Нора Робъртс
Завръщането на Рейф (12)

Единадесета глава

Рейф не очакваше такъв обрат. Когато успя да проговори, върху нея бяха останали само две парченца черна дантела. И цялата кръв се оттегли от главата му.

— Просто така?

— При нас винаги е било просто така, нали, Рейф? Чиста химия?

Ще разпали желанието му, обеща си тя. За Бога, когато приключеше с него, той щеше да я желае до края на дните си. Без да откъсва поглед от мъжа, тя бавно пристъпи към него.

— Приемаш или отказваш, Макейд. — Хвана ризата му и за изумление на двамата рязко я разтвори, копчетата се разхвърчаха. — Защото смятам да те обладая.

Устните й горяха, когато се впиха в неговите, разпалиха хиляди огньове в тялото му. Разтърсен до дъно, той сграбчи бедрата й, пръстите му се впиха в плътта й през коприната.

— Искам да усетя ръцете ти. — Тя впи зъби в рамото му. — Искам да усетя ръцете ти по тялото си. — Прегърна го и го притисна към себе си.

— Почакай. — Но страстта, разгоряла се в тялото му, изсмука всичко друго, освен неудържимата нужда. Единственото му жалко оръжие бе нараненото сърце, което не бе в състояние да го защити от забилото се дълбоко в него копие на желанието. Не бе в състояние да го защити от нея.

Той изрита дрехите си и я вдигна на ръце.

Беше проникнал дълбоко в нея, когато двамата паднаха върху леглото.

Всичко бе само страст и сляп секс. Допир на плът до плът, въздишки и стенания. Преплетени в битка тела, потънали в разкошния матрак.

Това беше битка, в която и двамата вече се бяха предали. Диво необуздано удоволствие, в което се бяха впуснали заедно. Искаха повече, задоволяваха се с по-малко. Ароматът на рози изпълни въздуха като силен, изпълнен с тъга, парфюм.

Ръцете му се плъзгаха по тялото й. Тя искаше да я отведе до онази неуловима граница между удоволствието и болката. Там щеше да се почувства истински жива, както не се бе чувствала, откакто й обърна гръб.

Трябваше да се увери, че тук, поне тук, той бе безпомощен като нея, също толкова неспособен да устои, също тъй изпълнен с желание. Усещаше това желание да го разкъсва, вкусваше го всеки път, когато той ненаситно впиваше устни в нейните.

Докато сърцето й крещеше да я обича, поне малко, тялото й се извиваше от удоволствие, черпеше с наслада от това, което бе в състояние да й даде.

Нямаше място за гордост, нямаше време за нежност.

Когато отмаляла се отпусна върху него, той безмилостно я претърколи по гръб и я поведе по-нататък.

Рейф не бе в състояние да диша, не бе в състояние да разсъждава. Искаше само да я притежава по единствения начин, по който знаеше, че тя ще приеме. Отметна косата от очите си. Искаше да я гледа, да наблюдава шока и удоволствието, изписващи се по лицето й, всяко трепване на устните й.

Любовта му към нея го погълна. Почти го унищожи.

— Погледни ме — процеди той. — Погледни ме.

Тя отвори очи, но остана заслепена от страст. Усети как тялото й се извива под неговото, зърна блясъка в очите на мъжа, когато главата й се отпусна назад.

Не бе в състояние да се спре и я последва през ръба на пропастта. Но я прокле, прокле и себе си, когато се хвърли надолу.

Изглеждаше невъзможно да е толкова възбудена и в същото време да усеща такава празнота. Досега не бе разбрал колко здраво свързани са сърцето и тялото му. А сега, взирайки се в тавана, докато Рийгън мълчаливо лежеше до него, той осъзна, че никога няма да бъде в състояние да ги раздели.

Не и когато беше с нея.

А той искаше единствено нея.

Тя му бе отнела нещо, което с години се бе опитвал да изгради. Самоуважението му. Колко странно, че до този момент не бе осъзнал и това.

Не бе сигурен, че ще може да прости на нея, а и на себе си, за това.

