Джуд Деверо
Изкусителката (4)

Трета глава

Крис седеше, загледана в шапката му и си мислеше колко странно е всичко наистина. Този човек на два пъти я накара да се чувства глупачка, държа я в обятията си, при това гола, отвлече я, без да му мигне окото, а ето че сега тя изпитва нужда да го успокои. Протегна ръка да го докосне и забеляза, че китката точно под маншета на ризата му е разранена.

— Боли ли ви? — сепнато попита тя.

В следващата секунда той бе на крака и преди Крис да се опомни, вече бе стигнал потока и викаше Прескот. Така и не разбра с какво го е засегнала.

— Ето я — каза той, като се появи отново, следван по петите от русокосия.

Колкото и малко да го познаваше, Крис бе сигурна, че истинският му глас е по-различен.

— Вече се познавате, нали, мис Матисън? Това е Ашър Прескот. Той е приятел на баща ви и ще ни прави компания, докато вървим през тази безкрайна гора. Аш, защо не заведеш мис Матисън за риба? Няма да е зле да хапнем нещо прясно. После ще съберете дърва за огън — Тайнън леко побутна Ашър.

Русокосият се усмихна ведро на Крис и й подаде ръка.

— Какво ще кажете за тази идея? Чух, че по тия места имало сьомга.

Крис се смути. Изобщо не й се искаше да прекара остатъка от деня с Прескот, но никой не я питаше за мнението й. Нямаше избор, това явно бе нагласено. Тя погледна Тайнън, но той отново беше обърнал гръб.

— Ами защо не, наистина? — рече, като се облегна на протегнатата ръка. Когато се изправи, от Тайнън нямаше и следа.

Двамата с Ашър се върнаха в бивака, където ги чакаха две мулета с нови запаси.

Прескот й подаде въдица и те се спуснаха обратно към бързея, после надолу по брега, но без да се отдалечават много.

— Идеята ваша ли беше или на мистър Тайнън?

— Не бих казал, че той може да бъде наречен мистър Тайнън. Но нека говорим за нещо друго. Доколкото разбрах, работите към някакъв вестник. Вярно ли е, че сте самата Нола Далас?

— Това е псевдонимът ми — съобщи лаконично Крис и ловко метна въдицата. Цял живот бе прекарала в щата Вашингтон и ловеше риба от съвсем малка.

— Не исках да ви засегна — Ашър изглеждаше смутен. — Просто като чете статиите ви, човек си мисли, че са писани от много по-възрастна жена или може би дори от мъж. Наистина ли сте направили всичко, което е описано в статиите ви?

— Без нито едно изключение.

— Дори сте се появили като танцувачка, с розово бельо?

Крис се усмихна при спомена.

— Ама ме изхвърлиха още на втория танц. Не ме бива много.

— Но какво значение има това, след като сте способна на такива смели предизвикателства?

— Кажете, мистър Прескот — заговори все тъй усмихната Крис, — как така се озовахте тук с нас? Защо ви е избрал баща ми — та вие не познавате местността?

— Това е работа на Тайнън — той отговаря за животните, храната и нашата сигурност.

— А вие?

Аш я дари с пленителната си усмивка.

— Моята единствена задача е да се грижа пътуването ви да бъде приятно.

— Разбирам — кимна Крис и впери очи в потока. Но всъщност нищо не разбираше. — С какво се занимавате, мистър Прескот?

— Наричайте ме Аш. Не се срещаме на прием. Крис се опита да не си спомня как именно се бе срещнала за първи път с Ашър Прескот и продължи да съзерцава водата.

— Притежавах дъскорезница, но миналата година стана пожар и тя изгоря до основи.

Крис го погледна и забеляза, че мускулчетата на лицето му нервно потрепват. Явно още не бе превъзмогнал шока.

— Но сигурно вече сте започнали нещо ново? — попита, изпълнена с искрено съчувствие.

