Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Барон (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Honorable Offer [= The Offer], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 92 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Катрин Каултър. Сабрина

ИК „Бард“, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от didinkata)

Глава 30

Когато краят на валса наближи, той се наведе към нея и й каза:

— Сега убедена ли си, че дядо ти се възстановява много бързо?

Сабрина го дари с великолепна усмивка.

— Да, Филип, но почеркът му е неравен и точно това ме безпокои.

— Почеркът му ще се оправи.

Музиката свърши и Филип нежно я придърпа към себе си и я целуна по устните.

— Много добре. Свърши.

Отново я целуна, но този път по косата, а всички присъстващи им ръкопляскаха и се смееха. Едва сега Филип забеляза колко по-ниска беше Сабрина в сравнение с него. Върха на главата й едва стигаше до врата му. Защо не беше забелязал това преди? Осъзна още, че той вече носи отговорност за нея и че тя ще бъде майка на децата му. При тази мисъл се вкамени.

Сабрина го извади от унеса. Трябваше да застанат в ъгъла и да приемат поздравленията на гостите. Някои от тях бяха наистина учтиви, но повечето бяха студени. Някои от мъжете я гледаха доста похотливо и ако Филип беше забелязал, сигурно щеше да ги извика на дуел. Иначе всичко вървеше по план.

Последната гостенка, която си тръгна от дома им, бе лейди Баресфорд. Тя се спря до Сабрина и каза:

— Успя да се справиш много добре, племеннице. Трябва да си щастлива! Виконтът е уважаван мъж.

— Да, така е, лельо. Благодаря ви — каза Сабрина, докато се гледаше в огледалото зад леля си.

Лейди Баресфорд кимна на виконта и каза:

— Лека нощ, милорд. Оставям ви в ръцете на вашата изчервена съпруга.

Филип взе ръката на Сабрина и я целуна.

— Сабрина е прекалено уморена, за да има сили да се изчерви, мадам, въпреки че беше принудена да слуша непрекъснатите одумвания на вашите приятелки.

— Възможно е, не съм чула — отвърна лейди Баресфорд и тръгна към вратата.

Сабрина забеляза с удоволствие, че един от слугите се появи и каза учтиво:

— Благодаря ти, Грейбър, Нейно благородие лейди Баресфорд тъкмо си тръгваше. Лека нощ, лельо.

Лейди Баресфорд се обърна и злобно погледна Сабрина.

— Е, племеннице, ти си постла леглото, сега можеш спокойно да си легнеш в него!

Знаеше, че това беше точно в целта, но Сабрина с нищо не показа, че се е засегнала. Една къдрица щеше да падне всеки миг на лицето й и това много повече я интересуваше, отколкото язвителните думи на леля й.

Лейди Баресфорд не можа да се стърпи и добави:

— Мъжете обожават невинните жени!

След това гордо преметна шлейфа си през рамо и се запъти към стълбите. Филип се обърна към Сабрина.

— Не й обръщай внимание. Не се ядосвай за всичко онова, което чуваш. Хайде да отидем да си легнем.

Сабрина го погледна недоверчиво. Той й се усмихна.

— Не се тревожи за нищо. Повярвай ми, Сабрина! Довери ми се.

Все пак Филип не беше кой да е, а мъж, който държи на думата си. Никога не би си позволил да я измами. Трябваше да й даде време да го опознае.

Той самият имаше нужда от време. Не можеше да си представи как щеше да продължи животът му.

— Грейбър ми каза, че онази отвратителна прислужница си е отишла вече. Според него Дорис ще ти помага много по-добре. Ще я изпратя при теб — стисна ръката й успокоително Филип и тръгна.

 

 

— Никога не съм виждала ангел с такава красива коса като вашата, милейди — каза Дорис. — Дори и на картинките. В Библията ангелите са русокоси красиви момичета с големи сини очи. Мисля, че ако имаха червеникави коси, щяха да бъдат точно като вас.

Само ако не бяхте толкова бледа и безжизнена, помисли си Дорис, но не го каза на глас. После остави нощницата й и си представи как Сабрина стене от удоволствие в прегръдките на господаря й. Беше прекрасен и тя не веднъж се беше уверявала в способностите му, но сега той си имаше съпруга, за която да се грижи. Най-странното нещо бе, че това мъничко създание беше по-уплашено и от преследван заек. Съвсем не приличаше на момиче, което отдавна се е разделило с девствеността си и сега примира от щастие, че е накарало виконта да се ожени за него. Дори изглеждаше жалка и безсилна.

