Включено в книгите:
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 12 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2009)

Издание:

Чудомир. Избрани произведения.

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971

Редактор: Георги Стоянов

Художник: Чудомир


Прочут беше майстор Танко и славата му се носеше, като почнеш от горния край на Голо бърдо, та чак долу до харманите. Плевник да ти направи, сушинка някаква за колата или гюлница — ако се случи сушаво време и вятър да няма, до три години може да стои здрава и читава сградата и да не пада. Инак, гледаш го, малко нефелит и едното му око фланкира, ама очила има и като опаше старата дребава престилка на жена си, като грабне теслата, че като закомандва:

— Каал! Скоро кал!… Кирпичи бре, повлекановци!…

Младите зидари тичат като леви пчели и — догде се сетиш — дигнала се една постройка, свят да ти се завие от страхотия!

Само четири инструмента имаше той: трион, тесла, чук и мистрия. Туй шаула, гдето му думат, що се спуща с конец, за да се види прав ли е зидът, терезия, не знам какво си, хич ги и не потърсваше, кога почне работа. И чужди ум и съвети не търпеше.

Само Стойно Бумбалът, негов връстник и роднина, нявга-нявга ще се обади:

— Майсторе — ще му рече, — тоя зид ми се вижда да е издул корем накъм слънце-залязва. Я виж да я не згепсаме нещо!

Майстор Танко ще подигне вежди, ще го изгледа сърдито и ще рече:

— Бабѝняк!

И пак ще се наведе да работи.

След няколко минути обаче ще се изправи, ще си избърше ръцете, но не в престилката, а в потурите отстрани, ще се покачи по скелето на зида, ще легне на корем и като си допре устата до самия край на зида и примижи с едното око, ще пусне една плюнка надолу. Щом плюнката падне близо до основите, той ще изгледа още по-сърдито Бумбала и като му изтърси още едно: „Бабѝняк!“ — слиза долу пак.

Закачи ли се плюнката някъде по средата, което значи, че зидът е издут там, ще се свлече мълчешката и с чука — пахта-пухта, пахта-пухта, докато го намести. Такъв беше отвесът на майстор Танко — плюнка. А за терезия си служеше пък с керемида. Вземе някоя права нова керемида, запуши й двата края с кал, напълни я с вода догоре и закрепи на гредата. Потече ли вода на някоя страна, значи, не е водоравна. Забие й един клин отдолу, и тя се оправи.

Едно лято почнал да прави на Теня Шилето плевник.

Случило се едно никакво, ветровито време: не може човек очите си да отвори от прахоляк.

— Майсторе — обадил се пак Бумбалът, — тоя зид откъм пътя не ми хваща око. Изкамбурил се е в горния край като баба Доковица. Я иди му пусни плюнката!

Качил се майсторът, легнал пак по корем, плюнал, ама нали пусти вятър не спира! Отнесъл плюнката насред пътя чак. Плюнал втори път — вятърът я лепнал на брадата му.

— Бабѝняк — изревал майстор Танко — нищо му не е на меретията! — и се свлякъл от скелята.

Свършили плевника, взел си той парите, а Теньо Шилето се изправил, гледа го, гледа, клюма с глава и дума на жена си:

— Дельо, това нещо няма да годиняса! Че и насам криво, пущината, и нататък криво; не може човек да познае към двора ли ще падне, или към пътя, та да го подпре.

Купил тел и за всеки случай вързал плевника за ореха. Щом го вързал за ореха, и той се строполил към пътя.

— Бря — рекъл Шилето, — тоя билмезин ми изяде париците като нищо! Изгори ми душицата — рекъл и хукнал към дома му. Заудрял той портата, разлаял кучетата из махалата и викал с все гърло:

— Ей, пишман-майсторе! Зачерникъща! Ела да си видиш майсторията!

— У дома ли вика някой? — обадил се кротко по стълбата майстор Танко.

— У вас, у вас! Де другаде има такава стока като тебе? Ела да си видиш плевника на какво мяза!

— Да не би да е паднал?

— Падна я! Падна и не стигна! Изгори ме ти мене, хайдутино проклети! Паричките ми да върнеш!

— Бабѝняк — изръмжал тихо майсторът. След това извишил: — Ама нали го беше вързал?

— За шията да те вържат тебе! Вързах го, ама се отвърза!

Майстор Танко помълчал малко, посумтял, па се обадил пак:

— Ами плява имаше ли вътре?

— Каква плява, като вчера почнахме да вършеем!

— Е, че какво да ти правя тогава бе, аретлик! Аз тая бина̀ за плява съм я правил, а не да стои празна и да се гонят прилепите из нея. С плява трябваше да я напълниш, че да я крепи! Крив ли съм ти, че не знаеш да си пазиш стоката! Ами!

И като слязъл още две-три стъпала, пуснал кучето, връцнал се обратно в къщи, затворил се и подпрял вратата с кросното.

Теньо Шилето останал отвън да се надлайва с кучето.

Край
Читателите на „Майстор Танко“ са прочели и: