Катрин Каултър
Сабрина (20)

Глава 20

Филип рееше поглед по склоновете на запад от Морленд. Сивите облаци на късния следобед все повече притъмняваха. Когато чу сърдития глас на Ричард Кларъндън, той неволно се обърна.

— Проклятие! — изруга Ричард. Тъмните му очи като че ли бяха погълнати от намръщеното му чело. — Заклеваш ли се, че ми каза цялата истина? Добре. Вярвам ти! Още сега отивам да напълня това копеле с олово!

Имаше едно нещо, което бе характерно само за Ричард, мислеше си Филип, независимо какво решение трябваше да вземе, без значение дали беше ядосан, или спокоен, той решаваше на мига и действаше незабавно.

— Ричард — обърна се Филип към него, — чакай малко. Има още нещо, което трябва да знаеш — старият граф не е в състояние да защити Сабрина, той е много болен и едва ли ще може да обори лъжата, която Елизабет и Тревор са съчинили. Сега те двамата са срещу Сабрина. И тъй като тя е избягала, в очите на обществото всъщност е признала греха си.

— Не бъди такова копеле, Филип! И ти, и аз знаем много добре, че Сабрина няма нужда да прелъстява който и да е мъж, още по-малко онова глупаво конте, което аз видях в имението Монмаут. Господи, направо ми се доповръща, когато се изправи пред мен.

При тези думи Ричард се разтрепери от погнуса.

— Позволи ми да довърша, Ричард. Най-важното е, че Сабрина не е изнасилена. Аз лично й обещах, че няма да убия Тревор. Това теб не те засяга, но те моля да го имаш предвид. Няма друг наследник, който да получи титлата. Във вените на Тревор тече кръвта на Евърслей. Мисля, че трябва да помислиш, преди да решиш дали ще пратиш това копеле в ада.

Думите му накараха маркиза да се замисли. Той бавно свали черната си кожена ръкавица от дясната ръка и каза:

— Сам знаеш, Филип, че това е доста силен аргумент и мисля, че ще мога да ти отговоря веднага. Смятам да го убия, след като се убедя, че Елизабет носи наследника в утробата си. Да, планът ми ще бъде точно такъв. Естествено, ще бъде много глупаво от моя страна да му кажа, че възнамерявам да го убия, защото той ще направи така, че Елизабет да не роди дете от него. Смятам, че това ще бъде наша тайна — между нас тримата.

— Аз съм съгласен — каза веднага Филип, — но когато дойде време за изпълнението й, ще трябва да го обсъдим отново. Не можеш да действаш сам, нали? Съгласен ли си с мен?

— Не — отвърна маркизът.

— Може да минат и десет години, докато се роди наследник — добави Филип. — Светът ще се промени. Но ти ми обещай, че ще спазиш уговорката, Ричард!

— Проклет да си, Филип, добре! Съгласен съм.

— Има и още нещо, Ричард — присъедини се към разговора Чарли. — Нали не смяташ да напускаш континента, след като убиеш това копеле? Баща ти не би ти позволил да направиш това и сигурно би ти предложил да се заеме сам с проблема.

— И аз смятам, че баща ти ще постъпи точно така — добави Филип.

И двамата знаеха, че дукът на Портсмут почиташе сина си като бог и малко му завиждаха. За баща си Ричард трябваше да бъде непогрешим.

— Бог да благослови баща ми — каза Ричард. — Добре, ако ще убиваме това копеле, след като му се роди наследник, то трябва да го запазим в пълна тайна. Не искам да ми се налага да напускам Англия, нито пък да въвличам баща си в това. И двамата имате право, той би се решил да действа вместо мен — той би влязъл и в пъкъла заради мен, но това не може да ме спре — добави той и въздъхна. После вдигна глава и удари по масата.

— Разбирам какво имаш предвид — каза Чарлз, отиде до шкафа и наля три чаши с бренди.

Филип отпи от безценното питие, най-вероятно донесено направо от Франция, усмихна се загадъчно и каза:

— Мисля, че знам какво трябва да направим — трябва да го сплашим. Няма да го убиваме в никакъв случай, но ще направя така, че да го нараня. Може да му счупя носа — така жените, щом го погледнат, ще се разтреперват от погнуса.

— Мисля, че това е добра идея — включи се отново Чарлз. — Чух, че скоро след като се оженил за Елизабет, Тревор е спал с всичките прислужници в имението Монмаут. Да, Филип, ще му счупим носа, право в средата, ще го направим за посмешище.

— Не — отсече Ричард и глътна на един дъх брендито си, — не вие, а аз ще се женя за нея; аз трябва да отмъстя за нея, въпреки че планът е на Филип. Позволи ми, Филип, аз да смажа физиономията на това копеле.

— Няма защо да ти позволявам, Ричард, тя няма да се омъжи за теб.

Чарлз стоеше и гледаше двамата си приятели, без да помръдне, после се разсмя. И двамата се обърнаха към него и на свой ред се втренчиха в Чарлз.

— Всъщност Сабрина не иска нито един от двама ви. Аз я познавам от малка, значи мога да се погрижа за нея и да отмъстя за нея. Много ще ми бъде приятно да му счупя носа на този сополанко. Какво ще кажете и за дясната ръка?

Филип пръв започна тържествуващо да се смее.

— Господи, Ричард, приличаме на банда хлапаци! Добре, Чарлз, можеш да счупиш и дясната му ръка.

— Много добре — съгласи се маркизът, — само да не оплескаш работата.

— Няма.

— Не знам — продължи бавно Ричард, — но може би е по-добре да дойда с теб за всеки случай. Не можем да си позволим да правим грешки.

— Не, ако трябва някой да ме придружи, това ще бъде Филип. Той спаси Сабрина и се погрижи за нея, докато тя боледуваше.

Филип имаше чувството, че ако Чарли бе малко по-близо до него, щеше да строши неговия нос. Защо му трябваше да припомня на Ричард какво е направил за Сабрина? Господи, сигурно Ричард щеше всеки момент да избухне. Всичко беше въпрос на време. Няколко секунди, не повече. Ричард го смяташе за много по-голям развратник от себе си дори.

За щастие, Ричард нямаше никакво време да сменя тона и отношението си. В този момент в библиотеката нахлу Тереза Елиът и се втурна право към Филип — хвърли се в обятията му и се развика:

— Филип? Ти си жив и здрав! Най-после си тук! Избра да бъдеш по-различен и да яздиш сам, нали? Не беше хубаво от твоя страна! Виждаш ли сега какво стана?! Само погледни какво се случи! Намери онова нещастно момиче и трябваше да се криеш цели пет дни! Пет дни, Филип! Беше непоносимо да стоя тук без теб!

Филип се опита да я отстрани от себе си, но тя се беше вкопчила здраво в него. Искаше му се да й каже, че прекалено силно е начервила устните си. Много внимателно той се отдръпна, хвана я за ръцете и я отведе настрани.

— О, скъпи, навярно си изтощен. Един господ знае колко много е трябвало да се грижиш за това момиче, сигурно непрекъснато си бдял над нея. Тя е на не повече от четиринадесет, нали?

Филип кимна. Тереза със сигурност знаеше точно на колко години е Сабрина, дори вероятно бе разпитала за рождената й дата — Филип всъщност можеше да се закълне, че е така, но не каза нищо, а само попита:

— А ти откъде разбра какво точно съм правил през последните няколко дни?

Тя сви устни, за да изглежда обидена — сигурно го беше пробвала пред огледалото поне няколко часа или пък беше опитвала ефекта му върху други мъже, защото беше абсолютно убедена в успеха си.

— То е очевидно, скъпи. Нали пристигна с нея? Нали я носеше на ръце по стълбите и я остави в леглото? Нали нейната глава бе облегната на рамото ти и като че ли тя беше свикнала с тази поза? Нима не знаеш какви са слугите, мили? Чувала съм такива невероятни истории!

— Май трябва да спреш да вярваш на приказките на слугите, Тереза.

Най-лошото беше, че цялата тази ситуация бе широко обсъждана не само от слугите, но и от приятелите му. Един господ знаеше какво точно говореха за него.

— Познаваш ли Ричард Кларъндън, маркиза на Арисдейл? Ричард, мис Елиът.

Така Тереза беше принудена да се отдалечи от Филип, но когато го видя, реши, че си е струвало — Ричард Кларъндън явно бе мъж, който винаги знае какво точно иска, и тя бе убедена до мозъка на костите си, че всяка жена в ръцете му би крещяла от удоволствие. Тереза знаеше това, въпреки че все още бе девствена. Когато той взе ръката й и нежно я целуна по китката, тя се разтрепери. Ако не беше обещала на Филип да му принадлежи, макар и мислено, Ричард Кларъндън щеше да бъде следващият мъж в списъка й. Много пъти бе чувала да се говори за него и се чудеше дали омъжените жени, с които бе прекарал незабравими нощи, наистина наброяваха около тридесет…

— За мен е изключително удоволствие, милорд! — каза покорно Тереза, но не откъсваше очи от чернокосата му глава, наведена над китката й, и си мислеше колко много си подхождат двамата; никога до този момент не й се беше случвало да има шанса да стои толкова близо до него, беше истински миг на откровение и преоткриване; тя се усмихна на себе си, защото бе абсолютно уверена, че го е поразила с красотата си. Никой мъж не можеше да устои на чара й, защо маркизът трябваше да бъде изключение?

На всичките й помисли и копнежи Ричард само отвърна:

— За мен е чест, мис Елиът — и тутакси се обърна и се отдалечи от нея.

Чарлз застина на мястото си. Последното нещо, което искаше да види сега, бе сцена на недоволство. В очите на младата жена проблясваха гневни искрици. Тя искаше Ричард да падне пред нея, а той какво направи вместо това? Чарлз безпомощно се огледа и даде знак на Филип, но виконтът не му обърна никакво внимание. Тогава отиде при нея и я заговори:

— Скъпа Тереза, ти дойде при нас в ужасно неподходящо време. Ние обсъждахме един проблем. Кълна се, че ще ти е много скучно. Може ли да ти правим компания по време на вечерята?

— Не обсъждате никакви проблеми, а говорите за онова момиче!

— Ще се видим по-късно, Тереза — прекъсна ги Филип и си спомни, че точно толкова троснато говореше някога и баща му, навремето този тон имаше поразителен ефект върху него.

Тереза беше направо смазана. Филип беше неин, тя трябваше да знае какво се беше случило между него и онова момиче там горе в спалнята, а те отново я изолираха. Това вече беше непоносимо. Тя се намръщи и погледна маркиза, но той се беше обърнал към камината и наблюдаваше огъня. Да, пламъците бяха хубави, но не тях трябваше да гледа той, а нея. Тя беше красивата. Трябваше веднага да реши дали да го направи свой любовник, след като роди наследник на Филип. Но защо той толкова много се интересуваше от онова момиче?

Тереза се усмихна. Разбира се, положението беше много деликатно, но тя беше съобразителна и щеше да се справи.

— Както желаете, господа. Продължавайте да решавате съдбата на безпризорното дете, което захвърлихте на горния етаж. Аз искам да се забавлявам, защото сега е Коледа и точно това ми обещаха Чарлз и Маргарет, когато пристигнах тук.

— Казах ти, Тереза, не трябва да вярваш на приказките на слугите. — Филип бе готов да се хвърли върху нея и да я удуши със собствените си ръце. Как можеше да нарече Сабрина „безпризорно дете“? По дяволите, вече беше абсолютно сигурен, че целият е почервенял от гняв.

— Както желаете — изрече Тереза с онзи глас, който майка й няколко пъти я беше карала да усвои, махна с ръка и с горди стъпки се отправи към съседната стая.

Чарлз я наблюдаваше и с облекчение очакваше нейното оттегляне.

— Ако се ожениш за нея, Филип, няма да ти проговоря, докато съм жив!

Филип се обърна към Чарлз и се засмя:

— Ако се оженя за нея, аз няма да говоря със самия себе си, Чарли. Всъщност не бих се оженил за нея дори и тя да е последната представителка на противоположния пол.

— Тя е кучка — добави Ричард, който никога не си мереше приказките. — Добре, че си отиде. Да се върнем на въпроса.

