Джуд Деверо
Изкусителката (27)

Двадесет и шеста глава

Крис отпусна книгата в скута си и опря глава на дървото зад малката каменна пейка. Вече две седмици откак се бе върнала у дома и вече бе сигурна, че повече никога няма да си отиде. Няма да ходи в Ню Йорк, няма да пише статии, няма да оправя света. Ще се омъжи за Ашър Прескот и ще живее тук до края на живота си.

Тя въздъхна и затвори книгата. Вече бе казала на Ашър и сега оставаше само да уведоми и баща си. Неизвестно защо не й се искаше. Той, разбира се, ще е много доволен, че поне един път е изпълнила неговото желание и все пак Крис постоянно отлагаше този момент.

— Най-добре ще е да приключим с въпроса — рече на себе си и стана. — Макар че всъщност всичко едва сега започва. До края на дните си ще бъда мисис Прескот — добави мрачно.

Крис си пое дълбоко въздух, изправи гръб и тръгна към къщата. На входа се размина със Самюъл Дайсън, който живееше тук откак се бяха завърнали и вече бе като член на семейството. На няколко пъти Крис се беше замисляла дали да не сподели тревогите си с него, но нещо я възпираше.

Тя почука на кабинета на баща си.

— Влез — чу се гласът му, който както винаги звучеше ядосано.

През целите две седмици той бе постоянно навъсен и сърдит. Често изобщо не й продумваше, сякаш тя бе причината за лошото му настроение.

— Какво има? — хладно попита той, като вдигна глава от писалището.

— Искам да ти кажа нещо, което, уверена съм, ще те зарадва.

Той не отвърна, само въпросително повдигна едната си вежда.

— Приех предложението на Пресот. Сватбата ще е след една седмица.

Крис очакваше изблик на радост, но лицето на баща й се свъси още повече. Пак ли не успя да му угоди?

— Така и никога няма да ми дариш щастие — той се изправи и закрачи из стаята. Исках да си стоиш в къщи, ти хукна да оправяш света. Исках да се ожениш за истински мъж, но ти дори и това отказа да сториш.

Крис премина смаяно.

— Но аз се омъжвам за този, който ти сам си избрал. Нали затова го изпрати…?

— Глупости! Изпратих ти Тайнън. Исках той да бъде твоят съпруг.

— Тайнън? — повтори изумено тя, сякаш за пръв път чуваше името. — Но ти си казал, че ако ме докосне, ще го върнеш обратно в затвора…

Дел Матисън въздъхна тежко, приближи се до една от библиотеките и извади бутилка уиски. Наля си щедро и на един дъх пресуши чашата. Когато отново погледна дъщеря си, вече се бе овладял.

— Отлично знам, че никога не си се съобразявала с волята ми, затова реших, че мога да те накарам да изпълниш желанието ми, ако те оставя да си мислиш, че целта ми е точно обратната. Изпратих ти двама мъже. Единият — малодушно мамино синче, дето едва се държи на коня, а другият — мъж в пълния смисъл на думата. Надявах се, че ще имаш мъничко разум да избереш този, когото трябва. А за да направя играта малко по-интересна, поставих пред теб и няколко препятствия.

Крис нямаше да е дъщеря на Дел Матисън, ако не бе наследила поне малко от буйния му прав.

— От всичките ти гадни, долни номера, този е най-отвратителният! — викна тя. — Измислил си цялата история около Тайнън, за да предизвикаш любопитството ми…

— Няма значение какво съм направил, след като е постигнало точно обратния ефект. Ти си предпочела това… този… Нито веднъж ли не ти хрумна, че единственото, което го интересува, са парите ти?

Крис стисна зъби, за да не избухне.

— Чудесно знам какво го интересува. Но за сведение, именно твоят избраник ме отхвърли, а не аз него. Твоят истински мъж не желае да има нищо общо с мен.

— А ти какво стори, за да си навлечеш неговата неприязън?

Крис затвори очи, за да не се разпиши от ярост и безсилие.

— Нищо не съм сторила. Всъщност причината да се омъжвам за Прескот е, че съм бременна от Тайнън.

От тази новина баща й онемя. След няколко неуспешни опита да каже нещо той най-накрая избухна:

— Още днес ще го доведа. Ще го накарам да…

— Нищо подобно няма да правиш! Не желая да се омъжа за човек, който не ме иска.

Матисън тежко се отпусна на стола зад писалището.

— Но Прескот…

Крис седна срещу него.

— Ашър иска зестрата ми, а аз искам детето ми да има име. Всичко се нарежда идеално.

Баща й като че ли грохна пред очите й.

— Със Сам си мислехме, че сме предвидили абсолютно всичко — унило подхвърли той. — Не виждах никакво слабо място. Как сме се заблудили…

— Какво общо има мистър Дайсън?

— Сам е дядо на Тайнън. Всъщност истинското име на Тайнън е Самюъл Джеймс Дайсън трети.

Сега бе ред на Крис да загуби дар слово.

— Какво? — възкликна тя. — Как се казвал? Това е невъзможно! Тайнън не знае нищо за родителите си.

— То и Сам разбра доста скоро.

— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш за какво става въпрос? Ти кога си научил? Когато го измъкна от затвора, знаеше ли?

— Естествено. Иначе бих ли оставил единствената си дъщеря в ръцете на престъпник? — той се облегна назад и поклати глава. — Едва ли вече има някакво значение, планът ни рухна. Сам все още се надява Тайнън да се върне, лично аз вече престанах да вярвам.

— И си помислил, че той не идва, защото аз съм се провинила пред него, така ли? — възмути се от все сърце Крис. — Кажи ми, как си научил за Тайнън?

— Със Сам се познаваме от много години — Дел се усмихна. — Той беше един от обожателите на майка ти. Но ето, тя бе жена със здрав разум. Знаеше кого да предпочете… Както и да е. Сам се ожени малко след нас и скоро му се роди син — също Сам. Всичко щеше да е наред, ако брат му не се бе оженил за онази усойница. Сам забогатя бързо, но до каквото се докоснеше брат му неминуемо се проваляше. Жена му вдигаше денонощни скандали и когато се роди синът й, видя надежда за своите амбиции.

— И това е бил Бейнард — прекъсна го Крис.

— Да, майка му години наред живяла с мисълта, че той ще наследи цялото богатство на Дайсън, защото Сам втори нямал деца. В един момент обаче той и жена му решават да заминат за щата Вашингтон, за да разгледат някакво имение и така и не се връщат.

— Били са убити — промълви Крис. — Тай каза, че майка му е имала три рани от куршум.

— Сам можел единствено да предполага какво е станало. Чул, че сина и снаха му изобщо не са успели да стигнат до Вашингтон, защото корабът, с който пътували, потънал. Дълго време мислел, че все пак ще се наложи да завещае всичко на Бейнард, колкото и да не му се иска. Но преди шест години случайно го посетила една приятелка на снаха му — жената на Сам втори, и попитала как е детето на Лилиан. До този момент Сам изобщо не е знаел, че ще има внук. — Матисън изгледа язвително дъщеря си. — Понякога родителите последни научават какво гласят собствените им деца — той скръсти ръце върху писалището. — Така че през тези шест години Сам обърна наопаки цяла Америка, за да разбере родила ли е снаха му и каква е съдбата на бебето. Е, открил го преди три години и това е твоят Тайнън. Решихме, че майката е изрекла „Дайсън“, но старият чул „Тайнън“.

— А кой ги е убил?

— Сам смята, че е дело на майката на Бейнард. Сигурно по някакъв начин е разбрала, че наследникът е на път и е платила на някого.

— Значи тогава, когато подслушвах в имението на Хамилтън. Бейнард е говорел за Тайнън.

