Робърт Шекли
Обмен на разуми ^[0] (1)

Глава 1

В рекламното каре на „Стенхоуп Газет“ Марвин Флин прочете следното съобщение:

„Четиридесет и три годишен джентълмен от Марс, тих, начетен, културен, желае да обмени тялото си с джентълмен от Земята с подобен характер от 1 август до 1 септември. Справки — при брокерите. Комисионните са платени.“

Това най-обикновено съобщение бе достатъчно да накара сърцето на Марвин да забие бясно. Да си смениш тялото с марсианец…

Идеята е колкото привлекателна, толкова и отблъскваща. Защото не на всеки би му станало приятно от мисълта някакъв пясъкоядец от Марс чрез собствената му глава да движи собствените му ръце и крака, да гледа със собствените му очи и да слуша със собствените му уши. Обаче в замяна на това Марвин Флин ще има уникалната възможност да види Марс. При това така, както се полага — със сетивата на коренен жител.

Някои събират картини, други книги, трети — жени, а Марвин искаше да обхване същността на всички хобита като пътешества. Но, уви, всепоглъщащата му страст към пътешествията засега оставаше неудовлетворена. Беше роден в Стенхоуп, щата Ню Йорк, който се намираше на около четиристотин и петдесет километра от град Ню Йорк, но в духовно и емоционално отношение двете населени места бяха разделени от цяло столетие.

Стенхоуп беше приятно пасторално селище, разположено в подножието на Адирондакските планини, пълно с овощни градини и стада кафяви говеда по зелените хълмисти пасбища. Пристрастен към буколиките^[1], Стенхоуп тачеше древните обичаи. Отношението му към суперстолицата — каменното сърце на страната — беше дружелюбно, но не минаваше и без предизвикателства. Метрото между IRT и Седмо авеню бе продължено до Кингстън, но не и по-нататък. Магистралите протегнаха асфалтовите си пипала по целия щат, но не успяха да стигнат до засадената с брястове главна улица на града — Мейн стрийт. В другите градове имаше площадки за ракети, а Стенхоуп остана верен на архаичното летище. (Вечер в леглото си Марвин се вслушваше в мъчителния, вълнуващ звук на отмиращата селска Америка — самотния вопъл на реактивен самолет).

Стенхоуп сам задоволяваше всичките си нужди. Останалият свят явно беше доволен от това и благосклонно му предоставяше възможността романтично да си мечтае за различен, не толкова стремителен век.

Единствено Марвин Флин не беше доволен от положението.

Той пътуваше, както беше прието, и гледаше неща, които бе прието да се гледат. Не веднъж, както и повечето хора, беше прекарвал уикенда си в Европа. Посети с батискаф потъналият град Маями, полюбува се на Висящите Градини на Лондон и се поклони на идолите в храма Бахай в Хайфа. По време на отпуските си мина пеша през Земята на Мери Бърд в Антарктида, изследва Дъждовните Гори в долното течение на Итури^[2], прекоси пустинята Синкиянг на камила и дори живя няколко седмици в Лхаса — столицата на световното изкуство. С две думи — обичайните туристически маршрути и места.

А Флин искаше да пътешества истински. На практика желанието му не беше чак толкова неизпълнимо, но той не бе посещавал дори Луната.

В крайна сметка всичко се свеждаше до икономиката. Междузвездното пътешествие в плът и кръв беше скъпо удоволствие и за обикновения човек бе просто изключено да си го позволи. Освен ако не пожелае да са възползва от преимуществата на Обмена на Разуми.

Марвин се стараеше да се примири с общественото си положение и повече от приемливите привилегии, които му осигуряваше то. В края на краищата той е свободен гражданин, почти напълно бял, само на тридесет и една години, висок, с широки рамене, черни мустачки и кафяви очи. Беше получил обичайното образование — начално училище, прогимназия, дванадесет години колеж, четири години следдипломна квалификация — и го считаха за един от добрите специалисти в „Рейк-Питърс Корпорейшън“, където правеше флуороскопия на пластмасовите играчки, като следеше за микродефекти, наличие на пори, износване и така нататък. Работата му може и да не беше от най-важните, но не всеки има възможност да бъде президент или астронавт. Длъжността му без съмнение беше отговорна, особено като се има предвид ролята на играчките в съвременния свят и жизненоважната задача да се освободи неизразходваната детска енергия.

Марвин много добре съзнаваше това и въпреки всичко беше недоволен. Да види Марс, да отиде в дупката на Пясъчния Крал, да се наслади на великолепните звукови гами на „Мъката на любовта“, да послуша цветните пясъци на Великото Сухо Море…

Преди само мечтаеше. Сега работата беше друга. Гърлото му дращеше от нехарактерната готовност да вземе решение. Марвин благоразумно реши да не насилва събитията, а се стегна и тръгна към центъра на града, в Стенхоупската Аптека.