Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Contact, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

Карл Сейгън. Контакт

Редактор: Вихра Манова

Оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, 1998

История

  1. — Добавяне

Глава 8
Случаен достъп

Теологът може да си позволи удоволствието да представя Религията като снизходяща от Небесата, гиздава в своята естествена чистота. На плещите на историка обаче тежи по-тъжна задача. Той е длъжен да открие неизбежната смесица от заблуди и поквара, с които тя се просмуква в дългото си пребиваване на Земята, сред слабата и деградираща човешка раса.

ЕДУАРД ГИБЪН

„Залезът и упадъкът на Римската империя“, глава XV

Ели пренебрегна случайния достъп и запревключва последователно телевизионните станции. „Животът на масовите убийци“ и „Ще заложиш ли задник“ се оказаха на съседни канали. На следващия още от пръв поглед се разбираше, че щедрото обещание на медиума ще остане неизпълнено. Следваше оспорван баскетболен мач между „Рисовете“ на Джонсън Сити и „Тигрите“ на Юниън-Ендикът; играчите, младежи и девойки, даваха всичко от себе си. На другия канал вървеше поучение на фарси за правилното и неправилното съблюдаване на Рамазана. Веднага след това идваше един от кодираните канали, изцяло посветен на сексуални практики, които биха отвратили всеки. После се натъкна на един от първите компютърни канали, излъчващ ролеви игри с фантастично съдържание, за който напоследък бяха настъпили тежки времена. Включен в домашния компютър, той предлагаше единичен достъп до поредното приключение, днес озаглавено с многозначителното име „Галактически Гилгамеш“, с надеждата, че клиентът ще го намери за достатъчно привлекателно, за да си поръча играта на дискета по някой от търговските канали. Бяха взети подходящи софтуерни мерки, да не би да се опиташ да си запишеш програмата по време на единствения си достъп. Повечето от тези видеоигри, прецени тя, бяха отчайващо сбъркани опити да се подготви подрастващото поколение за неизвестното бъдеще.

Погледът й се спря на един разгорещен коментатор по една от старите телевизионни мрежи, който обсъждаше с искрена загриженост така наречената „непровокирана атака“ на северновиетнамски торпедоносци срещу два разрушителя от Седмия американски флот в Тонкинския залив и призоваваше президента на Съединените щати да вземе „всички необходими“ ответни мерки. Програмата беше една от любимите й, „Новините от вчера“. Повтаряше новинарски предавания от предишни години. Във втората част на програмата се правеше точка по точка анализ на лъжеинформацията в първата част и на упоритата доверчивост, с която се отнасят някои съвременни организации към всякакви твърдения от страна на държавната администрация, колкото и да са необосновани и изсмукани от пръстите. Беше една от няколкото телевизионни програми, продуцирани от гражданската организация РЕАЛИ-ТВ, и включваше сериала „Обещания, обещания, обещания…“, посветен на постфактум анализи на неизпълнени предизборни обещания на местно, щатско и национално ниво, както и „Локуми и балони“ — ежеседмично разнищване на широко разпространени предразсъдъци, пропаганда и митове. Датата в долния ъгъл на екрана беше 5 август, 1964 година. Заля я вълна от спомени — носталгия не беше най-подходящата дума — за дните в горния курс. Продължи нататък.

Превключвайки по каналите, Ели отмина серията за ориенталска кухня, този път посветена на „хибачи“; дългата реклама за първото поколение универсални домашни роботи на „Хадън Кибернетико“; рускоезичната програма на Съветското посолство за новини и коментар; няколко детски и новинарски честоти; математическия канал, показващ зашеметяващи компютърни графики от новия курс „Кърнъл“ по аналитична геометрия; канала за покупко-продажба на жилища и недвижимо имущество; цикъл от дълги дневни сериали. Накрая се натъкна на религиозните телевизионни мрежи, където, сдържано или възбудено, се обсъждаше темата за Посланието.

В цяла Америка църквите и храмовете се изпълваха с хора. Посланието, според Ели, се бе превърнало в своеобразно огледало, пред което вярата на всеки индивид се подлагаше на изпитание или се утвърждаваше. Приемаха го като категорична реабилитация на взаимно изключващи се апокалиптични и есхатологични учения. В Перу, Алжир, Мексико и сред племената хоупи в Аризона се вихреха оживени публични дебати дали цивилизациите на техните прадеди не са дошли от космоса. Поддръжниците на подобни възгледи бяха обвинявани в колониализъм. Католици обсъждаха проблема за извънземната Божия благодат. Протестанти говореха за възможни по-ранни мисии на Иисус на други близки планети и, разбира се, за неговото завръщане на Земята. Мюсюлмани се тревожеха, че Посланието може да влезе в противоречие със заповедта на Пророка против идолопоклонството. В Кувейт един се обяви за „Тайния Имам“ на шиитите. Месианска треска бе обзела евреите-поклонници на Сосафер Хасид. В други конгрегации на ортодоксалните евреи изведнъж се съживи интересът към Аструк, фанатик, който се боял, че познанието може да увреди на вярата и който през 1305 г. принудил равина на Барцелона, първия еврейски духовник по онова време, да забрани изучаването на естествени науки и философия до навършване на двадесет и пет годишна възраст под страх от отлъчване. Подобни тежнения все повече се разпространяваха сред исляма. Солунски философ, с благото име Николай Полидем, привличаше вниманието със страстно отстоявани аргументи в полза на „ново единение“ на религии, правителства и народи по света. Критиците веднага го запитаха какво разбира под „ново“.

