Светослав Минков
Защо останах без двойник

Беше ми се случила някаква неприятна история, та затова отидох при ясновидеца за съвет. Нека си призная, аз прекрачих прага на стаята му с известно смущение, сякаш влизах гол в някоя публична баня, за да изложа на показ скритите по тялото ми недостатъци. Защото тоя нашенски Нострадамус с червена брадица и с голяма крушообразна глава притежаваше наистина редкия дар да отгатва с най-изобличителни подробности миналото, настоящето и бъдещето на човека и дори да доказва дали еди-кой си е бил в далечното си прераждане фараон или гъска.

Ако щете, вярвайте, но още щом влязох в кабинета на ясновидеца, и моите опасения се сбъднаха. Той ме изгледа някак подозрително, покани ме да седна на едно разглобено кресло, а сам седна на друго, точно срещу мен, после затвори очи и изпадна веднага в транс.

— Отдавна, отдавна, преди милион години, ти си бил паяк — започна със задавен глас ясновидецът. — По-късно си станал глиган, а днес, безспорно, си човек.

Аз седях като на тръне. Чувствувах, че сърцето ми ще се пръсне от вълнение. Можех ли нещо да възразя на тоя, който говореше с такава непоколебима увереност за моето някогашно битие? Слава богу, рекох си, че поне сега не съм бълха или леопард, а истински, здравомислещ човек, който свири дори на хармоника и е редовен член на съюза на страдащите от неизлечими мазоли. Обърнах се цял на слух и зяпнах ясновидеца в устата, за да узная какви изненади ми готви коварното бъдеще.

А ясновидецът въздъхна многозначително, като че искаше да каже: „Ей сега, приятелю, ще те окача на бесилката“ — след това потъна отново в своята пророческа агония и по устните му заигра предишният тайнствен шепот.

— Но макар и да си човек — продължаваше той, — ти все пак си оставаш една заблудена овца, която се е откъснала от стадото си и върви към неминуема гибел. Да, ти си най-нещастният от нещастните, ти си жив мъртвец, ти си вампир! — добави внезапно ясновидецът, като отвори очи и ме жегна състрадателно със занесения си поглед.

— Но какво означава това? За бога, кажете какво се е случило! — извиках уплашено аз и скочих от креслото.

— О, безумнико! — отвърна все със същата библейска интимност пророкът. — Случило се е това, което се случва само с пигмеите и с пропадналите типове. Ти нямаш двойник, разбираш ли? Твоят етерен двойник е изчезнал, потънал е вдън земя, избягал е може би на някоя планета. Сега ти съществуваш само с физическото си тяло и приличаш на яйце без черупка, на водопад без вода, на тъпан без кожа, чуваш ли?

Цялата стая се завъртя изведнъж пред очите ми. Аз се отпуснах с подкосени нозе в креслото и зъбите ми затракаха от ужас. Яйце без черупка, водопад без вода, тъпан без кожа! Я го виж ти какъв подлец бил моят двойник! Отлъчил се, значи, най-безцеремонно от тялото ми, а аз продължавам да си живея съвсем спокойно, като че всичко ми е в ред. Чакай, ще го науча аз мошеника. Само да ми падне в ръцете.

— Извинете — обърнах се аз към ясновидеца, — не можем ли някак си да го върнем? Тъй, например, с някоя молитва или с някое заклинание?

— Уви! — рече мрачно адептът. — За всичко туй си виновен сам ти. Твоят разгулен и порочен живот, твоето пиянство, картоиграчество и неспирните ти любовни похождения са спрели течението на магнитния ти ток, който, както е известно, е живата връзка между физическото ти тяло и етерната ти обвивка. Тая именно връзка не съществува сега у тебе и затова твоят нещастен двойник ще се скита из пространството дотогава, докато в разкапаната ти от удоволствия плът не бликнат отново благодатните магнитни сили.

Лицето ми пламна от срам. Кой дявол ме караше да идвам тук и да показвам кирливите си ризи пред тоя човек, на чието професионално мълчание едва ли можех да разчитам?

