Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Billiard Ball, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том 5)

„Мириам Паблишинг“, София, 2001

Редактор: Явор Иванов

Техн. редактор: Георги Кожухаров

Худ. оформление на корицата: „Абагар дизайн“, 2001

ISBN 954-9513-97-1 (т.5)

 

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 2


Джеймс Прис винаги говореше бавно. Може би трябва да го представя като професор Джеймс Прис, въпреки че беше известен и без титла.

Бях го интервюирал достатъчно пъти, за да знам какво представлява. Умът му работеше прекалено бавно, въпреки че беше най-великият ум, след този на Айнщайн. Може би причината се криеше в неговата колосалност. Самият професор често признаваше своята мудност.

Изрича нещо отнесено, после се замисля и добавя друго. Дори за тривиални неща уникалният му мозък ще се колебае, ще рисува нови краски досадно бавно.

„Ще изгрее ли Слънцето утре?“, представям си го как разсъждава. Какво означава глаголът „изгрява“? Има ли връзка съществителното „слънце“ с него?

Прибавете към това и безличната му, бледа физиономия, върху която се чете единствено несигурност. Прошарена и рядка, но грижливо сресана коса, изтъркан, демодиран костюм и ще си съставите достоверен образ за професор Джеймс Прис — лишен от магнетизъм и чар застаряващ учен.

Точно заради това никой в този свят, с изключение на мен самият, не би допуснал, че професорът е способен да убие човек. Дори и аз не съм сигурен. Възможно ли е този бавно мислещ и действащ човек в решителния момент да прояви учудваща бързина?

Това няма значение. Дори и да е убиец, престъплението е загубило давност. Вече е прекалено късно да се възкресяват минали събития. Не бих успял да го направя, дори и да публикувам материал по проблема.

Едуард Блум беше състудент на Прис от колежа, както и негов сътрудник. Това би имало значение за идващите поколения. Бяха връстници и заклети ергени, но се различаваха по всичко останало.

Блум беше олицетворение на движението и колоритността: светлокос, висок и широкоплещест, нахакан и самоуверен. Умът му приличаше на метеор, който със светкавична бързина разгадаваше същността на проблема. Не беше теоретик като Прис, липсваше му търпение за това. Не притежаваше капацитет да се концентрира върху абстрактни неща. Блум признаваше, дори се гордееше с тези си качества.

Гениалността му беше, че от теоретичните постулати по даден проблем веднага схващаше практическото му приложение. В хладния мраморен блок на абстрактното без всякаква трудност той забелязваше сложния дизайн на удивително устройство. При едно негово докосване всичко се разпадаше и разкриваше върховно замислен механизъм.

Без преувеличение може да се каже, че всичко, конструирано от Блум, е било патентовано и доходоносно. На четиридесет и пет години той беше един от най-богатите хора на света.

Техничарят Блум се придържаше към едно-единствено нещо — следеше разсъжденията на теоретика Прис. Най-великите изобретения на Блум се базираха на най-великите идеи на Прис. Докато Едуард Блум ставаше все по-богат и известен, Джеймс Прис печелеше феноменалното уважение на своите колеги.

Естествено бе да се очаква, когато Прис публикува своята Теория за двете полета, Блум тутакси да изобрети първия действащ антигравитационен апарат.

 

 

Задачата ми бе да проуча читателския интерес към гениалната теория на професора. Трябваше да боравя с живи същества, а не с абстрактни идеи. Най-трудно бе интервюто със самия автор.

Логично бе да питам за възможностите на антигравитацията, това вълнуваше всички. Принципите на теорията му щяха да останат неразбрани от широката публика.

— Антигравитацията? — Прис присви бледите си устни и се замисли. — Не съм сигурен дали това изобщо е възможно. Разработил съм проблема преди всичко за собствено удоволствие. Не очаквам уравнението на Теорията за двете полета да бъде изравнено, освен ако… — и излезе от кабинета си.

Направих опит да го предизвикам:

— Блум е на мнение, че такъв апарат може да се конструира!

Прис кимна с глава.

— Да, но се съмнявам. Ед има чудната способност да вижда същественото. Притежава необикновен ум, който му донесе несметни богатства.

Седяхме в апартамента на професора. Не много голям, с обикновена мебелировка. От пръв поглед се виждаше, че Прис не е богат.

Забелязал, че се оглеждам, Прис сякаш прочете мислите ми.

— Парите не са обичайната награда за учения.

Сигурно е прав. Прис имаше специално виждане за начините за възнаграждение. Той беше третият учен в света, удостоен с две Нобелови награди. И двете бяха за постижения в областта на науката, несподеляни с друг. Не може да се оплачеш от такова нещо. Въпреки че нямаше много пари, не беше и беден.

Но не звучеше като доволен от себе си човек. Може би не богатството на Блум го гризеше, а световната му слава. Появата на Блум във всяко кътче на света бе събитие, докато Джеймс Прис бе познат само сред научните среди.

Отгатнал мислите ми по моето изражение, професорът побърза да добави:

— Но ние сме приятели. Няколко пъти седмично играем билярд и най-редовно го бия.

Не публикувах това изявление. Проверих го при разговора си с Блум. Той дълго говори, но започна така: „Побеждава ме на билярд! Тоя некадърник…“ и бе преминал към доста лични подробности.

Всъщност и двамата играеха билярд като професионалисти. Виждал съм ги как се настървяват — не като приятели, а като смъртни врагове.

— Бихте ли могли да отречете, че Блум ще успее да конструира апарата? — изрекох на глас аз.

— Искате да кажете, дали бих се забъркал в нещо такова? Хм-м… Я да помислим, млади човече! Какво точно разбираме под антигравитация? Концепцията ни за гравитацията се базира върху Айнщайновата Теория на относителността. Тя навърши сто и петдесет години, но не е загубила давност. Можем да я разберем…

Мълчах учтиво. Бях го слушал как разсъждава. За да успееш да схванеш какво иска да ти каже, трябва да го оставиш да следва колебанията на колосалния си мозък.

— Можем да я разберем — продължи ученият, — ако си представим, че Вселената е супереластичен, непробиваем пласт каучук. Знаем, че на повърхността на земята масата има тегло. Предметите тук ще направят вдлъбнатина върху този лист. По-голяма маса — по-дълбока извивка.

— На нашата планета съществуват всички форми на масата. Всеки обект ще се върти и ще променя посоката си на движение. Така каучуковият лист би се осеял с вдлъбнатини. Точно с усукването и промяната на посоката ние представяме силата на гравитацията. Ако движещият се предмет се доближи до центъра на вдлъбнатината достатъчно бавно, той попада в капан. При отсъствието на триене обектът ще се върти безкрайно. По този начин, но с други думи, Исак Нютон е интерпретирал силата, а Алберт Айнщайн — геометричното отклонение.

Тук замълча за момент. Досега бе говорил доста гладко, защото беше обяснявал този проблем много пъти. Заплетеното едва започваше.

— За да продуцираме антигравитация, ние трябва да променим геометрията на Вселената. С помощта на нашия метафор, ние се опитваме да заздравим предполагаемия каучуков пласт. Можем да си представим как повдигаме имагинерната маса и предотвратяваме образуването на вдлъбнатина. Ако съумеем да запазим гумата плоска, създаваме друга Вселена, или поне част от нея. Въртящото се тяло няма да промени своята директория, т.е. масата няма да предизвика гравитационна сила. Да продуцираме антигравитация по този начин, означава да използваме тегло, равно на земното и да го вдигнем над главите си.

— Но вашата Теория за двете полета… — прекъснах го аз.

— Точно така. Генерално относителността не обяснява и гравитационното и електромагнитното полета като равни. Айнщайн пропилял половината си живот да докаже унифицирана теория на полето и не успял. Всичките му последователи също се провалиха. Аз обаче започнах с презумпцията, че съществуват две полета, които не могат да бъдат уеднаквени. Това обяснявам отчасти с метафората за каучуков лист.

Бяхме стигнали до нещо, за което не бях чувал преди.

— Как така? — поинтересувах се аз.

— Да предположим, че вместо да повдигнем предполагаемата маса, ние се опитаме да заздравим каучука. Той ще се огъне малко, но като цяло ще остане плосък. Гравитацията ще отслабне, оттам ще намалее и масата. Тези два фактора са основните в явлението, касаещо имагинерната Вселена. Ако успеем да унищожим еластичността на гумата, гравитацията и масата ще изчезнат заедно.

— При подходящи условия електромагнитното поле ще се противопостави на гравитационното. Това ще втвърди материята на измислената от нас Вселена. Електромагнитните явления са много по-силни от гравитационното поле. Така миналото би станало настояще.

— Но вие казахте „при подходящи условия“? Може ли те да бъдат достигнати, професоре?

— Точно това не знам — отговори замислен ученият. — Ако наистина Вселената беше каучуков пласт, неговата твърдост би достигнала неподозирани величини. Това предполага безпределно интензивно електромагнитно поле. Антигравитацията би била невъзможна.

— Но според Блум…

— Да, знам. Той допуска, че електромагнитните сили биха могли да се ограничат. Не се учудвам, като имам предвид колко наивен и неграмотен е той. Подходът му към теорията е ненаучен. Ед… Ед така и не успя да се дипломира, сигурно знаете това?

Понечих да отговоря, че знам общоизвестната истина. После забелязах пламъчето в очите на професора. Не посмях да разваля удоволствието му да оповести този факт. Направих се, че отбелязвам проблема за допълнително проучване.

— Искате да кажете, професор Прис, че вероятно Блум греши и антигравитацията е невъзможна?

— Гравитационно поле може да бъде манипулирано, разбира се. За целта антигравитацията трябва да отговаря на формулата: гравитация равна на нула. Липсата на такава във Вселената би направила антигравитацията реалност, каквото и да твърди Блум.

Най-сетне се добрах до нещо съществено!

 

 

Не бях в състояние да открия Блум около три месеца след това. Когато го направих, той беше в ужасно настроение.

Ядосан след публикуване изявленията на професора, беше дал да се разбере, че Прис ще бъде поканен на представянето на антигравитационния апарат. Дори щял да му позволи да участва в неговата демонстрация. Някакъв репортер, за съжаление не аз, го беше хванал да обясни думите си.

— Много скоро изобретението ми ще е факт. Поканен сте вие и всички медии. И професор Джеймс Прис може да присъства. Като представител на теоретичната наука, може след това да обясни действието му. Сигурен съм, че ще съумее майсторски да приспособи съжденията си към това, което вижда. Той може и сега да обясни защо ще успея, но предполагам, че няма да го направи.

Изложението бе направено учтиво, но в него се усещаше ръмжене.

Въпреки това, двамата продължаваха да играят билярд. Поведението им един спрямо друг съответстваше на изявленията им в пресата. Блум ставаше все по-рязък и груб, Прис развиваше чувство за хумор.

След десетки молби от моя страна за интервю най-сетне Блум се съгласи. Реших, че е зарязал амбициите си и се подготвих за триумф.

Но не стана точно така. Едуард Блум ме прие в огромното здание на Блум ентърпрайсис, разположено в околностите на Ню Йорк. Беше забележително място. Красива природа, далеч от блъсканицата на големия град. Покриваше територия, необходима на цял индустриален комплекс. Едисон, в цялото си величие преди два века, не бе достигнал феноменалния успех на Блум.

Но домакинът ми нямаше настроение. Закъснял десет минути, той изръмжа нещо на секретарката и кимна в моя посока. Разкопчаната му бяла престилка се развяваше след него.

Тръшна се в стола си и каза:

— Съжалявам, ако съм ви накарал да чакате, но времето ми е кът. — Блум беше роден шоумен и много добре знаеше как да котка пресата. Нещо обаче ми подсказваше, че точно в момента му е трудно да спазва този си принцип.

Направих доста смела догадка:

— Разбрах, сър, че последните Ви тестове са били неуспешни?

— Кой Ви каза това?

— Това е всеизвестен факт, мистър Блум!

— Не, не е! Не говорете така, млади човече! Нищо от това, което става в моите лаборатории и работилници, не е общоизвестно. Вие просто изказвате мнението на професора, нали? Имам предвид Прис.

— Не, аз…

— Не отричайте! Не бяхте ли Вие онзи, който публикува неговото изявление, че антигравитацията е невъзможна?

— Той не изказа категорично мнение…

— Той никога не е категоричен. Аз обаче Ви заявявам, че ще създам неговата проклета каучукова Вселена!

— Това означава ли, че вървите напред, мистър Блум?

— Знаете, че напредвам — сряза ме ученият. — Би трябвало да знаете. Не бяхте ли на демонстрацията миналата седмица?

— Да, бях.

Направих си извода, че Блум има проблем. В противен случай не би споменавал експеримента. Получи се нещо, но не според очакванията му. Успя единствено да намали полето на гравитация между двата полюса на магнита.

Беше направено доста умно. Използвал бе ефекта на Мьосбауеровия баланс, за да въздейства на пространството между двата полюса. При това явление монохроматичен рентгенов лъч изключва гравитационното поле. Гама-лъчите променят дължината на вълната слабо, но се контролират от влиянието на гравитацията. Ако се промени интензитетът на полето, съответстващо се променя и дължината на вълната. Това е изключително деликатен метод, но Блум го беше приложил успешно.