Групи привърженици на НЛО организираха денонощни бдения около военновъздушната база в Брукс, близо до Сан Антонио, където, според слуховете, пазели във фризери напълно съхранените тела на четирима обитатели на летяща чиния, разбила се през 1947 година; извънземните се описваха като същества един метър високи и с превъзходни зъби. От Индия съобщаваха за пришествия на Вишну, от Япония — за Амида Буда. От Люр се разбра, че стотици болни получили чудодейно изцеление; в Тибет бе провъзгласен нов Бодхисатва. От Нова Гвинея в Австралия бе пренесена нова форма на фетишизъм: проповядваше се необходимостта да се строят примитивни подобия на радиотелескопи, за да се спечели благоволението на извънземните. Световният съюз на свободните мислители нарече Посланието отрицание за съществуването на Бог. Мормонската църква го обяви за Второто откровение на ангела Морони.

От различните групи Посланието се възприемаше като доказателство за съществуването на много богове, на един бог или на нито един. Хилиазмът се ширеше. Имаше такива, които предричаха края на хилядолетието през 1999 година — като кабалистична инверсия на 1666, годината, приета от Саббати Дзеви за край на хилядолетието и година на свършека на света; други предпочитаха съответно 1996 г. или 2003 г., предполагаеми две кръгли хилядолетия от раждането или смъртта на Христос. Великият цикъл според древните май трябваше да приключи в 2011 година, когато — според тази независима културна традиция — космосът щял да се унищожи. Близкото съвпадение на пророчеството на маите и изповядвания от християнския свят хилиазъм предизвикваше апокалиптичен трепет сред населението на Мексико и Централна Америка. Някои хилиасти, вярващи в по-ранни дати, започваха да раздават имота си на бедните, било защото скоро той изобщо нямаше да им трябва, било като добра инвестиция в Бог, своеобразен рушвет преди Второто пришествие.

Религиозна ревност, фанатизъм, страх, надежда, яростни спорове, тиха молитва, мъчително преосмисляне, образцова безкористност, сляпо суеверие и трескаво търсене на драматично нови идеи — всичко това се разпространяваше епидемично, помитайки повърхността на мъничката планета Земя. На Ели й се струваше, че сред този могъщ фермент бавно избуява осъзнаването за родния свят като тънка нишка в огромната космическа тъкан. Междувременно Посланието продължаваше да се съпротивлява на всякакви опити да бъде разчетено.

По „очернителските“ канали, защитавани от Първата добавка към Конституцията на САЩ, тя, Виджи, дер Хеер и в по-малка степен Питър Валириън бяха обект на безмилостни и всевъзможни нападки, като се започне с обвинения в атеизъм, в комунизъм и се свърши с упрека, че крият Посланието за себе си. Според нея Виджи не беше кой знае колко заклет комунист, а Валириън изповядваше дълбока, кротка, но твърде сложна християнска вяра. Ако имаха късмет поне малко да се доближат до разчупването на печатите на Посланието, тя с най-голяма радост щеше да го връчи лично на този лицемерен хулител, телевизионният водещ. Дейвид Дръмлин, виж, го показваха като герой, като човека, пръв дешифрирал простите числа и Олимпийската програма. Ето, от такива учени се нуждаело обществото. Тя въздъхна и отново смени канала.

Беше включила на ТАБС[1] — единствената оцеляла от някогашните големи телевизионни частни компании, господствали по телевизионните канали на САЩ до пришествието на широкоразпространеното пряко сателитно излъчване и на 180 каналната кабелна телевизия. На тази станция показваха една от редките телевизионни изяви на Палмър Джос. Като повечето американци, Ели веднага позна звучния му глас, привлекателния му, леко небрежен външен вид и тъмните кръгове под очите, които му придаваха вид на човек, бдящ денонощно от грижа за всички нас.

— Какво наистина е направила за нас науката? — питаше той с укор. — Действително ли днес сме по-щастливи? Нямам предвид холографските приемници и гроздето без зърна. Дали фундаментално сме станали по-щастливи? Дали учените не ни подкупват с играчки, с дреболии, като в същото време подронват вярата ни?

