Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Absolute Power, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 88 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
ultimat (2009)
Сканиране
Lindsey

Издание:

Дейвид Балдачи. Абсолютна власт

Редактор: Димитрина Кондева

Художник: Кръстьо Кръстев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

Издателство „Обсидиан“, София, 1997

ISBN 954-8240-45-9

История

  1. — Добавяне

12

Самолетът се приземи на летище Нашънъл, зави наляво от главната писта към заливчето на Потомак, откъдето туристите, които се изсипваха през уикендите, можеха да се качат на корабче, и се насочи към изход номер девет. Полицай от охраната на летището отговаряше на въпросите на група любопитни туристи с фотоапарати в ръце. Така и не забеляза мъжа, който се промъкна набързо край него. Не че някой можеше да го идентифицира.

Завръщането на Лутър бе извършено по същия заобиколен маршрут: с прекачване в Маями и Далас — Форт Уърт.

Лутър скочи в едно такси и се загледа в натовареното движение по булевард Джордж Вашингтон, в уморените лица на хората, напускащи града след работния ден. Небето пак вещаеше дъжд, а вятърът брулеше дърветата по булеварда, лениво следващ извивките на реката. От време на време се разнасяше грохотът на поредния самолет, който завива наляво и се стрелва в облаците.

На Лутър му предстоеше още една битка. Не можеше да заличи от съзнанието си образа на разгневения Алън Ричмънд, призоваващ пламенно към борба срещу насилието и придружаван от самодоволната шефка на канцеларията. Умореният старец, наскоро побягнал в чужбина, бе събрал нови сили. Вече не се страхуваше. Чувството за вина, задето бе позволил младата жена да бъде убита пред очите му, бе заменено от всепоглъщаща омраза и ярост. Бе готов да мобилизира цялата си енергия и здрав разум дори и само за да се превърне в ангела отмъстител на Кристин Съливан.

Лутър се отпусна на седалката, загриза бисквита, останала от полетите, и се запита дали Глория Ръсел ще лапне въдицата.

 

 

Сет Франк надзърна през прозореца на колата. Разговорите с прислугата на Съливан бяха разкрили две важни подробности — едната, свързана с фирмата, пред която бе паркирал сега; другата подробност можеше да почака. Фирмата се помещаваше в дълго здание от бетон, разположено в оживената търговска част на Спрингфийлд. Казваше се „Парно чистене «Метро»“ и ако можеше да се вярва на табелата, беше основана през 1949 г. Дългогодишният бизнес не означаваше нищо за Франк, тъй като много законни фирми се бяха превърнали в перачници на организираната престъпност и мафията от американски или китайски тип. Една фирма, която се грижи за почистването на килимите в богаташките къщи, има пряк достъп до алармените системи, парите, бижутата и навиците на клиентите си и техните домакинства. Франк не знаеше още дали си има работа с индивидуален престъпник или с цяла организация. Струваше му се, че е попаднал на задънена улица, но искаше да провери всяка възможност. Наблизо го чакаха две патрулни коли. За всеки случай! Франк слезе от автомобила си.

— Трябва да са били Роджърс, Будижински и Джероум Петис. Точно така, трийсети август, девет часът сутринта. Три етажа. Тая къща беше толкова голяма, че тримата я чистиха цял ден — говореше Джордж Патърсън, приведен над дневника с поръчките, докато Франк разглеждаше занемарения офис.

— Мога ли да се срещна с тях?

— Само с Петис. Другите двама напуснаха.

— Завинаги ли?

Патърсън кимна утвърдително.

— Откога работеха при вас?

Патърсън отново прегледа записките си и рече:

— Джероум работи при мен от пет години. Той е един от най-кадърните ми хора. Роджърс изкара само два месеца. Мисля, че се премести да живее някъде другаде. Будижински поработи около четири седмици.

— Доста кратки назначения.

— Ами такъв ни е занаятът. Харчиш хилядарки, докато ги обучиш, а те най-безгрижно си заминават. В тази професия няма място за израстване. Нали ме разбирате? Работата е тежка и неприятна, а парите няма да ти купят къща на Ривиерата.

— Имате ли адресите им? — извади бележника си Франк.

— Нали ви казах, че Роджърс се премести. Петис е на работа. Ако искате, поговорете с него. След около половин час трябва да тръгва за една къща в Маклийн. Сега товари колата.

— Кой решава къде кого да прати?

— Аз.

— Винаги ли?

— Ами моите момчета са специалисти в различни области — отвърна след кратко колебание Патърсън.

— Кой е спецът по скъпите квартали?

— Джероум. Казах ви, че той е най-добрият ни работник.

— Защо прикрепихте към него точно онези двамата?

— Че знам ли! Често разместваме екипите. Понякога зависи кой първи ще дойде на работа.

— Спомняте ли си дали някой от тримата е проявил подчертан интерес към имението на Съливан?

Патърсън поклати глава.

— Имате ли адреса на Будижински?

Собственикът на фирмата отвори един смачкан тефтер, записа нещо и подаде бележката на Франк.

— Намира се в Арлингтън, но не знам дали още живее там.

— Трябват ми служебните им досиета. Номер на социалната осигуровка, рождена дата, кога къде са работили и тъй нататък.

— Сали ще ви ги предостави. Тя е на рецепцията.

— Благодаря. Разполагате ли с техни снимки?

Патърсън го погледна така, сякаш разговаряше с луд.

— Шегувате ли се, да не сме ФБР!

— Опитайте се да ги опишете — помоли Франк търпеливо.

— Имам шейсет и пет подчинени. Текучеството надвишава шейсет процента. Някои дори не ги срещам, след като веднъж ги назнача. От един момент нататък всички ми се виждат еднакви. Петис ще ви ги опише.

— Сещате ли се за нещо друго, което би ми помогнало?

— Защо? Да не предполагате, че някой от тях е замесен в убийството?

Франк стана и се протегна.

— Не знам. Вие как мислите?

— Хм. Тук се навъртат всякакви. Вече нищо не може да ме изненада.

Франк тръгна към вратата, но спря в последния момент.

— А, сетих се, че ми трябва пълният списък на къщите и именията, които фирмата ви е почиствала през последните две години в Мидълтън.

— За какво са ви притрябвали, по дяволите! — избухна Патърсън.

— Разполагате ли с подобна информация?

— Да, разполагам.

— Добре. Уведомете ме, когато сте в състояние да я предоставите. Всичко хубаво.

 

 

Джероум Петис беше висок, изпит чернокож на четирийсет и няколко години. Фасът не излизаше от устата му. Франк наблюдаваше с възхищение сръчните, отработени движения на Петис, който товареше микробуса. На синия работен комбинезон пишеше, че е старши техник в „Метро“. Петис не отвръщаше поглед от работата си. Белите микробуси, подредени в гаража, също се подготвяха за предстоящия делник от другите му колеги. Няколко работници огледаха крадешком Франк, но бързо загубиха интерес към него.

— Мистър Патърсън ме предупреди, че ще дойдете.

Франк се облегна на микробуса.

— Ще ви задам един-два въпроса. На трийсети август тази година сте чистили имението на мистър Съливан.

— Август ли? — свъси вежди Петис. — Че аз почиствам по четири къщи на ден. Не мога да ги запомня всичките. Те и бездруго си приличат.

— Тази ви е отнела цял ден. Голямото имение в Мидълтън. Придружавали са ви Роджърс и Будижински.

— А, точно така — усмихна се Петис. — По-голяма къща не бях виждал, а съм бил на доста места.

— И аз така си помислих, когато я видях — засмя се в отговор Франк.

Петис изправи гръб и си запали повторно цигарата.

— Проблемът беше в мебелите. Трябваше всичките да ги разместваме, а някои направо не помръдваха.

— Значи прекарахте там целия ден? — рече Франк, за да заобиколи темата за мебелите.

Петис застина, дръпна от цигарата „Кемъл“ и се облегна на микробуса.

— Не знаех, че ченгетата се интересуват от почистването на килими.

— В имението е била убита жена. Май е попаднала на някакви крадци. Не четете ли вестници?

— Чета само спортните страници. Да не мислите, че аз съм я убил?

— Още не. В момента събирам информация. Интересувам се от всеки, който е посещавал имението в последно време. Сигурно ще разговарям и с пощаджията.

— Ти май си голям шегаджия. Настина ли смяташ, че съм я убил?

— Смятам, че ако го беше направил, нямаше да киснеш тук да чакаш пристигането ми. Кажи нещо за двамата, които са били с теб.

Петис загаси цигарата си и погледна Франк. Настъпи мълчание. Франк започна да прибира бележника си.

— Адвокат ли искаш, Джероум?

— За какво ми е?

— Не знам. Просто искам да те уверя, че нямам намерение да те арестувам.

Петис наведе глава, стъпка фаса и пак погледна към Франк.

— Разбери ме, човече, отдавна работя за мистър Патърсън. Всеки ден идвам на работа, бачкам, получавам си мангизите и се прибирам.

— Тогава няма от какво да се притесняваш.

— Вярно е. Виж какво, преди доста време се бях забъркал в търговията с наркотици. Прекарах няколко години в пандиза. Можеш да измъкнеш тая информация от полицейските компютри за няколко секунди. Нямам намерение да те будалкам.

— Разбрано.

— Имам четири деца. Сам се грижа за тях. Не съм влязъл с взлом в къщата, нито съм си имал вземане-даване с оная жена.

— Вярвам ти, Джероум. Интересуват ме главно Роджърс и Будижински.

— Нека се поразходим — отсече Петис след няколко секунди.

Двамата излязоха от гаража и се насочиха към стар буик с внушителни размери. Ръждата по него беше повече от метала. Петис седна на шофьорското място. Франк се настани до него.

— В тоя гараж и стените имат уши.

Франк кимна утвърдително.

— Брайън Роджърс ли? Викаха му Спеца, щото си разбираше от работата. Беше фурия.

— Как изглеждаше?

— Бял. Гонеше шейсетака, а може и да го беше прехвърлил. Не беше много висок. Разговорлив. Много трудолюбив.

— А Будижински?

— Викахме му Друже. Тук всеки си има прякор. Аз съм Скели, от скелет идва. — Франк се усмихна. — И той беше бял, само че малко по-едър и малко по-възрастен от Спеца. Не беше кой знае колко общителен. Правеше каквото му се каже, и толкоз.

— Кой от тях почисти спалнята?

— И тримата. Трябваше да преместим леглото и шкафа. Ама че тежки бяха! Още ме боли гърбът от тях. — Джероум се пресегна за хладилната чанта. — Нямах време да закуся — рече той извинително, вадейки банан и бисквита.

Франк опита да се намести по-удобно на изтърбушената протрита седалка. В гърба му се заби някаква пружина. Колата бе просмукана от миризмата на тютюн.

— Някой от двамата остана ли известно време сам в спалнята?

— Къщата е винаги пълна с народ. Собственикът има многобройна прислуга. Аз не съм следил колегите, си. Това не ми е работата, нали разбираш?

— Как стана така, че ти прикачиха Роджърс и Будижински на този ден?

Джероум се замисли.

— Да ти кажа право, и аз не знам. Помня, че ни искаха там рано сутринта. Възможно е двамата да са били едни от първите, дошли на работа. Понякога така става.

— Това означава ли, че е възможно да са дошли нарочно рано на работа, ако са знаели, че ще ходиш в богаташка къща?

— Ами не е изключено. Ние наемаме всякакви, важното е да бачкат здраво. За нашата работа не трябва да си професор.

— Кога ги видя за последен път?

Петис сбърчи вежди и отхапа от банана.

— Преди няколко месеца, ако не и по-отдавна. Дружето напусна първи. Така и не разбрахме защо. Тук има голямо текучество. Аз имам най-дълъг стаж. Само мистър Патърсън е бил във фирмата по-дълго от мене. Спеца май се пресели.

— Знаеш ли къде се намира в момента?

— Споменаваше Канзас. Май щеше да се хване на работа в строителството. Някога е бил дърводелец, ама го съкратили. Златни ръце имаше.

Франк си записа информацията, а Джероум привърши със закуската си. Двамата се върнаха заедно в гаража. Франк хвърли един поглед към маркучите, бутилките и препаратите, натоварени в микробуса.

— С тази кола ли ходихте у Съливан?

— Карам я от три години. Най-добрата в гаража е.

— Все едни и същи машини ли използваш?

— Аха.

— Тогава ще ти се наложи да си потърсиш друг микробус за известно време.

— Какво? — не можа да повярва на ушите си Джероум.

— Ще говоря с Патерсън. Искам да прибера колата за нуждите на разследването.

— Ти шегуваш ли се бе!

— Не, Джероум. Боя се, че съм напълно сериозен.

 

 

— Уолтър, позволи ми да ти представя Джак Греъм. Джак, това е Уолтър Съливан — рече Санди Лорд и се друсна на креслото си. Джак се ръкува със Съливан. Тримата се разположиха около малката маса в Пета зала. Беше осем часът сутринта, но Джак вече бе прекарал в кантората два часа, след като цяла нощ бе работил върху две неотложни задачи. До този момент бе изпил три чаши кафе. Сега си наля четвърта от сребърната кана.

— Уолтър, разказах на Джак за украинската сделка. Двамата обсъдихме основните постановки. Правителството е на наша страна. Ричмънд е задвижил нещата. Руската мечка бе сразена и сребърната пантофка се падна на Киев. Президентът не те подведе.

— Той е един от най-добрите ми приятели, а знаеш, че приятел в нужда се познава. Всъщност мисля, че по сделката работят вече доста адвокати. Май се опитваш да раздуеш щата, Санди — подпря се Съливан на масата и зарея поглед към безоблачното небе. Денят обещаваше да е добър. Джак погледна крадешком към милиардера, докато записваше трескаво информацията. Стори му се, че Съливан не е много заинтересован от международната сделка за стотици милиарди. Не знаеше, че мислите на стареца още се въртят около лицето на една жена, положена в моргата на щата Вирджиния.

Джак едва не хлъцна, когато Лорд оповести, че го прави своя дясна ръка в най-крупната сделка на фирмата. Подобна чест се полагаше на човек, заемащ много по-високо положение в служебната йерархия. Завистническите подмятания вече бяха започнали да се разнасят по лъскавите коридори. В момента Джак не им обръщаше внимание. Никой не разполагаше с клиент като Рансъм Болдуин. Независимо от причините, които му бяха поверили такава важна клечка в ръцете, Джак нямаше да се откаже от цената си. Омръзна му да изпитва чувство на вина. Сделката с Украйна бе един вид проверка от страна на Лорд. Джак бе готов на всичко, за да осигури успеха на начинанието. Философските, политическите и разните му там високопарни слова нямаха място в тази игра. Важни бяха само резултатите.

— Джак е един от най-добрите ни адвокати. Той е правният орел на Болдуин.

— На Рансъм Болдуин? — извърна се към тях Съливан.

— Аха. — Милиардерът погледна Джак с други очи, а сетне отново се зазяпа през прозореца.

— За съжаление прозорецът на нашите възможности се смалява с всеки изминал ден — продължи Лорд. — Трябва да подготвим играчите и да се уверим, че Киев знае какво се очаква от него.

— Не можеш ли да се справиш сам?

Лорд плъзна поглед към Джак, а после и към Съливан.

— Разбира се, че мога, Уолтър, но не искам да ти позволя да абдикираш точно в този момент. Твоята роля е извънредно важна. Ти започна сделката. Активното ти участие е твърде необходимо от гледна точка и на двете страни.

Съливан не отговори.

— Уолтър, тази сделка е венецът на кариерата ти!

— Така каза и за предишната.

— Аз ли съм виновен, че сам надхвърляш рекордите си! — не падна по гръб Лорд.

Съливан най-сетне се усмихна едва-едва. Лицето му се разведри за първи път, откакто бе получил фаталното телефонно съобщение за убийството на Кристи.

Лорд се поотпусна и погледна към Джак. Двамата бяха упражнили следващата стъпка няколко пъти.

— Предлагам да заминете за Украйна заедно с Джак, да се срещнете с когото трябва, да потупате едно-две отговорни лица по рамото и да им покажете, че тигърът е в ръцете ви. Те имат нужда от това. Още не познават добре капитализма.

— Каква ще е ролята на младежа?

Лорд кимна на Джак, който се изправи и застана до прозореца.

— Мистър Съливан, прекарах последните две денонощия над документацията по сделката. Всички останали адвокати познават само тази част от нея, която е пряко свързана с работата им. С изключение на Санди във фирмата няма друг освен мен, който да е запознат по-добре с целта ви.

Съливан се извърна бавно към младия адвокат.

— Доста смело твърдение.

— Доста смела сделка, бих добавил аз.

— Значи според теб ти си наясно с целта ми?

— Да, сър.

— Би ли ми обяснил каква е тя? — Съливан седна, скръсти ръце и впери очаквателен поглед в Джак.

— Украйна изобилства със суровини, с материал, който е безценен за тежката индустрия по цял свят. Въпросът е как да се сдобием с тези суровини на нищожна цена и при минимален риск, като се има предвид политическата обстановка в страната.

Съливан се изправи и отпи от кафето си.

— Вие ще се опитате да примамите Киев с обещанието, че износът на суровини ще се компенсира чрез инвестициите ви в бъдещето на страната. Става въпрос за дългосрочна инвестиция, която, доколкото разбирам, нямате желание да направите.

