Елисавета Багряна
На пързалката

— Ах, каква пързалка има,

Анче, тази зима! —

каза бате със въздишка,

уж четеше книжка.

 

И измъкнахме се двама,

без да види мама.

Ванка, Сашко, Милка, Гого —

смях и глъч до бога!

 

Кой с кънките, кой с обуща

по леда се спуща.

В нашата шейна пък има

място за петима.

 

Накачихме се веднага,

че денят си бяга

и потеглихме лудешки

с викове и смешки.

 

Но щом стигнахме до края,

как стана, не зная —

прекатури се шейната

и ний — на земята!

 

Аз ударих си ръката,

скъсах си яката.

Бате триеше припряно

лявото коляно.

 

Сашо здраво си охлузи

румените бузи,

а раздрана бе на Милка

новата престилка.

 

Но пострада клети Гого,

види се, най-много:

той загуби си калпака

и със глас заплака.

 

Сбрахме се пак — плахи, бледи,

с болки и повреди…

Но след малко се разсмяхме

и в шейната бяхме.

 

Карай! Да се наиграем,

па макар да знаем,

че след днешната пързалка

ще ядем тупалка!