Джеймс Хадли Чейс
Още един глупак (23)

I

— Хайде, малкия, ела да се присъединиш към нашата компания — каза О’Рейли. — Жена ти, изглежда, не може да оцени моето присъствие.

Влязох в стаята и се приближих до Нина. Веднага се съвзех от уплахата, че го намирам вкъщи и след внезапния страх в гърдите ми се надигаше хладна ярост.

— Махай се, преди да съм те изхвърлил — рекох аз.

Той се усмихна, показвайки равните си бели зъби.

— Виж какво, малкия, може да те бива в твоята категория, но не си за моята. Мога да глътна двама като тебе, без да ми мигне окото.

Нина хвана ръката ми. Пръстите й ме предупредиха да внимавам.

— Какво искаш? — попитах.

— А ти как смяташ? Онези магнетофонни записи — и ще ги получа.

— Значи ти си я убил!

Той потърка бузата си, а усмивката му стана по-широка.

— Така ли? Фактите говорят, че ти си я убил. Леле какъв глупак си само! Прекалено много говориш. Ако си беше затварял човката, ние с Рея щяхме да си мислим, че сме в безопасност, ама ти взе, че се разплямпа. Тези магнетофонни записи са опасни за Рея. Мен хич не ме притесняват, обаче ние с нея работим заедно и аз й обещах да ги взема.

— Много лошо — казах аз. — Няма да ги вземеш. Ако някой ги получи изобщо, това ще бъде Реник.

Той погледна пистолета си, после мене.

— Я си представи, че насоча тая пушка към крака на жена ти — каза той. — Ами ако натисна спусъка? Може и да го направя, ако не ми дадеш записите.

— Не го слушай, Хари — каза тихо Нина. — Аз не се страхувам от него.

— Ако стреляш, най-малко десет души ще цъфнат на вратата, преди да си успял да се измъкнеш. Такива евтини номера не ми минават. Хайде, махай се!

Той се облегна назад и се разсмя.

— Е, струваше си да опитам. Прав си. Няма да ви застрелям. — Той мушна пистолета в джоба си. — Окей, на работа. Искам магнетофонните записи и ти ще ми ги дадеш. Къде са?

— В банката. Там не можеш да ги докопаш.

— Хайде, малкия. Дай да отидем в банката да ги вземем. Хайде.

— Няма да ги получиш! Край! Махай се!

Той ме изгледа втренчено.

— Е, добре, щом искаш така — каза, без да се помръдне. — Сега ще те убедя, че трябва да се разделиш с магнетофонните записи. В тая игра са заложени милиони долари. Те могат да провалят един план, над който съм поработил доста, и това няма да стане. За нищо друго не ми пука, стига само тази работа да е наред. Имам достатъчно пари и мога да направя всичко, за да получа записите. Сега ще ти покажа нещо. — Той извади от джоба си шишенце от синьо стъкло. Издърпа запушалката и много внимателно изля малко течност върху масичката до себе си. Течността сякаш оживя. Тя засъска и направи малка вдлъбнатинка на масичката. Видях как лакът и боята се стопиха. — Това е сярна киселина. Такова нещо се хвърля в лицата на хората, които не те слушат. — Лицето му изведнъж стана зло. — Познавам една банда, като нищо някой от тях ще хвърли това в очите на жена ти, Барбър, и ще ми струва по-малко от сто долара. Те са опасна шайка. Не се самозалъгвай, че ще опазиш жена си. Ще се намъкнат тука, когато най-малко ги очакваш, ще й го плиснат в лицето и ще се разправят с тебе. Или ми дай записите веднага, или в срок от дванайсет часа жена ти ще бъде сляпа и плътта ще се смъкне от лицето й. Е, какво избираш?

Усетих как пръстите на Нина сграбчиха ръката ми. И двамата гледахме течността, която съскаше и се пенеше на масата. Вдигнах поглед към О’Рейли. Малките му сиви очички говореха, че не се шегува. Щеше да го направи. Нямаше как да защитя Нина.

Бях свършен и си го знаех.

Изправих се.

— Добре, да вървим.

Нина ме хвана за ръката.

— Не! Недей! Да не си посмял! Хари, моля те…

Отблъснах я.

— Аз съм забъркал тази каша, не ти.

Отидох до вратата, а тя стоеше неподвижно, вперила в мен широко отворени очи.

О’Рейли стана.

— Той е прав, миличка. По-кротко. Внимавай как ще почистиш тука. Ще си изгориш хубавите ръчички.

— Хари! — извика Нина и скочи. — Недей! Не му ги давай!

Излязох от къщата и тръгнах към колата, а О’Рейли ме последва. Качи се до мен.

— Нямаш късмет, глупако, ще трябва да си затваряш човката — каза той. — Сега си сам. Как е Реник? Не е ли надушил вече следите ти?

— Още не.

Потеглих. Мразех този човек, студената, бясна ярост в гърдите ми ме задушаваше. Много късно разбрах колко глупаво бях взел надмощие над Рея, заплашвайки я с магнетофонните записи. Както бе казал О’Рейли, щом веднъж се разделях с тях, сам щях да се оправям. На нея ли щяха да повярват или на мен; тя можеше да си позволи да наеме най-добрия адвокат в страната и той щеше да направи на пух и прах моите показания.

— Като те пипнат, глупако, не се опитвай да ни натопиш — нито Рея, нито мен — каза О’Рейли. — Алибитата ни са бетон.

— Блазе ви.

Погледнахме се в очите. Видях, че е объркан.

— Като знам в каква каша си се забъркал, виждаш ми се много спокоен, глупако — каза той. — Не съм очаквал такъв кураж от тебе.

— Сам се забърках и съм готов да понеса последиците. Точно сега всичко ти се вижда прекрасно, обаче може и да загазиш, защото хич не познаваш жените.

Това го стресна. Той се обърна да ме погледне.

— Какво искаш да кажеш, дявол да го вземе?

— Ще видиш. Не от вчера съм журналист. Имал съм работа със статистки. Знам им характера. И едно ще ти кажа — Рея Малру няма никакво намерение да прекара остатъка от живота си с един гангстер ирландец. Нали не се самозалъгваш, че си нещо повече от бивш полицай, изискан като пън? Щом Малру умре и тя пипне парите, изведнъж ще загуби интерес към тебе. И лека-полека ще останеш на сухо. Тя знае как да го направи. Няма да се усетиш и ще бъдеш един от многото бивши полицаи, които търсят работа.

— Ами? Така ли мислиш? — Тънките му устни се разтегнаха в усмивка, но очите му не бяха весели. — Не си въобразявай, глупако. Ти ще бъдеш под земята, когато ние с Рея се оженим.

Успях да се изсмея.

— Това е най-смешното нещо, което съм чувал някога. — Спрях колата пред банката. Беше два часът без три минути. Все още бе затворено. — Наистина ли си въобразяваш, че жена като Рея ще се омъжи за гангстер като тебе? Може да съм глупак, но тук има още един глупак.

— Затваряй си устата, че да не ти я затворя аз — изръмжа той, а месестото му лице пламна.

— Разбира се. Няма да кажа и дума, щом си толкова чувствителен. — Помълчах и добавих: — Но знам какво щях да направя, ако бях в твоето положение.

Той ме изгледа.

— Аха? И какво ще направиш?

Обзе ме трескаво вълнение. Бях го накарал да се замисли. Усещах.

— Щях да се подсигуря здравата, за да не ме зареже Рея. Щях да й докажа, че аз командвам отсега нататък…

Той седеше неподвижно. Още малко и щях да чуя как мозъкът му пращи от мислене, после изведнъж се усмихна.

— Жал ми е за тебе, тъпако. Толкова си тъп, че просто не е за вярване — каза.

— Е, добре тогава, тъп съм.

Един чиновник отвори вратите на банката.

— Но ще ти кажа нещо — продължих аз. — Отсега нататък не бъди толкова сигурен. Аз ще те изиграя, ако мога. Рея ще те изиграе със сигурност. И ще се окаже, че си по-голям глупак от мен, но няма да ми е жал.

Той излезе от колата.

— Хайде, глупако. Стига си дрънкал. Искам записите.

Влязохме в банката и аз взех магнетофонните записи. Дадох му ги — нямах друг изход.

— Гледай да не ги загубиш — рекох аз, когато О’Рейли взе двете пакетчета. — Сега те са толкова важни за теб, колкото бяха за мен.

— Няма нужда да ми го казваш — рече той и излезе от банката, хубавото му лице беше разтревожено и напрегнато.