— Да не би да има някакво недоразумение — опитах се да го заблудя аз, като извадих кърпичката си и започнах да трия избилата по челото ми пот. — Понякога наистина си посръбвам, вярно е, че и на покер обичам да играя, ала…

— Мълчи! — тропна гневно с крак ясновидецът. — Зная те много добре какъв си, та няма защо да ми се докарваш. Въпрос не става тук за някакви пет-шест чашки вино — по толкова пия и аз, само че денем. А ти какво? Ти се наливаш като смок и играеш на карти като таласъм по цели нощи. Тъкмо тогава, когато тялото ти има най-голяма нужда от почивка и когато магнитният ти ток трябва да облива всички спящи клетки на твоя организъм. Пък не стига всичко туй, ами още и с любовни авантюри…

— Разкайвам се! О, горчиво се разкайвам! — завиках аз, пребледнял като смъртник при мисълта, че моят събеседник ще набоде върху вилицата на своето проклето ясновидство още някоя неприлична подробност из живота ми. — До днес аз бях не само една заблудена овца, но дори нещо по-лошо — таласъм, върколак, свиня, червей, молец, както щете. Ала отсега нататък ще стана благочестив човек и ще изпълнявам всички повеления на евангелието. Моля ви само, помогнете ми да си възвърна отново магнитния ток, а заедно с него — и моя изгубен двойник!

Ясновидецът стана бавно от креслото си и пристъпи тържествуващ до мен.

— Добре — рече той, като сложи ръка на рамото ми. — Понеже ти се разкайваш и твоето разкаяние иде направо от сърцето ти, аз ще ти помогна. От днес нататък ти ще почнеш да пиеш бъзов чай и пресъхналият ти магнитен ток ще се възобнови в най-скоро време. Когато усетиш, че нещо вземе да те гъделичка по шията, ще дойдеш пак тук, да видим дали двойникът ти се е върнал.

— Благодаря ви много! — извиках просълзен аз и мушнах в ръката на пророка една столевова банкнота, която си бях приготвил още от къщи. — Позволете ми само да ви запитам как да пия чая: преди ядене или след ядене? И после, по колко супени лъжици дневно?

— Ще го пиеш във всяко време и без мярка — промълви с премрежени очи ясновидецът, като спусна ловко в джоба си банкнотата. — Бъзовият цвят е напоен с астрални лъчи, бъзовият цвят се намира под магнитното влияние на Юпитер, бъзовият цвят пречиства нашата карма — шепнеше в просъница той.

* * *

Дявол да го вземе, мислех си, като се прибрах в къщи и се тръшнах разнебитен на леглото. Всеки простак, значи, си има двойник, а аз нямам. Разни файтонджии, хамали и коминочистачи се загърнали в етерна обвивка, а моя милост подсмърча и се излага пред ясновидците. Тъй ли? Чакай да видим. Ще се откажа аз от всички земни радости и плътски наслади, ще се наливам от сутрин до вечер с бъзов чай и ще си чистя кармата, но в края на краищата ще спечеля изгубения си двойник и ще го направя на пихтия, та ако ще, после и в манастир да отида.

Речено — сторено. Купих си аз стотина килограма бъзов цвят, складирах го в килера и започнах да го варя като магьосник на примуса. Варях цвят — пиех чай, варях цвят — пиех чай, докато по едно време усетих, че червата ми се премятат и издават едни особени звуци, напомнящи далечно жабешко крякане.

— А-ха — рекох си. — Ето, магнитният ток тръгна вече по тялото ми.

И окуражен от това знаменателно явление, аз загълтах с още по-голяма охота горчивите астрални лъчи на вълшебното питие.

На четвъртия ден вечерта, тъкмо поливах бегонията на прозореца, и изведнъж почувствувах, че нещо ме гъделичка по шията. И не само ме гъделичка, но ме и хапе.

„Двойникът, двойникът — помислих си аз и се усмихнах самодоволно. — Върна ли се най-сетне, негоднико? Ще те науча аз как се бяга чак в космоса. Имай само малко търпение, да разбера къде си.“

И извън себе си от радост, аз захвърлих каната с водата, грабнах си шапката и изтичах при ясновидеца. Беше вече твърде късно, та затова заварих човека в неудобно положение. Миеше си краката и съвсем не очакваше посещения.

— Добър вечер! — извиках запъхтян аз. — Извинете. Не бих се осмелил да ви безпокоя по това време, ако работата не беше бърза. Ей сега, преди няколко минути, усетих, че нещо ме гъделичка и ме хапе по шията. Моля, проверете дали двойникът ми не се е върнал?

Ясновидецът се изправи в легена и ме изгледа навъсено.

— Никакъв двойник няма! — каза той. — Туй, дето те хапе, е обикновена дървеница. Бръкни си в шията и ще видиш.

