Марио Кроненберг
Осъдена душа

Колко често мислено те галя,

и целувам снимката ти малка

В твоите очи кандилото на вярата си паля,

и подхранвам го с надеждата си жалка

 

Когато чуя твоя смях по телефона, се усмихвам

За момент те виждам — весела, игрива

Неусетно на безгрижието ти откликвам

Без гласът ти всичко моментално пак изстива…

 

Всеки ден тук нещо в мен умира

Неусетно, бавно, безвъзвратно

Даже времето е болно от любов — то спира

С теб си тръгна щастието… искам го обратно!