Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2009)

Издание:

Иван Събчев. Чешит-парад от стария град Казанлък

Редакция на вестник „Искра“, Казанлък, 1994

Редактор: Йордан Йорданов

Художник: Теню Пиндарев

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: moosehead)

Казват, че Иван Стратев, известен на казанлъчани като Стратката, е супер чешит. И може би е вярно.

Баща му беше собственик на известната навремето транспортна фирма „Стратев“.

— Да добавим „и син“ — предложил му Стратката.

— Как не! — отрязал го баща му — Не стига, дето постоянно бъркаш в чекмеджето ми, но и ортак на капитала ми искаш да станеш, че и него да пребараш!

И имал право.

На път за Магдебург, Германия, където по-късно баща му го праща да се изучи за авиотехник, Стратката остава за няколко дни в София. И тук по рецептата, както казва самият той, на гангстера Ал Капоне, бръкнал по-надълбоко в джоба на баща си. От една телефонна кабина на централната поща говори последователно с фирми, с които баща му работи.

— Обажда ви се Минчо Стратев от Казанлък — имитира той гласа му. — Синът ми Иван заминава за Германия. Бройте му… (посочва сума според възможностите на фирмата) и задължете сметката ми!

Обсебил солидна сума и тогава, мале мила!

Пазвата на певицата Кева в циганското кабаре в Коньовица всяка вечер в продължение на една седмица едва побирала хилядарките, които Страткатката й пъхал, когато хвърляла гюбеци край него и пеела:

Дай ми, Ванко, двата вола,

та да видиш Кева досущ гола!…

В Германия Стратката се задържа кажи-речи, догдето взел да чатка немския език и свършил-недовършил кацва на казанлъшка родна земя.

Тук заварил втора майка и то много по-млада от баща му. Първата му почива от удар, получен, когато го вижда качил се по гръмоотводната жица на върха на кубето на камбанарията на Новенската църква.

Как са протекли отношенията с втората му майка, закачил ли я, ревност ли се загнездила в баща му, но Стратката за известно време е квартирант на камбанарията, след това — на стаичката за празни ковчези. После — жени се за една, че за втора, за трета, за четвърта жена, догдето един ден ни събра в кварталния клуб…

Баща му обявява, че продава къщата им. Срещу това Стратката предизвика квартален другарски съд. Държа такава трогателна реч, че и юрист да му завиди. Само накрая, като каза:

— Баща ми искаше да ме прати да уча в немския колеж — София, с което целеше да ме направи фашист, но аз отказах!… — събуди в присъстващите бурен смях, защото знаех, че от малък на горкия хич не му се учи.

Къщата е продадена, с което фактически той е обезнаследен.

И все пак Стратката получава наследство!

Когато местят старото гробище на сегашното му място, той не премества паметника на майка си, а го продава. Събира тайфата си приятели и докато не изпили за „Бог да прости“ всичките пари от това „наследство“, не кандисали.

Казват, че всеки си имал втора любов. И Стратката си имаше такава — любов към футбола, но само тя, както казва той, му била първата.

Че, ако не беше така, щеше ли да зареже жена и деца и да запраши с каруцата си на футболен мач чак в Ямбол. Играели казанлъшкият „Торпедо“ и „Лъсков“ — Ямбол.

Днес Стратката, отдавна нагазил в третата възраст, отказал се от алкохола, всеки ден лете и зиме, качен на колело, обикаля района на Тунджа.

— Там ходя аз — казва той — дето някога течеше бистра като сълза реката.

Край
Читателите на „Стратката“ са прочели и: