Марк Аврелий
Към себе си (8)

Пета книга

1. Сутрин, когато се будиш трудно, да ти е подръка положението, че се будиш за делата на човек. Още ли съм недоволен, че се отправям да върша това, заради което съм се родил и заради което съм дошъл на този свят? Или съм създаден да лежа и да се топля под завивките? — Да, но е по-приятно. — А дали си се родил да се наслаждаваш? Изобщо дали за да изпитваш, а не за да действуваш? Не виждаш ли как вършат своето растенията, врабчетата, мравките, паяците и пчелите, как устройват своя свят? Тогава защо отказваш да вършиш човешкото и не се отправяш без бавене към съобразното с твоята природа? — Да, ама е нужно да отдъхнеш. — Нужно е. Съгласен съм. Природата обаче е поставила мярка и за това, и за яденето, и за пиенето, а ти не я ли нарушаваш все пак и не надхвърляш ли достатъчното? Но в действията си не постъпваш тъй, оставаш в границите на възможното. Защото не се цениш. Иначе щеше да зачиташ своята природа и нейното желание. Други, които държат на професиите си, чезнат, потънали в тях немити и неяли. Ти не цениш ли природата си по-малко, отколкото резбарят резбарството, танцьорът танцуването, скъперникът парите си и тщеславният своето тщеславие? Обхванати от страстта си, те са готови да не ядат и да не спят, но да умножат това, към което са устремени. Смяташ ли, че дейностите, полезни за човешката общност, стоят по-долу и заслужават по-малко внимание?

2. Колко лесно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и веднага да станеш напълно спокоен и ведър.

3. Смятай се достоен за всякакво слово и дело съобразни с природата. Нека не те разсейват последвалото ги недоволство и приказки и не се съмнявай в собственото си достойнство, ако е правилно да си постъпил или казал това. Защото те имат свое ръководно начало и следват своите подтици. Не се заглеждай в тях, върви право по пътя си и следвай своята и всеобщата природа. Един е пътят и за двете.

4. Преминавам през отрязъците път, определени от природата, додето не падна и не издъхна, връщайки диханието си на въздуха, от който вдишвам всеки ден, падайки върху земята, от която баща ми е почерпил семето, майка ми кръвта, а моята дойка млякото, от което всекидневно се храня и поя вече толкова години, която ме носи и тъпча и която ми служи за толкова неща.

5. Не могат да се удивят на остроумие у тебе. Добре, но разполагаш с толкова други качества, за които не можеш да кажеш: „Природата не ми ги е дала.“

Прояви ги тогава, защото те изцяло зависят от тебе — естествеността, достойнството, издръжливостта на трудности, неподатливостта на наслаждения, доволството от това, което ти е отредено, задоволяването с малко, благоразположеността, стремежът към свобода, недопускането на излишества и празни думи, широтата на духа. Не усещаш ли колко качества, за които не можеш да се извиниш с неспособност и липса на дарба, вече си могъл да проявиш? И въпреки това по твоя вина все още стоиш ниско. Да не би защото си природно ненадарен, да си принуден да роптаеш, да се вкопчваш в живота, да ласкаеш, да виниш тялото си, да угодничиш, да постъпваш лекомислено и да изпитваш душевни колебания? Не, кълна се в боговете! От тези недостатъци отдавна можеше да се отървеш, така че да остане единствено упрекът, че си малко бавен и разсеян. Но и срещу това не бива да допуснеш да не се подложиш на упражнение, отстъпвайки на своята вялост.

6. Когато направи услуга някому, един е в състояние да поиска да му се отплатят с нужното. Друг на това не е способен, но иначе те смята в себе си за длъжник и знае какво е направил. Трети по някакъв начин дори не знае какво е направил и прилича на лоза, родила грозд; произвела веднъж собствения си плод, тя не очаква след това нищо друго също като коня, който е препускал, като кучето, участвувало в лов, и пчелата, добила мед. Сторил някому добро, човек не търси полза, а преминава към друг също както лозата към следващия грозд, който ще роди, когато настъпи време. — Редно ли е да бъдем от хората, постъпващи горе-долу така, без оглед на нищо? — Да. — Но все пак с оглед именно на това. Защото се твърди, че е присъщо на общностното същество да усеща, че действува общностно и също, кълна се в Зевс, да иска и неговите другари да усещат. — Истина е това, което казваш, но не го възприемаш правилно. Поради това ще се окажеш от ония, които имах предвид по-горе. Защото и те се подвеждат от аргументите на някакъв привиден разум. Но ако желаеш да разбереш смисъла на казаното, не се страхувай да не би поради това да пренебрегнеш някое действие, полезно за общността.

7. Атиняните имат молитва: „Прати, мили Зевсе, прати дъжд на атинските ниви и поля“. Или не бива да се молим, или да го правим така — просто и свободно.