— Вероятно. Бейнард изпитвал същата луда ненавист каквато и майка му. Сам направил огромна грешка, като му казал, че най-после е открил следите на внука си. Един ден Бейнард се промъкнал и откраднал всички документи. После отишъл във Вашингтон, за да го открие първи. Доста от премеждията на Тайнън през последните няколко години са резултат от намесата на Бейнард.

— Всъщност той ни е отвлякъл именно за да се докопа до Тайнън, нали?

— Не сме сто процента сигурни, но все пак със Сам стигнахме до извода, че той е знаел за… симпатиите на Тайнън към една от вас, но не е бил наясно към коя точно, така че ви е отвлякъл и двете.

Няколко мига Крис обмисли чутото и после отново засипа баща си с въпроси:

— Но защо сте изградили този заплетен план за мен и Тайнън? Защо Самюъл Дайсън не го е освободил от затвора и не го е прибрал вкъщи? Защо сте замесили и мен?

— Сам познаваше внука си само от слуховете за него. Беше чул за всяка престрелка, сбиване или обрана банка, беше в течение на всичките му похождения из публичните домове — Дел бе вперил поглед в Крис, но тя не продума. — Искаше да разбере що за човек е неговият внук. Страхуваше се да не би да прилича на Бейнард. Освен това и двамата хранехме надеждата да се сродим.

— Така че използвахте мен! — очите й засвяткаха гневно. — За вас съм била като опитно зайче.

— Мислех, че трябва най-после да срещнеш мъж на място не като ония контета и мошеници в Ню Йорк — той извиси глас. — Да вземат жена на работа!… От всичките глупости, дето…

— Няма смисъл да започваме отново. Ако си искал да се запозная с него, можел си да го поканиш на гости и да ни представиш един на друг. Но не, ти скалъпи най-идиотския фарс… Заплашил си го с връщане в затвора, ако само се приближи до мен, на всичкото отгоре ни натресе този досадник Прескот да се влачи подире ми и да ми се лигави.

— Но сега ти искаш да се омъжиш за пето.

— Нямам друг избор. Мъжът, който ти си избрал за мой съпруг, не желае и да чува за семейство. Самата мисъл го хвърля в паника.

— Това той ли ти го каза?

— Да. Молих го да се оженим, но той отказа. Надявам се, ще се радваш да узнаеш, че що се отнася до мен, пъкленият ти план се увенча с пълен успех. Аз наистина се влюбих в Тайнън или Сам трети или както там му е името и то от мига, в който го видях. Но той искаше от мен само… само това, което получи и сега аз нося в утробата си последствията на своята слабост.

— Той е изоставил жената, която носи неговото дете?

— Естествено аз не съм му казала.

Матисън се изправи.

— Ще го намерим и ще го принудим да се ожени за теб. Той не може да постъпи така с дъщеря ми.

— Ако го направиш, ще напусна този дом и кракът ми повече никога няма да стъпи тук, нито ще ме видиш, нито ще чуеш за мен или за детето. За нищо на света няма да се натрапвам на човек, който не ме иска. Обяснила съм положението на Ашър, той се съгласи да се ожени за мен и ще даде името си на детето. Мисля, че всичко ще е наред.

— Наред! Не съм предполагал, че внукът на Сам ще постъпи по този начин.

— Той каза, че го прави заради мен и може би наистина си вярва. Не ставал за съпруг, щяла съм да бъда по-щастлива с друг…

— Но той би могъл да се научи! Аз как се научих?

Крис бе забила очи в пода.

— Не ми се говори повече. Тайнън не ме обича. Колкото и да ви се е искало на вас двамата със Сам, той не се влюби в мен. След една седмица ще се омъжа за Ашър, ще си гледам детето си и сигурно никога повече няма да видя Тайнън. Да не говорим, че при неговата способност да си навлича неприятности вероятно вече е в някой затвор. Сега, ако не възразяваш, бих искала да си почина.

Тя се изправи и излезе.