Тя отчаяно искаше той да протегне ръка към нея, да я прегърне както преди. Беше ужасно да бъде изоставена така, да се чувства толкова самотна, въпреки че все още тръпнеше от ласките му.

И все пак как би могла да посегне към него, след като тя бе тази, която бе направила крачката, бе се съгласила на неговите условия? Неговите условия, помисли си, затвори очи срещу прекрасната розова светлина на лампата. Лошият Рейф Макейд се бе върнал, помисли си горчиво, и бе взел всичко.

— Е, успяхме да правим секс в легло, за разнообразие. — Тя седна с гръб към него. Бе в състояние да владее гласа си, но бе уверена, че лицето й ще я издаде. — Винаги е страхотно, нали, Макейд?

— Да. — Искаше му се да погали гърба й, но скованата й поза го възпря. — Трябва да опитаме и с чаршафи някой път.

— Защо не? — Ръцете й трепереха, когато се плъзна от леглото и посегна към бельото си. — Може да хвърлим някоя и друга възглавница, малко престорена привързаност. Просто за разнообразие.

Очите му се присвиха, когато тя навлече бельото си. Болката и яростта го задавиха. Той се изправи и нахлузи джинсите си.

— Не обичам преструвките.

— О, да. — Тя грабна блузата си и яростно я навлече.

— При теб всичко е чисто. Няма нищо излишно.

— Какво ти става, по дяволите? Получи това, което искаше.

— Нямаш и най-малка представа какво искам. — Ужасена, че може да заплаче, тя рязко нахлузи панталона си. — А очевидно и аз не знам.

— Ти си тази, която се съблече, скъпа. — Гласът му бе прекалено спокоен. — Ти ги навличаш обратно, за да можеш веднага да си тръгнеш.

— А ти си този, който се отдръпна веднага щом свърши, сякаш се уплаши, че ще трябва да платиш допълнително. — Рийгън пъхна крака в обувките си.

Ако го гледаше, може би щеше да има някакъв шанс. Нищожен. Но той се стрелна бързо и в следващия миг тя беше във въздуха, ръцете му се впиха като менгеме, очите му я пронизваха като остриета.

— Не говори така. Никога не съм се отнасял с теб по този начин. Никога не съм мислил за теб по този начин.

— Прав си. — Странно, но именно избухването му я успокои. Попречи й да се покаже като пълна глупачка. — Извинявай, Рейф. Това беше нечестно и невярно.

Много бавно той я пусна да стъпи. Осъзна, че пръстите му са се впили в кожата й и отпусна ръце.

— Може би свърших прекалено бързо, но ти ме хвана неподготвен.

— Не. — Да, тя се чувстваше напълно спокойна, рече си, щом се извърна да си вземе блейзера. Много спокойна и много, много уязвима. Ако я докоснеше отново, щеше да се разпадне като счупено стъкло. — Аз предизвиках нещата и аз се съгласих на твоите условия.

— Моите условия…

— Бяха съвсем ясни — довърши тя вместо него. — И приемливи. Предполагам, проблемът е, че и двамата сме лесно възбудими при подходящи обстоятелства. При всякакви обстоятелства, когато съм с теб. А последните няколко дни бяха трудни за мен. Това не означава, че трябва да изливам яда си върху теб.

— Трябва ли да бъдеш толкова разумна, Рийгън?

— Не, но ще бъда. — Макар устните й да се извиха в усмивка, очите й останаха сериозни. — Не разбирам за какво се караме, след като сме намерили идеалното решение. Обикновена, чисто физическа връзка. Идеална е, защото нямаме почти никакви други общи интереси. Така че се извинявам отново, задето започнах караницата. Просто съм малко уморена и раздразнителна. — Тя се застави да се повдигне на пръсти да го целуне леко. — Ако се отбиеш у дома утре след работа, ще се реванширам.

— Да, може би. — Защо не можеше да прочете нищо в очите й, по дяволите. Винаги успяваше, стига да положеше усилия. — Ще те закарам до вкъщи.

