Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Барон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Honorable Offer [= The Offer], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 92 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Катрин Каултър. Сабрина

ИК „Бард“, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от didinkata)

Глава 32

Филип едва сдържаше гнева си. Искаше му се да набие някого, но такъв кандидат не се появи и той се усмихна на себе си. Би могъл да отиде в „Джаксън“ и да се боксира с четири-пет противника, докато остане без сили.

— Мислех си, Деренкорт, че си намерил по-подходящ начин да си изразходиш излишната енергия.

Филип попи потта по челото си. Графът на Марч беше също отскоро женен и сега наистина се забавляваше в компанията на Филип.

— Здравей, Сейнт Клер. Съжалявам, че не дойде по-рано да се боксираме…

— И да ме удариш в стомаха? Не, благодаря. Позволи ми да ти предам от името на Кати и от мое име най-искрени пожелания за щастие. Ние току-що се върнахме от Сейнт Клер, иначе непременно щяхме да дойдем и аз да потанцувам с твоята прекрасна съпруга.

— Моята проклета прекрасна съпруга се забавлява тази вечер с Чарлз Аскбридж. Казах й, че не й позволявам да се вижда с него, но съм сигурен, че не се е подчинила на заповедта ми. Не ми се подчини нито когато отидох да прегледам сметките на имението, нито когато излизах, за да тръгна насам, нито когато си слагах ръкавиците. Чарлз не бил тиранин като мен.

— И ти се хвана, нали?

— Разбира се, след всичко, което направих за нея…

Графът го погледна, явно доста заинтригуван от този изблик на самопризнания от страна на Филип.

— Предполагам, че е доста глупаво да те питам, но какво точно си направил?

— Спасих й живота.

— Много добре си постъпил.

Филип наведе глава. Проклятие! Джулиън беше прав, Сабрина също, а той се беше държал като най-важния, най-честния, най-доблестния и най-щедър мъж на света. Искаше му се да си разбие главата. Вместо това се заслуша в думите на приятеля си от детинство.

— Разбрах, че си успял да се ожениш за много красиво момиче от добро потекло с отлична зестра. Влюби ли се в нея? Или просто поиска да я имаш? От това, което чух, много джентълмени са се борили за ръката й, но ти единствен си я спечелил.

— По дяволите, Джулиън, мразя, когато си прав! Не е задължително всеки път да ми казваш колко много греша! Имаш отвратителен навик!

Филип захвърли кърпата на пода.

— Ще те помоля да задържиш оценките за себе си. По-важното е, че сега тя е моя съпруга и не ме интересува кой още е искал да се ожени за нея, разбра ли? Всичко беше заради онова глупаво пътуване. Тя е моя и ще прави това, което аз й наредя!

— Чарлз Аскбридж, който е заклет ерген, сигурно би се съгласил с теб, но аз ще ти предложа друго — не се опитвай да й сложиш юзди, Филип. Приятен ден! Аз имам съпруга, която обожава разходките по заледената река и на мен ми доставя удоволствие да задоволявам капризите й. Помага ми да подобрявам характера си.

Филип се загледа в приятеля си, който вече излизаше от клуба, и бавно се надигна. Мразеше да се чувства безсилен, мразеше, когато беше пиян и не можеше да се контролира.

 

 

Сабрина подаде самуреното наметало на нещастния Грейбър и изчака търпеливо, докато слугата вземе палтото и ръкавиците на Чарлз.

Когато отидоха в приемната за чая, Чарлз попита:

— Какво му е на Грейбър? Изглежда така, като че ли ще се разплаче или е готов всеки момент да ме удари.

— Той е предан слуга. Неговият господар не ми разрешава да те виждам, затова и той се държи така. Едно нещо е сигурно — той не би подвел Филип и не би го излъгал, по-скоро би мълчал до гроб.

Чарлз отиде до камината, за да стопли ръцете си на огъня. След малко се обърна към Сабрина и се загледа в нея. Значи не му беше позволено дори да я вижда. Защо? Колкото и странно да беше, тя го беше помолила да я придружи в парка и той се съгласи, но през целия следобед се питаше защо именно него бе избрала. Сабрина непрекъснато говореше, докато яздеха, но все за незначителни неща. Дори по едно време му беше доскучало и той се оплака, че го е заболял кръстът само и само да се откажат от разходката.

— Къде е Филип? Очаквах да го видя!

Сабрина го погледна право в очите. Лицето й беше зачервено от студения зимен вятър, а косата й беше разпиляна по раменете. Тя сви рамене, но този жест на безразличие му беше до болка познат.

— Нямам никаква представа, Чарли.

— Кога очакваш да се прибере?

— Този дом е негов. Мисля, че ще се прибере, когато намери за добре.

Гняв и ярост имаше в думите й, а не отстъпление.

— Чуй ме, Сабрина, през последните два часа ти непрекъснато говориш само и само да не те прекъсна. Спри да си играеш с мен! Задавам ти най-обикновен въпрос — къде е твоят съпруг, а ти продължаваш да се измъкваш. Омъжена си само от два дни. Какво, по дяволите, става тук?

— Мисля, че Филип ти е много близък приятел и ти винаги си на негова страна.

— На негова страна? По дяволите, та аз дори не знам къде е той. Хайде, Сабрина, кажи ми какво е станало. Можеш да ми се довериш. Обясни ми.

Грейбър влезе с чая. Докато Сабрина подреждаше чашите на масичката, Чарлз отново отиде до камината да се стопли. Все още се чудеше какво ли беше станало между тях.

Когато Грейбър се поклони и излезе, той отново се вгледа в невероятно тъжните очи на Сабрина.

— Сега ми кажи какво накара Филип да напусне собствения си дом!

Чарли направо подскочи, когато чу Сабрина да казва през сълзи:

— Виждаш ли, Чарли, ти си на — негова страна. Защо направо не кажеш, че вината е моя? И за миг не помисли, че неговото отсъствие не е по моя вина!

— Не, не мога да допусна такова нещо. Познавам те от толкова години… Знам всички пакости, които сте правили с Маргарет… Но, бедният Филип, той…

— „Бедният Филип“ ли каза? Той не е беден, проклет да е! Той взе цялото ми наследство, което не е никак малко, а също така и моите десет хиляди лири. „Бедният Филип“, а?

— Нямам предвид пари и наследство и ти много добре го знаеш.

— Хубаво, твоят „беден Филип“ ме уведоми на закуска, че ми връща наследството и парите, за да бъда финансово независима.

— Копеле.

— Да не би да искаш да кажеш, че ти не знаеш за нашата сделка?

— Каква сделка? Но това няма никакъв смисъл! Един джентълмен никога не се унижава да се занимава със сделки, още по-малко с дами.

Сабрина погледна ръцете си и започна да чупи пръсти от напрежение.

— След онази ужасна нощ на бала на Алмак Филип се отдръпна от мен. Аз го повиках и му предложих да се оженим, като това бъде една честна сделка. Той се държеше така, сякаш има нужда от парите ми. Споразумяхме се.

— Господи, Филип не ми е казвал нищо за това. След като им беше върнато имението Динуити в края на миналия век, фамилия Мерсералт никога не е имала нужда от пари. Тъкмо обратното — техните фондове се множаха с всяка изминала година. Филип има нужда от пари толкова, колкото и от кошер.

— Едва тази сутрин го разбрах. На закуската — каза Сабрина и дълбоко въздъхна. — Аз съм наследницата, Чарли.

— Знам това. Естествено, че си ти. Вече знаеш, че Филип не се нуждае от парите ти и никога няма да ги поиска.

— Мисля, че трябваше да се досетя — каза смирено Сабрина. — Всичко това е лъжа и заблуда.

— Бих искал винаги да помниш, че ти самата го отблъсна няколко пъти. Той беше отговорен за теб, въпреки че ти го въвлече в тази бъркотия. Разбира се, не си го направила нарочно, но ако не беше там, това нямаше да се случи.

— Щеше да бъде свободен от мен. Не разбираш ли, Чарли? Аз не исках да се оженя за него заради всичките клюки и приказки. Не исках да имам съпруг, който се е пожертвал заради мен. Исках да му дам нещо в замяна.

— Ако се успокоиш и се замислиш малко…

По страните й се стичаха сълзи. Тя мразеше безсилието, но не можеше да ги върне обратно. Преглътна болката си и каза:

— Той не ме обича, Чарли. Дори нямаше да ме познава, да не говорим, че едва ли щеше да се ожени за мен, ако това случайно не беше станало.

— Разбира се, че не те обича. Как би могъл? Та вие едва се познавате. Колкото до останалото, той сигурно щеше да те срещне тук в Лондон в началото на сезона. Сигурно щеше да падне на колене пред теб още при първата ви среща. — Чарлз седна до нея и я потупа по рамото. Сабрина се обърна към него и зарови лице в гърдите му.

— Той не остана вкъщи през първата ни брачна нощ… Не остана с мен… Отиде при любовницата си.

Не, Филип едва ли беше направил това! Сабрина не беше грозна, напротив — беше прекалено красива. Изведнъж Чарлз прозря истинската причина и я потупа по рамото, за да се успокои. Тя се беше отпуснала безжизнено и хлипаше.

— Чуй ме, Сабрина, той не е искал да те насилва. Искал е да ти даде време да се възстановиш след случилото се с Тревор. Не е искал да те плаши. Ти все още си болна. Това, че си много слаба, го спира. Той е много загрижен за теб и за твоите чувства. Не го мрази заради това, че иска да те предпази от бъдещи разочарования.

Сабрина отново се ядоса и страните й се зачервиха, а очите й се присвиха. В тях се четеше заплаха.

— Сега вече разбирам. Той е толкова добър и прекрасен, че е отишъл да преспи с любовницата си, така ли? Мисля си, Чарли, че ако Филип беше светец, ти пръв щеше да го изографисаш. Той не трябваше да ходи при нея. Трябваше да остане тук в дома си, в собственото си легло. Аз щях да заспя до него. Нямаше да има нужда да ме докосва дори. Или пък трябваше да остане да си спи сам в спалнята за гости, а не да се прибира няколко часа, преди да съмне.

— Не, не говори така за Филип. Повярвай ми, Сабрина, проблемът на Филип е, че е свикнал да има много жени, да ги притежава… — Чарли замълча едва след като каза голямата глупост, но вече беше късно. — Нямах това предвид. Забрави го.

— Да — отговори Сабрина и се опита да се овладее. — Това вече има някакъв смисъл. Разбира се, че Филип би искал да се люби през нощта. Такъв е. Не е дошъл в леглото ми, защото не е искал да ме кара да се страхувам от него. Сега вече разбрах. — Сабрина изведнъж скочи и започна да се разхожда напред-назад. — Значи аз трябва да му покажа, че съм готова за това и няма да избягам от спалнята, ако той започне да ме целува.

— Ами… в повечето случаи нещата между мъжете и жените започват именно така.

— Знам — отвърна бодро Сабрина и когато Чарли я погледна, на лицето й грееше усмивка.

Той не можа да се стърпи и се разсмя. Стана му смешно, че Филип Мерсералт ще бъде прелъстен от едно осемнадесетгодишно момиче, което всъщност е неговата съпруга. Чарли искрено се надяваше тя да успее и се молеше онова, което се беше случило с Тревор да не й навреди.

— Чарли, не зная какво да правя с неговата любовница, защото на практика аз му дадох свободата.

— Нищо не трябва да правиш, Сабрина, той сам ще я забрави. Всичко ще бъде разрешено в твоя полза. Действай по-бавно и премисляй нещата. Това е моят съвет. Не се горещи пред него. Той е свикнал жените да го обожават, да го целуват и да му шепнат колко е красив и великолепен.

— На тях им плаща за това, нали? А на мене не трябва да ми плаща. Аз съм негова съпруга.

— Вярно е, че им плаща, но в някои случаи — продължи Чарли и изведнъж реши да спре. Достатъчно неща беше наговорил. Само погали ръката на Сабрина и се усмихна. — Остави проблемите да се разрешат сами. Просто изчакай малко, Сабрина. Филип едва ли знае как да постъпи с теб. Дай му време. Той никога не е бил женен.

— Знам, но смятам, че трябва да взема нещата в свои ръце. Господи, Чарли, та аз съм само на осемнадесет години!

— Да, така е, но жените по-добре разбират тези неща, отколкото мъжете, още повече, когато се отнася до чувства. Дай му още една възможност, Сабрина. Е, аз тръгвам. Ти ме разкъса на парчета. Напълно съм изтощен. Дори главата ме заболя. Искам да си тръгна, преди Филип да се е прибрал и да иска да разбере какво точно съм ти казал.