Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- En Levande Själ, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Приматарова-Милчева, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Пер Кристиян Йершилд. Жива душа
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988
Библиотека „Галактика“, №99
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Георги Марковски, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Светослав Славчев, Христо Стефанов
Рецензент: Павел Стоянов
Преведе от шведски: Антоанета Приматарова-Милчева
Редактор: Светла Стоилова
Редактор на издателството: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Тонка Костадинова
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева
Шведска, I издание
Дадена за набор на 26.IV.1988 г. Подписана за печат на 26.XI.1988 г.
Излязла от печат месец януари 1989 г. Печ. коли 13 Изд. коли 8.43 УИК 9.13
Изд. №2168. Формат 70×100/32. ЕКП 95366153315637–230–88. Цена 1.50 лв.
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Георги Димитров“ — София
Ч 839.7
© Антоанета Приматарова-Милчева, предговор, превод, 1988
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1988
c/o Jusautor, Sofia
© P. C. Jersild, 1980
En levande själ
Bonniers, Stockholm
История
- — Добавяне
7.
Душата витае в мозъка. А кой знае дали не би могла да съществува и без самата мозъчна тъкан. Тогава би се превърнала в свободно силово поле. Дарвин ще ни предложи ли отговор колко милиарда години са необходими за подобно развитие? Засега душата е нещо като магнитно поле. За да се държи полето на място и в равновесие, са необходими полюси, мозъчни клетки.
Какво ли не ми минава през ума, докато лежа тук. Това дали е полезно? За да мога да контролирам състоянието си, сложили са ми три осцилоскопа — плоски метални кутии с малки екрани. Върху зелената основа на екраните пробягват светли линии. Щом ме връхлети бурно чувство, линиите на осцилоскопите върху лабораторните маси се разиграват в начупени криви. Щом почна да дремя, кривите се изправят в линии.
Нарекох трите осцилоскопа, както са подредени отгоре надолу, СЪРДИТКО, СИТИЯ и ЛИПСАТА. Като, разбира се, опростявам нещата. СЪРДИТКО реагира не само при раздразнение, но и при всякаква възбуда. СИТИЯ отчита не само кога съм се нахранил. Той отбелязва всички признаци на добро здраве. Най-трудно ми е да разчитам ЛИПСАТА. Тя се задейства понякога, без да проумявам причините.
Днес по време на визитацията ме включиха в четвърти апарат, казва се, ако не греша, УМНИКА. Появиха се в колона — най-напред професорът, сетне доцентката, с неизбежната папка под мишница, а накрая и стажантът, който мъкнеше голяма кутия. В кутията лежеше УМНИКА. Към УМНИКА има червена и зелена лампа, монтирани на конзола. Встрани от двете лампи се намира малка стъкленица със син разтвор. Тънка тръбичка води от нея към моя аквариум. При всяко просветване на зелената лампа от стъкленицата се отделя капка от синия разтвор. Тогава за миг се чувствам безкрайно щастлив. Струва ми се, че целият свят е мой.
Изпробваха УМНИКА няколко пъти. При всеки опит аз политах като ракета към небето. За да се сгромолясам след това и да забия глава в калта. Преди визитацията да се запъти към кучето, професорът се наведе към мен, почука на стъклото, усмихна се и каза съвсем отчетливо:
— Умник си ми ти, умник…