Бертолт Брехт
Балада за приятния живот

1

На гения живота възхваляват —

Подслажда той ума, а не стомаха,

Огризват мишки бедната му стряха.

Тез приказки пред мене не минават!

Да води, който ще, живот смирен!

Наситих се на просяшки подслон.

Тъй птичките — оттук до Вавилон —

Не биха издържали даже ден.

Какво е свободата? Жребий лош!

Животът е приятен сред разкош!

2

А попът в „Сейнт Джон“ ближните обича,

Но също тъй обича и вината.

Опипва Мери сластно в тъмнината,

Дордето проповед пред нея срича.

Днес всеки взима според дързостта.

Говори ли ви друго, лъже той.

Дори изкуството се плаща в брой.

Похвална тук е откровеността.

Когато взимаш, заграби цял кош!

Животът е приятен сред разкош!

3

Храбрецът защитава право дело,

До сетен дъх за другите се бори

И истината винаги говори,

Та да чете еснафът нещо смело.

Но вижте го как вечер изнурен

Си ляга с безразличната жена,

Не ръкопляска никой отстрана —

Той в бъдещето взира се сломен.

Кажете: туй не е ли жребий лош?

Животът е приятен сред разкош!

4

Поел бих с радост аз подобно бреме:

Велик и сам, загледан към простора?

Ала видях отблизо тези хора

И рекох си: „Отказвай се навреме!

Гладът е мъдрост и досада, знай!

А смелостта е слава и беди.

Ах, гладен, мъдър, смел и сам бе ти,

Но вече на величието — край!

Тук няма щастие без пукнат грош:

Животът е приятен сред разкош!“

 

1928