Лий Чайлд
Труден за убиване (2)

2

На две хиляди седемстотин трийсет и девет километра от Чикаго подготвяха стаята за гости. Една-единствена стая. Строяха я по необичаен план, разработен от един методичен ум след дълги и съсредоточени размисли. Този план предвиждаше няколко твърде странни подробности.

Стаята се създаваше за конкретна цел и конкретен гост. Същността на целта и самоличността на госта налагаха необичайните характеристики. Строителните работи се вършеха на втория етаж във вече съществуваща сграда. Беше избрана ъглова стая. Откъм двете външни стени тя имаше няколко големи прозореца. Прозорците гледаха на юг и на изток. Сега избиха стъклата и вместо тях заковаха за рамките листове дебел шперплат. Отвън го боядисаха бял, в тон с фасадата. Отвътре го оставиха както си беше.

После изкъртиха тавана на ъгловата стая. Сградата беше стара и по тавана имаше дебел слой мазилка. Смъкнаха я сред облаци задушлив прах. Сега над стаята свободно се виждаха гредите на покрива. Изкъртиха от стените старата чамова ламперия, потъмняла и излъскана от времето. Всичко изчезна. Разкри се скелетът на сградата и дебелият слой насмолена хартия зад външните дъсчени стени. Изтръгнаха дъските от пода. Между гредите и летвите се появи прашният таван на долния етаж. Стаята се превърна в празна черупка.

Преди да заковат прозорците с шперплат, изхвърлиха през тях старата мазилка и дъските от стените и пода. Двамата, които бяха изкъртили всичко, струпаха с лопати отпадъците на куп, после докараха камиона на заден ход и се приготвиха да товарят. Държаха непременно да оставят мястото чисто и спретнато. За пръв път работеха с този клиент, а от някои намеци съдеха, че ще има и още поръчки. Един поглед стигаше, за да разберат, че работата далеч не е приключила. Общо взето, перспективата беше приятна. Напоследък трудно се намираха нови клиенти, а този тук плащаше, без да се пазари. Двамата смятаха, че определено си струва да оставят добро впечатление. Докато усърдно мятаха в каросерията последните лопати мазилка, самият клиент пристъпи към тях.

— Привършихте ли? — запита той.

Беше грамаден, уродливо шишкав, с писклив глас и две кръгли червени петна върху бледите бузи. Движеше се удивително тихо и пъргаво за огромните си размери. С две думи — човек, на когото е по-добре да отговаряш веднага, без да го гледаш в очите.

— Тъкмо разчистваме — отговори първият работник. — Къде да изхвърлим боклука?

— Ще ви покажа — каза клиентът. — Трябва да направите два курса. Дъските докарайте отделно, разбрахте ли ме?

Вторият кимна. Дъските бяха почти половин метър широки — наследство от добрите стари времена, когато секачите са можели да избират каквото си пожелаят. Нямаше начин да се поберат в каросерията заедно с останалите отпадъци. След като натовариха последната мазилка, тримата седнаха в кабината. Клиентът беше толкова едър, че едва се побраха. Той посочи с ръка зад старата сграда.

— Карайте на север. Около километър и половина.

До края на градчето пътят бе прав, сетне залъкатуши стръмно нагоре. След малко клиентът размаха ръка.

— Тук, в дъното. Дайте назад чак до края.

Той се отдалечи тихо и двамата разтовариха камиона. После потеглиха на юг да вземат старите чамови дъски. Отново се изкатериха по стръмните завои и пак разтовариха. Пренесоха дъските и грижливо ги подредиха. В дъното, както бе казано. И тогава клиентът излезе от сенките. Беше ги чакал. Стискаше нещо в ръката си.

— Свършихме вече — каза първият работник.

Клиентът кимна.

— Да, определено свършихте.

После вдигна ръка. Държеше оръжие. Матовочерен автоматичен пистолет. Простреля първия работник в главата. Трясъкът бе оглушителен. Разлетяха се кръв, мозък и късчета кост. Вторият работник застина от ужас. Сетне побягна. Хвърли се настрани с отчаяната надежда да намери прикритие. Клиентът се усмихна. Обичаше да му бягат. Леко сведе огромната си ръка. Простреля изотзад коляното на беглеца. Пак се усмихна. Така бе по-добре. Обичаше да му бягат, но още повече обичаше да се гърчат по земята. Почти цяла минута стоя, слушайки крясъците на ранения. След това спокойно пристъпи напред и внимателно се прицели. Простреля другото коляно. Погледа още малко, но скоро му омръзна. Сви рамене и заби третия куршум право в главата. После остави пистолета на земята и изтъркаля двата трупа далече навътре в сенките, край купчината стари дъски.