Проблемът бе, че други преди него го бяха използвали. Блум бе подсилил ефекта леко и го бе надлежно патентовал. Твърдеше, че чрез този метод антигравитацията няма да бъде просто научно постижение, но ще има и индустриално приложение.

Може би, но това беше недовършена работа, а той избягваше да шуми около нещо несигурно. Не би го направил и сега, ако не се нуждаеше незабавно от нещо ново.

— Останах с впечатлението, че на тази демонстрация вие постигнахте 0,8 g. Малко по-добре е от постижението, направено миналата пролет в Бразилия — отбелязах аз.

— Така ли? Я пресметнете първоначалната енергия при тях и тук и ми кажете разликата при понижаване на гравитацията в киловати за час!

— Но въпросът е дали можете да постигнете нулева гравитация! Това е, което професор Прис смята за невъзможно. Всеки знае, че намаляването на полето не е кой знае какво постижение.

Блум сви юмруци. Имах чувството, че ключовият експеримент се е провалил и той е на края на силите си. Блум мразеше Вселената да осуетява замислите му.

— Повръща ми се от теоретиците! — Изрече думите с нисък, контролиран тон. Сякаш се бе изморил да премълчава този факт и бе решен на всяка цена да оповести мислите си. — Прис спечели две Нобелови награди с няколко уравнения, но какво постигна с тях? Аз успях да ги приложа и ще продължавам да ги разработвам, независимо дали това му харесва, или не!

Аз съм този, когото хората ще помнят! Аз печеля от това! Той може да запази проклетите си титла, награди и слава! Ще ви кажа какво го яде. Обикновената, добре позната завист! Не може да понесе, че имам всичко, защото действам. Той не успява, защото само разсъждава!

Казах му веднъж… Ние играем билярд заедно, сигурно знаете…

Точно от това излияние цитирах по-горе неговите думи. Не съм го публикувал. Прекалено е банално.

— Играем билярд заедно — продължи, вече успокоен, Блум. — Победил съм в моя дял от игрите. Успяваме да поддържаме добрия тон, все пак. Как успя да завърши колежа, така и не разбрах. Е, добър беше във физиката и математиката. Но като гледам как се справя с живота, направо ми е жал за него.

— Вие не сте се дипломирали, нали, мистър Блум? — Това беше злобно вмятане, но се радвах да го гледам ядосан.

— Прекъснах следването, защото захванах бизнес, по дяволите! Средният ми успех за трите години в колежа е пет, не забравяйте това! По времето, когато Прие защити докторска степен, аз правех втория си милион!

После продължи явно раздразнен:

— Както и да е. Веднъж, когато играехме билярд, му казах „Джим, не мога да си обясня защо ти получи Нобелова награда, след като аз изведох резултатите? Защо са ти две? Дай ми едната!“ Той продължи да маже с тебешир своя кий, после тъпо ми отговори: „Ти имаш два милиарда, дай ми единия!“ Разбирате ли сега? Проклетникът иска пари!

— Значи вие нямате нищо против за него да остане единствено славата? — попитах невинно аз.

За момент помислих, че ще заповяда да ме изгонят. Но той не го направи. Вместо това се изсмя и помаха ръка. Сякаш унищожаваше нещо от несъществуваща черна дъска.

— О, забравете казаното! Изтрийте го от записа. Имате нужда от изявление? Добре. Нещата не вървят, както очаквах, но съвсем скоро ще открия къде е проблемът!

Може да напишете, че не ни е необходим безкраен електромагнитен интензитет. Ние ще заздравим каучуковия пласт и ще получим нулева гравитация! Когато го осъществим, ще направим най-великата демонстрация, която някога сте виждали! Ще я посветим изключително на пресата и Прис. Вие също ще бъдете поканен. Може да напишете, че това ще бъде съвсем скоро! Разбрахме ли се?

Разбрахме се!

 

 

Имах възможност да се срещна с двамата още един-два пъти след това. Дори ги видях заедно на една от билярдните им срещи. Както споменах и преди, двамата бяха съвършени професионалисти.

Но поканата за демонстрацията не дойде толкова бързо. Получих я шест седмици, преди да изтече година от изявлението на Блум. Не беше честно да се очаква по-къс срок.

На красиво гравирания къс хартия уверяваха, че отначало ще има коктейл. Половинчатите работи не бяха по вкуса на Блум. Щеше да го задоволи само цяла армия репортери. Поканен бе и екип на телевизията. Блум се чувстваше абсолютно уверен в себе се. Искаше неговата демонстрация да присъства във всеки апартамент на планетата.

Позвъних на професор Прис, за да се уверя, че е поканен и той. Не бяха го пропуснали.

— Имате ли намерение да отидете, сър?

Последва пауза. Лицето на учения в екрана на видеофона излъчваше отчайваща несигурност.

— Демонстрация от този род е най-неподходящото място за един сериозен учен. Не ми харесва да окуражавам такива събития. — Страхувах се, че ще откаже. Неговото отсъствие би намалило драматизма на ситуацията. Накрая явно реши, че му липсва кураж да играе ролята на страхливец пред света. — Ед Блум не е учен, но и за него трябва да има място под слънцето. Ще бъда там!

— Мислите ли, че ще създаде нулева гравитация, сър?

— Хм-м… Мистър Блум ми изпрати прототип на устройството… Не съм сигурен. Може и да успее, ако… Той твърди, че ще успее. Разбира се… — Професорът отново помълча, преди да продължи. — Бих желал да видя това.

Също и аз, както и още много други.

Мястото за представяне бе безукорно. Бяха разчистили най-горния етаж от сградата на фирмата. Обещаният коктейл с чудесните ордьоври, множеството ненатрапчиви и учтиви сервитьори и приятната музика подпомагаха целта на домакина. Едуард Блум бе олицетворение на жизнерадост и самочувствие.

Джеймс Прис закъсняваше и аз усетих как Блум мрачно се заглежда в тълпата. Най-сетне професорът се появи, безцветен и раздърпан, както винаги. Мрачната му сериозност не се влияеше от чудесното настроение, владеещо залата. Или на мен ми се струваше така от изпитото мартини.

Блум го съзря и лицето му светна. Той бързо прекоси залата, сграбчи ръката на по-дребния свой колега и го повлече към бара.

— Джим, радвам се да те видя! Какво ще пиеш? По дяволите, човече! Ако не беше дошъл, щях да изгоня всички. Възможно ли е представление без звездата? — Той стисна ръката на Прис. — Празненството е в чест на твоята теория, приятелю! Ние, простосмъртните, не можем да постигнем нищо без вас — шепата гениални учени!

Блум възторжено ласкаеше професора. Сега можеше да си го позволи. Тържествуваше и злорадо подготвяше унищожението на своя съперник.

Прис се опита да откаже питието, но една кристална чаша набързо бе настанена в ръката му. Гласът на Блум загърмя из залата.

— Господа, моля за малко тишина! Предлагам тост за професор Прис! Най-великият учен след Айнщайн. Два пъти Нобелов лауреат, бащата на Теорията на двете полета. Вдъхновителят на предстоящата демонстрация, макар и самият той да не вярваше, че ще се стигне дотук. Дори има доблестта публично да го заяви.

Из залата се дочу сподавено хихикане, което бързо замря. Лицето на Прис остана мрачно.

— Сега, когато нашият скъп гост е тук, нека да пристъпим към работа, господа — каза Блум.

На най-горния етаж на сградата бе монтирана по-сложна установка, сравнена с предишната. Магнитите бяха подменени с по-малки. Налице бе и апаратът за Мьосбауеровия ефект.

Едно нещо беше ново и то привличаше смаяните погледи на гостите. Билярдна маса крепеше полюсите на магнитите. Кръгъл отвор, с големина, достатъчна за човешко стъпало, бе пробит в самия център на масата. Очевидно нулевото гравитационно поле, ако се получеше, щеше да премине през дупката в билярдната маса.

Изглежда цялата демонстрация бе планирана по сюрреалистичен фасон. Да покаже превъзходството на Блум над Прис. Нова версия на вечния им двубой в билярда, планувана с победа за домакина.

Не знам дали останалите репортери изтълкуваха постановката така, но съм сигурен, че Прис го направи. Обърнах се да го видя. Ръката му продължаваше да стиска натрапената напитка. Той рядко пиеше, но сега вдигна чашата и я пресуши на две глътки. Взираше се в билярдната топка. Не ми беше нужно кой знае какво усилие, за да разбера, че тълкува установката като предизвикателна плесница по лицето си.

Блум ни поведе към двадесетте стола, разположени от трите страни на масата. Четвъртата бе оставена като работна площадка. Прис внимателно бе настанен на централна позиция. Към него се взираше включената вече телевизионна камера. Сигурен съм, че му мина през ум да напусне, но не посмя да го направи пред очите на милионите зрители.

Установката беше изключително проста. Имаше скала, която щеше да мери промяната в енергията. Друг апарат трябваше да балансира Мьосбауеровия ефект. Уредите бяха подредени така, че да ги виждат всички.