— Всичко, което имах, бе вложено там. След пожара не ми остана абсолютно нищичко — след минута Ашър срещна погледа й и леко се усмихна. — Но имам основания да се надявам, че съдбата скоро ще стане по-благосклонна. Вижте! Май кълве. Да ви помогна ли?

— Ще се справя.

Наистина на въдицата й се мяташе едра сьомга. До един час вече бе уловила шест-седем, докато Ашър хвана само две малки рибки.

Той се засмя на това, че тя беше набавила прехраната и двамата като приятели се отправиха обратно към лагера.

Тайнън беше стъкмил малък огън, но самият той не се виждаше никъде.

— Бих искала да поговорим по един въпрос, мистър… Аш — започна Крис, докато ловко чистеше рибата. — Щеше ми се да го обсъдя с вас двамата, но неизвестно защо все не мога да ви сваря заедно… Бях отседнала при Хю Ланиър, защото трябваше да проверя сведенията, че той е замесен в едно изключително жестоко деяние.

— Жестоко? Не е ли твърде силно казано?

— Не съм на такова мнение и се съмнявам, че читателите ми ще го споделят. Хю Ланиър е искал да се сдобие със земята на осем мисионери. Те обаче отказвали да я продадат и той платил на няколко души да се предрешат като индианци и да ги убият, — както винаги, когато разобличаваше някоя неправда, кръвта й кипна.

— Но това е само слух…

— Било е слух. Разполагам с доказателства. Притежавам и една разписка за продажба на пушки. Дори го чух да говори с един от ония „индианци“ и…

— Чули сте го? Да не би да искате да кажете, че сте подслушвали?

— Разбира се, че подслушвах. Работата е там, че трябва да занеса материала на редактора, който ме изпрати да проуча въпроса и по мои изчисления сега се намираме западно от неговия офис. Утре трябва да предадем статията.

Ашър свали шапката си я замачка в ръце.

— Крис, не мисля, че на баща ви ще му стане приятно, ако разбере, че кръстосвате страната и обвинявате разни мъже в… в каквото там обвинявате Ланиър. Може би като се приберете вкъщи, баща ви ще ви помогне да изпратите записките си на този вестникар. Но дотогава смятам, че ще е най-добре да стоите на разстояние.

Крис го погледна. Много добре познаваше мъжете като него. Те бяха абсолютно уверени в правотата си и по никой начин не променяха мнението си.

— Според мен рибата е готова — обяви тя и отбеляза как Прескот се усмихна — усмивка на мъж, удържал победа над една жена. Тя също му се усмихна, но това не бе нейната усмивка.

Докато се хранеха. Крис говори за различни незначителни неща и нито веднъж не спомена за желанието си да занесе статията на Джон Андерсън. Щом свършиха, веднага се изправи.

— Ще се опитам да открия нашия домакин — рече Крис и тръгна към реката.

— На ваше място не бих си губил времето. Сигурен съм, че ако искаше да бъде тук, щеше да дойде, пък и знам, че може сам да намери храна. По-добре останете да ме удостоите с приятната си компания.

Крис не знаеше дали има нещо на този свят, което мразеше повече от това да й казват какво да прави. То бе ябълката на раздора с баща й. Дел Матисън никога не разискваше проблемите с нея, просто я информираше за решенията си и очакваше сляпо подчинение.

Тя се усмихна мило на Ашър.

— Все пак ще потърся мистър Тайнън.

Тя изчезна толкова бързо надолу по пътеката, че Ашър изобщо не успя да реагира. Малко по-късно чу стъпките му и се благодари, че е дребничка. Прескочи един повален дънер и се скри в папратта, Когато Ашър отмина, тя пое по една странична пътечка, но установи, че тя завършва сред непроходими храсти и стволове, покрити с мъх. Върна се обратно и се отправи по следите на Ашър. По едно време дори го видя как се шляе по брега, намръщен и ядосан. Крис се усмихна и продължи да върви.

