Джуд Деверо
Изкусителката (22)

Двадесет и първа глава

Изтръпнала от ужас. Крис наблюдаваше как къщата се приближава все повече. Единственият им шанс беше пазачите още да не са открили Дайсън и да не знаят, че дилижансът с танцьорката е част от плана за бягство.

Над главите им Пилар отново запя, за да привлече вниманието.

— Запуши тая дупка — каза Ашър и пришпори конете още по-бързо.

Като едва пазеше равновесие, Крис стъпи върху преобърнатите кутии и се опита да напъха някакво платнище в процепа, който беше направила с брадвата. В този момент Ашър се обади отново:

— Виждам го. Тича насам. Господи! Залегнете. Чувате ли!

Стрелбата се възобнови. Крис се сниши до един сандък и затаи дъх. Песента върху покрива секна и се чу глух шум. Гърмежите заглушаваха пощурелия й пулс.

Все още по корем Крис внимателно се приближи до задната врата и я бутна да се отвори. Пое дълбоко въздух и за секунда подаде глава навън. Тайнън бягаше между дърветата, следван от пазачите, кучетата и куршумите. Крис протегна ръка и извика:

— Хайде, по-бързо!

Тайнън изкрещя нещо, но тя не разбра какво, затова му отвърна:

— Никога няма да се отървеш от затвора!

Един куршум улучи Тайнън в крака и Крис изпищя. Той се олюля и забави крачка, но не падна. Крис се хвърли отново между кутиите със стока, за да каже на Ашър да намали, защото Тайнън е ранен. После долази отново до задната врата и му протегна ръка точно в момента, когато едно от кучетата впиваше зъби в глезена му. Тя му помогна да се изкачи вътре и Тайнън викна на Прескот да пришпори конете с всички сили. Дилижансът се понесе напред и преследвачите един по един се изгубиха от погледа.

Крис веднага клекна да разгледа раната на Тайнън.

— Знаеш ли дали Прескот има други коне? — попита той.

— Нищо не знам. Тай, ужасно кървиш!

— Наблизо има едно място, където можем да отидем. Как е Пилар? Още ли е горе?

— Нямам представа. Не я чувам.

— Дай да се превържа с нещо, за да спре кръвта. Имаме поне още четири часа път.

— Но, Тай, трябва ти доктор.

— А на доста от хората на Дайсън им трябва гробар. Защо се върнахте? Трябваше да се измъкнете, докато те се занимаваха с мен.

— Върнахме се, за да ти спасим кожата, неблагодарнико.

Крис съдра дълга ивица от фустата си и започна да стяга крака на Тайнън.

Дилижансът спря толкова внезапно, че върху главите им изпопадаха най-различни дрънкулки. Ашър се показа през задната врата.

— Ще трябва да сменим конете. Пилар каза, че наблизо живеел някакъв твой познат и че ти ще ни отведеш при него.

— Тя как е? — попита Тайнън.

Ашър се изкачи на покрива и след един ужасно дълъг момент на тревожно очакване извика, че била ранена. Тайнън се повдигна на ръце и скочи на един крак.

— Зле ли е?

— Загубила е много кръв.

С треперещи ръце Крис стисна стълбичката на дилижанса и също се качи горе. Пилар лежеше в локва кръв, лицето й беше восъчнобледо.

— Тай — викна Крис, — ранена е в рамото и е в безсъзнание. Пулсът й е ускорен.

Тя клекна до нея и се опита да я превърже, но мястото беше много неудобно за турникет. Явно пазачите са се целили в нея, тъй като е била най-лесната мишена.

— Трябва да я свалим долу — каза Крис, после добави тихо на Ашър: — Помогни му, защото и той е ранен.

Тайнън пое внимателно Пилар и я понесе към конете завързани за едно дърво край пътя. Кръвта бликаше от крака му, а по челото му бе избила пот.

— Дай я на мен, а ти ще яздиш напред, защото знаеш пътя — предложи Ашър и Тайнън една забележимо кимна.

— Местността не е от лесно проходимите, но се надявам, че няма да успеят да ни стигнат. И не искам повече героизъм. Чу ли, Крис? Ще изпълняваш каквото ти казвам.

— Аз изпълнявам само разумни заповеди. Тръгвам ли или ще чакаме Дайсън?

Ашър се качи на един от конете и Тайнън нагласи Пилар пред него на седлото.

— Ще се справиш ли? — попита с тъга, понеже не беше в състояние сам да се погрижи за нея. После яхна другия кон, а Крис пое след него.

Предупреждението, че пътуването ще бъде изтощително, се оказа повече от основателно. Почти цяла миля яздиха във вода, за да прикрият следите си. После нагазиха в някакви мочурища и на няколко пъти трябваше да пресекат леденостудените бързеи на щата Вашингтон.

Крис постоянно се обръщаше назад, но очите на Пилар бяха все тъй затворени, а лицето й като че ли ставаше още по-бледо.

— Внимавай къде вървиш — скара й се Тайнън и Крис разбра, че е разтревожен.

По едно време чуха кучешки лай и веднага се върнаха в реката. Конят на Крис се подхлъзна, но Тайнън улови юздите и успя да я задържи на седлото. Щом преследвачите отминаха, те се прехвърлиха на отсрещния бряг и потънаха в гората. Беше се смрачило, когато Тайнън най-после спря коня си и слезе със смръщено от болка лице.

— Чакайте тук, той не обича гости.

— Кой? — попита Крис, но Тайнън продължи напред, без да й отговори.

— Старецът.

— Искам вода — чу се едва доловим шепот от Пилар.

Крис скочи на земята и откачи манерката от седлото Ашър я приближи до устните на Пилар. Крис разгледа превръзката. Кръвта беше спряла, но Пилар бе съвсем отпаднала.

Наблизо изгърмя пушка и Крис се огледа уплашено.

— Това е старецът — поясни Пилар и се облегна на Прескот. — Този, който намерил Тайнън като новородено бебе.

— Миньорът?

— Не го знам какъв е. През повечето време търгува с каквото му падне.

— Най-вече с шестгодишни момченца.

Пилар не отговори, протегна немощно манерката и затвори очи.

Тайнън се появи изневиделица, като че ли изникнал от небитието.

— Можем да останем ден-два, но не и повече — той погледна загрижено Пилар, след това даде знак на Ашър да върви напред. Когато Крис се качи на коня, се изравни с нея и рече: — Той е особняк. Винаги бъди нащрек. Не му казвай за баща си и не си мисли, че в него има нещо свястно. И най-вече не му задавай никакви въпроси.

— Мразиш го, нали?

— Да, мразя го — отсече Тайнън и тръгна нагоре по стръмния склон.

Миньорът живееше в своего рода барака, построена върху надвиснала над долчинката скала. Отвътре се носеше непоносима воня и Крис помисли, че скалата положително копнее да се изтърколи надолу. Мръсотията наоколо беше невъобразима. Навсякъде се въргаляха полуизгнили трупове на животни. Мухите, които кръжаха около тях, образуваха плътна черна завеса. Пред входа беше вързано мършаво куче, което Крис първоначално помисли за умряло.

— Ще сложим Пилар на този камък, докато разчистим — рече Тайнън и скъса въжето на кучето. То веднага закуцука към някакво ръждясало канче с вода и жадно натопи муцуна.

Тай свали Пилар от коня и я положи на тревата, а Крис стоеше, без да помръдне, и само от време на време отпъждаше мухите от лицето си.

— Не раздавам милостиня — изръмжа някой зад гърба й. — Ще си платите за всичко. Не съм ви карал да идвате тука. И защо пусна тая гад? Ще изяде всичко, което се изпречи пред очите й.

Крис се обърна и видя прегърбен кльощав старец с опадали зъби и изкривено от злоба лице. Той хукна към Тайнън, който изхвърляше вмирисаното месо в дерето.

— Какво правиш? — ревна той. — Това ми е храната. Искаш да ме убиеш, както уби собствената си майка. Искаш да умра от глад.

Тайнън го блъсна назад и погледна към Крис. Тя наблюдаваше втрещена сцената.

— Заеми се е Пилар — заповяда той. — После вземи това ведро, изтъркай го с пясък и се качи на хълма, там има малко поточе. Ще ни трябва прясна вода. Прескот, ти иди да уловиш някоя сърна.

— Цял живот само грабиш. Отне живота на майка си още преди да си поел глътка въздух. Сега и мен искаш да окрадеш.

Тайнън намери някаква счупена лопата и започна да изхвърля боклуците в дерето. На един кокал имаше повечко месо и той го метна на кучето, което клечеше свито до едно дърво. Старецът се хвърли да грабне кокала, но животното го изпревари и го отнесе в муцуната си. Тогава старецът се разрови под мръсните си дрехи и извади от пояса си ръждясал револвер. Прицели се в нещастното същество и стреля. Кучето изквича и хукна на три крака.

С победоносна усмивка старецът сграбчи кокала, сложи го под мишница и тръгна към бараката.

Без изобщо да бърза, Тайнън го настигна с две крачки издърпа кокала и го хвърли отново на кучето. Приближи се и се надвеси да разгледа крака му.

— Дъртият така и не се научи да стреля. Крис, ела да го превържеш.

Крис не успя да реагира веднага. Все още не можеше да повярва на очите си. Тайнън й подаде пистолета.

— Ако започне да ти досажда, направо го застреляй. Няма да е никаква загуба.

Тя все още гледаше с отворена уста и не помръдваше Тайнън се приближи и я потупа по бузата.

— Не зяпай така, пълно е с мухи. Оправи кучето и иди за вода. След това трябва да се заемем с бараката. Още не си видяла какво значи истинска мръсотия.

— Той има ли име? — попита Крис и кимна към стареца.

— Аз поне не съм го чувал. Е, не съм пробвал да му дам пари, за да ми го разкрие.

— Искаш да кажеш, че през всичките тези години не си му научил името?

— Точно така.

— Дошъл си за златото ми, нали? — заяви отново старецът. — Искаш да ми вземеш всичко.

— Искам само подслон — отговори навъсено Тайнън и взе лопатата.

Крис се увери, че кучето наистина е по-скоро уплашено, отколкото ранено, и се огледа за ведрото — беше цялото в слуз. Когато погледна към Тайнън, тя видя, че превръзката е паднала и раната му се е разкървавила отново.

— Тай, кракът ти!

— Нямам време сега. Отивай да донесеш вода. Крис се заизкачва по хълма и изведнъж пред нея се изпречи старецът. От него се носеше такава смрад, че й се повдигна.

— Той уби майка си, всички ни ще убие — нареждаше той и ръкомахаше.

Тя го заобиколи с погнуса и хукна нагоре.

Когато се върна с водата, Ашър бе донесъл една убита сърна и вече стъкваше огъня. Тайнън беше разчистил достатъчно пространство за Пилар под навеса и застилаше купчината слама. Крис веднага видя, че целият му крак е подгизнал от кръв. Ашър започна да пече месото, а старецът стоеше настрана и ги гледаше хищно. Тайнън седна на земята до Пилар и Крис бе сигурна, че на лицето му бе изписана болка.

— Трябва да решим какво да правим — каза Тай и умора се прокрадна в гласа му. — Прескот, през нощта ще се наложи да пазим на смени.

— Да пазите? — не се сдържа Крис. — Но Дайсън не може да ни открие чак тук. Кучетата отдавна са ни изгубили следите. Пък и ти имаш нужда от почивка.

— Благодаря. В случая обаче не става въпрос за Дайсън, а за тоя тука — той кимна към миньора. — Само да си науми, че някой дава награда за нас и веднага ще доведе Дайсън. Трябва да внимаваме да не се отдалечава.

Ашър разкъса месото и раздаде на всеки.

— Пилар има нужда от лекар — каза той, — също и от почивка. А и ти не си добре, нищо че си мълчиш.

— Ще ми мине, но наистина трябва да измислим нещо за Пилар. Работата е там обаче, че не се сещам за по-закътано и по-безопасно място. Ако не се брои дъртия разбира се.

Ашър му подхвърли къс месо като на куче, старецът го сграбчи алчно и се обърна с гръб, а от време на време хвърляше подозрителни погледи през рамо.

— Нужна ни е помощ — заяви замислено Ашър и погледна Крис. — Ако успеем да известим по някакъв начин баща ти, той ще изпрати цяла войска да ни прибере. Дори и Дайсън няма да посмее да се изпречи на пътя на Дел Матисън.

Крис обгърна коленете си с ръце и леко се усмихна.

— Да, баща ми ще се справи с Дайсън. Но той си е вкъщи, а ние сме тук.

— Ашър, трябва да отидеш при него — намеси се Тайнън. — Жените и аз ще останем тук, а ти ще идеш да доведеш Дел Матисън.

— И да зависите от тая мърша. Имаш ли представа колко хора ви търсят в момента?

Тайнън примижа към огъня и запресмята:

— Десетина от бандата на Чанри, Дайсън с още около сто души, също и…

— Рори Сейърс, който с удоволствие ще те поздрави с куршум — добави Крис.

— А как се казваше онзи от другата страна на мъгливата гора?

— Хю Ланиър — усмихна му се тя. — За малко да го забравя. Той едва ли се е успокоил след онова преследване.

Тайнън се облегна назад.

— Половината свят ни търси, имаме двама ранени и готов предател. Бъдещето хич не изглежда розово.

— Ще го взема със себе си — обади се Ашър. — Той ще дойде с мен, а вие ще стоите и ще чакате да се върна с Матисън и колкото хора успее да събере.

— Само да се обърнеш с гръб или да задремеш, ще ти пререже гърлото.

— Значи няма да стоя с гръб и ако ми се случи да заспя, предварително ще го завържа. Това е единственото спасение. Вие тук не можете да се занимавате с него, а аз трябва само да измина петдесет мили на юг до имението на Матисън. По — лесно ще е за сам човек, отколкото за две жени и един ранен.

Крис беше сигурна, че думите на Ашър не се понравиха на Тайнън. Отлично знаеше колко мрази той някой друг да действа вместо него и след като изобщо обмисля предложението, значи положението му е много по-тежко, от колкото дава да се разбере.

— Тай, това наистина е единствения ни шанс — прошепна Крис. — Пилар не може да се движи, а не е възможно да я оставим сама. Дайсън се навърта наоколо. — Тя въпросително вдигна вежди. — Или пък се страхуваш, че баща ми няма да ти даде свободата, ако някой друг отиде да го извика?

Тайнън я изгледа продължително, преди да заговори:

— Прескот, утре ще тръгнеш призори. Тази нощ аз ще стоя на пост, а ти гледай да се наспиш. Трябва да си бодър. Хайде, всички да лягат.