Леда Милева
Звездице-сестрице

Блести на небето едничка

далечна и светла звездичка.

Тя има ли име — не зная.

Но легна ли, в тъмната стая

тя винаги кротко наднича —

навярно децата обича.

Навярно тя иска полека

да слезе по звездна пътека,

при мене да дойде отгоре,

да чуе какво й говоря.

Но няма пътека в небето!

Звездице, почакай, додето

порасна и стана голям.

Ще литна нагоре и сам

на гости ще дойда с ракета,

по-бърза от сто самолета.

Звездице-сестрице, тогава

започне ли да свечерява,

ще гледаме с теб на Земята

как сладко заспиват децата.