Васил Ив. Стоянов
Магаре

Кой каквото ще да казва,

ала умна съм глава.

Май ушите ми са дълги,

но беда не е това.

 

Хората ме претоварят,

яздят, впрягат ме в кола

и отгоре ми се карат —

ех, магарешки тегла!

 

Зоб, сенце за мене няма,

все отритнат, сирота…

Няма ли бодил и слама,

гладно дремя край плета.

 

Като кон не съм голямо,

но съм с по-голям инат,

ала не за него само

аз се славя по цял свят.

 

Виж, за песни, що да кажа,

пея с ясен, сладък глас.

Искате ли да покажа

майсторлъка си пред вас?