Сабрина кимна на Дорис и прислужницата вътрешно се засмя. Не можеше да си представи, че съществува жена на света, която да не изгаря в прегръдките на господаря й, дори това безцветно създание би трябвало да го е почувствало. Тя остави четката й за коса на масичката и попита:

— Трябвам ли ви още, милейди?

— Не, благодаря ти, Дорис.

Дорис се поклони и тихо затвори вратата след себе си.

Сабрина отново се обърна към огледалото и се вгледа в чертите си, но видя отражението на леглото. Беше огромно и масивно. Цялото направено от дъб, с красива дърворезба и завеси, които стигаха чак до пода. Всичко това ужасно я плашеше.

Тя взе свещника и се приближи. Остави го на нощното шкафче. Филип й беше казал, че всички дърводелци са на нейно разположение, за да поправят леглото, ако тя пожелае. То беше на майка му и той много съжаляваше, че не е разполагал с достатъчно време, за да го направи по-приветливо.

Никога не беше прекарвала нощта с мъж. Но сега вече беше омъжена. Тя самата се беше предложила на Филип като част от сделката. Не си спомняше той да е бил много очарован от този факт.

Сабрина се пъхна под завивките и ги дръпна чак до брадичката си. Лежеше, без да помръдне, и гледаше в тъмнината. Заслуша се дали ще познае стъпките на Филип. Той щеше да се постарае да бъде мил с нея. Нямаше причина да не бъде такъв. Не би я блъскал като онзи Тревор. Каза й да му има доверие и тя ще му се довери.

В стаята беше тихо. Никакъв шум. Тя започна да си тананика, докато гърлото я заболя. Спря.

Той не дойде.

Поне познаваше съпруга си много по-добре, отколкото момичетата, които се омъжваха по разпореждане на родителите си. Той дори я беше къпал. Беше й разказал толкова много приключения. Онази нощ, когато се беше опитала да избяга, не можа да успее само заради глупавия му кон. Ами след това, когато месечният й цикъл я накара да потъне от срам пред него? А той взе, че й помогна, вместо да й се присмива. Сабрина притвори очи. Припомни си всеки детайл.

Да, тя познаваше Филип. Ако трябваше да бъде откровена, той също я познаваше…

Часовникът над камината удари един. Нямаше го. Къде беше? Ако не искаше да идва при нея, трябваше поне да й го каже. Тя беше в неговото легло. Дали не беше отишъл да спи в спалнята за гости? Трябваше да провери сама.

Нямаше да е честно Филип да не си спи в леглото заради нея. То си беше негово. Сабрина запали свещ, облече халата си, отвори вратата на спалнята и тръгна по коридора.

Навсякъде цареше тишина. Слезе на долния етаж и отвори поред вратите на всички стаи. Бяха празни. Празни! Къде беше той?

Отново се върна на горния етаж като пазеше пламъка на свещта да не загасне. На края на коридора се процеждаше светлина. Нямаше никаква представа що за стая беше това.

Вдигна ръка и леко почука. Заслуша се, но нищо не чу. Натисна бравата и вратата тихо се отвори.

Беше влязла в библиотеката, пълна с огромни резбовани мебели. Приличаше много на нейната спалня. Срещу камината имаше красиво кресло. Огънят гореше. Тя тръгна към креслото.

Филип изведнъж скочи и се втренчи в нея. Все още беше облечен във вечерните си дрехи. Беше разхлабил вратовръзката си и косата му беше разрошена — това бе единствената промяна. Продължаваше да я гледа и да не вярва на очите си. В дясната си ръка държеше бутилка бренди.

— Сабрина — пристъпи той напред, после се закова на място, — случило ли се е нещо? Какво? Да не си имала кошмар?

— Не. Съжалявам, че те безпокоя, Филип, но ти не дойде в спалнята си. Реших, че не е справедливо и тръгнах да те търся, за да ти го кажа.

Филип остана още по-озадачен. Не вярваше на ушите си.

— Това е много странно предложение от момиче, което би предпочело да заключи всички мъже на света, за да не го безпокоят. Ти наистина ли искаш да се върна в спалнята си?

— Да, това е твое право. Не трябва да оставаш тук.

— Кажи ми още ли искаш да се върна в спалнята? Ти ще бъдеш ли там?

— Разбира се. Защо иначе бих тръгнала да те търся? Ако искаш да отида в друга спалня, няма да се обидя. Трябва просто да ми кажеш. Това няма да нарани чувствата ми към теб. И двамата се познаваме доста добре и знаем, че никой не би наранил другия.

Беше някак си странно, но Филип усети болка в думите й. Сабрина продължи:

— Спомням си, че не беше особено очарован, когато ти предложих себе си като част от сделката. Не се тревожи, разбирам те напълно. Леглото е много голямо. Има достатъчно място и за двама ни. Няма да си пречим.

Филип се изкашля само защото не знаеше какво да каже. Той прокара пръсти през косата си и я оправи.

— Това е много странно за мен, Сабрина. Мислех да поговоря с теб за секса и любовта. Не, това е много нелепо казано. Имах намерение да поговорим за интимността между съпрузите, но реших да го отложа за утре. Сега си прекалено уморена. Защо да те занимавам? Трябва да се наспиш. Нямаше нужда да се разхождаш из къщата в един през нощта с тази прекрасна дреха, която те прави още по-красива…

Филип отново замълча. Сабрина погледна към краката си — беше стъпила върху пухкав килим. Сигурно подът беше много студен.

— Защо не ми кажеш какво точно искаш от мен, Филип?

— Искам да отидеш да си легнеш и утре, когато под очите ти няма да има тъмни кръгове и няма да си бяла като платно, аз те моля най-учтиво да поговорим за онези неща, които мъжът и жената правят през нощта в леглото. Но ти си тук, а е толкова късно… Вече не си чак така бледа…

Филип отново замълча. После изруга.

— Много добре. Никога не те бях чувала да ругаеш, освен ако не се отнася до коня ти.

— Забрави! Просто много ме изненада. Не зная как да се държа.

— Тук съм, за да разбера дали ще се върнеш в леглото си, Филип — бавно повтори Сабрина. — Много е късно, ти сам го каза. Трябва да си лягаш. Сигурно имаш доста планове за утре. Нужна ти е почивка. Ти направи толкова много за мен, сега е мой ред.

— Добре — съгласи се той и се запъти към нея.

Сабрина отстъпи. Той протегна ръка, но тя не му подаде своята. Подаде му свещника. Филип се усмихна нежно точно както родител се усмихва на детето си, когато трябва да го похвали.

— Много си смела, Сабрина — каза той и й върна свещника, след което я помилва по бузата. — Върви да си лягаш. Утре ще решим какво да правим.

— И ще ми кажеш за всичките онези неща, които спомена?

Филип кимна и тя тръгна. Той изчака, докато чуе затварянето на вратата и стъпките, които я отдалечаваха от него. Дори и да не беше спал от една година с жена, дори желанието му за секс да го довеждаше до полуда, той никога не би посегнал на това невинно създание. Тя му се беше предложила, но той не би се възползвал, докато тя сама не реши, че е готова да му се отдаде.

Да, той щеше да я пази и да се грижи за нея.

 

 

Грейбър стоеше до вратата на приемната.

— Прекрасен ден, милорд — каза той.

— Да, благодари на всички от мое име, Грейбър — отвърна Филип, но мислите му бяха все още заети със Сабрина.

— Позволете ми да изкажа благопожелания за щастие от името на целия персонал.

Грейбър се надяваше господарят му да долови какво точно искаше да му каже, но после разбра, че това едва ли беше възможно. Негово благородие беше изпил доста голямо количество бренди. Но къде отиваше той? Та това беше първата му брачна нощ? Защо виконтесата се върна обратно в спалнята си? Какво беше станало? Защо я остави сама? После се сети за думите на мисис Хоули, икономката, която беше предрекла, че още от първата нощ техният господар ще се върне към стария си начин на живот.

Грейбър обаче се гордееше с виконта. Той не се поддаде на мъжките си инстинкти и се показа много галантен и възпитан. Можеше да има всяка жена, но това нямаше да му попречи да запази своята само за себе си. Сигурно не искаше да плаши онова бедно създание, което сега лежеше съвсем самичко в огромното легло в девствената си нощница. Господарят се беше показал много голям кавалер.

Прислужникът помогна на виконта да облече палтото си и му подаде ръкавиците.

— Грейбър, ти вече си разбрал, че господарката ти не е свикнала с начина на живот в Лондон. Реших да не я водя още в Динуити, защото най-напред трябва да се адаптира към това общество. Предполагам, че ти също ще й бъдеш от полза. Следващата седмица ще организираме официална вечеря. Това ще бъде добро начало за нея.

— Да, милорд, това наистина ще бъде добре за Нейно благородие. Има цяла седмица на разположение, за да върнем руменината на бузите й и да я подкрепим малко. Ще бъде чудесно.

Филип излезе. Отиваше при Мартине. Два часа по-късно той се прибра вкъщи и легна в спалнята за гости. Събуди се призори. Мислеше за Сабрина.

Тя беше добра. От нея щеше да стане чудесна съпруга. Всичко щеше да бъде добре. Филип отново заспа.