Леда Милева
Чадър

Черен и прашен,

тих и добър,

стои като дядо в кьошето

чадър.

 

Но щом зазвъни по капчуците дъжд,

чадърът се втурна навън изведнъж,

започва да тича над хорските шапки,

бърбори си нещо с дъждовните капки.

Наперен и весел —

същинско момче —

той скача,

макар и с един само крак,

додето небето изчисти се пак.

Черен и скромен,

забравен от нас,

чадърът се свива

в кьошето тогаз.

Стои мълчалив и прилича на дядо,

но сърцето му,

в дръжката скрито, е младо

и щом се обади капчукът „зън-зън“ —

като малко момче

пак ще хукне навън.