Сафо
Любовна болка

На боговете равен ми се струва

оня, който, до тебе приседнал,

те слуша тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно-шеговита.

 

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва във гърдите,

гласът ми става сух и сякаш спира.

 

Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.

 

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам

по-бледна от изсъхнала трева,

свяст ми се вие, сякаш че умирам.