Джуд Деверо
Изкусителката (14)

Тринадесета глава

— Даяна! — рязко възкликна Ашър. — Братовчед ти те пита нещо!

Крис стреснато вдигна очи от чинията и премига учудено към Оуен Хамилтън. Прескот поклати глава.

— Виждаш ли какви грижи ми създава тази жена. Понякога наистина губя търпение.

— Ами питах как мина с градинаря… Подходящ ли е според теб? — колебливо повтори въпроса си Оуен.

Юнити постави на масата огромен супник и подхвърли:

— Че как няма да е подходящ?… С такава външност кой няма да го хареса? Ал да си седи в Сан Франциско.

Оуен й хвърли строг поглед.

— Според мен ще се справи с работата — рече с наведена глава Крис. — Не му е за пръв път.

— Той изобщо не е градинар — обади се Лайънел. — Крадец е. Обира банки и коли хора.

— Има и по-лоши неща на тоя свят — изсумтя под нос Юнити на излизане.

Ашър не изпускаше от очи Крис, която се взираше невиждащо в чинията. Щом всички станаха, той я сграбчи за ръката и почти я повлече към градината. Когато се отдалечиха достатъчно, вкопчи пръсти в раменете й и се вторачи в нея.

— И кой е значи градинарят-крадец? Да не би случайно да го познавам?

— Да — промълви тя, — но аз изобщо нямах представа, че ще се появи тук. Каза, че бил длъжен да се грижи за мен, докато ме върнел при баща ми.

— Отново ще трябва да се разправям с тоя тип. Крис, надявам се, че този път ще проявиш достойнство и няма да му се хвърляш на врата. Струва ми се, че клетата Даяна не би тръгнала да преследва градинаря.

Крис се благодари, че тъмнината скрива пламналите й страни и отвърна едва чуто:

— Нямам подобни намерения. Освен това той е довел със себе си някаква жена. Не желае да има нищо общо с мен. Е, продължаваш ли да ревнуваш? Може ли вече да се прибираме? Ужасно съм изморена.

Ашър се втренчи в нещо зад нея, сетне най-неочаквано я прегърна и притисна устните си към нейните. Крис реши, че това вероятно би трябвало да се приеме за милувка, но приликата беше само външна. Ашър продължаваше да се взира зад гърба й. Тя се опита да се освободи, но в този момент чу стъпки и пулсът й се ускори. Притисна се плътно до Ашър затвори очи и се опита да вложи някакво чувство в целувката. Явно успя, защото Ашър притвори очи и още повече я притисна към себе си. Крис обаче не усещаше нищо. С цялото си същество чувстваше близостта на Тайнън.

— А, младото семейство! — подметна той, като мина покрай тях. — Толкова е приятно да наблюдаваш влюбените.

Крис се отскубна от Ашър, вирна брадичка и мълчешком заобиколи Тайнън. После бавно влезе в къщата.

Когато Ашър се прибра в стаята, тя с бясна скорост постилаше дивана до прозореца.

— Мразя го! Мразя го с цялата си душа! — шепнеше ожесточено. — Искам да се върне в затвора и бял ден да не види. Да си изгние там…

— Преди малко не личеше толкова да го мразиш. Започвам да си мисля, че ме използваш, за да го ядосаш.

— Да го ядосам ли? Че на него му е все едно с кого се целувам. Сам каза, че се интересува единствено от парите.

— Може би в началото го е интересувало и нещо друго. Преди да посети заведението на Ред…

Крис заби юмруци във възглавницата.

— Как го мразя само! Ах как го мразя… Мразя мига, в който го видях за пръв път. Мразя всичко, което…

Ашър я стисна за раменете и я погледна.

— Крис, твърде силно се бунтуваш. Знам как да го забравиш — той бавно се наведе към лицето й. — Мислиш за него, а не забелязваш нищо около себе си — устните му докоснаха шията й. — Ще те накарам да го забравиш. Ще те накарам да мислиш само за нас двамата. Ще живеем тук като истински съпрузи, а като се върнем при баща ти, ще се оженим.

Крис си наложи да се отпусне и да се наслади на целувките му. Ашър е симпатичен, интелигентен, нежен, мирише на хубаво. Всичко е чудесно… само дето я няма искрата. Ласките му я приспиват.

Тя преглътна, за да удържи отегчената си прозявка.

— Моля те, Аш, не насилвай нещата. Аз все още не съм сигурна в себе си. Не знам дали съм способна на близост с друг толкова скоро след… Разбери ме.

Той се отдръпна назад, а на лицето му се изписаха такава болка и огорчение, че Крис потръпна от чувство за вина. Ненавиждаше лъжите, а Ашър беше толкова мил с нея.

— Добре — рече той, — аз обаче няма да се откажа.

— Радвам се — усмихна му се тя и се мушна зад отворената врата на гардероба, за да се преоблече.

Присъствието на Ашър в стаята я притесни, но изведнъж си представи как би се чувствала, ако на негово място беше Тайнън. От самата мисъл сърцето й заби до пръсване и краката й омекнаха.

Тя си пое дълбоко дъх, преди да излезе от прикритието си. Ашър лежеше и я гледаше жадно. Крис му пожела лека нощ, духна свещта и седна на дивана. Беше твърд и неудобен, но бе за предпочитане пред това да сподели леглото на Ашър.

Когато се събуди на сутринта, усети как целувки обсипват лицето й. В първия момент, още в плен на съня, Крис се отпусна и на устните й изгря замечтана усмивка, но изведнъж си спомни къде и с кого е и се размърда възмутено.

— За Бога, Прескот! Дръж се прилично!

— Казах ти, ще те накарам да се влюбиш в мен.

— И това ли е начинът? Да ме лигавиш когато свариш.

Ашър бързо се изправи.

— Господи, Крис, какъв език! Съвсем в стила на твоя разбойник! Е, днес няма да се налага да търпиш компанията ми. Братовчед ти ме изпраща в града. Възнамерява да ни изцеди докрай.

— Ами нали ни е дал подслон? — Крис придърпа пеньоара си под завивките. — Трябва да помагаме.

— Ти ще помагаш на твоя главорез в градината, а аз изчезвам от полезрението. Всичко се нарежда чудесно.

— Той изобщо не е мой. Не съм го карала да идва тук. И нямах никаква представа, че е дошъл. И изобщо не бихме ли могли да разговаряме нормално? Ту ми предлагаш да се омъжа за теб, ту ме обвиняваш в какво ли не…

Ашър не отговори. Започна да се облича зад отворената врата на гардероба. Крис отново се укори, че е толкова сприхава. Той с нищо не бе заслужил отношението й.

На закуска Оуен Хамилтън се прояви в съвсем нова светлина. До този момент беше олицетворение на гостоприемството и сърдечността, но сега раздаваше заповеди наляво и надясно като пълководец.

— Северната част на градината да се засади. До довечера всичките двеста луковици да бъдат в лехите. А ти, Уит… Ще получиш списък на всичко, което ми трябва от града. Ако не се размайваш, за един ден ще успееш. Лайънел, изяж си яйцето. Юнити, обясни ли на новата, какво трябва да върши? Таваните на горния етаж да бъдат измити!

Никой друг не успя да вземе думата на масата. Щом станаха, Ашър придружи Крис навън и каза:

— Не си длъжна да изпълняваш. Не забравяй, че можем да си тръгнем щом пожелаеш. Не искам да работиш като слугиня.

— Много си грижовен, но аз нямам нищо против да поработя малко.

Внезапно Ашър се дръпна назад и отсече строго:

— Даяна, нищо няма да ти стане. Хайде, отивай!

Крис се обърна. По пътеката вървяха Оуен и Тайнън. Като наближиха, Оуен повика Ашър и продължи с него, а Крис и Тайнън останаха сами.

— Ти естествено не си предложила услугите си в кухнята или някъде другаде. Трябваше да е непременно в градината, нали?

Тя го изгледа яростно.

— Ако знаех, че ти ще си тук, щях да ида да цепя дърва. Ще почваме ли или ще си говорим празни приказки? Имам си достатъчно работа, за да стоя и да те слушам.

— Май преди малко доста покорно слушаше мнимия си съпруг.

— Това е част от играта. Даяна Ескридж е била много тиха и кротка, а мъжът й се е държал с нея най-грубиянски.