Ричард все още продължаваше да наблюдава пламъците в камината, които лизваха цепениците като оранжеви езичета. След известно време заговори пак:

— Знам, че младите девици не са по вкуса ти, Филип, но Сабрина е толкова непринудена, толкова жива и толкова различна от останалите дами от знатен произход, че самият аз не бях срещал момиче като нея. Ти, предполагам, също. Тя хем ме привлича, хем ме отблъсква. Веднъж ме слуша внимателно, като че ли съм най-великият мъж на света, в следващия миг ми се присмива. Сигурен съм, че е постъпила по същия начин и с теб. Как можа да устоиш на чара й? Нали си я видял гола? Ето това не мога да го разбера. Ти си я докосвал! Това също не мога да го разбера! И още по-малко — да ти го простя!

— Спри да си чешеш езика, Ричард! — тросна му се Филип.

— Проклет да си, Филип, та тя дори не ми позволи да я целуна! Проклет да си, тя осъзнава ли кой съм аз?

Ричард продължаваше да се горещи, докато се връщаше мислено към деня, когато се беше опитал да я целуне, а Сабрина само се беше изсмяла с онзи отвратителен смях, който той ненавиждаше. Още виждаше смеещите се виолетови очи и чуваше думите й, че се държал като сина на ковача, който се опитал да я целуне и едва не се убил, падайки от седлото.

— Сигурно си мислиш, Ричард, че за нея трябва да е чест, дето именно ти си се опитал да я целунеш — попита Чарли.

— Не това имах предвид, разбира се. Но ти, Филип, тя е била с теб цели пет дни и нощи, как не полудя, докато я гледаше? Не те ли опияниха очите й или ти въобще не си ги забелязал?

— Очите й наистина са необикновени.

— Ами косата й? Нито червена, нито кестенява — истински пламък!

— Да, има красива коса.

— И не те ли впечатли?

— Не.

— Ти лъжеш, проклет да си! Поне не й ли подържа ръката?

— Разбира се — спокойно отвърна Филип, — престани да приказваш глупости, Ричард. Та тя едва оживя. Направих всичко, което можах, за да спася живота й. Ти да не би да искаш да кажеш, че е трябвало да я оставя да си лежи в снега? Та тя беше посиняла от студ, Ричард!

— Ти много добре знаеш какво точно имам предвид, Филип — изпъна се той и сви юмруци, — а това никак не ми харесва! Май трябва просто да те убия.

— Господи, каква награда за „добрия самарянин“! Престани, Ричард, и ме изслушай! Когато Чарлз ни откри, той ме убеди да й предложа да се омъжи за мен предвид стеклите се обстоятелства. Само и само да не се очерни името й. Тя обаче ми отказа, Ричард. Доколкото я познавам, същото ще направи и с теб. Има обаче още едно нещо, което искам да знаеш — когато се възстанови напълно, ще направя всичко възможно да приеме предложението ми. Тя не заслужава да бъде унижавана и критикувана! Не го заслужава, разбра ли!

Докато говореше, Филип гледаше приятеля си право в очите.

— Разбира се, че разбрах, стига да не си се възползвал от нея, може би ще я взема за жена.

— Не съм се възползвал — отвърна Филип и замълча. Спомените го върнаха отново във вилата. Ако Сабрина се съгласи да стане негова съпруга, нямаше въобще да го интересува какво мислят останалите за тях. Въпреки че не беше влюбен в нея, той я харесваше и уважаваше. Тя беше спокойна, уравновесена и много мила. Понякога беше истинска загадка, но в следващия миг ставаше пряма. Филип беше напълно убеден, че той би я уважавал много повече, отколкото Ричард. Според него единствената причина, поради която Кларъндън я искаше, бе да прогони скуката от дома си и да осигури майка на сина си, докато той се отдава на удоволствия в Лондон. Сабрина не заслужаваше такова отношение. Чарлз прекъсна мислите му:

— Може би аз също трябва да й предложа да се омъжи за мен. Познаваме се от деца, мога да се грижа за нея. Какво ще кажете?

И двамата тутакси се обърнаха към Чарлз.

— Добре, добре, забравете, че съм казвал такова нещо — вдигна ръце той и се предаде, — защото, ако й трябва съпруг, който би се жертвал заради нея — аз съм насреща.

— Защо не млъкнеш, Чарли — изруга отново маркизът. — Отивам да я видя. Излезе ли онзи проклет доктор от стаята й?

— Ще отида да попитам — каза Чарлз и дръпна звънчето.

Господи, дано Филип успее да се измъкне само с разбит нос от цялата тази бъркотия, молеше се Чарли за приятеля си.