Николай Соколов
Ах ти, Косе!

Що се криеш, Косе Босе,

под лозичката бухлата

и поглеждаш към зърната?

 

Сигурно си много гладен,

вятър есенен и хладен

облаче-мъглици носи.

 

Бързай, Косе, че лозаря

стяга бъчвата от вчера,

готви се за гроздобера!

 

Зърне ли те — ще се кара,

че за слънчевото злато

той се грижи цяло лято.

 

Косе, а пък ти се скита,

с челядта си гласовита

из прохладната горица.

 

А сега шумиш в лозята

и се сърдиш, че децата

викат ти крадлива птица!