— Тази роля обаче нещо не ти се удава. Човек като ви гледа, ще каже, че всеки момент ще скочиш да му издереш очите. Хайде, взимай това — Тайнън й подаде кутията с луковици и подхвърли подигравателно: — Виждала ли си такова нещо в живота си?

— Но как ще засадим такава огромна площ? Нашата градина е почти наполовина на тази, а имаме четирима градинари.

— Е, да, но баща ти хем ги храни, хем им плаща, а Хамилтън използва само роднините си.

— Но той изглежда толкова сърдечен!

— Външността често лъже.

— Това дали не се отнася и за някой общ познат? — попита хладно Крис.

— По едно време смятах, че съм срещнал момиче, което е съвсем различно от другите, но то се оказа досущ като всички останали. Интересно ти е да общуваш с бивш затворник, с човек, дето умее да борави с пистолет, използваш го както ти е удобно, но когато стане напечено, заставаш срещу него. Вие двамата с Прескот сте си лика-прилика.

— Не съм заставала срещу теб! Ти ме изложи. Злоупотреби с доверието ми. Помисли ли поне за малко как се чувствах тогава, сред тия хора настроени срещу мен? Един човек на улицата дори се изплю в краката ми.

— Знам какво е. Цял живот съм бил в това положение. Нямаш представа какво е първо да те заплюят в лицето, а после да ти размахат пистолет под носа.

— Това за Рори Сейърс вярно ли е?

— Ха, че нали всички видяха? Извих му ръката, за да му избия пистолета, и тогава той гръмна.

— А защо те арестуваха?

— А ти защо се отрече от мен, без да знаеш нищо? Славата ми е такава… Не съм от порядъчните, за разлика от теб.

Крис внимателно постави първата луковица в пръстта и колебливо промълви:

— Сега разбирам, че съм сбъркала. Прости ми.

— Не, права беше! Хора като теб и мен нямат нищо общо помежду си. Така че си дръж твоя Прескот. Тази грешка повече няма да се повтори. Отсега нататък ще се пазя от добрите момиченца като от огън.

Тайнън отиде в другия край на лехата и Крис остана насаме с мислите си. Слънцето жареше безмилостно, ноктите й се изпочупиха, калта полепваше по роклята й, но Крис не забелязваше нищо. Отново и отново изживяваше събитията от последните седмици и преосмисляше промяната в себе си. От оня миг, в който от гардероба изскочи Тайнън и я взе в обятията си Кристиана Монтгомъри Матисън бе вече друг човек. Разумната млада жена се бе превърнала в обзета от лудост амазонка, готова на всичко, за да спечели сърцето на един мъж. Хвърли се на врата му в мъгливата гора, използва доверието на Ред и се закле, че обичта й към Тайнън не е мимолетно увлечение, а после при първата трудност го отритна без дори да се замисли, че може и да е невинен. Да, смелата и самоотвержена Нола Далас се бе държала като малка лигла. Отношението й към Тайнън представляваше нескончаемо редуване на пламенна любов и яростна омраза.

Крис се отпусна за малко назад, вдигна глава и избърса чело. Очите й инстинктивно потърсиха Тайнън. В момента той замахваше умело с косата, ризата му беше залепнала за гърба и мускулите играеха под тънкия плат. Вече не изглеждаше тъй болезнено кльощав, престоят при Ред му се беше отразил много добре, но в съзнанието на Крис ясно изпъкваха кървавите следи от камшика. Никога нямаше да ги забрави…

Тя се сети за хорската злоба след инцидента с Рори Сейърс. Колко бързо се обърнаха всички срещу нея! А Тайнън през целия си живот е бил посрещан само по този начин и набеждаван без вина. Уж свестните люде отхвърлят ощетените от съдбата и всъщност ги подтикват към престъпения.

Крис отново се зае с лехите.

И ето, тя се бе държала именно като всичките ония надути госпожи. Обърна гръб на Тайнън, когато той най-много се нуждаеше от подкрепата й. Замина си и ако той не я бе последвал тук, може би така и нямаше да осъзнае поведението си.

Лесно е да раздаваш съвети и да философстваш върху хартията с писалка в ръка, но когато съдбата реши да те изпробва тогава се разбира, кой какъв е.

Искаше Тайнън да разчита на нейното приятелство, искаше да бъде негова любима, беше тъй сигурна в това, но когато се наложи да го защити пред целия град, когато репутацията на великата Нола Далас беше застрашена, тя избяга. Избяга най-позорно и дори имаше нахалството да се залъгва, че е права, че тя е непогрешимата.

Никога в живота си не се бе чувствала толкова ужасно. Изпитваше истинско отвращение от себе си. Почти успя да спечели доверието на един човек, който не се доверява лесно, и после го предаде по същия начин както онова момиче, Бети, преди години.

А сега го бе загубила. Беше се отчуждил от нея и нищо вече нямаше да бъде същото…

Тя се изправи, за да си поеме въздух, и отиде при помпата за вода. Напълни кофата и потопи канчето. След като се напи, засенчи лице с длан и се огледа за Тайнън. Той разкриваше с косата нови пространства за луковиците.

Крис вдигна кофата и отиде при него.

— Жаден ли си?

Той се обърна и се усмихна, но като я видя се осъзна и усмивката му в миг угасна.

— Почини си малко. Изглеждаш много уморен.

— Няма нужда. Свикнал съм. Това, с което съм се занимавал през по-голямата част от живота си, беше къде-къде по-тежко.

— В затвора?

— Там, където отиват тия като мен. Пази се да не те ударя.

Крис отстъпи назад и забеляза потта, която се стичаше по лицето му и попиваше в яката на ризата. Без много да му мисли, тя грабна кофата и я плисна във врата му. Тайнън подскочи от изненада и яростно се обърна.

— Стори ми се, че се нуждаеш от охлаждане — изкикоти се Крис.

Той се приближи към нея. Очите му святкаха гневно.

— Нямам нужда от нищо, свързано с теб. Ясно ли ти е?

Крис кръстоса ръце зад гърба си и тръгна заднишком към дърветата. На лицето й бе разцъфтяла широка усмивка.

— Тай, аз нищо не исках да ти направя — повтаряше невинно.

— Нищо, а? Ти и в гората нищо не искаше. Нали? Само дето не ме подлуди…

— Но снощи ме видя да се целувам с Ашър и окото ти не мигна…

Крис се шмугна под надвисналите клони на дърветата и Тайнън я последва. Неотклонно скъсяваше разстоянието помежду им, а очите му блестяха.

— Ще се разстроя, ако те видя с истински мъж.

Крис усети с гърба си ствола на едно дърво, но не направи опит да избяга. Почти усещаше дъха на Тайнън. На лицето й бе изписана престорена уплаха.

Той обгърна талията й и я привлече към себе си. Наведе глава и потърка мокрото си лице о нейното. Наболата му брада дращеше и Крис се опита да се извие настрани и да го отблъсне, но той я притискаше здраво. По едно време смогна да се отскубне и побягна. Успя да направи само две крачки и Тайнън я настигна, повали я на земята и продължи да обсипва с ласки страните и шията й.

Тя едновременно пищеше и се смееше. Пръстите й се заровиха в косата му, но Тайнън изведнъж скочи като ужилен. Лицето му отново беше строго и навъсено.

— Ставай! — отсече рязко.

За миг тя отпусна глава на тревата и въздъхна, после протегна ръка към него и той неохотно й помогна да се изправи. Крис мълчаливо застана с гръб, за да й закопчее роклята.

— Стой настрана от мен, Крис — рече той. — Играеш си с живота ми, а това никак не ми харесва.

Тя се обърна и се вгледа в очите му.

— Не бях права да те изоставям така, Тай. Постъпих ужасно и те моля да ми простиш.

Тайнън пое обратно към градината.

— И за двама ни ще е по-добре всичко между нас да свърши колкото се може по-скоро. Както и този маскарад всъщност. В началото мислех, че в него няма да има нищо лошо още повече, че не за пръв път се представяш за друга личност, но вече съм на по-различно мнение. Утре тръгваме. След като те заведа при баща ти, можеш отново да дойдеш тук или да се занимаваш с каквото щеш, на мен ще ми е все едно, тъй като вече няма да нося отговорност за теб. Сега си иди в стаята и си приготви багажа. Аз ще довърша тук.

Той се върна под палещото слънце, наведе се да вдигне косата и продължи борбата е бурените.

Крис безмълвно се отправи към къщата.