Марк Аврелий
Към себе си (14)

Единадесета книга

1. Кои са особеностите на разумната душа — сама се наблюдава, анализира и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, докато други прибират плода при растенията, както и при животните. И постига собствената си цел, когато дойде краят на живота. И не както при танцуването, при актьорското изпълнение и в други подобни случаи цялото остава незавършено, ако някоя част не е в ред, а напротив — при всяка част и в каквото и да изненадаш душата, тя върши предоставеното й в момента пълно и безукорно и може да каже: „Аз владея моите неща.“ Освен това тя обхожда цялата вселена и обгръщащата я пустота, както и нейната форма, и се простира до безкрайната вечност, обхваща и осъзнава периодичното възраждане на всичко, проумявайки, че хората след нас не ще видят нищо ново, както и нищо повече не са видели тези преди нас, и че човекът на 40 години с колкото и малко ум да е, вече е осъзнал, че всичко станало и всичко предстоящо да стане са от един вид. Присъщо е за разумната душа и да обича ближните, което значи истината и свяна, и да зачита най-високо в себе си, което е присъщо и за закона. Та по този начин ще се окаже, че няма никаква разлика между здравия разум и справедливия разум.

2. Ще загуби ценността си привлекателната песен, танцът и панкратият, ако разчлениш хармоничната мелодия на всеки от съчетаващите я звуци и за всеки се запиташ дали ти оказва въздействие. Едва ли ще кажеш „да“. И за танца си задай същия въпрос — за отделното движение или поза, както и за панкратия. Та изобщо, като изключиш добродетелта и зависещото от нея, не забравяй да проникваш във всяко нещо и като го разчленяваш, да премахваш неговата привлекателност. Приложи същото и към живота в цялост.

3. В какво се изразява готовността на душата, когато вече настъпи моментът да се отдели от тялото и било да угасне или да се разпръсне, било да оцелее. Нека тази готовност бъде не гола съпротива както при християните, а следствие на собствената преценка, да става обмислено, достойно и без поза, така че да може да убеди и друг.

4. Направил съм нещо полезно за общността, така ли? Значи сам имам полза. Нека това положение винаги да ти е подръка и никога да не го пропускаш!

5. Коя е твоята професия? Да бъда достоен човек. Как може да се постигне добре, ако не с размишляване върху всеобщата природа, а и върху собствения строеж на човека?

6. Най-напред представяните трагедии са напомняли какво може да се случи и че то е нещо естествено, и че след като събитията на сцената ви доставят удоволствие, те не бива да ви отегчават, когато се случат на по-голямата сцена. Трагедията показва, че това трябва да стане така и че то се понася и от надалите възгласа: „О, Китерон!“# А трагическите автори казват и полезни неща, особено това например:

„Ако за мен и двете ми деца

боговете не помислиха,

и в това има разум.“

И също:

„Не бива на нещата ти да се гневиш!“

И:

„Живот пожънва като плодоносен Клас.“#

Както и други от този род. След трагедията на сцената е излязла старата комедия.# Със своята възпитателна откровеност и прямота тя не без полза е напомняла колко ценно нещо е скромността. С подобна цел я използува и Диоген. Обърни внимание след нея в какво я наследява средната комедия и по-късно новата#, чието изкуство малко по малко се изражда в подражание. Добре известно е, че и в тези комедии се казват полезни неща. Но човек се пита: каква е целта на цялостния замисъл на подобна поезия и драматургия?

7. Колко ясно се изпречва пред съзнанието, че друг живот едва ли би бил толкова пригоден предмет за философствуване като този, който водиш в момента.

8. Клончето, откъснато от прилежащия клон, няма как да не се откъсне и от цялото дърво. Така и човекът, отцепил се от човек, отпада от цялата общност. Впрочем клончето го откъсва друг. А човек сам се отделя от ближния, когато го намрази и се отвърне. И не знае, че ведно с това се е отцепил от цялото общество. Добре, че сме получили поне този дар от създателя на общността Зевс — можем отново да се сраснем с прилежащия нам човек и да възстановим цялото. Но ако това отделяне е често, става все по-трудно за отделящото се да възстанови своето място в общото единство. Изобщо не е едно и също едно клонче поначало да расте и да диша на мястото си заедно с цялото дърво и да бъде откъснато и отново съединено — могат да го кажат и градинарите.

