Галина Златина
Дъжд

Ситни капчици звънят

и косичката ми мокрят.

Бързо бягам, но дъждът

ме загражда с бистри локви.

 

Хванали се за ръце,

облачетата лудуват,

сякаш весело хорце

над главата ми танцуват.

 

Между капките безброй

слънцето лъчи провира.

Казва ми:

— Не бягай, стой!

Тоя дъжд внезапно спира.

 

Изведнъж дъждът престана.

И на горската поляна

покрай мен на всяка стъпка

се показа бяла гъбка.