Робърт Шекли
Обмен на разуми ^[0] (19)

Глава 19

Навън Валдец обърна мургавото си, мустакато лице към небето и намери съзвездието Инвидиус, което в северното полукълбо безпогрешно сочи на север-североизток. Прие го за изходна точка и мислено начерта кръст, като отчете силата на вятъра (който духаше от запад със скорост седем километра в час) и дължината на мъха (растящ по северната страна на дънерите по един милиметър на ден). Направи поправка на източната грешка — двайсет сантиметра на всеки километър (течение) и южната грешка — десет сантиметра на всеки сто метра (комбиниран тропически ефект). Като отчете всички данни, уверено закрачи на юг-югозапад.

Марвин го последва. Не беше минал и един час, когато напуснаха очертанията на града и тръгнаха из стърнищата. След още един час изчезнаха всички признаци на цивилизацията и пейзажа се смени с безкрайни гранитни грамади и хлъзгав доломит.

Валдец не показваше признаци да спира и Марвин започна леко да се безпокои.

— Мога ли да знам все пак къде отиваме?

— Търсим вашата Кати.

— Толкова далеч от града ли живее?

— Нямам представа къде живее.

— Какво?

— Същото.

— Нали казахте, че знаете!

— Не съм казвал такова нещо, не съм го загатвал даже — Валдец смръщи тъмнокафявото си чело. — Казах само, че ще ви помогна да я намерите.

— А като не знаете къде живее…

— Няма значение — важно вдигна пръст Валдец. — Търсенето няма нищо общо с това къде живее Кати. То се свежда до нещо много просто — да се намери самата Кати. Поне така ви разбрах.

— Да, разбира се. Но щом не отиваме там, където живее, къде изобщо сме тръгнали?

— Там, където ще бъде — безгрижно отвърна Валдец.

— А-ха.

Вървяха сред чудесата на минералното царство и най-сетне приближиха до ниски хълмове, легнали като уморени моржове около забележителен син кит — величествена планинска верига. Мина още един час и Марвин отново бе обзет от безпокойство. Този път се опита да шикалкави, надявайки се по този начин да измъкне тайната.

— А вие откога познавате Кати?

— Не бях имал удоволствието да я срещна.

— Значи за първи път я видяхте с мен в ресторанта?

— За съжаление и там не я видях, защото докато сте си говорили, аз бях в тоалетната да си изпразня мехура. Може би съм я мернал с периферното си зрение, когато се прощаваше с вас, но това по-скоро е било доплеров ефект, предизвикан от червената врата.

— И не знаете нищо за Кати?

— Само това, което чух от вас. А то, честно казано, не е никак много.

— Тогава как възнамерявате да ме заведете там, където ще бъде?

— Много лесно. Ако си дадете труда да помислите поне малко, веднага ще разберете.

Марвин помисли цели няколко секунди, но задачката се оказа непосилна.

— Да разсъждаваме логично — започна Валдец. — Каква е моята задача? Да намеря Кати. Какво знам за нея? Нищо.

— Не звучи много обнадеждаващо.

— Това е само половината от задачата. Да допуснем, че не знам нищо за Кати. Какво знам за издирването?

— А?

— Вярвате или не, но за издирването знам абсолютно всичко — тържествено обяви Валдец. — Защото аз съм специалист по теорията на търсенето.

— По какво?

— Теорията на търсенето — повтори Валдец без предишната помпозност.

— Ясно — Марвин изобщо не беше очарован. — Ами да, забележително. Сигурен съм, че теорията е великолепна. Но ако не знаете нищо за Кати, не мога да си представя как ще ви помогне и най-добрата теория.

Валдец въздъхна (не демонстративно) и прокара червено-кафявите си длани по мустаците.

— Виж сега, приятелче, ако знаеше всичко за Кати — навици, другари, желания, антипатии, надежди, страхове, мечти, планове и така нататък — как според вас бихте я намерили?

— Все някак.

— Независимо, че не знаете нищо от теорията на търсенето?

— Да.

— Добре. Да разгледаме обратния случай. Знам всичко за теорията на търсенето. Следователно не ми трябва да зная нищо за Кати.

Неуморно се изкачваха по склона, а той ставаше все по стръмен. Силен вятър ги шибаше в лицата, под краката им се появи слана.

Валдец задълба в тънкостите на теорията на търсенето и приведе следните характерни примери: Хектор търси Лизандра, Адам очаква Ева, Галахад тръгва да търси Свещения Граал, Фред Добс открива съкровищата на Сиера Мадре, Едуин Арлингтон Робинсън открива диалектическите особености на типичната американска среда, Гордън Слай намира Наяд МакКартни, ентропията преследва енергията, Бог следи за хората, Ян идва след Ин.

— От тези примери са изведени общите концепции на търсенето и техните основни следствия.

Марвин беше твърде потиснат, за да отговори. Хрумна му, че в тази ледена, безводна пустиня като нищо могат и да умрат.

— Колкото и да е смешно, теорията на търсенето ни налага един извод: нищо не се губи в истинския (или идеалния) смисъл на тази дума. Сам преценете. За да се загуби нещо, трябва да съществува място, където да се загуби. Самото място не е възможно да се открие, защото простото множество не предполага качествено различие. Или, ако се изразим с терминологията на търсенето, кое и да е място прилича на всяко друго. Затова заменяме понятието „загуба“ с понятието „неопределено местонахождение“, което, от своя страна, подлежи на математически анализ.

— Но ако Кати на практика не се е загубила, следва, че не можем да я намерим.

— По принцип твърдението е вярно. Но, разбира се, то е едно идеално твърдение и в дадения случай е невалидно. За практическите цели на теорията на търсенето се налага да бъде модифицирано. Дори нещо повече — основната презумция трябва коренно да се промени и да се върнем към първичната концепция за Търсенето и Намирането.

— Звучи доста заплетено.

— О, това е просто, служи като илюстрация на теорията. А сега, ако искате успехът да е гарантиран, се налага да изберем оптималния принцип на търсенето. Сигурно ви е пределно ясно, че ако и двамата се търсите, вероятността да се намерите рязко спада. Представете си, че двама души се търсят из безкрайните лабиринти на някой универсален магазин и сравнете този случай с другия, при който единият търси, а другият спокойно чака да бъде намерен. Математическото описание е прекалено сложно, повярвайте ми. С най-голяма вероятност ще намерите момичето (или то вас), ако единият търси, а другият чака да го търсят. Това е и народна поговорка.

— И какво ще правим?

— Ама нали ви казах! — извика Валдец. — Единият трябва да търси, а другият да чака. И понеже не сме в състояние да контролираме постъпките на Кати се налага да изходим от съждението, че най-вероятно тя следва инстинктите си и ви търси. Следователно вие трябва да потиснете своите инстинкти и да й разрешите да ви намери.

— Значи просто да си седя и да чакам?

— Точно така.

— Сериозно ли мислите, че тя ще ме намери?

— Да пукна, ако не е така.

— Ами хубаво. В такъв случай накъде сме се запътили?

— Към мястото, където ще чакате. Специалистите го наричат „пункта на откриването“.

Марвин се опули и се наложи Валдец да поясни:

— Математическото очакване Кати да ви открие е еднакво за всички места. Затова може произволно да изберем пункта на откриването.

— И кой пункт избрахте?

— Понеже няма значение, избрах Монтана Верде де лос Трес Пикос в провинция Аделанте на страната Ламбробия.

— Доколкото си спомням, това е родното ви село.

— Ами да — Валдец изглеждаше малко сконфузен. — Сигурно затова веднага ми дойде на акъла.

— Не е ли доста далеч тази страна?

— Дори бих казал много далеч. Но няма да си изгубим времето напразно. Ще ви науча да мислите логично, ще ви запозная с фолклора на родината ми…

— Не е частно.

— Вижте какво, приятелю, когато приемате нечия помощ, бъдете доволен от това, което получавате, а не гонете това, което искате да получите. Моите възможности са ограничени, както и на всички останали, но вие да ми го натяквате си е чиста неблагодарност.

Марвин нямаше избор и преглътна тези думи. Много добре разбираше, че сам няма да открие обратния път. Бодро закрачиха заедно през планините, пеейки народните песни на Ламбробия. Беше твърде студено за обучение по логика.