Квинт Курций Руф
История на Александър Велики Македонски (22)

Смъртта на цар Агид

През време на тези събития в Азия в Гърция и в Македония също не беше спокойно.

Цар на спартанците беше Агид^[1], синът на Архидам^[2], който дойде на помощ на тарентинците^[3] и падна убит в деня, когато Филип победи атиняните при Херонея. Агид, който съперничеше на Александър по храброст, подбуждаше сънародниците си да не търпят повече македонската власт. Казваше им, че ако не вземат навреме мерки, ще изпаднат напълно под тяхно робство. Затова да напрегнат сили, докато все още и персите са в състояние да им оказват съпротива. След като бъдат покорени, напразно ще се вдигат срещу голямата им мощ и ще си спомнят за предишната свобода. Той успя да ги насърчи и започна да търси удобен момент, за да обяви война на македонците. За да постигнат успех, спартанците решиха да използуват и Мемнон^[4]. Поканиха го като съюзник, но неочакваната му смърт прекъсна щастливото начало на това начинание. Впрочем, те съвсем не се обезкуражиха. Агид отиде при Фарнабаз^[5] и Автофрадат^[6] и получи от тях тридесет сребърни таланта и десет триреми. Изпрати ги на брат си Агезилай, за да отплува на остров Крит, чиито жители поради различните им интереси бяха разединени между спартанците и македонците.

Изпратени бяха пратеници и при Дарий, които да измолят пари и кораби за водене на войната. Битката при Иса^[7], която стана точно по това време, не само че не им попречи, но даже им помогна. Александър, увлечен в преследване на бягащия Дарий, навлизаше от ден на ден все по-навътре в Азия и голяма част от наемниците веднага след битката се бяха завърнали в Гърция. Агид нае от тях срещу заплата осем хиляди души и с тяхна помощ превзе повечето от градовете на остров Крит. Малко по-късно Мемнон^[8], изпратен от Александър в Тракия, беше подбудил варварите и те се отцепиха от него. Антипатер пък беше довел войски от Македония и Тракия, за да смаже въстаниците. Спартанците използуваха благоприятния случай и привлякоха на своя страна целия Пелопонес, с изключение на някои крайбрежни градове. Те сформираха войска от двадесет хиляди пехотинци и две хиляди конници и предадоха върховната власт на Агид.

Антипатер, като научи това, веднага прекрати войната в Тракия и се завърна в Гърция. Той потърси помощ от приятелски и съюзнически държавици.

Много от гръцките държавици му изпратиха помощ и той събра до четиридесет хиляди войници. Знаеше, че тяхната вярност е съмнителна, но скри подозренията си и им изказа благодарност за готовността да защитят достойнството на Александър срещу спартанците. Добави още, че ще пише за това на царя, който няма да закъснее да им отвърне с благодарност; че в момента няма нужда от по-голяма войска и затова те могат да се върнат по домовете си, след като са изпълнили съюзническия си дълг. След това изпрати вестители при Александър, за да го осведомят за вълненията в Гърция. Те настигнаха царя чак при Бактра, когато с победата на Антипатер и със смъртта на Агид в Аркадия въстанието в Пелопонес беше потушено.

Александър знаеше още преди това за безредиците в Пелопонес и беше взел мерки, доколкото голямото отдалечение на полуострова позволяваше. Беше заповядал Амфотер^[9] да отплува за Пелопонес с кипърски и финикийски кораби, а Менета да отнесе на Антипатер лично три хиляди таланта, защото беше узнал, че се нуждае от тях. Беше предвидил колко голямо значение в тази борба има неговата подкрепа, макар че по-късно, след известието за победата, сравнявайки я със своите подвизи, се шегуваше, че тази война е била битка на мишки.

Началото на въстанието беше благоприятно за спартанците. Близо до македонското укрепление Корхаг те се сблъскаха с войските на Антипатер и излязоха победители. Славата на извършения подвиг допринесе и тези, които бяха скептично настроени, да се присъединят към тях като съюзници.

Единствен от гръцките градове Пелена^[10] в Ахея презря съюза, както и град Мегалопол^[11] в Аркадия. Те останаха верни на македонците, тъй като бяха получавали благодеяния от Филип. Но и този град, обсаден от спартанците, щеше да се предаде, ако Антипатер^[12] не му беше дошъл на помощ. Той устрои лагера си недалеч от противниковия лагер и разбра, че по брой на войниците и по тяхната подготовка е по-силен. Тогава реши да встъпи в сражение колкото се може по-скоро. Спартанците също не искаха да отлагат сражението. Разигра се бой, който до голяма степен сломи спартанската държава.

Спартанците се бяха разположили в тесен проход и сражението се водеше там. Вярваха, че неприятелят не ще може да навлезе навътре в прохода поради многочислеността си. Бяха се укрепили добре и нападаха от укрепленията македонците, които упорито се отбраняваха. Проля се много кръв. Антипатер незабавно попълваше загубите с нови свежи войски. Спартанците бяха отблъснати и постепенно се оттеглиха. Агид се хвърли в най-опасното място на боя с гвардията си, попълнена с отбрани войници. Нараняваше яростно всички, които му се изпречеха, и обърна голяма част от враговете в бягство.

Победителите започнаха да отстъпват и да увличат в равнината преследващите ги македонци. Но загиваха, без да могат да отмъстят. Щом се озоваваха на място, където да могат да се спрат, отново като равностойни съперници подновяваха боя. Сред спартанците най-много изпъкваше царят им. Той беше ненадминат не само с блясъка на оръжието си и мъжката си сила, но и със силата на духа. Сражаваше се навсякъде и дълго не изпусна от ръка оръжието. Върху него се сипеха стрели. Той успяваше или да ги отбегне, или да ги отблъсне с щита си. Накрая копие забило се в бедрото му, спря смелия му устрем. Изтече много кръв. Телохранителите го положиха на собствения му щит. Болките му бяха непоносими. Спартанците все още не прекратяваха сражението. Когато успяваха да изпреварят неприятеля и да заемат удобна позиция, събираха разпръсналите се войници и сгъстяваха бойните редици.

Не знам дали някога е имало друго по-ожесточено сражение. Сражаваха се почти с еднакъв успех войските на двата най-силни народа. Спартанците се вдъхновяваха от предишната си бойна слава, а македонците — от настоящите успехи. Първите се биеха за свободата си, вторите — за господство. Спартанците нямаха вожд, македонците — удобно място за сражение. Променливите обстоятелства увеличаваха ту надеждата, ту страха на всяка от страните. Като че ли самата съдба се опитваше да уравновеси борбата между най-силните. Теснините, където се разиграваше сражението, не позволяваха то да се разгърне нашироко. Повечето от войниците наблюдаваха боя, вместо да участвуват в него, а тези, които бяха извън обсега на стрелите, с викове ободряваха своите.

Спартанците започнаха да отпадат. Те едва държаха изплъзващото се от ръцете им оръжие и започнаха постепенно да отстъпват. При едно силно нападение на неприятеля направо побягнаха. Победителят ги подгони, както бяха разпръснати. Македонците преминаха устремно позицията на спартанците и продължиха да преследват и самия Агид. А той, като видя, че неговите хора бягат, а врагът е вече съвсем близо, заповяда да го положат на земята. Опипа краката си, за да провери състоянието им, и след като почувствува, че са съвсем отмалели, се повдигна на колене, наложи шлема си и като се закри с щита си, размаха копието си високо, за да предизвика неприятеля — дали някой ще се осмели да отнеме доспехите на умиращия върху щита си.

Никой не се осмели да влезе в ръкопашен бой с Агид. Хвърляха срещу него отдалеч копия, а той ги връщаше обратно върху неприятеля, докато накрая едно от тях прониза гърдите му. Когато го измъкнаха от раната, Агид, съвсем обезсилен, крепеше главата си на щита. След това загуби едновременно и кръвта, и съзнанието си и умря, легнал върху щита. В тази битка паднаха убити пет хиляди и триста спартанци и не повече от хиляда македонци. Почти никой не се върна в лагера си без рана.

Тази победа сломи не само Спарта и съюзниците й, но и всички, които се надяваха на някаква облага от тази война.

Антипатер не се лъжеше, че думите на възхваляващите го войници не отговарят на мислите им. Но той желаеше да се сложи край на тази война и трябваше сам да се заблуждава. Защото, макар и щастието в тези събития да го радваше, все пак се страхуваше от завистта: тези успехи бяха по-големи, отколкото позволяваше правото му на управител. Александър, макар и да желаеше неприятелят да бъде победен, не беше особено доволен от успеха на Антипатер и открито говореше, че славата му засенчва неговата. Антипатер познаваше добре характера на царя и затова не се осмели сам да се разпорежда след победата. Той свика съвет от представители на гръцките държави, за да решат как да се действува по-нататък. Спартанците получиха само правото да изпратят пратеници за преговори при Александър. Жителите на Тегея^[13] измолиха прошка за отцепничеството си, с изключение на инициаторите. Ахейците и елеите^[14] получиха заповед да заплатят сто и двадесет таланта на жителите на Мегалопол, чийто град беше обсаден от метежниците.

Това беше краят на войната, която възникна внезапно и завърши, преди Александър да победи Дарий при Арбела.