и заудря с юмруци и ритници по нея:

— Тра-та-та-та!

Но вратичката беше здрава.

Карабас Барабас се разтича и удари вратичката със задника си.

Вратичката не мърдаше.

Той тропна с крак на полицаите:

— Счупете проклетата врата в името на тарабарския крал!…

Полицаите си опипваха един другиму — кому оток на носа, кому буца на главата.

— Не, тази работа е много тежка — отговориха те и тръгнаха при градоначалника да му кажат, че те са направили всичко, което изисква законът, но че на стария латернаджия, както се вижда, му помага самият дявол, защото той се скрил зад стената.

Карабас Барабас започна да си скубе брадата, падна на пода и зарева, зави и се затъркаля като луд из празното килерче под стълбата.