Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Τὰ εἰς ἑαυτόν, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

 

МАRС-АURЕLЕ. РENSEES

Texte еtаbli еt trаduit par А. I. Trannoy

(c) les Belles Lеttеs. Paris, 1953

(c) Богдан Богданов, превод от старогръцки,

уводна студия, бележки, азбучен показалец, 1997 (c) Красимира Деспотова, оформление, 1997

Издателска къща „Кибеа“, 1997 — второ преработено издание ISBN 954-474-083-X

Първо издание ИК, 1986 г. — Библиотека „Хермес“

На корицата е използвана снимка на конната статуя на Марк Аврелий на Капитолийския площад в Рим.

История

  1. — Корекция

Бележки

[#1 Марк Аний Вер, баща на Марк Аврелий, починал като претор твърде млад.]

[#2 Домиция Калбила, наречена Луцила, майка на Марк Аврелий.]

[#3 Вероятно става дума за Луций Катилий Север, прадядото на Марк Аврелий по майчина линия.]

[#4 Става дума за Марк Корнелий фронтон — вж. азбучния показалец.]

[#5 Така са означавали В Рим, а и по-късно във Византия враждуващите партии В цирка.]

[#6 Става дума за разпространена в Атина, а по-късно и в Рим ловна игра.]

[#7 Имена на неизвестни лица. Непосочените по-нататък в азбучния показалец имена са на неизвестни лица.]

[#8 Тъй като Марк Аврелий няма брат, предполага се, че в случая става дума за неизвестен за нас негов братовчед. Според един съвременен издател на текста има се предвид Клавдий Север, перипатетик, консул в 146 г., чийто син се оженил за Аврелия фаустина, най-възрастната дъщеря на Марк Аврелий.]

[#9 Мястото е повредено в ръкописите.]

[#10 Марк Аврелий има предвид своя осиновител, император Антоний Пий — вж. азбучния показалец.]

[#11 Ксенофонт, Спомени за Сократ I, 3, 15 (вж. на бълг. Ксенофонт, Сократически съчинения, 1985).]

[#12 Става дума за Ания Корнифиция, сестрата на Марк Аврелий.]

[#13 Отново става дума за император Антонин Пий, осиновител на Марк Аврелий.]

[#14 Очевидно става дума за Луций Цейоний Комод, приел името Луций Вер, син на Елий Цезар, осиновен заедно с Марк АВрелий от Антоний Пий.]

[#15 Марк АВрелий има от брака си с Ания Галерия Фаустина тринадесет деца, седем от тях почиват невръстни.]

[#16 Ания Галерия фаустина, съпруга и братовчедка на Марк Аврелий, починала в 175 г., дъщеря на Антонин Пий и на лелята на Марк Аврелий със същото име. Добродетелите, които й приписва авторът, не се потвърждават от други извори, на които, разбира се, не може да се вярва безрезервно.]

[#17 От недостигнало до нас съчинение на Теофраст.]

[#18 фразата „са си спечелили“ е добавена от съвременен издател.]

[#19 Платон, Теетет 173 с — 174 а, който цитира Пиндар (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 4, 1990).]

[#20 фрагмент от неоцеляла комедия на Менандър.]

[#21 Марк Аврелий прави намек за враговете на Сократ, които го подвеждат под съдебна отговорност и го осъждат на смърт.]

[#22 Платон, Тимей 61 д (вж. на бълг. в бел. 19).]

[#23 Марк Аврелий цитира мисъл на Демокрит.]

[#24 фрагмент от изгубена комедия на Аристофан.]

[#25 фрагмент от Демокрит.]

[#26 Алюзия за Омир, Одисея I, 242.]

[#27 Цитатът е от изгубено съчинение на Епиктет или е предаден по устна традиция.]

[#28 На това място текстът е повреден.]

[#29 Мястото е повредено, предложеното тълкуване не е сигурно.]

[#30 фрагмент от недостигнала до нас комедия на Менандър.]

[#31 Омир, Одисея IV, 690. (вж. на бълг. Омир. Одисея, 1971).]

[#32 Хезиод, Дела и дни, ст. 197 (вж. на бълг. Хезиод, 1988).]

[#33 Намек за Омир, Илиада VII, 99.]

[#34 Става дума за т. нар. тога претекста — обшитата с пурпурна ивица дреха на висшите длъжностни лица.]

[#35 В оригинала за „благополучие“ се използува старогръцката дума eudaimonia — буквално, „състояние, зависещо от доброто разположение на божество“. Това прави разбираемо следващото обяснение. В думата eudaimonia действува същата идея както и в българското „богат“.]

[#36 Мисълта е на Демокрит.]

[#37 Марк Аврелий резюмира текст на Епикур.]