Ето ти човек, помисли си тя, който въздишаше по доброто старо време. Човек, прекарал целия си живот в усилие да примири непримиримото. Той бе осъдил най-крещящите крайности на поп-религията и смяташе, че има право да отправя атаки към еволюцията и относителността. Защо не нападаше електрона? Палмър Джос не беше виждал електрон, а Библията невинно мълчеше по въпроса за електромагнетизма. Защо да вярва в електроните? Макар да не беше слушала досега проповедите му, беше сигурна, че рано или късно ще стигне до темата за Посланието, както и стана:

— Учените пазят откритията за себе си, подават ни само някакви трохи — колкото да ни държат кротки. Смятат, че сме прекалено глупави да разберем какво правят. Подхвърлят ни заключения, вместо доказателства, открития, които сякаш са част от свето писание, а не спекулации, теории, хипотези — нещо, което обикновените хора биха нарекли голо предположение. Никога не се запитват дали една нова теория е толкова добра за хората, колкото вярата, която тя се опитва да замести. Те надценяват онова, което знаят, и подценяват онова, което ние знаем. Когато им поискаме обяснения, ни отговарят, че са ни нужни години, за да ги разберем. Знам това добре, защото в религията също има неща, за чието разбиране са нужни години. Целият ти живот може да премине, без да успееш да проумееш природата на Всемогъщия Бог. Но няма да намерите учени, които да дойдат да попитат религиозните водачи за техните години на изследване, проникновение и молитва. Никога не ни оставят възможност да поразмислим, освен след като са ни подвели и измамили.

А сега твърдят, че са получили Послание от звездата Вега. Но една звезда не може да изпрати послание. Някой го изпраща. Кой? Дали целта на Посланието е божествена или сатанинска? Когато разчетат Посланието, дали то ще завършва с „Предано ваш, Бог“… или с „Искрено ваш, Дяволът“? Когато учените станат готови да ни кажат какво има в това Послание, дали ще ни кажат цялата истина? Или ще премълчат нещо, защото смятат, че ние не можем да го разберем, или защото не съвпада с онова, в което те вярват? Не са ли това същите хора, които ни научиха как най-ефикасно да се самоунищожим?

Казвам ви, приятели, науката е нещо твърде важно, за да бъде оставена единствено в ръцете на учените. В процеса на разчитане би трябвало да се включат представители на основните религии. Ние трябва да получим правото да видим суровите данни. Тъкмо така ги наричат учените — „сурови“. Иначе… иначе докъде ще се стигне? Те ще ни кажат нещо за Посланието. Може би това, в което наистина са убедени. Може би не. И ние ще трябва да го приемем, каквото и да ни кажат. Има неща, от които учените разбират. Има други неща — повярвайте ми, — от които нищо не разбират. Може би са получили послание от друго същество в небесата. Може би не. Могат ли да бъдат сигурни, че Посланието не е Златен телец? Не съм убеден, че ще го познаят, ако го видят. Нали това са хората, които ни донесоха водородната бомба? Прости ми, Господи, че не проявявам благодарност за тази тяхна добрина.

Аз лично съм видял лика Господен. Почитам Го, вярвам Му, обичам Го с цялата си душа, с цялото си същество. Не мисля, че друг някой би могъл да вярва повече от мен. Не разбирам как учените могат да вярват в науката повече, отколкото аз в Бога.

Те са готови да отхвърлят своите „истини“ всеки път, когато се появи нова идея. И се гордеят с това. Не виждат никакъв край на познанието. Представят си, че сме ограничени в невежеството си до края на времената, че природата е безпосочна. Нютон отрече Аристотел. Айнщайн отрече Нютон. Утре някой друг ще отрече Айнщайн. Тъкмо сме разбрали поредната им теория и на нейно място се появява друга. Но и това нямаше да има толкова голямо значение, ако поне ни предупреждаваха, че старите теории са временни. Нютоновият закон за гравитацията, така го наричаха. Все още го наричат така. Но ако това е природен закон, как би могъл да е погрешен? Как е могло да бъде отречен? Само Бог може да отменя законите на природата, не и учените. Просто не са го разбрали. Ако Алберт Айнщайн е прав, тогава Исак Нютон е любител, невежа.

Помнете, учените не винаги разбират същината на нещата. Те искат да ни отнемат вярата, духовната опора, а в замяна не ни предлагат нищо, което да има духовна стойност. Не смятам да изоставям Бог, само защото учените са написали една книга, за която твърдят, че е послание от Вега. Не ще се кланям на науката. Не ще се отклоня от Първата Божа заповед. Няма да ударя чело в земята пред Златния телец.