Да растеш на същото дърво, но да нямаш същите принципи.

9. Тези, които ти пречат да напредваш, съобразявайки се със здравия разум, както няма да успеят да те отвърнат от правилното действие, така нека да не те отблъскват от твоето благоразположение към тях. Бди еднакво и за едното, и за другото — не само да преценяваш и да действуваш устойчиво, но и да оставаш ласкав към тия, които се опитват да ти пречат или ти създават неприятности. Защото и това е слабост — да им се сърдиш, както и да се отказваш от работата си и да отстъпваш уплашен. И единият, и другият са дезертьори — и побоялият се, и настроилият се враждебно към приятеля и сродника по природа.

10. Никоя природа не стои по-долу от изкуството, защото изкуствата подражават на природата. А щом е така, най-съвършената и най-всеобхватната измежду всички природи не би могла да страда от техническо несъвършенство. Впрочем всички изкуства творят по-несъвършени неща в името на по-съвършени. Така е и с всеобщата природа. От нея се ражда справедливостта, а тя става основа за останалите добродетели. Всъщност справедливостта едва ли би се запазила, ако безразличните неща ни засягат или ако лесно се мамим, реагираме импулсивно и непоследователно.

11. Ако нещата, чието преследване или избягване те тревожи, не идват при тебе, а ти сам ходиш при тях, твоята преценка за тях ще се успокои и както те ще станат неподвижни, така и ти няма да ги преследваш или избягваш.

12. Сферата на душата се пази еднородна не когато се протяга към нещо или се събира навътре, не когато се разпръсква или сгъстява, а когато свети със светлината, посредством която съзира истината на всичко, а и тази в себе си.

13. Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че върша или говоря нещо, заслужаващо презрение. Щял да ме намрази. Негова работа. Що се отнася до мене, настроен добронамерено и благосклонно, да покажа и на него, и на всеки, че бърка, и то не грубо, нито изтъквайки своето търпение, а благородно и с доброта като известния фокион, чието спокойствие било естествено. Човек и вътре в себе си трябва да е такъв, щото и боговете да виждат, че нищо не го сърди и от нищо не страда. Зле ли е за тебе, ако правиш в момента присъщото за твоята природа и приемаш подхождащото за всеобщата природа като човек, устремен да съдействува на всяка цена за осъществяване на общополезното?

14. Презирайки се един друг, си угаждат един на друг и в желанието си да стоят по-високо един от друг, си отстъпват един на друг.

15. Колко порочен и фалшив е който казва: „Решил съм да съм открит с тебе.“ Какво правиш, човече? Това не бива да се казва предварително. Ще се разбере на място. Редно е да е написано на челото, тутакси да прозвучи в гласа, да проличи в очите тъй, както влюбеният разбира веднага всичко по погледа на любимия. Изобщо откритият достоен човек трябва да бъде като лошо миришещия, та щом приближи и се изправи някой до него, да усети независимо дали желае или не желае. Нарочната откритост е като нож. Нищо по-грозно от приятелството с вълци. От всичко най-вече това избягвай. На достойния, открития и добронамерения човек е изписано в погледа какъв е и веднага се разбира.

16. Нека да живееш в пълно благополучие. Човек разполага в душата си със сила за това, стига да се отнася с безразличие към безразличното. Той ще го постигне, ако всяко от безразличните неща разглежда разчленено и цялостно и ако помни, че те не ни внушават мнение за себе си, нито идват при нас; напротив — неподвижни са и наше създание са преценките за тях. Все едно че пишем в себе си, можейки да не пишем, можейки и тутакси да изтрием, ако неволно напишем. Тази грижа е за кратко време, а после животът ще свърши. Защо ти тежи, че тези неща стоят така? Ако са в съгласие с природата, радвай им се и да ти е леко с тях! Ако са противно на природата, потърси кое е в съгласие с природата ти и се отправи към него, дори да не е на почит. Всеки е извинен, когато се стреми към присъщото нему благо.

17. Откъде е произлязло всяко нещо, от какви елементи е съставено, в какво се променя и какво ще стане след промяната си? И че нищо лошо не му се случва.

18. Първо, в какво отношение съм с тях. Създадени сме един за друг, но според друго разумно основание съм създаден, за да стоя начело тъй, както овенът е начело на овчето стадо или бикът на стадото говеда. Премини по-нагоре към положението, че ако няма атоми, природата ръководи вселената и значи по-несъвършените са за по-съвършените, а те едни за други. Второ, какви са на трапезата, в леглото и т. н. и най-вече какви нужди основани на какви принципи имат и с каква надутост вършат това. Трето, ако го вършат правилно, не бива да се сърдиш; ако пък неправилно, очевидно постъпват неволно и без да знаят. Защото душата неволно се лишава от истината и способността да се отнася към всяко нещо според неговата стойност. Затова за хората е неприятно да чуват, че се отнасят несправедливо, неблагодарно, алчно и изобщо че грешат спрямо своя ближен.

Четвърто, и ти допускаш много грешки и си като другите; и дори да се въздържиш от някои грешки, характерът ти продължава да е наклонен към грешене, независимо че поради страх, честолюбие или друго такова зло се въздържаш от подобни грешки. Пето, дори не разбираш дали грешат, тъй като много неща стават вследствие един или друг начин на подхождане. Изобщо е нужно да се осведомиш за доста работи, преди да се произнесеш с разбиране за чуждото действие. Шесто, когато се разгневиш много, да не забравяш колко незначителен е човешкият живот и колко скоро всички лягаме на смъртното ложе. Седмо, безпокоят ни не действията на другите хора, които зависят от техните ръководни начала, а нашите мнения. Премахни мнението, реши се да отхвърлиш преценката, че еди-какво си е неприятно, и ето гневът ти си е отишъл. Как да го премахнеш? Като прецениш, че то не е нещо грозно. Защото само грозното е зло. Ако не беше така, нямаше как да не допуснеш доста грешки, да станеш разбойник и какъв ли не.

Осмо, мъката и гневът, които изпитваме за нещо, водят до по-тежки последствия от това, което ги причинява. Девето, добронамереността е непобедима, стига да е истинска, а не озъбена и лицемерна, какво може да ти направи дори най-големият наглец, ако продължиш да се държиш добронамерено към него и го посъветваш кротко при случай, намирайки време да го поучиш тъкмо в момента, когато се кани да ти стори зло: „Недей, чедо! За друго сме създадени. На мене няма как да навредиш, на себе си вредиш, чедо.“ Покажи му деликатно, но цялостно, че това е така, че и пчелите не го правят, нито другите същества, живеещи стадно. Но трябва да го сториш не надменно и с порицание, а изпълнен с обич и с неуязвена душа. И не като в училище, нито за да удивиш стоящия редом, а все едно, че сте сами, дори и да има други хора.

Помни тия девет положения, все едно, че си ги взел в дар от Музите, и се заеми да станеш човек, додето си жив. Пази се както да се сърдиш на хората, така и да ги ласкаеш. И едното, и другото са проява на егоизъм и нанасят вреда. Нека, когато се сърдиш, ти бъде подръка възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, сила и смелост, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е така присъщо за безстрастието, както и за силата. Както мъката и сърденето са признак за слабост, защото и в двата случая е налице нараняване и отстъпване. Ако искаш, вземи като десети дар от предводителя на Музите# положението, че е лудост да искаш негодниците да не грешат. Това значи човек да желае невъзможното. А е проява на безразсъдство и тираничен нрав да си съгласен те да грешат спрямо другите, но не и спрямо тебе.

19. Непрекъснато трябва да се пазиш най-вече от тези четири отклонения от ръководното начало. Уловиш ли се в тях, трябва да ги отстраниш незабавно, казвайки си следното при всеки случай: „Тази мисъл не е необходима; това те откъсва от общността; това, което се каниш да кажеш, не идва от тебе.“ Защото е крайно абсурдно да не говориш от свое име. Четвъртото отклонение, с което сам ще се опозориш, е, когато някоя твоя постъпка е следствие на надмогването над божествената ти част и на отстъпването пред смъртната част на тялото и неговите груби удоволствия.

20. Твоето дихание и цялата огнена част, които влизат в твоя състав, макар че по природа са насочени нагоре, все пак се подчиняват на всеобщата подредба и се задържат в образувалото се тук. И цялата земна част в тебе, и влагата, макар и насочени надолу, все пак са вдигнати и прави, в положение, което не е естествено за тях. Впрочем по същия начин и елементите се подчиняват на вселената — бъдат ли поставени някъде, насилват се, за да останат на мястото си, додето отново не им се даде знак да се отделят оттам. Тогава не е ли странно само твоята умствена част да бъде непослушна и недоволна от своето място? При това нищо не й се нарежда с принуда, единствено работи в съгласие с нейната природа, а тя не ги понася и се противи. И може ли да се каже, че не е отделяне от природата насочването към несправедливи деяния, към разпуснатост, гневене, скърби и страхове? Ръководното начало напуска своето място и тогава, когато недоволствува срещу нещо, което му се случва. Тъй като е създадено за благочестие и богобоязливост не по-малко, отколкото за справедливост. Тези по-висши от обикновените справедливи постъпки проявления на добродетелта също влизат в понятието за общностност.

21. Който не разполага с една и винаги една и съща цел в живота си, той не може да бъде един, нито един и същ през целия си живот. Казаното е недостатъчно, ако не добавиш и каква трябва да е тази цел, както повечето хора не могат да имат подобно мнение за всичко, което им се струва благо, а само за някои неща, за тези от общ интерес, така и общността и обществото трябва да им бъдат общата цел. Човек, който съобразява всичките си импулси с такава цел, и в действията си ще бъде насочен, и вследствие на това винаги ще бъде един и същ.

22. Сравни планинската с домашната мишка.# Колко лесно е да уплашиш и да прогониш първата!

23. Сократ нарича мненията на хората караконджули, които служат за плашене на децата.#

24. По време на своите празници спартанците поставяли пейки на сянка за гостите от други градове, а те седяли където се случи.

25. За да се извини на Пердика#, че няма да отиде при него, Сократ казал: „Не искам да погина от най-лошата гибел“, тоест ако ми сторят добро, да не мога да отвърна със същото.

26. В писанията на ефесците# се открива следната препоръка — постоянно да си припомняме за някой от древните, отличил се в добродетелта.

27. Питагорейците предписват още от ранно утро да отправим поглед към небето, за да не забравяме за светилата, които винаги в едно и също време по един и същ начин вършат своето дело, да не забравяме за техния ред, чистота и голота. Защото светилото няма никаква покривка.

28. Как се е държал Сократ, когато Ксантипа взела неговия химатион и излязла вън от къщи, а той си препасал овча кожа. И какво рекъл на другарите си, когато понечили да си тръгнат, като го видели облечен тъй и почувствували неудобство.

29. Недей да ръководиш в четенето и писането, преди да бъдеш ръководен. С много повече основание това важи за живота.

30. „Роб си се родил и слово не ти се полага.“#

31. „Засмя се сърцето ми мило.“#

32. „Ще се нахвърлят върху добродетелта, укорявайки я с тежки думи.“#

33. Само луд човек може да търси зиме смокини. Такъв е и ако иска детето си, когато вече не му е дадено.#

34. Епиктет е казал, че когато човек си целува детето, трябва да рече в себе си: „Утре може би ще умреш.“ — Такова нещо не се казва. — „Защо да не се казва, добавя той, ако означава нещо естествено? Или не е за казване, че жънем пшеницата?“

35. „Зелено, узряло грозде, стафиди. Всичко се променя, но не в нищо. а в нещо, което го няма в момента.“

36. „Няма крадец за свободния ти избор.“ Изречение на Епиктет.

37. Епиктет е казал: „Нужно е да се открие изкуство за достигане до съгласие.“ А в частта за влеченията твърди, че трябва да насочим вниманието си към това да не действуват безрезервно, да са съобразени с общността и да отчитат стойността на нещата. И напълно да се въздържаме да се стремим и да се отвръщаме от работите, които не зависят от нас.

38. „Не за нещо случайно, казва той, е нашето състезание, а за това да бъдем или да не бъдем луди.“

39. Сократ е казал: „Какво желаете — души на разумни същества или на лишени от разум? — На разумни. — На какви разумни? Със здрав или с негоден разум? — Със здрав. — Защо тогава не го търсите? — Защото го имаме. — Тогава за какво се карате и спорите?“