Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 600 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от старогръцки
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970


Умря Адонис[1], о Китерея[2], чудния Адонис…

Сега какво ще правиме, девойки?

— О, бийте си гърдите, (бясно,

докато те почервенеят)

разкъсайте хитони (от скръб).

Умря Адонис!… (Чудният Адонис)…

Бележки

[1] Адонис — син на кипърския цар Кинир, любимец на Афродита. Убит от ревност от Арей, бил превърнат от Афродита в цвете. С настъпването на есента оплаквали смъртта му, а с настъпването на пролетта чествували възкресението му.

[2] Китерея — епитет на Афродита.

Край
Читателите на „Умря Адонис…“ са прочели и: