Райнер Мария Рилке
Любовна песен

О, как сега душата си да спра,

та твоята да не докосва? Как

над теб да я издигна в небесата?

Бих искал да я скрия в пещера,

затулена сред местност непозната,

за да не тръпне в стихналия мрак,

когато в теб потръпва глъбината.

Но всичко ни раздвижва — теб и мен, —

и като лък, две струни хванал в плен,

извлича пак ЕДИН акорд чудесен.

Кой инструмент разпъва ни така?

И кой ли цигулар ни взе в ръка?

О, сладка песен.

 

1907