8. Какъвто смисъл има изречението: „Асклепий предписа на еди-кого си езда, студени бани или да ходи бос“, такъв има и следното изречение: „Всеобщата природа предписа на еди-кого си болест, физически недостатък, загуба или нещо друго подобно.“ И в този случай „предписа“ означава приблизително същото. „Определил му е нещо, подходящо за здравето.“ Но и във втория случай това, което ни сполита, ни е отредено, защото някак подхожда на съдбата ни. Можем да кажем, че то ни отива тъй, както според твърдението на строителите четириъгълните блокове пасват помежду си в крепостните стени или пирамидите, подчинявайки се на този или онзи начин на свързване. Изобщо хармонията е една и както тялото на вселената е резултат от свързването на всички тела, така и всеобщата причина на съдбата е резултат от свързването на всички причини. Това, което твърдя, е разбираемо и за най-обикновените хора. Защото и те казват: „Съдбата му го отреди.“ Това значи, че съдбата му го е предписала. Нека приемаме тия неща като ония, които предписва Асклепий. Неговите предписания впрочем често са неприятни, но ги приемаме с удоволствие, надявайки се да оздравеем. Смятай, че изпълнението и осъществяването на решеното от всеобщата природа е нещо подобно на здравето ти. Посрещай с удоволствие всичко, което ти се случва дори когато ти се струва неприятно, защото води към здравето на вселената и те вкарва в пътя на Зевсовото благополучие. Съдбата не би отредила някому нещо, ако не беше от полза за цялото. И отделната природа не отрежда нищо, което не съответствува на съществото, ръководено от нея. Следователно въз основа на два разумни аргумента ти трябва да се чувствуваш привързан към случващото ти се: първо, защото ти се случва, защото е отредено и насочено към тебе свише и е брънка в нишката на най-висши причини; и второ, защото и това, което сполита отделно всеки човек, е причина за благополучието, съвършенството и, кълна се в Зевс, дори за самото оцеляване на разпореждащия се с цялото. Целостта се осакатява, ако се повреди дори най-малко непрекъснатата връзка както на частите, така и на причините. А доколкото зависи от тебе, когато си недоволен, ти прекъсваш връзката и по някакъв начин я унищожаваш.

9. Не изпитвай досада, отвращение и отчаяние, ако не успяваш постоянно да вършиш всичко, опирайки се на основните възгледи, но се обърни наново към нещата, в които не си успял, и бъди доволен, ако в повечето случаи постъпваш по достойния за човека начин. Обичай онова, към което се връщаш, и не отивай при философията като при наставник, тъй както страдащите от очи прибягват до гъбичката и яйцето и както други болни — до мазилото и компреса. Така ти ще засвидетелствуваш не подчинение на разума, а ще се сдобиеш с покой благодарение на него. Помни, че философията желае единствено това, което желае природата ти, докато ти желаеше друго противно на природата. Нима има нещо по-привлекателно? Нали по този начин ни погубва удоволствието? Затова прецени дали не са по-привлекателни великодушието, независимостта, простотата, доброжелателството, благочестието. Има ли нещо по-привлекателно от разсъдъка, стига само да съобразиш от колко грешки предпазва и до какви сполуки води във всичко способността за основано на научни принципи наблюдаване и вникване.

10. По някакъв начин нещата са така прикрити, щото остават напълно невъзприемаеми за не малко и не случайни философи. Те впрочем са трудно възприемаеми и за самите стоици. И всяко наше общовъзприето твърдение търпи промяна. Ще се намери ли човек, който не си променя твърденията? Премини след това към разглежданите предмети — колко кратковечни и незначителни са, в състояние да станат притежание на разпътник, проститутка или разбойник. После премини към нравите на твоите близки — с мъка би понесъл и най-милия от тях, за да не кажа, че човек едвам понася и себе си. Сред подобен мрак и нечистотия в стремителния поток на материалната същност, на вечността, на движението и движещото се има ли нещо, което заслужава да бъде особено ценено и изобщо ограждано с внимание? Мисля, че няма. Напротив — човек трябва да се предума и да дочака естествения край, без да недоволствува, че той се бави, като се уповава единствено на тези положения — първо, че не може да му се случи нещо, несъобразено с всеобщата природа, и второ, че от него зависи да не върши нищо против своя бог и божество в себе си. Защото никой не може да го застави да прекрачи неговата воля.

11. За какво ми служи сега моята душа? Във всеки момент да се питам и да проверявам какво има в тази моя част, която наричат ръководно начало, и душа на какъв човек притежавам сега. Нали не на дете, нито на юноша, на жена, на тиран, нито на домашно или диво животно?

