Франсоа Вийон
Балада за обратните истини

На врага се осланя човек

и е петимен всеки за глад,

който спи като пън, е нащрек,

вкус на плява — каква благодат,

колко смел е превитият врат,

нежност има в сърцето от лед

и почтеност във злия пират,

а на влюбен умът му е в ред.

 

На изгнаника пътят е лек,

чист е, който се къпе в разврат,

изнудвачът — на почит човек,

луда радост — ритникът отзад,

лицемерът е верен събрат,

най-добре е да нямаш късмет,

всичко бяло е в черния цвят,

а на влюбен умът му е в ред.

 

Всяко бреме е пухен дюшек,

а простакът — духовно богат,

жив е, който лежи във ковчег,

да крадеш е почтен занаят,

всеки пъзльо е смел акробат,

от ядосан се иска съвет,

във бардаците няма разврат,

а на влюбен умът му е в ред.

 

Вас ви дразни подобен похват?

Изигран, аз съм всъщност богат.

Йезуитът е доблестен гад.

От трагизъм сме смешни наглед,

Няма истини без маскарад.^[1]

А на влюбен умът му е в ред.