Марк Аврелий
Към себе си (7)

Четвърта книга

1. Когато е в съгласие с природата, властвуващото вътре в човека начало е така нагласено към това, което се случва, че винаги лесно го преобразува към своята даденост. То не обича определените неща и по изключение се насочва към тях, а всъщност се занимава с онова което ги предпоставя. Така става с огъня, когато овладее изпречващото му се. То може да угаси малкия пламък. Разпаленият огън обаче бързо обсебва всичко, каквото му хвърлят, поглъща го и от това се вдига още по-висок.

2. Никое действие да не се върши напосоки и несъобразено с принцип, основаващ се на метода.

3. Търсят усамотение — на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат Кратки и отнасящи се до основното тези положения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш.

От какво си недоволен? От човешката негодност? Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали В пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие. Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите, които доказват, че вселената е като град. Да не би още да те засяга телесното В тебе? Помисли си, че съвземе ли се веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни поглед към преходността на всеки спомен, към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока, към нищожното ехо на овациите, към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място, което ни е определено. Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват?

Та не забравяй за убежището си в тази твоя земица и най-важното не се отвличай, нито прибързвай, а бъди независим и гледай на всичко като мъж, като човек, като гражданин, като смъртно същество. От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка — първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“#

4. Ако умствената способност е обща за всички ни, общ е и разумът, който ни прави разумни същества. А ако е така, общ е и разумът, който ни нарежда какво трябва и какво не трябва да правим. А щом е така, има и общ закон. А щом е така, сме граждани. А щом е така, сме причастни към някакъв обществен ред. А щом е така, светът е като град. Защото към какъв друг ред можем да твърдим, че е причастен целият човешки род? Оттам, от този общ град идва и умственото, и разумното, и законното начало. Откъде другаде? Също както земното в мене е откъснато от някаква земя и влажното от друг елемент, дъхът от един извор, а топлото и огненото от друг техен, така и умствената способност е дошла отнякъде — защото нищо не идва от нищо, както и не отива в небитието.

5. Също като рождението смъртта е тайнство на природата — то е свързване на същите елементи, които се разпадат при нея, нещо, за което човек поначало не би могъл да се срамува, след като не противоречи на установения за мислещото същество ред и на разума на неговия строеж.

6. Това е възникнало естествено вследствие на онова по необходимост. Който не го желае, желае смокинята да не пуска сок. Изобщо недей да забравяш, че след недълго и ти, и той ще умрете и скоро дори името ви не ще остане.

7. Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.

8. Което не прави самия човек по-лош, то и живота му не прави по-лош и не му вреди нито отвън, нито отвътре.

9. До този резултат води по необходимост природата на полезното.

10. Всичко случващо се е справедливо да се случи. Ще се убедиш, че е така, ако наблюдаваш внимателно. Имам предвид не само естествената последователност, но че всичко е съобразено със справедливостта и все едно, че се въздава от някого според заслуженото. След като си започнал, продължи да наблюдаваш и прави, каквото правиш, с тази цел — да бъдеш достоен човек съобразно това, което означава достоен в собствения смисъл на думата. Спазвай това правило във всичките си начинания.

11. Не допускай мнения, до които стига или иска да стигнеш наглият човек, но провери какви са в действителност.

12. Бъди винаги готов да постъпваш по тези два начина — първо, да вършиш само това, което те кара да вършиш за доброто на хората разумът на царството, сведущо в законите достойнство; второ, да промениш решението си, ако се яви човек, който може да го поправи и да те накара да го изоставиш. Но изоставянето трябва да става винаги вследствие на убеденост, основана на правдата и общественото благо и само подобни аргументи да стигат до тебе, а не че казаното е било приятно или прието с овации.

13. Имаш ли разум? — Имам. — Защо не го използуваш тогава? Ако той си върши своето, какво друго ти е нужно?

14. Възникнал си като част. Ще изчезнеш в това, което те е породило или по-скоро, претърпявайки промяна, ще бъдеш наново приет в неговия пораждащ разум.

15. Много зрънца тамян падат на един и същ олтар — едни по-рано, други по-късно и това е без значение.

16. За десет дена можеш да бъдеш бог за тях, а после звяр и маймуна, ако се обърнеш към основните възгледи и към култа на разума.

17. Не постъпвай тъй, сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Додето живееш, додето може, бъди достоен човек!

18. С колко свободно време се сдобива оня, който не се интересува какво е рекъл неговият ближен, какво е направил или помислил, а единствено какво сам той прави, за да бъде то справедливо, благочестиво или с една дума „добро“. Недей да се грижиш за злите езици и тичай право към линията на финиша, без да се обръщаш настрани.