* * *

Преди да стане толкова известен и почитан, младият Палмър Джос се препитавал като скитащ карнавален циркаджия. Това се споменаваше в биографичния очерк за него в „Таймсуийк“ и не беше никаква тайна. За да върви добре поминъка му, си поръчал да татуират по торса му подробна цилиндрична проекция на картата на света. Показвал се по селски панаири и селскостопански изложби от Оклахома до Мисисипи, един от малцината скитници, останка от по-оживени времена на селски забавления на открито. Сред синкавите очертания на океана били изобразени четирите божества на ветровете, надули бузи и духащи главно към северозапад и североизток. Като напрегнал гръдните си мускули, той карал Борей да изпъкне над средния Атлантик. При което декламирал на удивената публика стиховете от шеста книга на овидиевите „Метаморфози“:

Аз побеждавам, чрез сила аз чемерни облаци гоня,

стръсвам чрез сила морето и чворести дъбове кърша…

Също кога под земята се пъхам през обли отвори

и разлютен пещерите дълбоки с гърба си повдигам,

сенки на мъртви тревожа, тресе се земята.[2]

Пламъци и сяра от древния Рим. С помощта на ръцете си изобразявал континентално приплъзване, притискайки западна Африка към Южна Америка, докато се съединят, като парчета от пъзел, почти съвършено, някъде при пъпа му. Кръстили го „Геос, Човекът — Земя“.

Джос обичал книгите и необременен от официалното школско образование, нямало как да му втълпят, че естествените науки и класиката са нещо неприсъщо за обикновения човек. Подпомогнат от нехайния си външен вид на красив, рошав любознателен младеж, той бързо се сприятелявал с библиотекарките из градчетата, през които минавала карнавалната му трупа и ги молел за сериозни книги, които да прочете. Обяснявал им, че иска да се усъвършенства. Старателно изчел наръчници как да се печелят приятели, как да се инвестира в недвижимо имущество и как да засрамиш познатите си, без да се усетят, но тези книги му се стрували малко плитки. Решил, че в древната литература и съвременните научни трудове напипва качество. По време на почивки засядал в местните градски или селски библиотеки. Сам понаучил географията и историята. Те са свързани, обяснявал на Момичето-Слон, което го подпитвало за отсъствията му. Тя го подозирала в безразсъдни флиртове — по една библиотекарка във всяко пристанище, както му подхвърлила веднъж, — но трябвало да признае, че професионалният му жаргон се подобрявал. Съдържанието на приказките му пред тълпата я карало да вдига учудено вежди, но приходите били налице. За обща изненада, малкият номер на Джос започнал да носи печалба на карнавалната трупа.

С гръб към публиката, един ден той тъкмо демонстрирал сблъсъка на Индия с Азия, с произтичащото от тази колизия набръчкване на Хималаите нагоре, когато от сивото, но не дъждовно небе го поразила мълния и той се сринал мъртъв. В югоизточна Оклахома се вихрело торнадо и времето по целия Юг било необичайно. Изпитал съвсем ясното усещане, че напуска тялото си — жалостиво вгърчено върху покритата с талаш платформа, което малката тълпа гледала с предпазливост и известно страхопочитание — и се издига, издига, сякаш през тъмен тунел, приближавайки се към някаква ярка светлина. А сред лъчите й постепенно започнал да различава нечия фигура с колосални, наистина богоподобни размери.

Когато се събудил, отчасти изпитал разочарование, че се връща към живота. Лежал на кушетка в скромно мебелирана стая. Над него се бил надвесил преподобният Били Джо Ранкин, не сегашният, а баща му, благочестив наместник проповедник от третата четвъртина на двадесети век. На Джос му се струвало, че вижда зад него дузина качулати фигури, пеещи „Кирие Елейсон“. Но не бил сигурен.

— Ще живея или ще умра? — прошепнал младият мъж.

— И двете, момчето ми — отвърнал му преподобният Ранкин.

Джос скоро бил обзет от острото чувство, че преоткрива съществуването на света. Но му било трудно да го изрази, а усещането му влизало в разрез с благодатния образ, който бил съзрял и с безкрайната радост, която това видение будело. Усещал как двете чувства се борели яростно в гърдите му. В различни обстоятелства, понякога по средата на фразата си, той усещал как едно от тези чувства взимало връх и заявявало за себе си било в реч, било в дело. След време се примирил със съществуването и на двете.

Той наистина бил умрял, обяснили му по-късно. Един доктор го обявил за мъртъв. Но те се молели за него, пеели химни и дори се опитали да го съживят с телесен масаж (главно в областта на Мавритания). Възвърнали го към живота. Той наистина, буквално възкръснал. Тъй като всичко това съответствало така добре на собственото му възприятие за преживяното, той приел, и то с радост, твърденията им. Въпреки че почти никога вече не говорел за това, бил убеден в дълбокия смисъл на събитието. Той не бил ударен смъртоносно от небесната мълния току-така. И не бил върнат обратно в живота без никаква причина.

Под настойничеството на пастора се заел сериозно да изучи Светото писание. Дълбоко го развълнувала идеята за Възкресението и доктрината за Спасението. Започнал да помага на преподобния Ранкин отначало с по-дребни неща. Постепенно взел да го замества в по-обременяващи и по-далечни обиколки и проповеди из паството — особено след като младият Били Джо Ранкин заминал за Одеса, щата Тексас, отзовавайки се на Божия призив. Скоро Джос усвоил стил на проповядване, който си бил негов личен, не толкова призивен, колкото обяснителен. На прост език и с подходящи метафори той обяснявал кръщението во Христе и отвъдния живот, връзката между християнското Откровение с митологията на класическа Гърция и Рим, идеята за Божата промисъл за света и съвместимостта между науката и религията, когато и двете се разбират правилно. Проповедите му не били конвенционални и звучали прекалено вселенски за мнозина вярващи. Но си спечелили неизмерима популярност.

— Ти си прероден, Джос — казал му старият Ранкин. — Затова би трябвало да смениш името си. Само дето Палмър Джос е толкова подходящо име за един проповедник, че би трябвало да си пълен глупак, ако не го запазиш.

Като лекарите и адвокатите, търговците на религия никога не критикуват стоката на други, отбелязал Джос. Но една нощ той посетил службата в новата Божия църква — Кръстоносец, — за да чуе младия Били Джо Ранкин, който проповядвал на множеството, току-що триумфално завърнал се от Одеса. Били Джо излагал доктрината за Възнаграждението, за Възмездението и за Възнесението. Но тази нощ била нощ целебна. Лечителното средство, съобщил той на конгрегацията, било най-святата реликва — по-свята от късче от Светия кръст, по-свята дори от бедрената кост на Света Тереза Авилска, която генералисимус Франко държал в кабинета си, за да предизвиква боязън сред благочестивите. Това, което Били Джо размахвал, представлявало утробната течност, която обграждала и предпазвала Нашия Бог. Течността била пазена грижливо в древен глинен съд, който някога, според свидетелствата, бил притежание на Света Ана. Най-малката капчица от нея можела да излекува човек от всяка болест, обещавал той, благодарение на особена проява на Божията милост. Тази най-свята от светите води била с нас тази нощ.

Джос се възмутил, не толкова от опитите на Ранкин да пробута толкова прозрачен фалшификат, колкото от готовността на всеки енориаш да повярва така лековерно в него. В предишния си живот той бил толкова често свидетел на опити да бъде подлъгана публиката. Но онова все пак било забавление. Това тук било по-различно. То било религия. За него религията била нещо прекалено съкровено, за да се замазва истината, камо ли да се пробутват фалшиви чудеса. И той се заел да порицава тази заблуда от амвона.

Ревността му се усилвала и той започнал да се опълчва срещу други, отклоняващи се от истинската вяра форми на християнски фундаментализъм, включително срещу разпалените херпетологисти, които подлагали на изпитание своята вяра, галейки змии в съгласие с библейската сентенция, че чистият духом не ще се бои от отровата змийска. В една своя широко цитирана проповед той парафразирал Волтер. Никога не бил предполагал, че ще срещне хора на расото толкова продажни, че да поддържат богохулниците, които твърдят, че първият свещеник бил първият мошеник, срещнал първия глупак. Подобни религии вредяли на истинската религия. И грациозно размахвал пръст към небесата.

Джос твърдял, че във всяка религия съществува доктринална граница, чието нарушаване оскърбява разума на нейните последователи. Благоразумните хора могат да спорят докъде точно се простира тази граница, но религиите прекрачват далеч отвъд нея, за своя собствена гибел. Хората не са глупави, твърдял той. Малко преди да умре, уреждайки сметките си със земния свят, Ранкин старши се обадил на Джос, че повече не иска да се мярка пред очите му.

В същото време Джос проповядвал, че науката също така не разполага с всички отговори. Намерил несъответствия в теорията за еволюцията. Смущаващите открития, фактите, които не съвпадат с теорията, учените просто подмитат под чергата, говорел той. Всъщност те не са толкова сигурни, че Земята е точно на 4,6 милиарда години, във всеки случай не повече от архиепископ Ъшър, според когото тя е точно на 6000 години. Никой не е проследил хода на еволюцията, никой не е отброявал времето от Сътворението насам. („Двеста-квадрилиона-Мисисипи…“ представил той веднъж картинно положението на счетоводителя на времето, отброяващ секундите от възникването на света.)