Блум обясняваше с гениална простота. От време на време се обръщаше към Прис, сякаш очакващ одобрение. Не го правеше често, но достатъчно, за да продължава изтезанието на професора. От моето място можех ясно да наблюдавам реакцията на учения.

Видът му беше сякаш ври в димящия казан на ада.

Както вече ни е известно, Блум успя. Мьосбауеровият ефект стабилно намаляваше гравитацията, докато електромагнитното поле се усилваше. Когато стигна 0,52 g, залата избухна в ръкопляскания.

— Както знаете — обясни уверено Блум, — тази стойност отразява предишната големина на гравитационния интензитет. В този момент е с десет процента по-слаб и продължава да се понижава.

Бях сигурен, че Блум преднамерено протака експеримента, за да успеят камерите да се местят от скалата с данните към отвора в билярдната маса. Това повишаваше и градуса на напрежението.

Неочаквано Блум каза:

— Господа, в торбичките на вашите столове ще намерите тъмни очила. Моля, поставете си ги. Нулевото гравитационно поле скоро ще бъде факт. То ще се изрази със силна ултравиолетова светлина.

Той постави своите и веднага започна суетене из залата. Всеки бързаше да изпълни указанието.

Сигурен съм, че всички бяхме затаили дъх в момента, когато стрелката стабилно се задържа на нулата. Точно тогава цилиндричен сноп светлина се настани между двата полюса през дупката в билярдната маса. Бяхме като хипнотизирани и не можехме да откъснем поглед от гледката. Най-сетне се дочу глас:

— Господин Блум, каква е причината за светлината?

— Тя характеризира явлението — отсече кратко Блум, но това не беше отговор, разбира се.

Репортерите се затълпиха около масата. Блум се опита да ги отстрани.

— Господа, явлението трябва да се наблюдава!

Само Прис остана неподвижен, потънал в мисли. Сигурен съм, че черните очила завоалираха значението на всичко, което последва. Не можех да виждам очите му. Това означава, че нито аз, нито който и да било, можехме да отгатнем какво става в главата му. Е, дори и да липсваха тъмните очила, бихме могли само да предполагаме, но кой знае…

Блум отново извиси глас:

— Моля ви, демонстрацията не е свършила още! Досега само повторихме онова, което съм правил и преди. Доказах, че поле с нулева гравитация практически може да бъде създадено. Позволете ми сега да ви запозная с неговите възможности. Това, което ще последва, не го е виждал никой, дори аз. Не съм експериментирал това, защото професор Прис заслужава тази чест…

Професорът рязко вдигна глава.

— Какво… Какво…

— Професор Прис — каза широко усмихнат Блум, — бих искал Вие да представите първия опит, включващ взаимодействие между предмет и поле с нулева гравитация. Забележете, че то е по средата на билярдната маса. Светът знае за феноменалните Ви способности в билярда. Това е вторият Ви талант след забележителната Ви дарба в областта на теоретичната физика. Не бихте ли изпратили една билярдна топка към полето?

Блум настойчиво пъхаше в ръцете на професора кий и топка. Очите на Прис продължаваха да бъдат скрити зад тъмните очила. Ръцете му несигурно посегнаха към подаваните му предмети.

Чудя се как изглеждаше погледът му. Не си обяснявам и досега какво бе накарало Блум да предложи такова нещо на Прис: неговата омраза или публикациите в пресата, че ученият винаги го е побеждавал на билярд?

— Хайде, станете, професоре — подкани го Блум. — Аз ще заема Вашето място. От този момент демонстрацията е във Ваши ръце.

Блум седна, като продължаваше да обяснява:

— Когато професор Прис изпрати топката в нулевото гравитационно поле, тя няма да бъде повлияна от земната гравитация. Ще остане неподвижна, докато Земята се върти около оста си и около Слънцето. На тази географска ширина и в този час на деня, аз съм изчислил, че земното кълбо ще потъне надолу. Ние ще се придвижим с нея, а топката ще остане неподвижна. На нас ще ни се стори, че тя се издига. Гледайте сега!

Прис стоеше пред масата като парализиран. Дали беше от изненада, или от удивление, не знам. И никога няма да разбера. Дали искаше да прекъсне речта на Блум, или просто страдаше от нечестно подадената му роля, отредена за него поради предишните му изявления?

Прис се обърна към билярдната маса, после — към Блум. Всички репортери се блъскаха, за да застанат по-близо. Само Блум остана да седи усмихнат, някак изолиран. Той, разбира се, не гледаше нито масата, нито топката, нито създаденото поле. Зад тъмните очила нашият домакин съзерцаваше Прис.

Професорът нагласи топката. Отредена му бе ролята собственоръчно да докаже триумфа на своя противник, а самият той да стане за смях.

Може би съзнаваше, че няма връщане назад? Или може би…

Със сигурен удар той даде тласък на топката. Тя не се движеше бързо и всички я следяхме с поглед. Удари се в ръба на масата и бавно се заприближава към центъра. Сякаш Прис искаше да направи триумфа на Блум още по-драматичен.

Имах идеална гледка, защото стоях срещу Прис. Наблюдавах как топката приближава блестящия сноп. Зад него виждах част от тялото на седящия Блум, незакривано от светлината.

Топката приближи нулевия гравитационен обем, задържа се в края му за момент и след това изчезна със светкавична скорост. Дочу се трясък и замириса на изгоряло.

Всички извикахме удивени.

След това, заедно с още милиони зрители, съм гледал тази сцена по телевизията. Наблюдавал съм се през тези петнадесет секунди на объркване, но не можех да позная лицето си.

Петнадесет секунди!

След тях открихме Блум. Той още седеше на стола, ръцете продължаваха да бъдат скръстени пред гърдите му, но там зееше отвор. Билярдната топка бе пронизала ръката и гръдния му кош. Както се установи по-късно при аутопсията, бе отнесена по-голямата част от сърцето му.

Изключиха установката. Извикаха полиция. Затеглиха Прис, който беше почти припаднал. Аз не бях в по-добро състояние. Ако някой от репортерите каже, че в този момент е разсъждавал нормално, просто лъже!

 

 

Успях да се срещна с Прис след няколко месеца. Беше малко отслабнал, но иначе изглеждаше добре. По страните му имаше руменина, излъчваше увереност. Толкова добре облечен не го бях виждал никога.

— Сега знам какво се случи — каза той. — Ако бях имал време за преценка, щях да се досетя. Но толкова бавно мисля, а бедният Ед така усърдно ме тикаше да участвам в шоуто му! Постоянно обмислям какви вреди нанесох, без да искам.

— Не можете да върнете Блум — трезво отбелязах аз.

— Не, не мога — отговори също толкова трезво моят събеседник. — Но все още съществува неговата фирма. Онова, което се случи по време на демонстрацията, е най-лошата реклама за нулевата гравитация. Историята трябва да се изясни и за това Ви повиках.

— Така ли?

— Ако мислех по-бързо, щях да разбера, че Ед говори глупости за повдигането на топката. Не би могло да бъде така. Ако Блум не презираше теорията ми толкова много, самият той би се досетил.

Движението на Земята не е единственото, което трябва да се има предвид, млади човече. Слънцето също се движи в огромна орбита около центъра на Млечния път. Галактиката също се върти по строго определен начин. Попадайки в нулевото гравитационно поле, може да помислите, че билярдната топка няма да се повлияе от тези движения и ще попадне в състояние на абсолютен покой. Но понятие „абсолютен покой“ не съществува!

Прис бавно поклати глава.

— Проблемът на Ед беше, че той приема ракетата да пада свободно, а хората да се реят в пространството. Той се надяваше топката да остане във въздуха. Обаче в космическия кораб нулевата гравитация не е резултат от отсъствието на гравитация. Там двата обекта, човекът и корабът, падат с еднаква скорост. Реагират на гравитацията по еднакъв начин. Така и двата обекта са неподвижни един спрямо друг.

— В нулевата гравитация, възпроизведена от Ед, се получи заздравяване на гумената Вселена. Това означава фактическа загуба на масата. Всичко в полето, билярдната топка, включително и молекулите на въздуха, са безтегловни. Предмет без маса може да се движи само по един начин.

Професорът млъкна, сякаш очакваше въпроса.

— Какъв е той? — подканих го да продължи.

— Със скоростта на светлината. Всеки безтегловен обект, като неутрона и фотона, може да се движи единствено със скоростта на светлината. Всъщност кинетиката на светлината е такава, защото е съставена от фотони. В момента, в който билярдната топка влезе в нулевото гравитационно поле, тя стана безтегловна и излетя.

Поклатих глава.

— Но не възстановява ли масата си, щом напусне полето? — поинтересувах се аз.

— Разбира се. Веднага започва да намалява скоростта си под въздействието на триенето на въздуха и повърхността на билярдната маса. Но представете си колко голямо триене е необходимо, за да намали скоростта на такъв обект? Той преминава сто километра през нашата гъста атмосфера за хилядни от секундата. Билярдната топка се удари в ръба на масата, прониза нещастния Ед и излетя през прозореца, формирайки съвършени кръгове.

Чист късмет беше, че се намирахме на покрива на сградата. Ако бяхме по-ниско, можете да си представите колко сгради би разрушила и колко хора би убила. В този момент билярдната топка е в космическото пространство, някъде извън Слънчевата система. Ще пътува вечно, докато срещне някой по-голям предмет, който да я спре. В него ще се образува дълбок кратер.

Представях си тази картина. Не бях сигурен, че ми харесва.

— Но как е възможно това? Много добре видях как, като влезе в полето, билярдната топка замря! Вие твърдите, че тя е придобила огромна кинетична енергия. Откъде я е получила?

Прис сви рамене.

— От нищото. Законът за запазване на енергията е валиден само в условията на генерална относителност. Така е и в предполагаемата каучукова Вселена. Когато изчезне еластичността, относителността престава да съществува. Енергия може да се създава и разрушава свободно. Това важи и за радиацията в нулевото гравитационно поле. Тази радиация Блум не обясни тогава и се страхувам, че не би могъл. Ако само бе експериментирал всичко до край… Ако не бързаше толкова с глупавото си шоу…

— Какво създава радиацията, сър?

— Молекулите на въздуха вътре в потока. Всяка приема скоростта на светлината и се блъска в другата. Те са само молекули, а не билярдна топка, затова се задържат. Но тяхната енергия се превръща в радиационна. Тя е продължителна, защото постоянно навлизат нови молекули от въздуха.

— Значи радиационната енергия е постоянна величина?

— Точно така. Това трябва да стане достояние на широката публика. Антигравитацията не е призвана да издига космически кораб, или да революционизира механичното движение. Тя е постоянен източник на свободна енергия, може да бъде трансформирана за поддържане на част от Вселената плоска. Без да съзнава това, Ед Блум изобрети не просто антигравитация, а първият Перпетуум мобиле. Такъв, който продуцира енергия от нищото.

— Всеки от нас би могъл да бъде на мястото на Блум, нали, професоре? Топката би могла да излети във всяка една посока?

— Безтегловни фотони се разпръскват във всички посоки. По тази причина пламъкът на свещта осветява наоколо. Безтегловни въздушни молекули се излъчват от общия обем на нулевата гравитация. Затова целият цилиндър излъчва радиация. Но билярдната топка беше само една. Тя би могла да излети във всяка посока, но избра тази, в която седеше Ед.

Така значи. И всеки знае последствията. Човечеството притежава свободна енергия и затова имаме планетата такава, каквато е. Професор Прис бе назначен да управлява империята на Блум. След време той стана точно толкова богат и известен, колкото своя съперник. С двете си Нобелови награди като добавка.

Само че…

Аз продължавам да мисля. Фотоните се разпръскват във всякакви страни и нямат причина да се концентрират в една. Въздушните молекули излизат от нулевото гравитационно поле във всички посоки, защото влизат отвсякъде.

Какво може да се каже за билярдна топка, идваща от определена посока? Дали ще поеме зададената траектория, или ще избере която и да е?

Питал съм деликатно много физици-теоритици, но те нямат категоричен отговор. Освен това само империята на Блум изследва нулевото гравитационно поле. Всеки оттам беше слушал неубедителните обяснения на ръководителя си, но защо никой не е провел експерименти в тази насока?

Чудя се дали в един-единствен момент мозъкът на Прис не бе заработил бързо? Дали, под натиска на Блум, Прис светкавично не бе прозрял истината? Той беше изследвал радиацията, съпътстваща нулевото гравитационно поле. Не може да не е знаел, че всеки обект, попаднал в него, ще излети със скоростта на светлината.

И след всичко това си беше премълчал?

Едно нещо е сигурно. Нищо от онова, което бе направил професор Прие край билярдната маса, не беше случайно. Той беше експерт и билярдната топка направи точно това, което той желаеше. Аз присъствах там. Видях да поглежда първо Блум, после билярдната маса. Сякаш преценяваше ъгъла. Видях го как даде тласък на топката. Наблюдавах я как се удря в ръба на масата и как се насочва към снопа светлина.

На записа, който съм гледал стотици пъти, ясно виждам, че преди да изпрати топката към центъра на билярдната маса, Прис се беше прицелил в сърцето на Блум.

За какво говорим тогава?

За нещастен случай или за съвпадение?

Край
Читателите на „Билярдната топка“ са прочели и: