Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mindswap, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Мадански, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- Диан Жон (2012)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ОБМЕН НА РАЗУМИ. 1996. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.12. Роман. Превод: [от англ.] Иван МАДАНСКИ [Mindswap / Robert SHECKLEY]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 160. Цена: 220.00 лв. (1.50 лв.). ISBN: 954-8340-13-5
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Корекция
Глава 27
Старият крал умря преди по-малко от десетилетие в разгара на Суесианската ерес, без да остави ясен наследник на трона на Мълвавия.
Така страстите на изстрадалия континент кипнаха. Трима претенденти се бореха за Пеперудения трон. Принц Мороуей Темски притежаваше Изяснителна грамота, която беше спечелил от корумпирания, но все още официален Изборен съвет. И ако това не беше достатъчно, развиваше доктрината „Регал Имплитуд“, според която той беше признат, легален, втори (и единствен жив) син на барон Норуей — полу-братовчед на сестрата на стария крал.
В по-малко размирни времена това би било достатъчно. Но за континент, раздиран от гражданска и религиозна война, недостатъците не бяха толкова в претендента, колкото в самия акт на претендиране.
Принц Мороуей беше само на осем години и никой не го беше чул да произнася дори една дума. Според портрета на Муви, той имаше чудовищно голяма глава, увиснала челюст и разфокусиран поглед на хидроцефален идиот. Единственото му удоволствие беше неговата колекция от червеи (най-прекрасната в целия континент).
Главният му опонент беше Готлиб Хостратър, Дук на Мела и Наместник в Имперските гранични земи, човек, чиито кръвни връзки бяха оспорени от схизматичната Суесианска ерес и отчасти от омаломощения Додески Архиерей.
Следващият претендент, Ромруго от Варс, не би бил признат, ако не беше представил своята петиция с помощта на петдесет хиляди души армия от южните провинции на Васк. Млад и енергичен, Ромруго имаше репутация на ексцентрик, женитбата му с любимата му кобила Орсила беше анатемосана от ортодоксалното духовенство, за което той беше абсолютен шампион по малоумие. Не беше любител на жителите на Сент Лозен, чиито горд град редовно сриваше като „подарък към бъдещите археолози“. Така че кандидатурата му за Трона на Мълвавия беше бързо легализирана, защото той притежаваше достатъчно пари да плаща на войската си.
За зла беда, Ромруго нямаше късмет.
(Може би поради факта, че купуваше разточително Летериански ръкописи.)
С цел да повиши заплатите на армията си, той предложи съюз на богатия, но слаб град Тихуруе, който контролираше теснините на Сид.
Това необмислено действие изсипа върху главата му проклятието на Духи от Пулс, чиито войски, разположени на западната му граница, пазеха както нея, така и незащитения фланг на Старата Империя от опустошителните набези на езичниците Моноготи. Неумолимият, праволинеен, глупав млад дук на Пулс незабавно присъедини войските си към схизматичния Хостратър — най-странния съюз, виждан някога на континента — и се превърна в директна заплаха за Принц Мороуей, както и за Мортжу Данатски, който го подкрепяше. Така, неочаквано оказал се заобиколен от три страни със Суезианци, а от четвърта с непокорни Моноготи, Ромруго отчаяно започна да търси нов съюз.
Намери го в загадъчната фигура на барон Даркмут, владетел на остров Търпленд. Високият и безмълвен барон веднага потегли по море с бойната си флота от двайсет и пет галеона и цяла Мълвавия почувства дъха му, когато внушителната ескадра премина край Дортър и спря в Ешерско море.
Дали все още можеше да бъде запазен балансът?
Може би, ако Моруей бе спазил старите обещания относно Блатните градове.
Или пък, ако старият Додески Архиерей не беше избрал точно този момент, за да умре, давайки по този начин властта на епилептичния Мърви от Хънфутмут. Или, ако Ерикмут Червеноръкия, вожд на Западните Моноготи не беше избрал този момент да отвлече Пропея, сестра на Архидука на Пулс, наричан „Чук срещу еретиците“ (което означаваше всичко онова, което той не бе смогнал да опише в тесногръдия си ортодоксален Долонтианизъм).
Но ръката на Съдбата се намеси най-неочаквано. Галеоните на барон Даркмут пропаднаха в Голямата Буря от ’03 година и избягаха в град Тихуруе, когото плячкосаха. Това разтури съюза на Ромруго преди той още да е утвърден и причини бунт сред Васкианците и тяхната армия поради неизплатени премии, вследствие на което те се присъединиха към Хостратър.
Така Хостратър, третия и най-малко подходящ претендент изведнъж се оказа в играта, а Мороуей, чиято звезда блестеше на хоризонта откри, че Ехилидските планини не са никаква защита, когато източните им проходи са заети от решения на всичко враг.
Ала човекът, най-засегнат от всичко това, разбира се, беше Ромруго. Позициите му бяха незавидни. Изоставен от армията си и от своя съюзник барон Даркмут (който с всички сили се опитваше да опази Тихуруе от набезите на пиратите от Рулския бряг) и заплашен дори в собствените си владения от дългата, смъртоносна ръка на Мортжуската конспирация. Като капак на всичко, кобилата му Орсила го напусна точно в този момент.
Дори обаче в тези върховни мигове на безкъсметие самоувереният Ромруго не се огъна. Напускането на кобилата му бе бурно приветствувано от Оценското духовенство, което награди своя шампион по малоумие с Абсолютен Развод, след което за свой ужас научи, че циничният Ромруго възнамерява да използва тази свобода, за да се ожени за Пропея и така да постигне съюз с величествения Архидек на Пулс…
Това бяха факторите, които поставиха на изпитание човешкото търпение в тези съдбовни години.
Континентът стоеше пред катастрофа. Селяните заравяха реколтата в земята и остреха скитовете си, армиите бяха нащрек, готови да потеглят във всяко направление. Неуправляеми маси от Западни Моноготи, подтиквани откъм гърба и от още по-неуправляемите Алахутски канибали, се носеха застрашително към границите на Старата Империя.
Даркмут се принуди да преекипира галеоните си, а Хостратър плати на Васкианските конници, като същевременно ги обучаваше за нов тип война.
Ромруго циментира новия си съюз с Пулс, установявайки сепаративен мир с Ерикмут, и сложи началото на люта конкуренция между Мортжу и епилептичния, но непреклонен Мърви. До всичко това стоеше Мороуей Темски, съюзник по неволя на Рулските пирати, и наблюдаваше от източните склонове на Ехилидите изпълнен с трепетно очакване.
Именно този момент на напрежение Милорд Д’Агустин избра, за да огласи завършването на своя философски труд…
Гласът на Ингълнук бавно заглъхна и известно време не се чуваше никакъв звук освен тропота на конските копита.
— Сега разбирам — промълви Марвин.
— Знаех си — топло отговори Ингълнук — и в тази светлина мисля, разбрахте, че нашият план е да проникнем в Касългат и незабавно да ударим.
Марвин кимна.
— При тези обстоятелства май няма друг изход.
— Но първо трябва да се отървем от тези досадни драгуни — каза Ингълнук.
— Колкото до тях — отвърна Марвин — имам план…