И наистина, като си бръкнах в шията, аз извадих оттам една голяма дървеница, цяла напита с кръв.

— Пък ти не се отчайвай — помъчи се да ме успокои адептът, като видя изписаното по лицето ми разочарование. — Продължавай да пиеш чай и не се грижи за нищо. Двойникът ще си дойде.

Ала минаха дни и седмици и от двойника нямаше нито следа. Аз продължавах да гълтам най-добросъвестно бъзовия чай, дори стигнах дотам, че започнах да се подувам от прекомерно пиене. Магнитният ми ток бликаше вече с такава сила, че ми създаваше хиляди неподозирани неприятности: по мен се лепяха всевъзможни железни предмети като по истински магнит, часовниците спираха в мое присъствие, кучетата виеха насреща ми с подвити опашки. И все пак беглецът не се явяваше.

— Вижте какво — казах веднъж на ясновидеца, при когото прескачах честичко за проверка. — Имам една идея. Намислил съм да потърся моя двойник чрез вестниците. Просто ще дам едно обявление и ще го замоля да се върне при мене, като му обещая, че няма да го наказвам за неблагоразумието му.

— Щом нямаш търпение, прави каквото искаш! — отсече сърдито пророкът. — Ти се отнасяш несериозно към окултните закони.

С риск да си навлека някоя нова беда на главата аз седнах пред писмената си маса и написах на един лист:

До моя изгубен двойник

 

Тъй като всички почтени хора си имат етерни двойници и се гордеят с тях, умолявам моя двойник, който е напуснал неизвестно кога и по какви причини тялото ми, да се завърне незабавно при мен, като му обещавам да не го наказвам за неблагоразумната му постъпка, нито пък да му искам каквото и да било обяснение за досегашното му отсъствие. В противен случай заявявам, че го държа отговорен за всички морални вреди, които неговото самоволно отлъчване би ми нанесло от днес нататък.

На следния ден горното обявление излезе напечатано във всички вестници и за моя най-голяма изненада още същата вечер то даде своя бляскав резултат.

Бях се изтегнал на кушетката и четях най-новите изследвания върху твърдостта на човките у пингвините, когато неочаквано един ясен мъжки глас извика на самото ми ухо:

— Аз съм тук.

Понеже знаех, че освен мен в стаята няма никой друг, изпуснах уплашено книгата и скочих мигом на нозете си.

Отсреща в ъгъла стоеше едно странно човекоподобно същество: съвсем прозрачно, едва забележимо, направено сякаш от много тънко стъкло. През него се виждаха като през някакъв чудноват прозорец всички предмети върху етажерката.

— Ах, тъй! Значи, вие сте моят двойник? — казах успокоен аз, като пристъпих напред и подадох на госта си един стол. — Моля, седнете!

— Не, благодаря — отвърна двойникът. — След малко ще си вървя, но преди това искам да ви обясня някои неща, които безспорно ви интересуват.

— Как тъй ще си вървите? — извиках изумен аз. — Вие, струва ми се, знаете де ви е мястото. Престанете да ме измъчвате повече с вашите капризи! Оттука няма да мърдате, чувате ли?

— Съжалявам много, но не мога — каза етерният човек. — Аз съм на служба в митрополията и там ще остана още дълги години. Дойдох само да ви кажа да не си пръскате парите за обявления и да не пиете вече бъзов чай, защото всичко е напразно.

— В митрополията ли? — изкрещях аз, побеснял от гняв. — След всичко туй, което ми направихте, вие се опитвате и да се подигравате с мен?

— Нямам никакво желание за подигравки — рече спокойно стъкленото същество. — Говоря ви самата истина. Негово високопреосвещенство митрополит Йероним обича твърде много шампанското и други някои земни удоволствия, та затова си е загубил двойника. А едно духовно лице като него, което отслужва молебени, открива въздържателни конгреси и държи речи за човешките добродетели, не може да се движи из обществото без двойник. Я си представете, че го види някой ясновидец или някой ангел, или дори сам господ? Ще го тикнат още приживе в пъкъла и тогава доброто име на черквата ще се оскверни от злите езици. Не, нека бъдем истински християни и да помагаме на ближния си, както гласи божията заповед. Аз ще бдя над дядо владика до края на неговия светски живот на земята и ще озарявам физическото му тяло с най-невинна астрална аура. А сега сбогом и не ме търсете повече!

При тия думи моят двойник се стопи и изчезна от стаята.