Николай Гумильов
Помпей у пиратите ^[0]

От разкошната кърма червена

се разнасят навред аромати —

чак до трюма, където стаена

дебне шайка опасни пирати.

 

Пребледнели от злобна боязън,

ту притихват, ту правят кроежи,

как Помпей е достоен за казън,

и главата му как ще отрежат.

 

Колко дни вместо роби са вече,

как му шетат — с омраза прикрита,

а привършат ли, гледат далече

от разкошната кърма да скитат.

 

Еква зов. Туй самият Помпей е.

Млад, сред куп хубавици, той вика

полулегнал: „Ей, кой ще налее?!

Бързо, псета, че грабвам камшика!“

 

Хвърля взор над водите пустинни,

и — повдигнат на лакът, лениво

се пресята и с прах от рубини

своите розови нокти натрива.

 

И отново забравят си плана

главорезите зли, и пристъпят

пак, поднасяйки — кротко смълчани

и напитки, и лакомства скъпи.