Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Макар без поздрав и писмо от мен,

Съмнения не бива да таиш

В сърцето, че синовната любов,

Която ти дължа, от мойта гръд

Е отлетяла. Както канара,

Закотвена навеки сред река,

Не се поклаща, нищо че вълни,

Ту бурни, ту спокойни там шумят

И от очите ни я скриват, тъй

Не се поклаща любовта към теб

В гръдта ми, но житейският поток

Ту бурно я връхлита с дива скръб,

Ту с радост кротко я залива в миг

И пречи й да извиси глава,

Да заблести сред слънчеви лъчи,

Та с всеки поглед да разбираш ти

Как нежно те почита твоят син.

 

1767

Край
Читателите на „На майка ми“ са прочели и: