Иван Събчев
Алтабана

Кога, как и откъде се е допилял в нашия град Пеньо Алтабана, един Бог знае. Беше пришелец. Заврян зет в стар казанлъшки род.

Водеше се на щат в общината като началник служба „Чистота“, но те, неговите длъжности, край нямаха. И въпреки това, той ги изпълняваше така, че и днес, които го познават и помнят, говорят:

— Ех, де го Алтабана!

Беше среден на ръст, с обло червендалесто лице, с гола глава. Пълен и набит. Облечен бе с тъмносиня куртка, с плетени пагони от сърмен ширит, на гърдите с екселбанти и обут в брич. На главата му — фуражка с тока отпред. До блясък излъскани ботуши, със закопчани на тях лъскави шпори, довършваха тоалета му. Яздеше бял охранен кон, от който слизаше, само когато влизаше в сградата на общината. В ръцете си премяташе изработен по негова поръчка бич.

Минавайки през Казанлък, германците го вземат за тяхно голямо началство и отдалеч здраво удрят крак и му козируват.

Удряха крак и му козируваха и неговите подчинени: персоналът на около двадесетината конски гальоти (каруци на две колела) за събиране на отпадъците от домовете и поддържане чистотата в града, конярят на катафалката, пазачът на общинския бик, петимата пъдари на полските имоти в района.

Всички те бяха униформени и Алтабана беше ги поставил на военна нога. Командите и нарежданията му се изпълняваха безпрекословно.

Ха си се опънал нещо и мно-о-о-го ще гледаш службата си в общината чак от „Тюлбето“.

Строг и справедлив, той много често сам раздава правосъдието, което на часа привежда в изпълнение.

Извършилия кражба от полски имот, с вързани отзад ръце и конвоиран от пъдар с пушка в ръце, го прекарваше през площада и всички махали в града, като на по-големите кръстовища го заставяше високо да вика:

— Хора-а-а, аз вече няма да крада!

И го пускаше по-живо по-здраво.

Пускаше го, но той, а и близките му, дълго време не смееха да се покажат пред хората.

Всичките мероприятия от градски мащаб, на ветеринарната и здравна служби обезателно се провеждаха с участието и съдействието на Алтабана.

Предстои да дойдат големци или гости в града, кметът вика Алтабана. Само след минутка той изскача зафундарен от кабинета му в заден вървеж, козирува два-три пъти и се понася надолу по стълбището. Секунди след това гальотите от служба „Чистота“ летят в галоп, предвождани от Алтабана на белия кон и спират на площада. Ваксаджиите, които обикновено заемаха района около царската чешма, в паника се разбягват, а след тях хвърчат четки, кутии, бои.

Акцията по почистването започва под прекия надзор на Алтабана, който препуска с коня от единия до другия край на площада и дава разпореждания. Няма и половин час и площадът е очистен и преметен.

Дали заради мероприятията, които провеждаше с негово съдействие ХЕИ в циганската махала, дали не той решаваше там много спорове между родовете им по Соломоновски, дали поради външния му вид, но обитателите от махалата се отнасяха към Алтабана не само със страхопочитание, а направо със страх.

Разбере ли се, че Алтабана тръгва към махалата им, и те научаваха това не по телефонно обаждане, къде ти по онова време телефон в частен дом, а още повече в цигански, а по виковете отдалеч:

— Алтабана иде-е-е-е!… Алтабана… — табана… — табана — се носи ехото към махалата.

И всичките й обитатели си плюят на табаните: едни се прибират в къщите, а други, по-гузните, хващат лозята и нивята.

Мероприятието се провежда тихомълком без всякакви инциденти.

Затова всички в града, а и потърпевшите, уважаваха Алтабана. Та нали той провеждаше акцията по тровене на безстопанствените кучета, между които загинаха и много други, но кой ти връзва кусур!

Дали от обич към конете, или по финансови съображения, но Алтабана, така да се каже, въртеше и втора професия — джамбазлък (покупко-продажба на коне).

Но то едни коне! — стари кранти, купени на безценица, които едва се държат на краката си, подкрепяни от две дървета под корема им, завързани за гредите на тавана на обора му с въжета и които той охранваше по собствена технология.

Един такъв кон, след охранването му, Алтабана доведе у нас. Нагизден, с плетена опашка, с мъниста на юлара, с голям шарен пискюл на челото.

— Стояне, какво ще кажеш, ще хване ли око за продан? — обърна се той към баща ми.

— Не само, че ще хване, а и ще цапнеш голяма пара̀, Пеньо, но…

— Какво но, бе Стояне?

— Ами ще трябва да го заведеш на зъболекар да му сложи изкуствени ченета!…

Алтабана почива през 1946 година от удар на ток от неизправна електрическа инсталация в обора на негов имот в с. Ягода.