— Не, няма нужда. — Тя с мъка се сдържа да не хукне към вратата и да избяга. Наместо това взе чантата си. — С колата съм — добави. — И наистина съм уморена. Ще си легна рано.

Искаше му се просто да я прегърне, да я притисне в обятията си и да я задържи там.

— Както искаш. И без това след няколко часа трябва да се срещна с братята си в кръчмата.

— Добре, тогава ще се видим утре. — Тя успя да стигне до вратата, без да се препъне. Нито той понечи да се сбогува, нито тя. Яркочервеното й палто се открояваше, преметнато на стълбището, иначе щеше да го забрави. Облече го и внимателно го закопча.

Навън влезе в колата си, завъртя ключа и запали. Съсредоточи се в слизането по алеята, сякаш животът й зависеше от това. Сетне зави към града и кара около половин километър.

Сетне спря встрани от пътя, внимателно изключи двигателя. И се разплака като дете.

Двайсет минути по-късно, изтощена, тя отпусна глава върху седалката. Беше студено, но нямаше сили да запали отново колата и да включи отоплението.

Тя беше способна жена. Всички казваха така. Беше умна, организирана, уравновесена и печелеше скромно.

Тогава защо, след като притежаваше тези достойни за възхищение качества, бе успяла така ужасно да обърка живота си?

Разбира се, вината бе у Рейф Макейд. Не бе имала и ден спокойствие, откакто се бе върнал в града. Беше одърпан, арогантен, избухлив. О, толкова избухлив. И чаровен, помисли си с въздишка, с всички тези неочаквани изблици на нежност, примесени с грубостта.

За нищо на света не биваше да се влюбва в него. Не биваше да се заблуждава, че би могла да има връзка с него и да остане безразлична.

Той също не бе напълно безразличен, припомни си тя. Той също изпитваше чувства. Преди тя да ги разруши. Ако се доближаваше малко повече до идеала му за жена, ако не бе толкова упорита да върши всичко както на нея й харесваше, чувствата му може би нямаше да угаснат. Докато се влюбеше и той.

О, това са глупости, помисли си тя и удари с юмрук по волана. Така би разсъждавала майка й. Да направи всичко приятно, идеално за мъжа. Да поласкае егото му, да изпълнява прищевките му. Да изиграе играта и да спечели наградата.

Е, тя нямаше да го стори. Бе ужасена, че изобщо й бе минало през ума. Нямаше да потисне собствените си нужди, собствената си личност, собственото си его, за да примами мъжа да се влюби.

Но нима не го бе сторила току-що? Тя потрепери, но не от студ. Нима не го бе сторила току-що в онази спалня?

Объркана, тя облегна лакти на волана и подпря главата си с ръце. Вече в нищо не бе сигурна. Освен, че го обича. Обичаше го и в сляпата си упоритост да не го подмами да се влюби в нея, бе блокирала, може би дори отблъснала чувствата му. И се бе унизила в тази сделка.

Това я превръщаше в пълна идиотка, заключи Рийгън.

Какво толкова, ако трябваше да се промени? Нима той по свой начин не бе направил същото?

Той беше наранен, припомни си тя. Бе го наранила, бе го вбесила. И все пак той бе отишъл да кове пирони, наместо да се сбие с някого. Именно тя бе страхливката, която нямаше желание да се довери, да се обвърже. Той никога не се бе опитал да ръководи живота или мислите й, нито пък бе правил опити да я промени. Не, той й бе дал свобода, дал й бе привързаност, дал й бе страст, за каквато мечтаеше всяка жена.

А тя глупаво се бе отдръпнала заради някакъв рефлекс, вкоренен от възпитанието й.

Защо не бе помислила за нуждите му, за гордостта му? Не беше ли време да го стори? Тя можеше да се нагажда към обстоятелствата, нали? Компромисът не бе поражение. Може би беше прекалено късно да му покаже, че е склонна да направи компромис. Тя нямаше да позволи да стане прекалено късно…

Мисълта, изплувала в съзнанието й, беше толкова простичка, толкова нелепа, че я убеди в правотата й. Без да си дава време да размисли, младата жена запали колата и натисна газта. Само след минути тя бе пред къщата на Каси и чукаше на вратата.

— Рийгън. — Подпряла Ема на хълбока си, Каси прокара пръсти през разрошената си коса. — Аз тъкмо… Ти плачеш. — Тревожно се вгледа в приятелката си. — Да не би Джо…

— Не, не. Извинявай. Нямах намерение да те плаша. Имам нужда от помощ.

— Какво има? — Каси бързо затвори вратата и я заключи. — Какво се е случило?

— Как се играе билярд с девет топки?

— Моля?! — Каси смаяно пусна Ема, леко я тупна по дупенцето и я изпрати в стаята й. — Как се играе билярд с девет топки?

— Да. И къде мога да намеря червена кожена мини пола по това време?

Каси помисли за момент, разсеяно докосна мокрото петно на пуловера си, където се бе опръскала, докато къпеше Ема.

— Ако това искаш, ще трябва да се обадим на Ед.

 

— Глътни си корема, сладурче.

— Глътнала съм го. — Рийгън смело стисна зъби и задържа дъха си, докато Ед вдигне ципа на полата с размери на препаска.

— Бедата е, че ти имаш фигура. Аз имам само кокали. — Решително стиснала устни, Ед дръпна силно, сетне доволно се отпусна на леглото на Каси. — Готово, но на твое място не бих правила никакви резки движения.

— Струва ми се, че изобщо не мога да се движа. — Рийгън нерешително пристъпи. Й без това прекалено късата пола се вдигна още няколко милиметра.

— Освен това си по-висока от мен — обяви Ед и извади цигара. Очите й весело проблеснаха, щом свали очилата си. — Ако беше малко по-къса, щеше да се наложи Девин да те арестува.

— Не мога да видя. — Макар да се повдигаше на пръсти и внимателно да се обръщаше, в огледалото на Каси можеше да се види само от кръста нагоре.

— Не ти и трябва, миличка. Повярвай ми, той ще те види.

— Сложих децата да си легнат — рече Каси, щом влезе. Застина на място и зяпна от изумление. — О, Господи…

— Страхотно парче е — съгласи се Ед, Когато бе облякла тази пола за последен път, на всички им бяха изскочили очите. Но по начина, по който я изпълваше Рийгън, очите не само щяха да изскочат, но и да се разлетят из стаята. — Сега опитай тези обувки — нареди тя. — Сложила съм малко памук отпред, за да не са ти големи.

Рийгън се подпря на гардероба на Каси и предпазливо нахлузи обувките с десетсантиметрови токчета.

— Ще си разбия носа с тия обувки.

— Миличка, само ще причиниш разбиване на носове — дрезгаво се засмя Ед. — Сега да сложим малко бойна украса. — Тя весело изпразни чантата си върху леглото.

— Не съм уверена, че мога да направя това. Идеята ми се струва откачена.

— Да не си посмяла да се откажеш. — Ед разрови изобилието от козметика. — Искаш този мъж, нали?

— Да, но…

— Тогава седни тук на леглото и ме остави да те боядисам. Това червено е убиец — промърмори тя и отвори червилото.

— Не мога да седна — обяви Рийгън, след като направи неуспешен опит. — Ще си увредя някой вътрешен орган.

— Тогава стой права. — След като избра каквото й трябваше, Ед се залови за работа. — Значи казваш билярд с девет топки, така ли?

— Да.

Пред своя четирийсет и две годишен живот — четирийсет и пет, ако трябваше да бъде честна — не бе виждала жена, която да й се струва толкова неподходяща за подобна игра.

— Хващала ли си някога щека, миличка?

— Играла съм обикновен билярд. — Рийгън изрече една молитва наум, докато Ед поставяше очната линия. — С баща ми. Няколко пъти.

— О, миличка, обикновеният билярд е нищо. Докато билярдът с девет топки е второто добро нещо, което можеш да направиш върху онази маса. — Тя се изкикоти, забелязала избилата по бузите на Каси руменина.

— Сега нека ти обясня как се играе.

 

Топките се удариха и търкулнаха, щом Рейф ги удари с щеката. Топка номер пет изчезна в ъгловия джоб.

— Късмет — подхвърли Джаред и натърка с тебешир щеката си.

Рейф само изсумтя.

— Шест от девет и продължавам. — Той се прицели за следващия удар.

— Никой не може да победи Рейф на билярд с девет топки. — Заинтригуван повече от червенокосата на бара, отколкото от играта, Шейн се облегна на джубокса. Тя беше сама и изглеждаше пухкава като пухена възглавничка. — Виждал ли си я друг път насам, Дев?

— Племенницата на Холоуей от Маунтън Вю. Има огромен приятел, който ще те прекърши на две само ако се доближиш до нея.

Това бе предизвикателството, от което имаше нужда Шейн. Той бавно приближи до бара, облегна се на плота и се извърна към хубавицата.

Девин примирено се усмихна. Ако приятелят й влезеше, щеше да се наложи да използва значката си. А това щеше да му развали вечерта.

— Взех играта. — Рейф протегна ръка за десетте долара, които Джаред му дължеше. — Твой ред е, Дев.

— Имам нужда от бира.

— Джаред черпи — ухили се Рейф към по-големия си брат. — Нали, братко?

— Последните ги купих аз.

— Загуби последната игра.

— Тогава бъди щедър победител. Той черпи — обърна се Джаред към бармана и вдигна три пръста.

— Ей, ами за мен?

Джаред хвърли поглед към Шейн. Червенокосата се бе вкопчила в ръката му като че ли беше бързо растяща лоза.

— Ти караш, малкия.

— Хвърли жребий.

Джаред покорно извади монета от джоба си.

— Ези или тура?

— Ези.

Той подхвърли монетата и ловко я хвана.

— Тура. Ти караш.

Шейн философски сви рамене и отново се извърна към червенокосата.

— Нужно ли е да се нахвърля върху всичко, облечено в пола? — промърмори Рейф, докато Девин подреждаше топките.

— Да. Някой трябва да поеме нещата оттам, където ти ги остави. — Девин отстъпи и си избра щека. — И като стана дума за теб…

— Никой не е казал, че става дума за мен. — Рейф изгледа продължително червенокосата, но не изпита нищо, освен първично одобрение. А при мисълта за Рийгън, само при мисълта за нея, сърцето му се разкъсваше. — Стигнахме до разбирателство — мрачно рече той, но думите му загорчаха. — Нищо сериозно.

— Лапнал е — ухили се Джаред и надигна бирата си.

— И не е в състояние да скрие чувствата си.

Този път нямаше да се хване на въдицата, помисли си Рейф. Достатъчно неприятно бе да ти е разбито сърцето, та в добавка семейството ти да те наблюдава как непохватно събираш парчетата.

— Искаш ли да налапаш тая щека? — Рейф нанесе удара и изпита мрачно задоволство, когато две топки потънаха в джоба.

— Днес тя дойде в къщата — разговорливо продължи Девин. — И куката, дето стърчи от устата му го завлече надолу по стълбите, като пъстърва, налапала мухата. Стори ми се също, че очите му блестяха от щастие. — Девин спокойно срещна стоманения поглед на Рейф. — Да, сигурен съм.

— Съвсем скоро ще започне да се бръсне редовно и да носи чисти ризи. — Джаред скръбно поклати глава.

— Тогава ще знаем, че сме го загубили.

— После ще тръгне по изложби на антики и балетни постановки. — Девин въздъхна тежко. — И на рецитали.

Тъй като ударът бе прекалено близко до целта, Рейф рязко блъсна щеката и не улучи топката. Няма да мисли за нея. По дяволите, нямаше да мисли нито за Рийгън, нито за неприятната празнина в стомаха си.

— Продължавайте в същия дух и ще ви пребия и двамата.

