Йозеф фон Айхендорф
Строшената халка

О, тази воденица

пак трака с шум голям,

но мойта годеница

я няма вече там,

 

Тя вярност обеща ми,

халка ми подари,

но щом ме с друг измами,

халката се строши.

 

Могъл бих да пътувам

далече по света,

да пея и вълнувам

и други с песента.

 

Могъл бих да воювам,

опръскан с кърви цял,

в полето да нощувам

край огъня изтлял,

 

Но чуя ли далече

да трака колело,

зова смъртта си вече —

да спре това тегло!