12. И по това можеш да разбереш какво представляват нещата, смятани за благо от повечето хора. Ако човек насочи вниманието си към действителните блага като разсъдъка, сдържаността, справедливостта, мъжеството, направи ли го веднъж, няма да обърне внимание на стиха: „Той е благат.“# Защото няма да му приляга. Но ако се е насочил към приетите от повечето хора блага, ще го чуе и лесно ще приеме за точно казаното от комическия поет. Толкова дълбока е разликата в представите на повечето хора. Защото иначе първото положение нямаше да претърпи неуспех и да остане неоценено, а от друга страна, щяхме да приемем твърдението на поета за богатството и щастието от разкоша и славата за красиво и на място казано. Премини нататък и се запитай ще цениш ли и ще приемеш за блага подобни неща, за които, ако си помислиш предварително както трябва, можеш да заключиш. че затрупан от тях, притежаващият ги няма да има къде да си облекчи стомаха.

13. Съставен съм от материално начало и оформяща причина. Нито едното, нито другото ще погине в нищото, както нито едното, нито другото не е възникнало от нищо. Следователно в хода на промяната всяка моя частица ще премине в частица на вселената и на свой ред ще се промени в друга частица на вселената и така до безкрай. В хода на подобна промяна съм възникнал и аз, и моите родители и така назад до друга безкрайност. Нищо не пречи да го твърдим, независимо че вселената се гради от крайни периоди.

14. Разумът и логиката са способности, достатъчни за себе си и за дейностите, зависещи от тях. Те се задвижват от свое особено начало и поемат право към поставената цел, поради което подобни, съобразени с разума и логиката постъпки се наричат прави и правилни, тъй като означават правия и правилен път.

15. Човек не бива да държи на неща, които не подхождат на човека, доколкото е човек. Те не се изискват от човешката природа, нито водят до нейното съвършенство. Значи не е възможно човек да вижда в тях своята цел, нито благото, крайния резултат на целта. И още — ако те бяха блага и подхождаха на човека, нямаше да му подхожда да ги презира и да се бунтува срещу тях, нито щеше да бъде хвален, когато се пази да изпитва нужда от тях, нито щеше да бъде смятан за достоен човек, когато се ограничава в ползуването им. А всъщност колкото повече се лишава от тях или от нещо друго подобно и понася да бъде лишаван, толкова по-достоен човек е.

16. Умът ти е такъв, каквито са най-честите му мисли и представи. Защото душата ги попива. Затова постоянно да я държиш потопена в подобни мисли — примерно, че където живее човек, там може и достойно да живее. Живее в дворец. Значи е възможно да живее достойно в дворец. Също и следната мисъл — поради което и за което е създадено всяко нещо, към него се и стреми; към което се стреми, в него е целта му; където е целта, там е и ползата, и неговото благо. А за разумното същество благо е общността. Отдавна е доказано, че сме създадени да живеем общностно. Или не е ясно, че несъвършените същества са създадени за съвършените, а съвършените едни за други? Одушевеното е по-съвършено от неодушевеното, а разумното същество по-съвършено от одушевеното.

17. Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия.

18. Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму — той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.

19. Сами по себе си нещата не засягат ни най-малко човешката душа, нито имат достъп до нея, нито могат да я помръднат или задвижат. Единствено тя самата помръдва и задвижва себе си и с каквито съждения счете за достойно да се изпълни, такива са за нея и външните обстоятелства, които я заобикалят.

20. Според едно основание хората са ни изключително сродни, доколкото е нужно да им вършим добро и да ги понасяме. Но доколкото някои пречат на присъщите ми човешки дела, човекът също попада сред безразличните неща както слънцето, вятърът и звярът. На някоя моя дейност те са в състояние да попречат. Поради способността да се измъквам и преобразувам обаче е невъзможно да има пречки за вътрешните ми импулси и умонастроение. Защото умът е в състояние да преобразува и насочва препятствието пред своята дейност към това, което го води предварително, така че наместо пречка на това дело то да способствува за него и наместо преграда по пътя натам да помогне за влизането в този път.

21. Почитай най-висшето между нещата във Вселената. То е това, което има отношение към всичко и направлява всичко. Почитай също тъй и най-висшето начало в себе си. То е сродно на онова, защото по същия начин то е в отношение с другите начала в тебе и ръководи твоя живот.

22. Което не е вредно за града, не вреди и на гражданина. Във всички случаи, когато мислиш, че ти е навредено, прилагай това правило. Ако нещо не вреди на града, и на мене не може да навреди. — А ако се вреди на града, не е ли редно да се разгневиш на вредителя? — Дали не си пропуснал нещо?

23. Често си мисли с каква скорост преминава и изчезва всичко съществуващо и раждащо се. Материалната същност като река непрекъснато тече, действителното е в непрестанна промяна, причините — подложени на безброй преобразувания; почти нищо не е устойчиво и толкова близко е зиналата безкрайност на изтеклото и бъдното, в която всичко изчезва. Затова как да не е глупав човекът, който се надува, притеснява или оплаква при тези обстоятелства, сякаш безпокойствието му ще трае кой знае колко време.

24. Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!

25. Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.

26. Ръководната и властвуващата част от твоята душа да остане незасегната от леките или силните движения в плътта ти и да не се смесва с тях, но да се държи настрана и да се огради от страстите на телесните части. А когато поради един вид съчувствие те попаднат в ума, все едно, че всичко е едно тяло, тогава да не се опитвам да противодействувам на това усещане, защото то е естествено. Но нека ръководното начало да не добавя от себе си мнението дали това е добро или зло!

27. Да се живее с боговете! С боговете живее който им показва непрестанно, че душата му е доволна от отреденото й и че върши каквото го кара собственото божество, което Зевс е откъснал от себе си и му е дал за водач и настойник. Това е умът и разумът на всеки човек.

28. Дали ще се разгневиш някому, ако мирише на пръч? Или ако му мирише устата? От Какво се плашиш? Такива са му подмишниците, такава устата, естествено е така да миришат. — Да, ама човекът има разум, казва някой, и може да забележи и съобрази в какво бърка. — Чудесно, отнеси го и за себе си. Защото несъмнено и ти имаш разум. Приведи В движение чрез твоята разумна способност неговата, покажи му, напомни му! Ако разбере, ще го излекуваш и гневът ти ще стане излишен.

Нито трагически актьор, нито проститутка!

29. Както се каниш да живееш, като напуснеш това място, така можеш да живееш и тук. Ако ти пречат, тогава напусни дори живота, без да смяташ обаче, че ти се случва зло. Отивам си като дим. Защо смяташ, че това е кой знае какво? Додето нещо не ме изведе от това състояние, оставам независим и никой не може да ми попречи да върша каквото желая. Желая да съм в съгласие с природата на разумното и общностно същество.

30. Всеобщият ум е настроен общностно. Затова е създал несъвършените същества за съвършените, а съвършените е свързал помежду им. Виждаш как е подчинил, уредил и определил за всичко каквото му се пада по достойнство и как е събрал висшите същества да живеят в разбирателство помежду си.

31. Как си се отнасял до този момент с боговете, родителите, братята, съпругата и децата, с твоите учители, възпитатели, приятели и близки, с твоите роби, ако все още спазваш за всички предписанието:

„Никому той да не стори неправда, нито да каже“.

Припомни си също през какви премеждия премина и какви успя да понесеш и още, че твоето проучване на живота е към края си и че си изпълнил дължимото на обществото. Припомни си колко прекрасни неща видя, колко наслади и мъки презря, от колко слава отвърна очи и към колко неблагодарници се отнесе благосклонно.

32. Защо неуките и необразовани души довеждат до смут обучената и знаещата? Коя душа впрочем е обучена и знаеща? Която познава началото и края, както и разума, преминаващ през цялата материална същност и определените цикли на цялата вечност и ръководещ цялото.

33. В един момент ще се превърнеш в пепел или в скелет и ще остане името ти или и то няма да остане. Името е кънтеж, който заглъхва. Всичко толкова ценено в живота е празно, прогнило и дребно; кученца, които се хапят, и свадливи деца, които се смеят и веднага след това плачат. А доверието, свянът, правдата и истината са отмъкнати

„на Олимп от широкопътната земя.“#

Тогава какво те задържа тук, щом като сетивните неща са променливи и непостоянни, сетивата слаби и неточни, самата душица — изпарение на кръвта, а славата сред такива същества толкова празна? Какво ли? Спокоен и ведър ще дочакаш било угасването, било преместването ти другаде. А додето му дойде времето, какво е достатъчно? Какво друго, освен да почиташ и благославяш боговете, да вършиш добро на хората, да ги понасяш и да се сдържаш. Помни, че което е в границите на плътта и на диханието, не е нито твое, нито зависи от тебе.

34. Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.

35. Ако това не е следствие нито на моята негодност, нито е нейна проява, нито вреди на общия интерес, защо да ме безпокои? Така може ли да се навреди на общността?

36. Не се оставяй да бъдеш погълнат изцяло от представите си. Притечи се на помощ според силите и достойнството си дори ако е засегнато само което не е нито добро, нито лошо. Но недей да си мислиш, че това е вреда. Лош навик е. Както възрастният на тръгване взима кречеталото на своя възпитаник, помнейки, че това е кречетало, и ти постъпи така … Човече, забравяш ли за какво става дума? — Да, ама за тях то е от значение. — И ти ли поради това оглупяваш?

Веднъж преди време ме нарочили, че съм с късмет. Да си с късмет значи сам да си си го отредил, а късмет значи добри душевни наклонности, добри подтици, добри дела.