Уве Колбе
Вече никъде

Ще стоят така на моста,

всеки потопен в прегръдка,

и в целувки, без да мигнат,

ще поглеждат към луната.

 

Имат татко, имат майка,

но забравени са всички.

Толкоз млади, вече тъжни,

щом въртят се в този кръг.

 

Ще се закълнат в Небето,

че безкрайно се обичат.

Ала улици, фенери

млъкват, само вятър вее.

 

Ще стоят докрай на моста,

без родители, без котка,

само в себе си вглъбени,

вече никъде не тръгват.

 

1987