[#38 Платон, Държавата VI, 486 а (вж. на бълг. Платон. Държавата, 1975).]

[#39 Думи, казани от Антистен на Кир и цитирани от Епиктет IV.]

6,20.

[#40 фрагмент от изгубената трагедия на Еврипид „Белерофонт“.]

[#41 Цитат от неизвестен източник.]

[#42 Трите фрагмента са от изгубени трагедии на Еврипид — за първия се знае, че е от „Хипсипила“.]

[#43 Платон, Апология 28 д. в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 1, 1979).]

[#44 Платон, Апология 28 д, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. бел. 43).]

[#45 Платон. Горгий 512 д-е, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 2,1982).]

[#46 Цитатът е фрагмент от недостигнало до нас съчинение на Платон.]

[#47 фрагментът е от недостигналата до нас трагедия на Еврипид „Хризип“ — очевидно се резюмира мисъл на Анаксагор.]

[#48 Цитат от трагедията „Молителките“ на Еврипид, ст. 1109.]

[#49 Цитат от неизвестен автор.]

[#50 На това място текстът е повреден.]

[#51 Епиктет I, 28. 4; II, 22, 37.]

[#52 Намеква се за стих 362 от „Облаци“ на Аристофан. Останалите факти от биографията на Сократ се привеждат от Платон и Ксенофонт.]

[#53 На това място текстът е повреден. Не е ясно чии думи са това.]

[#54 фрагмент от Емпедокъл.]

[#55 Марк Аврелий отново има предвид не баща си, а своя осиновител Антонин Пий.]

[#56 „Викането на мъртвите“, което прави Одисей в единадесета песен на Омировата „Одисея“.]

[#57 На това място текстът е повреден.]

[#58 Островите на блажените — традиционна представа за острови далече на запад, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите — вж. Хезиод, Дела и дни. ст. 170 и сл. (на бълг. В бел. 32); Пиндар, Олимпийски оди II, 68-74; подобна е представата за т. нар. Елисейски полета — срв. Омир, Одисея IV, 563 и сл. (вж. на бълг. в бел.31).]

[#59 Сармати — германско племе, с което воюват продължително легионите на Марк Аврелий.]

[#60 фрагмент от трагедия на Еврипид, цитиран и от Аристотел, Никомахова етика VIII, 1, откъдето го е взел вероятно Марк Аврелий.]

[#61 Неточен цитат от Платон, Теетет 174 д.]

[#62 Омир, Илиада VI, 147–8, в превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова (вж. на бълг. Омир. Илиада, 1969). (Илиада е също и он лайн на 123.dir.bg или евентуално bezmonitor.com. (бел. на Victor от [email protected].))]

[#63 Софокъл, Едип цар, ст. 1391 (вж. на бълг. Антични трагедии, 1977).]

[#64 Вече цитирани стихове в кн. VII, 38–41 — вж. за източниците там.]

[#65 Старата атическа комедия (5-и — 4-ти в, пр.н.е.) е на злободневни теми със свободен, често фантастичен сюжет; именит неин представител е Аристофан.]

[#66 Средната атическа комедия (4-ти в. пр.н.е.) развива митологични пародийни сюжети — от нея до нас не са достигнали образци; новата атическа комедия (4-ти — 3-ти В. пр.н.е.) е на битови теми, с интерес към човешкия характер, именит неин представител е Менандър. В случая Марк Аврелий я оценява ниско, тъй като тя пресъздава живота пасивно.]

[#67 От предводителя на Музите — т. е. от Аполон, който е десетият, водещият хорото на деветте Музи.]

[#68 Срв. Езоп, басня 297 (вж. на бълг. Езоп. Басни, 1967) и Бабрий, басня 108.]

[#69 Срв. Епиктет II, 1,15.]

[#70 Марк Аврелий казва „Пердика“ наместо „Архелай“ — негов незаконороден син, цар на Македония, който се опитва да привлече Сократ в своя двор. Авторът знае за този случай вероятно от Аристотел, Реторика 1398 а (вж. на бълг. Аристотел. Реторика 1986).]

[#71 Ефесците — жителите на град Ефес В Мала Азия. Един издател на текста предлага думата да се замени с „епикурейците“ поради близост на това място с фрагмент от Епикур.]

[#72 фрагмент от трагедия на неизвестен автор.]

[#73 Омир. Одисея IX, 413 (вж. на бълг. в бел. 31).]

[#74 Хезиод, Дела и дни, ст. 186 (вж. на бълг. в бел. 32).]

[#75 Следващите параграфи до 38 се опират на Епиктет, както следва — III, 24,87; III, 24,88; III, 24,91-92; III, 22,105; фрагменти 27, 28. Изглежда и последният параграф 39 е зает от Епиктет.]