Теорията на Айнщайн също така била недоказана. Не би могло да се пътува по какъвто и да е начин по-бързо от светлината, твърди Айнщайн. Откъде знае? Той самият колко се е приближил до скоростта на светлината? Теорията на относителността е само метод за опознаване на света. Айнщайн не би могъл да ограничи това, което човечеството може да постигне в далечно бъдеще. И Айнщайн определено не би могъл да очертае границите на това, което Бог може да постигне. Не били могъл Бог да пътува по-бързо от светлината, ако пожелае? Не може ли Бог да накара нас да пътуваме по-бързо от светлината, ако пожелае? И в науката има крайности, както и в религията. Благоразумният човек не би трябвало да изпитва панически страх и от двете. Съществуват много тълкувания на Светото писание, както и много интерпретации на физическия свят. И двете са Божие творение, така че и двете са взаимно състоятелни. Там, където съществува несъответствие, или ученият, или теологът — а може би и двамата — не са си свършили работата.

Палмър Джос съчетаваше еднакво суровата си критика към науката и религията с ревностни апели за нравствено очищение и с респект към интелигентността на неговото паство. Постепенно той си спечели репутация в национални мащаби. По време на дебати за преподаването на „научния креационизъм“[3] в училищата, за етичните проблеми около аборта и замразените ембриони, или за допустимостта на генетичното инженерство, той се стараеше в своя характерен стил да провежда среден курс, да примири карикатурните образи на науката и на религията. И двата воюващи лагера се гневяха от неговите намеси. От това собствената му популярност растеше. Стана доверено лице на президенти. Откъси от неговите проповеди се цитираха в есеистичните рубрики на по-големите светски списания. Но той отхвърляше много покани и отказваше глупави предложения от рода на това, да основе електронна църква. Продължаваше да живее скромно и рядко — освен когато го канеше самият президент или го молеха да участва в някой общоцърковен събор — напускаше селския Юг. Освен обичайния патриотизъм, той по правило не се месеше в политиката. В област с толкова много състезатели, много от които със съмнителна честност, Палмър Джос се превърна, със своята ерудиция и авторитет, в най-изтъкнатия проповедник на християнския фундаментализъм на своето време.

Дер Хеер я попита дали могат да вечерят някъде двамата на спокойствие. Предстоеше му да отлети за лятната сесия с Виджи и съветската делегация, за да обсъдят последните резултати от общите усилия да се преведе Посланието. Но централният район на южно Ню Мексико гъмжеше от представители на световните медии и не съществуваше нито един ресторант на разстояние от сто километра околовръст, където можеха да поговорят, без да бъдат забелязани и чути. Затова тя сама приготви вечеря в скромния си апартамент, близо до общежитието за гостуващи учени в комплекса „Аргус“. Имаше много неща, за които да поговорят. Понякога изглеждаше, че съдбата на целия проект виси на президентски косъм. Но лекият трепет на очакване, който тя почувства малко преди появата на Кен, бе причинен, както смътно си даде сметка, от нещо повече. Джос не беше част от професионалните теми, затова заговориха за него, докато зареждаше съдомиялната.

— Този човек се е вдървил от страх — каза Ели. — Липсва му перспектива. Той си представя, че Посланието ще се окаже някакво неприемливо тълкуване на Библията или нещо, което ще разклати неговата вяра. Няма никаква представа как новата научна парадигма се предпоставя от предишната. Иска да знае какво е направила науката за него в последно време. И на всичкото отгоре го смятат за глас на разума.

— В сравнение с хилиастите на Апокалипсиса и геоцентристите Палмър Джос е самото олицетворение на умереността — отвърна й дер Хеер. — Може би не сме обяснили методите на науката толкова добре, колкото е трябвало. Напоследък съм твърде обезпокоен от това. Впрочем, Ели, може ли човек наистина да е сигурен, че това не е послание от…

— От Бога или от дявола? Кен, ти се шегуваш.

— Добре, а какво ще кажеш за високо развити същества, отдадени на нещо, което ние бихме нарекли добро или зло, и които за някого като Джос биха били неразличими от Бог или от дявол?

— Кен, които и да са тези същества в системата Вега, аз ти гарантирам, че те не са създали вселената. И че нямат нищо общо с Бога от Стария завет. Спомни си, Вега, Слънцето и всички околни звезди, съседни на Слънцето, се намират в същото затънтено блато на една абсолютно провинциална галактика. Защо му трябва на „Аз Съм Този, Който Съм“ да се мотае тук? Сигурно си има по-належащи работи.

— Ели, принудени сме да се съобразяваме. Знаеш, че Джос се радва на голямо влияние. Бил е близък на трима поредни президенти, включително и на сегашния. Президентът е склонна да прави известни отстъпки пред Джос, макар да не мисля, че държи да го включи, заедно с тайфа от други проповедници, в Комисията по първично дешифриране с теб, Валириън и Дръмлин — да не говорим за Виджи и колегите му. Трудно ми е да си представя, че руснаците ще се спогодят с един фундаменталистки клир в Комисията. Този проблем може да се реши извън нея. Защо просто не поговорим с него? Президентът твърди, че Джос изпитва искрена възхита пред науката. Ами ако успеем да го спечелим?

— Смяташ да покръстим Палмър Джос?

— Не мога да си представя, че ще го накараме да си смени вярата… нека просто му помогнем да разбере какво представлява „Аргус“, това, че не сме длъжни да отговаряме на Посланието, ако съдържанието му не ни хареса и как междузвездните разстояния ни държат под карантина спрямо Вега.

— Кен, та той дори не вярва, че скоростта на светлината е космическата скоростна бариера. Ние просто ще си говорим един през друг. На всичкото отгоре аз открай време съм се проваляла в опитите си да се приспособя към конвенционалните религии. Обикновено избухвам пред тяхната несъстоятелност и двуличие. Не съм убедена, че една моя среща с Джос е точно това, което ти трябва. Нито на президента.

— Ели — каза той, — давам си много добре сметка на кого залагам. Не разбирам с какво една твоя среща с Джос може да направи нещата по-лоши.

Тя си позволи да му отвърне с усмивка.

* * *

С разположените на място наблюдателни кораби и построяването на няколко малки, но с достатъчна мощ радиотелескопи в Рейкявик и Джакарта, вече разполагаха с обилно дублиращо се покритие на сигнала от Вега във всеки часови пояс. Планираната генерална конференция на Световния консорциум по Посланието предстоеше да се проведе в Париж. В хода на подготовката й беше естествено държавите, които разполагаха с по-голяма част от данните, да проведат предварителна научна дискусия. Заседаваха вече от четири дни, а тази лятна сесия целеше хора като дер Хеер, служещи за посредници между учените и политиците, да влязат в крак. Съветската делегация, макар и официално оглавявана от Луначарски, включваше няколко не по-малко изтъкнати учени и технически специалисти. Сред тях беше и Генрих Архангелски, наскоро назначен за шеф на ръководения от руснаците Международен консорциум по усвояването на космоса, наречен за кратко Интеркосмос. Както и Тимофей Гостридзе, представен като министър на полу-тежката промишленост и член на Централния комитет.

Виджи явно се чувстваше подложен на необичаен натиск: беше престанал да пали цигара от цигара. Държеше цигарата си незапалена, между палеца и показалеца, с вдигната длан, докато говореше.

— Съгласен съм, че географската дължина е покрита в достатъчна степен, но все още се тревожа за допълнителната осигуровка на покритието. Една авария в хелиевия охладител на „Маршал Неделин“ или голяма повреда в Рейкявик и непрекъснатостта на Посланието остава под заплаха. Да допуснем, че Посланието трябва да се върти две години, преди да започне отначало. Ако изтървем една част, ще трябва да изчакаме над две години, за да попълним празнината. Нека напомня, че не знаем дали Посланието ще бъде повторено. Ако не последва повторение, дупките никога няма да бъдат запълнени. Мисля, че се налага да предвидим дори малко вероятни възможности.

— Какво имаш предвид? — попита дер Хеер. — Нещо като аварийни генератори за всяка обсерватория на консорциума ли?

— Да. И също така независими ускорители, спектрометри, авто-корелатори, диск драйвъри и така нататък за всяка обсерватория. И да осигурим бързо доставяне по въздуха на течен хелий за отдалечените обсерватории, ако това се наложи.

— Ели, ти съгласна ли си?

— Абсолютно.

— Нещо друго?

— Мисля, че трябва да наблюдаваме Вега на широк обхват от честоти — каза Виджи. — Може би утре ще потече ново Послание по само една от честотите на излъчване. Трябва също така да следим и други небесни сектори. Може би ключът към Посланието ще дойде не от Вега, а от някое друго място…

— Позволете ми да отбележа защо смятам мнението на Виджи за толкова съществено — намеси се Валириън. — Намираме се в един уникален момент, в който получаваме послание, но не сме постигнали никакъв напредък в дешифрирането му. В това отношение не разполагаме с никакъв предишен опит. Наистина трябва да подсигурим всички бази. Нали не искаме да се помотаваме и да пропуснем една-две години, просто защото е съществувала някаква елементарна мярка, която не сме се сетили да вземем, или някакво елементарно предвиждане, което сме пренебрегнали. Идеята, че Посланието ще се повтори отначало, е чисто предположение. В самото Послание, доколкото знаем, не съществува нищо, което да обещава, че то ще се повтори. Всяка възможност, пропусната сега, може да се окаже загуба завинаги. Съгласен съм също така, че е необходимо да осигурим по-голямо инструментално усъвършенстване. Засега всичко, което знаем, е, че на палимпсеста има четвърти слой.

— На дневен ред стои и въпросът с кадрите — продължи Виджи. — Да предположим, че това послание продължи да се излъчва не година-две, а десетилетия. Или да предположим, че това е само първото от дълга поредица послания от различни точки на небосвода. В момента светът разполага най-много с няколкостотин наистина способни радиоастрономи. Това е твърде малко количество, а залогът е толкова голям. Индустриалните държави трябва да започнат да произвеждат много повече радиоастрономи и радиоинженери, с първокласна подготовка.

Ели забеляза, че Гостридзе, който говореше малко, си водеше подробни записки. За пореден път се изненада колко повече руснаците владееха английския, отколкото американците — руския. Към началото на века учените от цял свят са говорели — или поне са четяли — немски. Преди това езикът им е бил френски, а още попреди — латински. След някой друг век може би щеше да се наложи друг задължителен език на науката — китайски, примерно. За момента това беше английски и учените по целия свят се стараеха да усвоят неговите двусмислия и безсистемност.

Виджи си запали нова цигара от догарящия фас и продължи:

— Имам да кажа и още нещо. Засега то е само теоретично разсъждение и дори не е толкова убедително, колкото идеята, че Посланието един ден ще се повтори отначало — за което професор Валириън правилно подчерта, че е само предположение. В обичайна ситуация не бих си позволил да спомена една толкова спекулативна идея в толкова ранен стадий на проучване. Но ако това разсъждение ви се стори разумно, възникват допълнителни мерки, за които ще трябва да помислим предварително. Аз нямаше да се осмеля да изтъкна тази възможност, ако академик Архангелски не беше стигнал, независимо от мен, до същото заключение. Ние с него имахме разногласия по въпроса за количеството на червеното изместване на квазарите, за обяснението на свръхярките светлинни източници, за остатъчната маса на неутриното, за физиката на кварките в неутронните звезди… Имали сме много разногласия. Длъжен съм да призная, че в някои случаи той се е оказвал прав, а в други — аз. Струва ми се, че почти никога досега, в ранния стадий на теоретичните разсъждения над някой въпрос, ние с него не сме се оказвали съгласни един с друг. Но по този въпрос мненията ни съвпадат. Генрих Дми’ч, бихте ли обяснили вие?

Архангелски изглеждаше толерантен, дори добронамерен. Между двамата с Луначарски наистина от години се разгаряше лично съперничество, те водеха разгорещени научни спорове, а противоречията им по въпроса за необходимото ниво на държавна поддръжка на изследванията върху новите горива бяха станали широко известни.

— Ние предполагаме — каза той, — че Посланието вероятно съдържа указания за построяване на машина. Разбира се, не знаем как да се дешифрира то. Основанията се съдържат във вътрешните референции. Ще ви дам един пример. Тук, на страница 15 441, има ясна препратка към по-ранна страница, 13 097, с която, за наш късмет, също разполагаме. По-късната страница е получена тук, в Ню Мексико, а по-ранната — в нашата обсерватория в Ташкент. На страница 13 097 има друга препратка, този път към страница, излъчвана, когато не сме покривали цялата географска дължина. Има много подобни примери с референции към по-предишни страници. Най-общо казано, и това е много важен момент, имаме по-сложни указания на по-късна страница и по-прости указания на по-предишна страница. В един такъв случай имаме на една и съща страница осем цитата на по-ранен материал.

— Но това не е чак толкова убедителен аргумент, приятели — отвърна Ели. — Може да е последователност от математически упражнения, като по-късните се основават на по-ранните. Може да е някакъв дълъг роман — тяхната продължителност на живота може да е много по-голяма от нашата — и в този случай разказваните събития се свързват с преживявания от детството или каквото там имат на Вега, когато са млади. Може да е дори учебник по религия, изграден на базата на стриктни позовавания.

— Десетте милиарда Божи заповеди — засмя се дер Хеер.

— Може би — каза Луначарски, загледан през облака цигарен дим към прозореца и телескопите зад него. Те сякаш се бяха втренчили в очакване към небето. — Но когато се вгледа човек в тези шаблони на взаимни референции, мисля, ще се съгласите, че прилича повече на наръчник за построяване на машина. Бог знае за какво е предназначена тази машина.

Бележки

[1] TABS — Turner-American Broadcasting System — алюзия за CNN на Тед Търнър. — Б.пр.

[2] Овидий, „Метаморфози“, VI, 690 и сл. прев. Г. Батаклиев, изд. „Народна култура“, 1974. — Б.пр.

[3] Религиозна доктрина, според която истината за възникването на вселената е упомената в Библията. — Б.пр.