— О, треперя от страх. — Девин се прицели и се подпря на масата. Топката потъна в джоба. Щом заобиколи масата, той подуши Рейф. — Какъв е тоя парфюм, любовнико?

— Не съм сложил никакъв проклет… — Дъхът му изсвистя през зъбите. — Просто ревнуваш, защото всяка вечер спиш сам на някакъв нар пред килиите.

— Тук ме хвана.

Джаред се забавляваше неимоверно. Извади монети от джоба си и ги пусна в джубокса.

— В колко часа трябва да се прибереш, Рейф? Не ни се ще да те ударят с точилката по главата, задето си пропуснал вечерния час.

— Откога си такъв отвратителен негодник? — Слабо удовлетворение му носеха тревожните погледи на Дъф. Човекът не искаше да си изгуби заведението. — Каква е глобата за счупване на няколко стола?

Носталгията се разля заедно с бирата в кръвта на Девин.

— Не мога да позволя да го направиш — рече с леко съжаление. — Нося значка.

— Свали я — ухили се Рейф. — И нека да пребием Шейн. Заради добрите стари времена.

Джаред потупваше с пръсти по джубокса в такт с музиката. Хвърли поглед към най-малкия си брат, който очевидно напредваше с червенокосата. Само това бе достатъчна причина да му ударят няколко юмрука.

— В мен имам достатъчно, за да платя щетите — обяви Джаред. — И да подкупя шерифа, ако се наложи.

Девин въздъхна, изправи се от масата. С братска привързаност се вгледа в нищо неподозиращия Шейн.

— По дяволите, и без това ще го пребият, ако продължава да си играе с това момиче. Защо да не сме първите?

— Ще бъдем по-човечни — съгласи се Джаред. Барманът ги проследи как тръгват заедно, отчаяно разпозна блясъка в погледите им.

— Не тук. За Бога, Девин, ти си законът.

— Просто изпълнявам братския си дълг.

— Какво сте замислили? — Усетил опасността, Шейн се отдалечи от бара. Взря се в братята си, пристъпи от крак на крак, когато го заобиколиха. — Трима срещу един? — Устните му се разтегнаха в широка безразсъдна усмивка, когато останалите клиенти се отдалечиха на безопасно разстояние. — Давайте тогава.

Той приклекна и се подготви, сетне направи грешката да погледне към вратата, която в този миг се отвори. Зяпна от изумление, когато Рейф го блъсна ниско и се стовари заедно с него на близката маса.

— Прекалено лесно беше. — Рейф се разсмя и го хвана в ключ. Сетне се вцепени до пръстите на краката си.

Полата беше само милиметри по-дълга от разрешеното. Не беше тясна. Беше повече от тясна и обвиваше собственически заоблените бедра. Беше ярко убийствено червена. Краката продължаваха. Още по-надолу. Рейф замаяно ги проследи до високите, остри като игли токове на обувките в същия смел цвят.

Когато успя да вдигне поглед, зърна тънка черна блузка, къса като полата с дълбоко деколте над стегнатите гърди, очевидно неприкрити от бельо. Нужни му бяха цели десет секунди, докато стигне до лицето й.

Устните й бяха червени, влажни и пълни. Отстрани малката бенка бе невероятна сексапилна. Косата на младата жена бе разрошена, очите й бяха с тежък грим. Изглеждаше така, сякаш току-що е станала от леглото и е склонна да се върне там.

— Дявол да го вземе. — Именно мърморенето на Шейн го измъкна от шока. — Рийгън ли е това? Страхотно парче е.

Рейф нямаше сили, които да вложи в удара. Когато стана на крака и се насочи към вратата, главата му още бучеше, сякаш юмрукът се бе стоварил върху него.

— Какво правиш?

Тя сви рамене и тясната блузка се изпъна още повече.

— Мисля да поиграя билярд с девет топки.

Нещо заседна в гърлото му.

— Билярд с девет топки?

— Да. — Тя бавно пое към бара и подпря лакът на плота. — Ще ме почерпиш ли една бира, Макейд?