Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Колко често мислено те галя,

и целувам снимката ти малка

В твоите очи кандилото на вярата си паля,

и подхранвам го с надеждата си жалка

 

Когато чуя твоя смях по телефона, се усмихвам

За момент те виждам — весела, игрива

Неусетно на безгрижието ти откликвам

Без гласът ти всичко моментално пак изстива…

 

Всеки ден тук нещо в мен умира

Неусетно, бавно, безвъзвратно

Даже времето е болно от любов — то спира

С теб си тръгна щастието… искам го обратно!

Край
Читателите на „Осъдена душа“ са прочели и: