Кирил Христов
Облак

Облаче крилато

по небе лети,

бисерно, пернато

облаче блести.

 

А горите жадни

с трепет го следят —

няма ли да падне

дъжд и тоя път?

 

Гледай! Изгоряха

билки и цветя,

ручеи запряха,

славей отлетя…

 

Спира се тогава

облака и в миг

той се отзовава

на сърдитий вик —

 

гръм земя затресе,

мръкна изведнъж,

облак се надвеси,

рукна порой-дъжд.

 

И из планината

бликват пак води —

и във миг гората

пак се подмлади.