19. Обезпокоеният за бъдната си слава не си представя, че всички, които го помнят, скоро ще умрат, а после и онези, които дойдат на тяхното място, додето, преминавайки през запалващите се и угасващи души, не угасне и целият спомен за него. Да предположим, че са безсмъртни помнещите и че споменът е безсмъртен. Това какво те засяга? Не искам да кажа, че не засяга мъртвия. Но с какво засяга живия хвалебствието? Освен ако не се налага от съображение, свързано с управлението. Остави природната даденост, която е непригодна в този случай и има отношение към друг разум.

20. Впрочем всяко красиво по някакъв начин е красиво от само себе си и свършва в себе си като не включва похвалата. Хваленото очевидно не става нито по-добро, нито по-лошо. Същото се отнася и за нещата, които са красиви по общо признание — материални предмети и занаятчийски произведения. Нуждае ли се от нещо действително красивото? Не повече от закона, не повече от истината, не повече от доброжелателството или свяна. Кое от тези неща дължи красотата си на похвала или я губи, ако бъде порицано? Смарагдът става ли по-лош от това, което е, ако не бъде хвален? Ами златото, слоновата кост, пурпурът, лирата, ножът, цветето или дръвчето?

21. Ако душите оцеляват, как ги побира Въздухът от вечни времена? А как побира земята телата на погребваните от толкова Време? Също както тук след известно оцеляване те се разпадат, преобразуват и правят място на други мъртви, така и преминалите във въздуха души се запазват известно време, а после се преобразуват, разливат и наново приети се залавят за пораждащия вселената разум и по този начин дават възможност на други души да се настанят на тяхното място. Така може да отговори човек на въпроса за оцеляването на душите. А трябва да имаме предвид не само количеството на погребаните по известния начин тела, но също и на всекидневно изяжданите от нас животни, както и на останалите живини. Колко много погиват и по този начин един вид биват погребвани в телата, хранещи се с тях. И все пак има място за тях поради влизането им в кръвта и превръщането им във въздух или огън. По какъв начин да се доберем до истината по този въпрос — като различим материалното начало от оформящата причина.

22. Да не се отклонявам и блуждая, но при всеки импулс на инстинктите да отчитам справедливото и при всяка представа да пазя способността за съждение.

23. Всичко, което е добре пригодено за тебе, вселено, е пригодено и за мене. И нищо навременно за тебе не става за мене преждевременно или по-късно. И всичко, което раждат твоите сезони, природо, е плод за мене. Всичко идва от тебе, живее в тебе и се завръща в тебе. Поетът казва: „О, скъпи граде на Кекропс!“#. А ти няма ли да кажеш: „О, скъпи граде на Зевс!“

24. философът казва: „Не върши много неща, ако искаш да си в добро настроение!“# Не е ли по-добре да вършиш нужното, което те кара разумът на общественото по природа същество и както те кара? Това ще ти достави не само доброто настроение, което следва от достойното постъпване, но и онова, което следва от вършенето на малко неща. Ако схване, че повечето работи, с които се занимава и за които говори, не са необходими, човек ще се сдобие с повече спокойствие и свободно време. Затова трябва постоянно да си напомняш: „Да не би това да е от ненужните работи?“ И не само ненужните действия трябва да отстраняваш, но и ненужните мисли.

Защото тъй няма да възникнат и следващите от тях действия.

25. Изпробвай колко ти се удава животът на достойния човек, доволен от отрежданото му от вселената и комуто са достатъчни собствените справедливи деяния и собствената благосклонна приветливост.

26. Видял си ония работи? Погледни и тези. Недей да се разстройваш! Бъди прост! Някой бърка. Бърка за себе си. С тебе нещо да става? Правилно. Всичко, което се случва, ти е определено и запредено поначало от целостта на вселената. Изобщо животът е кратък. Настоящият момент трябва да се ползува, но като се преценява добре и справедливо. Бъди трезв, когато се отпускаш.

27. Вселената е или добре подредена, или представлява забъркана безредна смесица. Възможно ли е в тебе да цари някакъв ред, а безредие във вселената, щом като всичко е така свързано, разчленено и поставено в съответствие?

28. Черен характер, женствен характер, твърд характер, див, животински, по детски наивен, тъп, лицемерен, шутовски, продажен, тираничен.

29. Ако е чужденец във вселената оня, който не познава нещата в нея, не по-малко чужденец е който не разбира какво става. Бягащият от обществения разум е изгнаник и слепец, чийто умствен поглед е закрит. Бедняк е, който се нуждае от друг и няма в себе си нещата, полезни за живота. Като оток върху тялото на вселената е оня, който е отстъпил и се е отделил от разума на всеобщата природа, недоволствувайки срещу това, което го сполита. Създава ти го тя — създалата и тебе. Откъсната част от града е откъсналият своята душа от душата на разумните същества, защото тя е една.

30. Един философствува без хитон, друг без книга, трети полугол. — Без хляб съм, твърди той, но съм верен на разума. — И аз не се изхранвам от науката, с която се занимавам, но съм й верен.

31. Обичай умението, което си усвоил, и си почивай с него. Останалата част от живота си прекарай, като повериш от цялата си душа всичко твое на боговете и без да бъдеш за никого нито тиран, нито роб.

32. Представи си например времето на Веспасиан и ще видиш всичко това — хора, които се женят, отглеждат деца, боледуват, умират, воюват, празнуват, търгуват, обработват земята, ласкаят, постъпват самонадеяно, подозират, замислят зло, желаят смъртта някому, недоволствуват от настоящето, изпитват любов, трупат богатства, желаят консулска и царска власт. И тъй, оня техен живот вече не е никъде. После премини към времето на Траян — отново същото. И онова поколение си е отишло. По същия начин отправи поглед към други епохи и цели народности и виж как са се издигали и не след дълго са погивали, разпадайки се на основните елементи. И най-вече е редно да помислиш за ония, които лично познаваше — разсеяни в празни дела и изоставили отговарящото на собствения им строеж, отказали се да се държат здраво о него и да им бъде достатъчно. Нужно е да помниш, че на всяка работа трябва да се обръща вниманието, съответно на нейната стойност. Защото така ще се предпазиш от недоволството, че не си се задържал повече, отколкото е нужно при нещо незначително.

33. Едновремешните обичайни думи сега стоят в речника. По същия начин и имената на преизвестните някога люде са станали като остарели думи: Камил, Цезон, Волез, Леонат, малко след тях Сципион и Катон, после Август, Адриан и Антонин. Всичко изчезва и бързо се превръща в легенда, бързо го засипва пълна забрава. А твърдя това за людете, които са блестели в слава. Защото другите стават „неизвестни, незнайни“# ведно с последния си дъх. Какво означава изобщо да си спомнят вечно за тебе? Нещо изцяло празно. А за какво си струва да положиш усилия? Единствено за това — мислите ти да са изпълнени с правда, делата ти да бъдат съобразени с човешката общност, да няма измама в словото ти и да си настроен тъй, че да приемаш всичко, което ти се случва, като необходимо и известно, изтичащо от един и същ извор и начало.

34. Остави се драговолно на Клото, дай й възможност да втъче в живота ти каквито събития пожелае.

35. Всичко е ефимерно — това, което помни, и онова, което се помни.

36. Наблюдавай непрекъснато как всичко преминава през промяна и привикни с мисълта, че всеобщата природа на нищо не държи толкова, колкото на това да подлага на промяна съществуващото и да прави от него ново подобно. Защото всичко съществуващо е по някакъв начин семе за онова, което ще възникне от него. Ти си представяй само семената, хвърляни в земята или в майчиното лоно. Това е съвсем просто.

37. Скоро ще умреш, а още не си нито безизкуствен, нито спокоен, нито без боязън, че нещо отвън ще ти навреди, нито доброжелателен към всички, нито убеден, че мъдростта зависи единствено от това да постъпваш справедливо.

38. Вгледай се в ръководните им начала и виж умните люде — от какво бягат и към какво се стремят.

39. Никакво зло не може да ти причини ръководното начало на друг човек, нито някой обрат и изменение на това, което те обгръща. Тогава кой може? Това начало в тебе, което решава кое е зло. Достатъчно е да не е на такова мнение и всичко е наред. Дори когато толкова близкото нему телце бива рязано, горено, гангренясва и гние, нека началото, което изказва мнение за тези неща, да запази все пак спокойствие. Искам да кажа, нека да не оцени нито за зло, нито за добро случващото се еднакво на лошия и на добрия човек. Защото, което става еднакво и с природосъобразно, и с неприродосъобразно живеещия, то не се случва нито съобразно, нито противно на природата.

40. Постоянно си представяй вселената като едно същество, обладаващо една материална същност и една душа и как всичко достига до едно усещане, до неговото. Как върши всичко по един импулс и как при съпричиняването и ставането на всичко от всичко то се образува от втъкаването и вплитането на толкова неща.

41. „Душица си, която мъкне мъртвец“, Както казваше Епиктет#.

42. Няма зло за нещата, претърпяващи промяна, нито добро за тия, които възникват вследствие на промяна.

43. Вечността е река и буен поток на вечно пораждане. Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено и друго минава пред погледа, за да изчезне.

44. Всичко случващо се е тъй познато и обичайно, както напролет розата и лете плодовете. Нещо подобно са болестите, смъртта, злословието, злата умисъл и всичко друго, което радва или огорчава глупавите хора.

45. Между следващото и това, което го предхожда, винаги се поражда сродство. Връзката не е както при изброяването само принуда върху независими единици, а съединеност с определен смисъл. И както съществуващото е подчинено на хармоничен ред, тъй и случващото се не е проста редица от следващи едно след друго събития, а основано на удивително сродство.

46. Винаги да помня твърдението на Хераклит, че „смърт за земята е да стане вода и смърт за водата да стане въздух, а за въздуха — огън и обратно“. Да помня и за човека, който забравя накъде води пътят. И още, че „хората не се разбират именно с това, с което най-продължително се намират в общение, с разума, ръководещ вселената, и че им изглежда чуждо онова, на което се натъкват всекидневно“. И че „не бива да действуваме и да говорим като насън“. — Защото и тогава привидно действуваме и говорим. — „Нито както правят синовете на…“#, тоест както отдавна е прието.

41. Както ако някой бог те беше предупредил, че ще умреш утре или най-много вдругиден, ти нямаше да държиш повече това да стане вдругиден, отколкото утре, освен ако не си крайно негоден човек. Та каква е разликата? По същия начин недей да смяташ, че е голяма разликата, ако това стане след много години, а не утре.

48. Постоянно да е в ума ти колко лекари, толкова пъти бърчили вежди над своите болни, са измрели и колко астролози, предсказали като кой знае какво смъртта на други хора, и колко философи, занимавали се надълго и нашироко със смъртта и безсмъртието, колко храбреци, избили мнозина, колко тирани, които, водени от крайно презрение, са упражнявали като безсмъртни своята власт над живота на другите. И колко градове изцяло са измирали, ако може да се каже така — Хелика, Помпей и Херкулан и много други безчет. Помисли и за хората, които си познавал един след друг. Погребал някого, след това сам е легнал на смъртното ложе и друг е погребал него. И всичко в кратко време. Изобщо на човешките дела да се гледа като на нещо ефимерно и без стойност — вчера малко слуз, утре мумия или пепел. Незначителния срок на живота да прекарам съобразно природата и да завърша спокоен и ведър също като маслинен плод, който узрял пада, възхвалявайки произвелата го земя и изпълнен с благодарност към дървото, което го е родило.

49. Да си подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад.

„Нещастен съм, че ми се случва това.“ — Съвсем не. Напротив — щастлив съм, че ми се случи, а не ме сполетя мъка и нито настоящето ме разстрои, нито бъдещето ме уплаши. Защото всекиму можеше да се случи нещо подобно, но не всеки би останал незасегнат от мъката. Поради какво основание трябва да приема онова за несполука, а не това за сполука. Изобщо би ли нарекъл несполука нещо, което не е провал по отношение на човешката природа? А дали за тебе е провал по отношение на човешката природа ставащото не против желанието на природата? Тогава какво? Осведомил ли си се добре за нейното желание? Да не би случилото ти се да ти пречи да си справедлив, великодушен, разумен и умен, търпелив, искрен и скромен, независим и всичко друго, което, ако е налице става причина човешката природа да има своето. Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.

50. Обикновено, но добро средство, което помага на човека да презре смъртта, е да изреди ония, които са живели, вкопчили се жадно в живота. Дали имат нещо повече от другите, които са си отишли преждевременно? Рано или късно лягат непременно — Кадициан, фабий, Юлиан, Лепид и всички като тях, изнесли мнозина. След това и те са били изнесени. Изобщо кратко е разстоянието и то през колко препятствия, с какви другари и в какво нищожно тяло бива преминавано. Да не те занимава. Погледни зиналата назад вечност и другата безкрайност напред. При това положение дали има разлика между детето, живяло три дена, и живелия три пъти колкото Нестор?

51. Бягай винаги по най-краткия път. А най-кратък е пътят съобразно природата. Така че говори и върши всичко, съобразявайки се с най-здравото положение. Подобна постановка разсейва умората от военните и административните дела или от светското занимаване с детайли.#