След още няколко крачки внезапно осъзна, че не чува никакъв звук. Мъгливата гора те кара да се чувстваш съвършено сам. Наоколо всичко бе зелено — сивкавозелено, масленозелено, черно-зелено, жълто-зелено — хиляди оттенъци на този цвят. И всичко тънеше в мек мъх. Крис прекара ръка по един пън, върху който бе пораснала миниатюрна горичка, и погледът й се спря на някакви странни образувания от изгнили дънери, застлани с лишеи.

Като мина между дърветата, Крис едва не извика, защото за малко да се спъне в Тайнън, който спеше върху килима от мъх — сладко и непробудно, както спят децата. Изглеждаше съвсем млад. Тя отново се изненада колко е привлекателен и изпита огромно желание да седне и да го погледа.

В следващата секунда обаче той отвори очи.

— Крис… — усмихна й се и клепачите му отново натежаха. След това изведнъж седна и нахлупи ниско шапката си. — Мис Матисън, мислех, че ловите риба с Прескот.

— Да, но като видя, че съм хванала повече и по-хубава сьомга, той предложи да се връщаме. После реших да поразходя и се измъкнах. Успяхте ли да поспите? Наистина заслужавате да си починете след цяла нощ бодърстване.

Тайнън разтърка очи като сънено момче и Крис забеляза, че и двете му китки са зачервени. Едната му вежда бе сцепена и още незараснала, а бузата изглеждаше ожулена.

— Защо не дойдете при нас до огъня? Имаме предостатъчно риба. Яли ли сте?

— Да. Все пак благодаря, но мисля, че трябва да се връщате в лагера. Прескот сигурно се тревожи — той се изправи. — Освен това имам работа. Трябва да проверя пътеките. Положително са паднали нови дървета, откак съм минавал оттук.

— И кога е било това, мистър Тайнън?

— Само Тайнън и в никакъв случай „мистър“ — каза той, сякаш го бе изричал хиляди пъти.

Крис се изправи и пристъпи по-близо. Той се обърна с гръб, свали шапката си и прокара ръка през косата си, която изглеждаше мокра. Крис си помисли, че се е къпал. Ръкавът му бе дръпнат нагоре и разкриваше изпъкнали мускули и вени. Имаше вид на човек, който доста време е гладувал.

— Не искам да ви досаждам, тъй като знам, че изпълнявате онова, за което ви е наел баща ми, но… — тя се поколеба, преди да произнесе името му — но, Тайнън, мисля, че малко топла храна няма да ви се отрази зле, затова настоявам да дойдете с мен. Ако ми откажете, гарантирам ви, това пътуване ще ви се стори ужасно неприятно.

Той отвори уста да продума, но само се усмихна и тя почувства как сърцето й се обръща. Цялото му лице се озари от усмивката и на Крис й хрумна, че този мъж може да подчини на волята си всяка жена.

— Не мога да устоя на такава покана. Ще ви последвам.

— Не, ще идем заедно. Кажете, защо сте минавали оттук преди? Кой е проправил просеките?

— Хареса ли ви риболова с Аш? Той е изключително приятна компания. През целия път на идване помощта му беше неоценима, нищо не можеше да му се опре. Освен това се справя отлично с конете. Всички, с които се запознахме, веднага го харесаха. Предполагам и с вас е така.

— Ами да… — неуверено отвърна тя. — А как се свързахте с баща ми?

— Аш се познава с него от доста отдавна. Странно е, че досега не сте се срещали. Бащата на Аш е натрупал състояние някъде на изток. Уверен съм, че Аш е наследил способностите му.

Крис го изгледа озадачено. Какви ги говори този човек?

Но той само се усмихна и сега тя се запита дали често използва тази усмивка, за да затвори устите на жените, щом заговорят неща, които не желае да чува.

Крис също му се усмихна. Ако Тайнън я познаваше по-добре, щеше да разбере какво означават пламъчетата в очите й. Току-що бе приела предизвикателството. Ще открие кой е този Тайнън — само с малко име, без фамилия.