— Че аз прекарах целия си живот под смъртната заплаха на червените! За мен е въпрос на патриотичен дълг да оскубя комунистите колкото се може повече, за да ги лиша от средствата, с които да установят тиранията си над света. Това искат те! Хич не вярвам на закъснялата им демокрация.

— Точно така, сър — продължи Джак. — Думата „скубя“ е ключова в този случай. Трупът трябва да се оскубе, преди да е започнал да се разлага… или да напада. — Джак замълча, за да види каква е реакцията на двамата му слушатели. Лорд се бе втренчил отново в тавана.

— Продължавай — размърда се Съливан. — Стигаш до интересната част.

— Интересната част е свързана с проблема как да подготвим сделката така, че Съливан и сие да се възползват максимално от потенциала, без да се разчуе. Или ще използвате посредници, или ще купувате директно от Украйна, за да продавате на мултинационалните компании. Твърде незначителна част от печалбата ще облагодетелства самата Украйна.

— Точно така. Надявам се да я докарам почти до фалит и да си тръгна поне с два милиарда чиста печалба.

— Но защо не вземете от Украйна именно това, което я прави опасна? — рече Джак и направи многозначителна пауза. — Това ще утрои печалбата ви.

Съливан се втренчи в младия адвокат.

— Какво е то?

— Балистичните ракети със среден радиус на действие! Украйна е тъпкана с тия оръжия. Да не говорим, че Договорът за неразпространение на ядрено оръжие от деветдесет и четвърта си изпя песента и то отново се превръща в основна заплаха за Запада.

— Какво предлагаш? Да започна да го купувам? Че какво ще го правя?

Джак забеляза, че Лорд най-сетне се е привел напред, и продължи:

— Достатъчно е да го закупите на безценица — за около половин милиард, да речем, с част от приходите при продажбата на суровините. Ще търгувате с долари, а Украйна има нужда от тях за участието си в международните пазари.

— Че как ще го закупя на безценица? Арабските страни сто на сто ще наддават за него.

— Да, но Украйна няма право да им го продава. Страните от Г–7 никога няма да й го позволят. Ако тя се реши на сделка с арабите, ще постави под въпрос участието си в Европейския съюз и западните пазари. Стане ли това, с нея е свършено.

— Да речем, че го купя. На кого ще го продам?

— Ами на нас — ухили се Джак. — На Съединените щати. Мисля, че бихте получили поне шест милиарда от сделката. Чистият плутоний в тия бебенца е направо безценен. Останалите страни от Г–7 също ще помогнат с някой и друг милиард. Цялата сделка ще проработи само благодарение на връзките ви с Киев. Украинците гледат на вас като на спасител.

Съливан бе поразен. Отначало понечи да си тръгне, но размисли. Споменатите суми бяха огромни дори за него. От друга страна, имаше си пари, предостатъчно. Но възможността да премахне част от ядрената заплаха, за да избави света от страдание…

— И чия е тази идея? — погледна той към Лорд. Лорд посочи Джак.

Съливан се облегна назад в креслото си и измери с поглед младия адвокат. После се изправи толкова пъргаво, че изненада Джак. Приближи се до него и здраво стисна ръката му.

— Разбрах, че ви предстои пътуване, млади човече. Имате ли нещо против да ви придружа?

Лицето на Лорд грейна от бащинска гордост. Джак не успя да прикрие усмивката си. Беше започнал да забравя колко огромно е удоволствието да уцелиш десетката.

След като Съливан излезе, двамата с Лорд седнаха на масата.

— Май не ти беше лесно, а? — рече Санди най-сетне. — Как се чувстваш сега?

Джак се засмя от сърце.

— Цялото ми тяло е изтръпнало. Все едно, че съм преспал с най-хубавото момиче в курса.

— Я по-добре се прибери, за да си починеш — изкикоти се Лорд и стана. — Съливан сигурно дава нареждания на пилота си по телефона в колата. Поне успяхме да му отвлечем вниманието от оная курва.

Джак не чу последните думи, защото вече беше излязъл от стаята. За първи път от доста време насам се чувстваше добре. Никакви притеснения, само възможности. Неограничени възможности.

Същата вечер стоя до късно, за да разкаже на Дженифър Болдуин за срещата с Уолтър Съливан. Тя бе очарована. Пиха изстудено шампанско, хапнаха от специално доставеното в дома й плато стриди и се отдадоха на най-страхотния секс, откакто се познаваха: Джак за първи път не се разсея от високите тавани и фреските. Всъщност те вече бяха започнали да му харесват.